Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Какво крие новата 2024 г. и обзор на изминалата 2023 от доц. Мариана Тодорова и "Сценарий от бъдещето" | ||||||
| ||||||
Политиката през 2023 г. Не можем да прогнозираме бъдещето като цяло, но можем да се опитаме да предвидим дали тенденциите ще са устойчиви, дали рязко ще спрат и ще има промяна, която ще бъде "черният лебед“, непредвидимо и неочаквано събитие и дали ние с нашата намеса, с ценности, които проектираме напред и със стратегиите, които залагаме, можем да влияем на бъдещето. Политическите събития от 2023 г., които ще бележат и следващата година, според доц. Тодорова са военните конфликти в Украйна и в ивицата Газа. В момента има много варианти за развитието на конфликта в Украйна и те не зависят само от случващото се на бойното поле, а от Конгреса в САЩ и настроенията в Европа, смята доц. Тодорова. Обявяването на Владимир Путин за военнопрестъпник от Международния наказателен съд в Хага тя определи като безпрецедентен акт, който обаче сякаш олеква като отзвук като влияние и сила. "Русия каза, че не го признава. Все още наистина нямаме яснота как може да бъде разрешен този конфликт, каква финансова и военна помощ ще има Украйна и доколко тя все пак ще бъде склонна да преговаря и да се раздели с част от териториите си. Медийните анализи и политическото говорене сякаш започнаха да омекват и сякаш да се търси някакво соломоновско решение, с което да се надяваме няма да се прекрои международното право и легитимира подобно поведение", коментира доц. Мариана Тодорова. През лятото на 2023 г. станахме свидетели на масови демонстрации в Израел за намаляване на властта на върховния съд. В тях се включиха много опозиционни лидери, светски и религиозни организации. "Изглеждаше сякаш наистина Нетаняху е под заплаха. Подозирам, че един от поводите "Хамас“ да нападне два месеца след това Израел, е може би това, че те са предвиждали, че тази вътрешна несигурност ще доведе до по-голям успех. Той обаче консолидира и заличи всички противоречия и сега Израел е обединен спрямо външния си враг“, коментира тя. Сред събитията на 2023 г. са повдигнатите 91 обвинения срещу Доналд Тръмп. Въпреки тях обаче той вероятно ще остане кандидатът за президент на републиканците на предстоящите избори, отбеляза доц. Тодорова. "Съдът в Колорадо забрани на Тръмп да участва в президентските избори заради призоваването към бунт в Конгреса миналата година. Той ще обжалва това в началото на следващата година“, допълни тя. Сред политическите събития на 2023 г. според Ива Дойчинова трябва да бъде поставено и прилуняването на "Чандраян“ близо до южната част на Луната и неуспешната мисия на Русия. "Един такъв пробив, независимо дали е в космическите науки или в изкуствения интелект, геополитически и геостратегически дава изключителна тежест на една страна. Индия вече е на картата като една от суперсилите. Когато не се развиват научните изследвания и когато политическите сътресения тежат на развитието на науката, се губи много ценно знание и позиции. Виждаме, че Русия се провали в нещо, в което десетилетия е била водеща сила, дори спрямо Америка“, коментира доц. Тодорова. Сред събитията на 2023 г. според футуролога е и световна среща на върха в Уругвай относно парламентарните комисии за бъдещето. България е част от мрежата Millennium Project, но няма свои представители на тези срещи. "70 страни бяха откликнали, като само 40 от тях имат такива комисии или департаменти, които изследват бъдещето или се опитват стратегически да го прогнозират. Виждаме как все повече страни се ориентират да мислят за бъдещето, да се опитват активно да го моделират. Те го въвеждат в учебните програми в началните и средните училища. Финландия е споделила своето ноу-хау. Догодина това ще се случи в Чили. Надявам се сега България вече да е по-подготвена, да изпрати експерти, да си свери часовника“, коментира доц. Тодорова. Климатът през 2023 г. Глобалното затопляне е факт. На 17 ноември 2023 г. глобалната средна температура временно надвиши 2 градуса над средната от прединдустриалната епоха за първи път в историята на измерванията. Все по-често ставаме свидетели на климатични рекорди и екстремни природни явления. "За съжаление, не виждаме достатъчно политическа воля, въпреки активността на екоактивистите“, коментира доц. Тодорова. Постигнатото на СОР28 споразумение за постепенен отказ от изкопаеми горива до 2030 г. е историческо. "Ще има плаващ период на преход, отделните региони ще ползват различни времеви прозорци за това, но тенденцията е такава. И е много интересно, че тези срещи се провеждат в страни, за които един от ключовите източници на доходи е именно петролът. Добър знак е, че именно тези страни са инициаторите и те са готови да се откажат от своя ключов приход. За ОАЕ и за Дубай това не е трудно, защото те работят по много алтернативни проекти, но ще видим догодина Азербайджан какво послание ще отправи“, коментира доц. Тодорова. Договорът на ООН за защита на 30% от биоразнообразието на океаните до 2030 г. е отворен за подписване, допълни тя. "Окисляването на океаните и изчезването на биоразнообразието пряко влияе и върху климатичните промени, защото океанът също обработва въглероден диоксид и също е отговорен за емисиите“, поясни футурологът. Тя отбеляза, че поколенията Х, Y, Z и Алфа са много оптимистични по отношение на технологиите, но спрямо промените в климата са доста скептични. "Тревожността им е много жива, не е като при нас – ние смятаме, че все още има поле за действие, че можем да коригираме това. При тях това е може би една от най-силните колективни тревоги.“ Делото за глобалното затопляне срещу 33 държави от Европейският съд по правата на човека е прецедент в това отношение. "То е знаково не толкова за това, че би имало някакви конкретни политически или финансови санкции, а наистина като акт на една възрастова група спрямо предшествениците й и спрямо наследството, което ние им оставяме“, коментира тя. AI и технологиите през 2023 г. ChatGPT е една от ключовите думи на тази година. Това е може би най-значимата единична промяна в историята, защото действа като изключително добър катализатор във всички научни сфери, в които отдавна чакаме пробив. Още с появата си генеративният изкуствен интелект започва да оказва силно влияние върху развитието на космическите науки, на възможността да се изпратят летателни апарати на Марс и на Луната, на новите технологии. Очаква се сериозен пробив и в квантовите компютри, във водородните индустрии и навлизането на водородно гориво, коментира доц. Тодорова. "Изкуственият интелект с размах решава проблемите в тези сфери“, отбеляза тя. За да може да се предпази човечеството от неразумната употреба на изкуствения интелект обаче е много важно да има правни рамки. "Нямаме консенсус за това как да го употребяваме. Това, което виждаме като заявки за регулации от Китай, все още не е много ясно, нямаме достатъчно информация. Една от темите на срещата между Си Дзинпин и Джо Байдън е била именно регулацията на изкуствения интелект“, отбеляза доц. Тодорова. Тя припомни, че още преди три години Китай обяви, че работи върху мултимодален изкуствен интелект, и в тази връзка очакванията й са през 2024 г. страната да оповести тези разработки. Науката през 2023 г. Навлизането на изкуствения интелект в науката дава нов тласък на развитието й в определени направления. Развитието на новия софтуер с вградени органоиди и нанороботите с ДНК са двете направления, в които могат да се очакват изключителни резултати. "Но някак си аз продължавам на чисто човешко равнище да имам съпротива срещу това моето ДНК да се дирижира от нанороботи или елементи от нашите мозъци, макар и отгледани от стволови клетки, и те да са градивни елементи на машините – просто ние да сме суровина за тези технологии. Наистина е странно и наистина изисква сериозни морално-етични дебати“, коментира доц. Тодорова. Използването на генеративния изкуствен интелект в медицината обаче може да даде решение на редица сериозни здравословни проблеми, отбеляза тя. "Позитивна новина е, че вече има почти ефективно лекарство срещу Алцхаймер, което тази година се тества в САЩ, и има успех при 1/3 от пациентите. Това, което в нашето общество е познато като деменция и склероза, е заради липсата на научни открития доскоро. Всъщност това не е проблем на възрастта, а при повечето хора става въпрос за Алцхаймер“, обясни доц. Тодорова. Американската невротехнологична компания Neuralink вече има одобрение за тестване на импланти на мозъчни чипове при хора с парализа след прекаран инсулт, инфаркт или други невродегенеративни заболявания. "Така те ще могат да общуват с околния свят, да материализират мислите си. Това ще стане достъпно за всички. Илън Мъск беше казал, че така ще се бори и с епидемията на затлъстяването.“ Но отново трябва да бъдем изключително внимателни със следващите стъпки, със свързването ни с ИИ и анализ какви са последиците за нас, ще опазим ли човешката ни същност. През 2023 г. е факт и първо рентгеново изображение на един атом. Благодарение на космическия телескоп "Джеймс Уеб“ пък видяхме много пространствени изображения от Космоса. "Наистина е много важно, защото ние вече можем да онагледим и боравим с образи както на големите черни дупки, така и на микроравнище. И на микро, и на макроравнище благодарение на технологиите можем да онагледим тези феномени“, коментира доц. Тодорова. АІ и регулациите Експоненциалното избухване на изкуствения интелект ще доведе до много промени през 2024 г. Основният проблем е етиката. Футурологът отбеляза, че Европейският съюз вече има споразумение за регулации в сферата на изкуствения интелект. Декларацията от Блечли във Великобритания обединява 28 страни, сред които САЩ и Китай, около идеята за безопасно използване на изкуствения интелект. "Според мен препъникамъкът ще бъде това как да се намерят чисто технологични механизми да налагаме тези ограничения, защото някои просто наистина не могат да бъдат наложени. Все още не знаем как да кодифицираме етичен кодекс и все още не знаем как напълно да контролираме изкуствения интелект спрямо неговата архитектура, защото той е "черна кутия“ и ние не виждаме какво се случва в пластовете на невронните мрежи, от които е съставен. “, обясни доц. Мариана Тодорова. Докато нямаме сигурни механизми за контрол на изкуствения интелект, той не бива да бъде допускан до материалния свят, смята тя. Това ще бъде предизвикателството и на 2024 г. АІ и технологиите през 2024 г. Генеративният изкуствен интелект прави все по-възможна технологията на квантовите изчисления, която има потенциала да революционизира начина, по който обработваме информация. При квантовите изчисления няма да действа двоичната система на нули и единици. Това ще се случва на принципа на ново измерение, което не е триизмерно, обясни доц. Тодорова. "Когато квантовите изчисления станат факт, това ще придвижи моментно, за секунди света 50 години напред заради мащабите. Но ми се струва рано за това. И Intel, и Microsoft, и Google и дори Китай казват, че имат пробиви, но аз не съм чела сериозен научен проект, който да описва с точност как ще се случи“, коментира доц. Тодорова. Смята се, че благодарение на възможностите на изкуствения интелект студеният ядрен синтез е все по-близо. През 2024 г. offshoring най-вероятно ще бъде заменен с near-shoring. Това е свързано с нарушаването на веригата на доставките заради COVID пандемията, очакваната рецесия и политиката на Доналд Тръмп да върне икономиката отново в САЩ и в съседните страни, за да отслаби икономически Китай. "Това се очаква да се случи не само по отношение на високите технологии, като изработването на чипове и GPU, които са толкова важни за изкуствения интелект, но и за редица други сектори“, поясни доц. Тодорова. Този план обаче трудно ще се реализира, защото много страни преместват компаниите си отново в Китай, в ОАЕ или в Индия, където санкциите срещу Руската федерация не действат толкова силно, колкото в САЩ и в Европейския съюз, допълни тя. Доц. Тодорова смята, че безпилотните автомобили няма да станат реалност през 2024 г. "Трудно е, просто защото и ние не се доверяваме – и заради това, че се случиха много инциденти, и най-вече защото инфраструктурата не е пригодена за това. В някой италиански град като Палермо или Неапол или в Саудитска Арабия не мога да си представя, че на фона на този регулиран хаос може да се случи. За сметка на това безпилотни камиони по дългите магистрали на САЩ са напълно възможен проект, който скоро ще се случи“, коментира футурологът. Промените на пазара на труда през 2024 г. През 2024 г. ще имаме нужда да преосмислим и образователната система, и пазара на труда. И през новата година ще стои въпросът дали изкуственият интелект ще създаде повече работни места, или ще заменя задачи, дейности или цели професии. През 2023 г. станахме свидетели на 300 000 уволнени служители в областта на технологиите. "Видяхме, че това, което най-малко очаквахме – изкуството и програмирането, бяха и са сериозно засегнати от изкуствения интелект. Говорим за GitHub, Copilot, за това, че ChatGPT 3 и 4 правят тривиален код и всъщност тези ІТ специалисти, които ще са търсени, са тези, които създават архитектура на сложен комплексен проект и създават взаимовръзките. Младшите експерти и програмисти са сериозно уязвени“, посочи Тодорова. Според нея през 2024 г. ще продължи тенденцията на гъвкавата работна среда и хибридната работа. "Има съгласие, защото е удобно за всички. Пестят се разходи за компаниите и фирмите, а служителите пестят време и пари от транспорт. Някак си намерихме формата, без това да е било търсено, без да са правени стратегии, без да е било целенасочено.“ Според нея все по-широко ще навлиза и четиридневната работна седмица. "Ако изчислим колко ефективно работим сега, може да се окаже, че петдневната работна седмица всъщност е три- или четиридневна, защото ползваме почивки, отделяме време за социалните медии, търсим неструктурирано информация. Ако наистина решим да сме по-ефективни, с плътно използване на работните часове през седмицата за сметка на един удължен уикенд, това е възможно да се случи. Разбира се, зависи и от политическата воля, защото това трябва да се узакони, и от волята на големите работодатели. Едни могат да решат, че това е стимулиращо, но други могат да решат, че е деморализиращо“, коментира доц. Тодорова. Изкуственият интелект и динамичната работна среда според нея поставят на сериозно изпитание познатите ни образователни степени. "Това, че вече не говорим за професии и за професионални ниши, сериозно подлага на изпитание бакалавърската и магистърската степен и поставя въпроса за въвеждане на необходимостта от микростепени, т.е. да се преквалифицираме непрекъснато и да добавяме нови умения към основните, които имаме, за да сме по-ефективни. Затова всякакъв тип курсове, т.нар. "малки степени“ и обучения, които преминаваме за 30 до 60 часа, ще са много по-важни от тези тежки дипломи, на които досега сме отдавали изключително значение и са определяли нашата професионална посока.“ Това застрашава националните университети, включително в България, смята футурологът. "Тези от "Бръшляновата лига“ ще масовизират своите образователни програми, ще правят мини степени, ще правят по-съкратени магистратури. Те ще са с много високи критерии, но ще бъдат по-масови. Google и Microsoft ще предлагат много курсове и възможности за преквалификация“, допълни доц. Тодорова. Затова е важно образователните политики да бъдат реформирани. "Да учим децата все повече на критично мислене, на дигитални умения, на стратегическо мислене и опит да прогнозират или да знаят какво могат да очакват в бъдеще. Те трябва да познават алгоритмите, рисковете, които носят тези алгоритми, като халюцинации и предразсъдъци, и да не се предоверяват“, подчерта футурологът. На пазара на труда работодателите и самите държави са тези, които трябва да зададат посоката. "Тяхна отговорност е да кажат "Ползвайте тези технологии, преквалифицирайте се“. Самите хора трябва да имат мотивация, иначе ще настъпи хаос. Ще има страни, в които 50% от компаниите вече ползват новите технологии, докато в Европа и в България са между 3 и 17%. Това ще проличи в конкурентното предимство, и продуктите и услугите, които създават.“ Изборите през 2024 г. 2024 г. ще бъде белязана от редица ключови избори – в САЩ, Русия, Индия, Европейски съюз. 160 милиона гласоподаватели ще изберат 60-тия американски президент, който ще встъпи в длъжност на 1 януари 2025 г. Според доц. Тодорова изборите в САЩ демонстрират сериозната криза в политическото представителство и в лидерството. "В тази криза, в тази поляризация, в тази липса на идеологии и в очакването много бързо да се адаптираме към тези промени, изведнъж се сблъскваме с противоречието адаптацията, промяната и рективноспособността да идва от хора, които са на преклонна възраст. Ще видим как ще се разплете този случай и ще могат ли да се решат тези конфликти или те ще се задълбочат, което ще повлияе на политиката в целия свят, защото Америка винаги е първата плочка на доминото.“ През 2024 г. се очаква поредното преизбиране на Владимир Путин. "Ако други години имаше поне формално някакви опоненти, за тази година има пълна неяснота кой ще се кандидатира дори проформа, за да се оправдае все пак някакъв нормален процес на избор. Нямаме ясна представа какви са нагласите на хората, не можем да вярваме и на статистиката“, коментира доц. Тодорова. Прогнозите за изборите в Индия са за преизбиране на Нарендра Моди. "Наистина интересна фигура, която обаче е много адаптивна. Той умее да обединява противоречията – следва устойчивостта на традициите, но също така поощрява развитието на страната си като космическа нация, новите технологии, изкуствения интелект, биотехнологиите“, посочи футурологът. През юни 400 милиона европейски избиратели ще гласуват за нов Европейски парламент с нов петгодишен мандат. Очакванията са за увеличаване на крайнодесните партии. Доц. Тодорова смята, че много показателен за европейските настроения е резултатът на Националистическата партия в Германия, която намира подкрепа от около 30% от населението на страната. "Тази ускореност на времето, флуидността в ценностите и в морала, за които неолиберализмът е обвиняван, породиха много силен отпор, ярка и висока вълна на неоконсерватизъм. Това в този момент наистина затвърждава някои авторитарни режими. Тази тенденция ще продължи. Надявам се в близките 5-10 години да намерим баланс, да примирим тези крайности и да върнем политиката в 60-те, в 70-те години, с много по-ясни идеи и с възможност за диалогичност, консенсус и разбирателство, а не крайно втвърдяване“, коментира тя. Според нея е възможно изборите за Европейски парламент да са удобен повод за предсрочни избори в България, ако се задълбочат противоречията и несъвместимостта между управляващите партии. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
