Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Как пловдивският кмет Божидар Здравков успя да спечели къщата на Аргир Куюмджиоглу за Етнографски музей | ||||||
| ||||||
Един от първите, които пишат история на Пловдив, но се води за родоповед, човек, който с начално образование е стигнал висините на науката. Не случайно негов приятел е бил и проф. Иван Шишманов, с който имат дълготрайно сътрудничество. Самият факт, че Стою Шишков пише за Руската академия на науките и издава трудове и в Москва за българо-мохамеданите, за помаците, то е цяла вселена, тъй като е засегнал цялата материална и нематериална култура и на Родопите, и на Пловдив, Тракия от Беломорието до Стара планина. Един изключителен ерудит за времето си, аз даже казвам, че той е един от последните български енциклопедисти", разказа Ангел Янков. По думите му Стою Шишков е първопричината за създаването на музея. Първоначално той се е помещавал на ул. “Гурко" 4, сегашната Община, на последния етаж, в една, а после в две големи стаи. Стою Шишков обаче не доживява, умира си разочарован, тъй като 1931 г. световната икономическа криза достига до България и окръжните съветници решават музея да бъде закрит, въпреки, че Шишков е предлагал музеят да остане да функционира и той да отваря при нужда за него без заплата, без никакви възнаграждения. Пише едно много прочувствено писмо до общинския съвет, но те не обръщат внимание на този негов призив и с цялото си имущество музеят е предаден към Народната библиотека и музей, като доста от ценните експонати тогава се изгубват. Музеят е възстановен през 1938 г., но за жалост Стою Шишков умира предната година, той не дочаква второто, така да се каже раждане на музея. Ангел Янков разказа още, че причината за второто раждане на музея е големият пловдивски кмет Божидар Здравков. Той разбира нуждата на Пловдив да има собствен музей на народната култура и още по-широкото разбиране, тъй като създадените в последствие, тук в близост до Етнографския музей Музей на възраждането, Музей на революционното движение, първоначално са били отдели към нашия музей. Чак през 50-те години, когато се образува Историческия музей, те минават към новосъздаденият окръжен исторически музей. Иначе, през 1938 г. Божидар Здравков успява да намери сграда за новата музейна институция при едно странно стечение на обстоятелствата. Той прочита във вестника, че ще има търг за отдаване на къщата на Аргир Куюмджиоглу, тя е била доста западнала. Така, второто начало на музея е поставено през 1938 г., когато се взема решение къщата на Аргир Куюмджиоглу, бившата къща на Аргир Куюмджиоглу, до тогава собственост на русенеца Антонио Коларо, използвана като тютюнев склад, да бъде отредена за музей. "Сградата е обявена на търг, и благодарение намесата на пловдивския кмет, който предния ден разбира за това, търга се спира. Това се случило като на предприемачите, които участвали в търга, кметът прошепнал нещо кратко, а паролата била “Общината иска сградата за музей". Тримата, които наддавали, се отказали на момента от това да превърнат сградата в производствен цех за собствените си нужди, отказали се и така фактически къщата през 1939 г., съдията ударил по масата с чука, защото не разбрал какво става и казал, “следващия търг след шест месеца". Но още на другия ден пловдивският кмет, заедно със своите сътрудници отишъл в София, в Министерството на земеделието и държавните имоти и успява тази къща да бъде предадена на общината за общинска къща-музей", разказа още Ангел Янков. Така, през 1939 г. започва ремонта на къщата. Тогава излиза и Правилника на новия музей общинска къща - музей. През 1943 г. е открита първата експозиция на това място, вече в обновената къща. "И тук има една интересна подробност, че началото на музея, поставено 1917 г. по време на война, пак по време на война и тук в Стария град е възстановена къщата на Аргир Куюмджиоглу и пак 1943 г. България участва във Втората световна война, отново имаме хора, които милеят за културата. Така че сградата, според пресата, според журналистите, е представлявала къща-експонат, тъй като е била полупразна, огромни пространства, сграда на 4 етажа, горните два етажа естествено са били експозиции, но стаите са били полупразни. Затова така остава в историята като къща-експонат". През 1949 г. общинската къща-музей е преобразувана, отново е върнато старото име и тя става Народен етнографски музей. Така, вече близо 90 години, тази сграда изпълнява функцията музей. От 30-те години на миналия век, музеят се помещава на това място. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Верижна катастрофа на оживен булевард в столицата
19:02 / 06.09.2024
От ЦГМ казаха ще има ли синя и зелена зона от 6 до 8 септември
13:39 / 06.09.2024
Починал е единият от двамата пострадали при пожара в Бусманци
09:40 / 06.09.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
