ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
Как за малко този емблематичен паметник да бъде претопен в кранове за чешми и брави за врати
Автор: Екип Sofia24.bg 12:51 / 04.12.2022Коментари (2)328
© Sofia24.bg
Гюро Михайлов е роден 1862 г. в село Рахманли. След шест месеца редовна наборна военна служба в милицията на Източна Румелия е зачислен в подразделението за охрана в град Пловдив. На 25 декември 1880 г. Гюро Михайлов е часови в караула, който охранява банката. Постът на Гюро Михайлов е пред касата на третия етаж. По това време градът бил център на Източна Румелия и в сградата се съхранявали много важни документи и пари. Там е бил щабът на милицията и жандармерията, затова имало денонощна охрана от петима войници.

В 11 часа вечерта на първия етаж на банката избухнал пожар. Дежурните офицери и жандарми едва успели да спасят касата на Първа дружина, архивите на Втора и двете бойни знамена. Пожарът бързо се разраствал и всички, освен Гюро Михайлов, панически напуснали горящата сграда.

Счетоводителят на щаба Иван Костов направил опит да спаси Гюро Михайлов, като се качил до стаята с парите в горящата сграда и му казал веднага да излиза, ако не иска да умре. Тогава Гюро Михайлов насочил щика на пушката си срещу него и отказал. Михайлов останал на поста си въпреки пожара, в съответствие с чл. 115 от Устава за гарнизонна и караулна служба, приет през 1879 година. В случая единственият, който можел да промени заповедта, бил началникът на караулното отделение. Това бил Никола Костадинов. За да спаси часовия, той се втурнал през горящите стълбища към касата, но тогава подът на горящата сграда се пропукал и в пламъците паднали Гюро Михайлов, началникът му Никола Костадинов и още трима войници, които се опитвали да им помогнат – Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков.

Още от 1906 г. в Пловдив се събират пари за паметник на Гюро Михайлов. Идеята е подкрепена през 1930-те години от дългогодишния кмет на града Божидар Здравков, както и офицерите в града. Паметникът на Гюро Михайлов и неговите другари е изработен от авторски колектив начело с Никола Кожухаров и е тържествено открит на площад "Цар Крум“ на 27 ноември 1938 г. 

През 1962 г. паметникът на Гюро Михайлов е демонтиран и пренесен първоначално в казармата на 9-и Пловдивски полк, а по-късно – в поделението на Строителни войски.

Пловдив тогава е бил  подвластен на яркочервени управници, за които думата "гюромихайловщина" е кощунствена. Комунистите дълго се чудеха как да се отърват от неудобния паметник. Финално го нарочиха за претопяване в кранове за чешми и копчета за дрехи. От оксижена и пещта го спаси друг офицер патриот. По инициатива на Иван Желев пренесоха монумента в поделение на Строителните войски, разказва историкът Росен Тахов за "Труд".

Ако не беше патриотичното българско офицерство, паметникът на Гюро Михайлов щеше да е претопен в кранове за чешми и брави за врати. През социализма монументът беше изкъртен от центъра на Пловдив, а тленните останки в него - поругани. Най-сетне е нарочен за претопяване. От оксижена и пещта го спасява друг офицер патриот. По инициатива на Иван Желев монументът е пренесен в поделение на Строителните войски.

Този случай е разказан на 25 март 1988 г. във в. “Трудово дело". В статията “Митарства по принуда" старши лейтенант Николай Кръстев (след това е кореспондент на “24 часа" от Пловдив) пише: “Не мога да виня ненахитрялото момче и четиримата вестовои, взети от нивите на пловдивските села и станали войници, че не са се спасили. Освен че не са успели да напуснат дървената сграда при бързо разрастващия се пожар, вероятно, побеждавайки своя инстинкт, те са се чувствали длъжни да постъпят така."

“Остава надеждата, че паметникът отново ще се върне в Пловдив - в неговия център", добавя офицерът.

Общинската Комисия за духовно развитие отговаря с откровена лъжа: “Във връзка с цялостната реконструкция на комуникацията в централната част на Пловдив, която продължи няколко години, се наложи преместването на два големи паметника - фигура на Димитър Благоев (автор Иван Блажев) и фигуралната композиция “Гюро Михайлов" (автор Иван Топалов)."

Духовно развитите чиновници дори не знаят кой е авторът на паметника! “През 1984 г. - продължават да нижат небивалици те, - съгласувано с висшестоящи и специализирани органи, фигурата на Д. Благоев намери новото си място, но около другия паметник възникнаха спорове и това го отведе в двора на поделение на Строителните войски."

За безродника Благоев има място, а за патриота Гюро няма.

През 1880 г. Гюро Михайлов защитава честта на младата българска войска. През 1917 г. от трибуната на Народното събрание Димитър Благоев декларира, че не е българин, а “македонски славянин".

“До този момент ОбНС - Пловдив, не е стоял настрана от проблема - четем нататък. - Възложено е чрез СДК “Скулптура" проектирането и са изпълнени отново увредените детайли на пластиката. Разработван е и вариант на архитектурен проект за ново ситуиране, но възникналият спор налага ОбНС - Пловдив, да съгласува отново задачата, съгласно установения ред с Комитета за култура и със СДК “Скулптура" при Съюза на българските художници."

"Изпълнението на задачата е в ход и до 30 юни т. г. ще има официално решение за мястото, на което ще бъде поставен паметникът на Гюро Михайлов и неговите другари", приключва с лъжите абревиатурата ОбНС.

“Изглежда, че митарствата на паметника наистина ще свършат - надява се той. - Но защо трябваше да минат толкова години в излишни спорове и всевъзможни ведомствени “съгласувания"? В отговора на Комисията за духовно развитие в Пловдив нищо не се споменава за щастливата случайност, спасила паметника от претопяване. А ако не беше инициативата на офицера Желев? Кой щеше да бъде виновен сега и какво оправдание можехме да имаме пред паметта на героите и въпросите на поколенията?", пише журмалистът Пенчо Ковачев.

Пенчо Ковачев пише, че 30 юни 1988 г. не е далече и ще изчака решението на пловдивските общинари. Има да чака!

През 1992 година по инициатива на пловдивчани общината решава да върне паметника в центъра на града. На 3 март 1994 г. монументът е официално открит на площад "Централен“ във вида, в който е бил през 1938 г. Решаващи се оказаха усилията на офицерите родолюбци. Помогнаха и мутиралите в демократи комунисти, които се опитаха да измият срама от челата си.







Зареждане! Моля, изчакайте ...
0
 
 
Това все едно го е писал Гърневски.Най големите комунисти плюят комунистите .Това е простащината в тая страна.
0
 
 
Нали ЧЕРВЕНИТЕ НЕДОУЧЕНИ ПРОСТАЦИ са направили паметник на този,който им даде власт,на Бунарджика,какво ги интересува историята на България,гадни червени отрепки!
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Октомври 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
51-ото Народно събрание
Левски в Първа лига за сезон 2024/25
Катастрофи в България
Коледно-новогодишни празници 2024/2025
Зима 2024/2025 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в София и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
София
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0700 45 024

novini@sofia24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Софиянци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията