Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Колко ни струва "майната му"? | ||||||
| ||||||
Когато сме на 30-сет започваме да грабим от живота с пълни шепи всичко, което ни се изпречи на пътя. Искаме семейство, добра кариера, искаме и забавления, заедно с всички възможни пороци, искаме най-богатата и най-вредна храна. Искаме всичко наведнъж. Защо да забавяме темпо, та здравето ни е цветущо! Майната им на всички, които ни поучават! Ясно ни е всичко, можем всичко. Не искаме акъл, искаме пари! На 40-сет вече вече сме направили семейство, имаме и кариера, но това не ни стига. Трябват ни не малко, трябват ни повече пари. Искаме хубав дом. Банките дават пари. Става малко трудно и то при какви условия! Но ние напираме и успяваме. И им ставаме роби за цял живот. И тогава тръгваме да търсим друга работа, за повече пари. Семейството остава някак си на заден план. Правим дом, но дали ще ни остане семейството? Но не – ние пак не мислим достатъчно. Един забързан бургер между почивките в службата, вечерта полуфабрикат – за семейната вечеря. Биричка, винце, мазнотийки и пуканки. Абе карай да върви! Един живот живея, ще опитам от всичко. И точно тогава семейството ни започва да се разпада. Единият от двамата тръгва да търси по-различен живот, защото този не му харесва. И си казваме – животът е несправедлив към мен. Но, майната му, ще се оправя! И това не е най-лошото, което може да ни сполети. Българинът е корав и повечето все пак стигат до 50-те. И тук вече – бам, силите свършват, физиологията ни ни предава! Инсулт, инфаркт, диабет и още нещо…... Честито братко! Защо не се спря, когато можеше? Защо не се съхрани? Ето това ти струваше "майната му“ за всеки неразумен ход. Според последната статистика на НСИ, продължителността на живота у нас намалява с всяка година. Стигаме едва до 73 години средна продължителност. Това е твърде малко. Но ти го осъзнаваш едва когато стигнеш 60-те. Тогава си казваш – чувствам се млад по дух, имам още сили, а ми остава още малко да живея. В най-добрият случай още 10-на години. Несправедливо е! Когато бях млад плановете ми не бяха такива. А представяте ли си какво си мислят 70-сет и 80-сет годишните? Сигурно вече нямат желание да живеят. Започват все повече да мислят за смъртта, до която се доближават. И се предават на нея, в очакването и. Къде отиде "майната му“? Равносметката за пропиляния живот е повече от тъжна. Всичко това, което описвам, разбира се, се отнася май за повечето от нас - българите, които така и не успяхме да повишим стандарта си на живот, ценностната си система, самочувствието си. Всъщност – някои имат огромно самочувствие и родолюбиво казват – ние сме най-добрите в света. Тук природата е дар, тук животът е спокоен. Но не, не е така. Нито природата си ценим, нито сме най-добрите. Мисля си, че онези, в добре развитите и богати страни освен, че живеят по-добре от нас, са и по-разумни от нас. Живеят си спокойно, семпло, с по-бавни темпове и по-леко. И когато станат на 70-сет, почти винаги си казват: Животът ми сега започва. Нямам грижи с деца, вече съм финансово стабилен, имам хубав дом. Ще ходя по екскурзии и ще си живея както искам. Никой не може да ми каже нищо. Пък - колкото дал Господ. И благодарят на Всевишния за всеки нов слънчев ден. Е, защо да не се отнася това и за нас? Животът е прекрасен! |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
