Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Калоян Стайков: Разюзданата политика на централните банки и отделните правителства доведе до надуване на доходите | ||||||
| ||||||
Отправяме поглед към икономическата обстановка в страната. Преди броени дни Националният статистически институт излезе с данни, според които отчитаме нов рекорд на инфлацията. Повишението през месец септември е с 18,7% спрямо същия месец миналата година. По темата за продължаващото повишение на цените и услугите у нас ще разговаряме с Калоян Стайков – главен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Г-н Стайков, кога може да очакваме пика на инфлацията у нас и до какъв връх ще достигне той? За връх е трудно да се каже, тъй като голяма част от ефектите, факторите, които движат инфлацията, продължават да са външни, макар че вече се наблюдават и значителен брой вътрешни ефекти, като например постоянният социален натиск за увеличаване на социални плащания и възнаграждения. Но все пак един от основните фактори, който продължава да движи инфлацията, това е цената на природния газ. Именно затова през септември виждаме леко ускорение в сравнение с предходния месец, просто защото септемврийската цена на природния газ у нас беше рекордно висока. Заедно с това естествено се наблюдава и увеличение при топлофикационните услуги, които поскъпнаха от юли със значителен процент, в зависимост от различните области на страната. Така че трудно е да се каже докъде ще стигнат тези фактори, съответно какво ще е поведението им, макар че през октомври виждаме понижение на цената на природния газ, така че очакваме това да се отрази и върху инфлацията през следващия месец. Освен това обаче остават вътрешните фактори, които продължават да движат цените нагоре. Например през тази година последната макропрогноза на Българската национална банка сочи, че възнагражденията се очаква да се увеличат по-бързо, отколкото средногодишната инфлация за страната, което всъщност е допълнителен фактор, който стимулира търсене, съответно поддържа цените високи. А можем ли да прогнозираме кога ще има спад в цените на стоките у нас или това също зависи от тези фактори, които изброихте до момента? Това продължава да зависи до голяма степен от външната конюнктура, но и от вътрешните очаквания за постоянно повишение на цените, съответно очаквания за нови социални плащания, ново увеличение на пенсиите, ново увеличение на заплатите. Виждате, през последните дни една от основните теми е с колко трябва да се увеличат заплатите през тази и през следващата година, за да може да се компенсира инфлацията. Цялата идея, че заплатите по някакъв начин компенсират инфлацията е малко странна и може би работи в много частни случаи, например ако имаме някакъв временен шок с външен характер, който по никакъв начин не може да се управлява вътрешно, и той се очаква да речем да продължи няколко месеца. Но ситуациятау нас и по света въобще не е такава. Всъщност надуването на социални разходи и на заплати единствено води до допълнително стимулиране на търсенето а от там – до допълнителен натиск върху цените, просто защото имаме проблеми при самите им доставки, т.е. колкото повече се стимулира търсенето, толкова повече разминаването между търсене и предлагане се увеличава и от там вече се увеличават и цените. Естествено, това са дълги процеси, които наблюдаваме от години, но тази година те допълнително бяха засилени от войната в Украйна, която естествено създаде напрежение както при цените на енергийните суровини, така и при цените на храните и при цени на други суровини и междинни стоки, но при енергийни суровини и храни се видя най-ясно. При храните вече започна да се вижда успокоение, то започна още от май месец и сега вече нещата изглеждат съвсем поносими, докато при енергийните стоки ситуацията все още не се е успокоила и там продължава да има една голяма въпросителна – как ще се справи Европейският съюз с тази ситуация, защото дори и моментно сега да намаляват цените на борсите, този проблем не е изчезнал. Той е с дългосрочен характер и предстои да видим всъщност какви ще бъдат реалните стъпки, които Европейският съюз ще поеме в тази посока. Така е, наистина е важно по какъв начин Европейският съюз може да се справи с тези проблеми, с цените на енергоизточниците. Но как може обикновеният гражданин да се справи с високите цени, с нивата на бедност? Можете ли да набележите няколко основни точки, приоритетни действия, които могат да се предприемат, така че да облекчат по някакъв начин обществото? Ами не може. Точно това е идеята. Настоящата ситуация е резултат от дългогодишна разюздана политика както на централните банки, така и на отделните правителства, която доведе всъщност до надуване на доходите и до неустойчиви нива. Това увеличение при доходите доведе до по-високо търсене, отколкото предлагането можеше да обезпечи, и съответно това разминаване доведе и до ръст на цените. През тази година наистина в някои отделни месеци виждаме, че ръстът на доходите изостава от ръста на инфлацията, но ако погледнем миналата, по-миналата, по-по-миналата година и т.н., няколко години подред всъщност виждахме изпреварващ ръст на доходите в сравнение с ръста на потребителските цени. Т.е. домакинствата преди няколко поредни години всъщност увеличаваха покупателната си способност до неустойчиви нива. И сега следва някаква корекция. Това естествено не означава, че някакви домакинства трябва да останат да умират от глад или да стоят на студено през зимата, или да нямат възможност да си платят сметките за ток, но това, което искам да кажа, е, че тези домакинства трябва да бъдат идентифицирани и на тях да им се помага целево, т.е. помощите да отиват точно за тези домакинства и те да бъдат диференцирани така, че реално да се помогне на тях, а не да се дава една фиксирана сума на всички домакинства, която на практика е безполезна за едни домакинства, които нямат проблеми със сметките си, и не е достатъчна за други домакинства, които имат по-голяма необходимост от помощ. Това трябва да е фокусът на социалната политика – да не се раздават пари на калпак, да не са за всички по равно, защото по този начин на някои домакинства помощта всъщност няма да е адекватна за тях, тази помощ трябва да е целенасочена и да бъде диференцирана, според нуждите на отделните домакинства. Това трябва да е приоритетът – нещо, което не видяхме през последните три години. Ако си спомняте, по време на пандемията помощите бяха за всички, уж трябваше да бъдат временни, обаче не бяха. Ето това е един пример за това как самата политика всъщност създава изкуствено търсене, което след това води и до по-високи цени. Миналата година видяхме отново помощи за всички, тази година видяхме отново помощи за всички. Същото се отнася, между другото, и за бизнеса. Там логиката трябва да е абсолютно същата. Трябва да се насърчават бизнесите да се приспособяват към тази ситуация без съвсем да ги оставят да фалират. Но като цяло, ако има помощ, тя трябва наистина да бъде точно там, където е необходима, а не да се дава на всички по равно. Ами това е много важно и наистина социалната ни политика трябва да се обърне по-скоро в такава посока. Как темповете на инфлация се отразяват на присъединяването ни към еврозоната и всъщност можем ли да очакваме скоро приемането на еврото у нас, което е вечният въпрос и вечното притеснение у хората? Според мен инфлацията вече се превръща в по-малкия проблем пред българската политика. По-големият проблем започва да бъде бюджетното салдо, тъй като през последните години, особено тази година видяхме доста разхлабена социална политика, и то на фона на изключително високи темпове на ръст на икономиката. Виждаме, че индустрията продължава да чупи рекорди, включително и за износ. И това се случва на фона на безпрецедентно високите енергийни цени. Така че това е моето по-голямо притеснение. Инфлацията според мен ще бъде по-малкият проблем поне в следващата една-две години, но генерално за България е предизвикателство постигането на инфлационни критерии, тъй като икономиката е догонваща, което означава, че с догонване всъщност на развитите страни това се трансформира в по-висока производителност на труда, по-високи заплати и съответно по-бърз ръст на потребителските цени. От там идва и известното разминаване. И естествено, с намаляване на тази разлика между реалната конвергенция в България със страните в еврозоната този изпреварващ ръст при цените ще започне да намалява и съответно ще постигнем устойчиво критерия. Но по-големият проблем за мен остава фискалната политика, тъй като там видяхме известни неразумни решения според мен. И в условия на политическа нестабилност виждате какво става в парламента и може да си представите какво би станало, ако в този парламент се внесе Закон за бюджета, независимо за актуализация за тази година, или за новия бюджет за 2023 г. – просто всички партии ще започнат да наддават, кой ще обещае повече, кой ще даде повече. Пък вече това какво означава за икономиката и населението като цяло остава на заден план. Така че това е за мен по-големият риск по пътя към присъединяване към еврозоната. Трябва да има някаква осъзната политика в тази посока и разбира се, постигнато на критериите е просто формален акт, но то трябва да стане устойчиво, което означава, че ние най-накрая трябва да проведем всички онези структурни реформи, за които си говорехме до 2007-2008 г., и след това за следващите 10 години ги забравихме, защото или бяхме в криза, или се възстановявахме от кризата и тогава всички обясняваха "Ами то сега всичко върви нагоре, защо да правим реформа?“. Тези структурни реформи са изключително важни и именно те ще ни доближат повече или по-малко до еврозоната. И между другото, същото се отнася и за самите страни от еврозоната. Там също има доста структурни проблеми, които се натрупаха през последните двайсетина години, които все още не се решават адекватно според мен. Понеже заговорихме за реформи и за неустойчиви политики, всъщност повече от година и половина живеем без стабилно управление и в невъзможност за съставяне на правителство, провеждайки нови и нови избори. Можем ли да кажем, че липсата на стабилен парламент оказва влияние върху увеличаването на недобре изглеждащите статистики у нас в икономически план? Не бих казал, защото виждаме, че дори в тези условия икономиката се представя доста добре. Тази седмица НСИ дори реализира икономически растеж за миналата година, който се оказа изключително добър, много по-добър, отколкото първоначалните оценки. И през тази година виждаме, че дори на фона на политическата нестабилност, дори на фона на рекордно високите цени както на природния газ, така и на електрическата енергия, всъщност индустрията се представя много добре, което означава, че икономиката продължава да работи, продължава да се развива независимо от политиците. Тук е всъщност уловката – че тя може да се развива много по-добре, ако имахме стабилна политическа обстановка, ако имахме политици, които работят повече за развитието на страната, на икономиката и на обществото като цяло и по-малко си играеха на политически игри. И съответно тази стабилност всъщност можеше да доведе точно до тези структурни реформи, за които споменах преди малко. Понеже липсва, самите реформи просто буксуват, защото не е достатъчно просто да се промени един закон, много е важно как се променя, много е важно как са разписани самите текстове, какви точно са стимулите, които са заложени вътре, и т.н. Така че това е по-големият проблем за мен, не че настоящата ситуация можеше да е по-мека или хората щяха да са по-спокойни – това наистина е така, но по-големият проблем е, че всъщност това настигане на развитите страни, тези стимули за подобряване на бизнес средата, на инвестиционната среда, подобряване начина на живот, те стават именно в резултат на стабилно управление. Докато го нямаме, те пак ще се случват, но просто с по-бавни темпове. Така че ако искаме нещата да се случват по-бързо, да живеем по-добре не след 10 години, ами примерно след 5 или след 3, тогава наистина трябва да имаме стабилно управление, което да работи в тази посока. И това също е една друга уловка – това стабилно управление не трябва да работи за себе си, то трябва да работи именно в посока подобряване на бизнес средата. От там вече се подобрява и благосъстоянието на хората и като цяло обществената среда. Така е, тъй като и по данни на "Евростат“ всъщност над 31% от населението в България живее в риск от бедност и социално изключване. И това всъщност ни поставя на второ място в Европейския съюз след Румъния. Исках да ви попитам защо според вас статистиката изглежда по този начин? Един от големите проблеми точно на тази статистика е, че българската социална система не работи достатъчно ефективно, което означава, че парите са там, имаме ги, но не се харчат достатъчно ефективно, така че да постигнат именно този ефект – да намалее делът на домакинства, които са в риск от бедност или които живеят в бедност. Това е най-най-общата картина. Оттам нататък, естествено, има определени условности, защото различни социални програми са недофинансирани, т.е. при някои от тях наистина трябва да се увеличат разходите за социално подпомагане, което всъщност реално да помогне на домакинствата. Затова аз споменах по-рано, че помощта не само трябва да е диференцирана, така че да отива точно при домакинствата, които най-силно се нуждаят, но тя трябва да бъде и адекватна, т.е. на различните домакинства реално да им се помогне. А не просто да отметнем една кутийка и да кажем "Да, имаме социално подпомагане“, а всъщност подпомагането да бъде примерно 10-20 лева на месец. Знаем, че когато доходите са ниски, пак са нещо, но реално тази помощ не стига, за да помогне на това домакинство или да излезе от бедност, или съответно рискът да изпадне в бедност да намалее. Така че това са двата големи проблема, то като цяло май няма други, но това е – за някои програми парите не се харчат достатъчно ефективно, а за други програми парите не са достатъчни и съответно не постигат желания ефект. Така че определено трябва да има реформа в социалната система. Ето това е още един пример за тези структурни реформи, за които споменах – нещо, което се дъвче поне от 20 години. Сигурен съм, че други колеги ще се сетят за още по-дълъг период, в който се е говорело за такива реформи. Това е големият проблем всъщност. Ами силно се надяваме при съставянето на едно ново правителство всъщност да има експерти, които да направят правилните социални политики, правилните реформи и съответно да са разпределени по правилен начин финансите. Надяваме се. Проблемът, честно казано, според мен не е толкова на експертно ниво – необходима е политическа воля и естествено, компромиси. Натъртвам на компромиси, защото пак казвам, дебатите вчера и днес, а и като цяло картината от последните две години някак си това е като че ли ключовото, което ни липсва в момента. Предните 10 години ни липсваха други неща, но точно сега ни липсва точно компромис и диалогичност в отделните партии така, че да се постигне именно този ефект. Разбирам, че е трудно, но в крайна сметка трябва да се намери някаква формула, защото в противен случай продължаваме да тъпчем на едно място, съответно бизнесът се развива така, както може, но пак казвам, реално това развитие може да е по-бързо и съответно подобряването на стандарта на живот също може да бъде по-бързо, ако имаме стабилно управление и ако то работи именно в тази посока, а не толкова за себе си. Така е, и както казахте точно преди минута – че може би волята е от ключово значение, тъй като е трудно, но пък с воля вярвам, че може да се постигне. Надяваме се. Габриела ГАНЕВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
