
ЗАРЕЖДАНЕ...
КЕВР: Необходимо е да бъдат извършени корекции в Плана за устойчивост и развитие | ||||||
| ||||||
Това заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) доц. Иван Иванов в изказването си на проведената кръгла маса на тема "Зеленият преход – инвестиции в технологии и мрежови услуги", организирана от Института за енергиен мениджмънт. Основният акцент на събитието с участието на водещи български и межднародни експерти, беше пряката връзка между необходимостта от осигуряване на спешни публични инвестиции в електроенергийната мрежа и възможността да се реализира успешно българския "Зелен преход“. Ръководителят на енергийния регулатор изтъкна, че Планът "Климат, Енергетика" предвижда до 2030 г. потреблението на енергия от ВЕИ у нас да достигне 27 % от брутното енергийно потребление. Според него сегашните високи цени на електроенергията открояват две основни предизвикателства. Първото от тях е свързано с присъединяването на нови ВЕИ централи – до момента постъпилите заявки в ЕСО са за присъединяване на мощности от 28 000 МВТ. Вторият проблем е развитието на електроенергийната система - мрежите, изтъкна доц. Иванов. Според него те трябва да бъдат реорганизирани по начин, по който да бъде осъществяван преносът и управлението на тази ВЕИ енергия. За това обаче се изискват съответните сериозни инвестиции, каза председателят на КЕВР. "Необходимо е да бъдат извършени корекции в Плана за устойчивост и развитие с цел по-справедливото разпределение на източниците за финансиране. В Плана се предвиждат над 1,5 млрд лв. инвестиции за осигуряване на съхранение и управление на енергията от ВЕИ - трансформатори, устройства за съхранение, силова електроника, инвертори. В същото време в Механизма за възстановяване и устойчивост заложените средства за развитие на електроенергийната система са близо четири пъти по-малко“, изтъкна доц. Иван Иванов. Това налага необходимост от инвестиции не толкова за увеличаване на мощностите, а за управление на електроенергийната система чрез въвеждане на т.н. "умни мрежи“ за управление на товарите, автоматизация на процесите и др. Предвид трудностите, свързани с присъединяване на големия брой заявени ВЕИ мощности, доц. Иванов се обяви за създаване на нормативна уредба, регламентираща въвеждането на групови, териториално близки мощности. Той определи като належащи и сериозните промени в процедурите за присъединяване, с цел ускоряване на процеса. В заключение председателят на КЕВР отново подчерта необходимостта от приемане на актуализирана Енергийна Стратегия на България. Тя трябва да определи националната визия с дълбок хоризонт до 2050 г. - за бъдещето на въглищните централи у нас, развитието на ядрената енергетика, на електроенергийните мрежи и на ВЕИ сектора. "Изработването на тази Стратегия трябва да стане в ускорен порядък, тъй като в световен мащаб промените в енергетиката са в ход и са твърде динамични. Ние трябва да се адаптираме към тези промени, да изработим национална визия и да вземем най-адекватните и полезни за страната решения“, беше категоричен ръководителят на енергийния регулатор. Според него за целта е необходима предварителна национална дискусия за бъдещето на енергийния сектор с участието на водещи енергийни експерти с дългосрочен хоризонт, които могат да дадат необходимите решения. Стратегията следва да бъде изработена въз основа на техните предложения и впоследствие да бъде обсъдена и приета на ниво държавни институции – Министерския съвет и Народното събрание. |
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
Да (592) | 53% | ![]() |
Не (411) | 37% | ![]() |
Не мога да преценя (113) | 10% | ![]() |
За контакти:
тел.: 0700 45 024
novini@sofia24.bg