Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Иво Сиромахов за ДС: Не може да се гради държава върху прикриване и премълчаване на престъпление | ||||||
| ||||||
Здравейте и от мен в този прекрасен петък. Откъм настроение най-вероятно все още е първо число на месец септември и все още датиращото лято. В това географско измерение "България, Европа и светът на фокус“ сега ще вкарам и едно времево, защото днес в първия ден от новия сезон на политическия ни живот предпочетох в началото да се върнем назад. Назад-назад, преди 89-та година, когато социалистическото ни битие раждаше чудовища, поне от моя гледна точка – достатъчно голяма съм, за да го знам. От гледна точка обаче на съвременна България носталгията по Бай-Тошово време набъбва и според някои изследвания, почти всеки четвърти общо взето иска да си живее точно там. Иво Сиромахов - писател и журналист, наскоро публикува в социалната мрежа една своя среща с Държавна сигурност и Комисията по досиетата, родена от така жаждата му да се поклони пред рода си, паметта си и да се запознае с досиетата на своите родители, с което му казвам добре дошъл в нашия ефир. Добре заварили! Иво, може би като начало какво ви подтикна да се заровите в Комисията по досиетата, доколкото съм чувала, едно не особено приятно място за преседяване, преживяване и четене? Чисто лични мотиви. Аз се интересувам от историята на рода си и на моето семейство, водя си някакви записки, за да не забравя, пък и така си правя илюзията, че може би след време, когато мен вече няма да ми има този свят, може би децата ми, внуците ми, правнуците ми, биха могли да се заинтересуват от това кой е живял преди тях, от кого произхождат. И понеже имаше известни съмнения, че на родителите ми са били обект на доноси, отидох и по надлежния ред потърсих в Комисията по досиетата информация, справка за това какви документи има в архива на Държавна сигурност за родителите ми. И по надлежния ред там: изчаква се 30 дни да приключи справката, след това те поканват, четеш. Наистина изживяването е доста потискащо, но мисля, че сме длъжни да го направим, просто го дължим на нашите родители, на хората, които са живели преди нас и по някакъв начин са били жертви на тоя престъпен режим. Стресна ли те това, което прочете за тях? Стресна не е точната дума, по-скоро се почувствах погнусен, унизен, омерзен от това, което видях, защото аз до голяма степен знаех какво се е случило, но самият език, с който са написани тези доноси, цялата тази свинщина, която се усещала в тях, тя е покъртителна. Това всъщност е малко част от мрежа за унищожаване на човешкото достойнство, за масово следене, предаване, доносничене, което в крайна сметка превръща функционирането на една нация в тип затвор или затворничество. Точно така. Да, твоите изводи какви са, за да не ги казвам аз, защото думите ти са доста силни? Първо, изводите са, че ние трябва веднъж завинаги този тумор Държавна сигурност да го изрежем. Тази рана трябва да я отворим. Досиетата не може да бъдат държани затворени и да нямат хората достъп до тях. Цялата информация, която е останала в тях, защото предполагам, че някаква част от тази информация е била унищожена, но цялата тази информация, която е останала, трябва да бъде публикувана, трябва да бъде извадена на света. Ние веднъж завинаги трябва да отдадем правосъдие на онези, които са тормозили нашите сънародници. Трябва да осъдим палачите. Защото ако не го направим, никаква държава няма да можем да изградим. Не може да се гради държава върху прикриване на престъпление или върху премълчаването им. Сега говорят за съдебна реформа – как ще правиш съдебна реформа, когато в основата на нашата държава има едни стотици хиляди неразкрити и неосъдени престъпления? Това е абсурд. Ние няма да можем да продължим напред, ако не го направим. Сега, някои хора казват: "Ама то, нали, каквото било, било. Дайте да простим“. Как ще простим? Представете си, че баща ви е бил убит в лагер в Белене или в Ловеч, неговият убиец се разхожда, успешен бизнесмен е, и идва при вас и казва: "Ама чакай сега, дай каквото било, било. Дай да забравим. Голяма работа, минало-заминало. Да, не бях прав, не трябваше да го убивам, но как ще реагирате? Няма как да се строи нова сграда върху гробници, нали така? Точно така. От друга страна обаче, ако ние разсекретим тези досиета, прословутият Закон за лустрацията, която не се случи в България, тогава ще трябва да си направим съответните изводи, да рамкираме с отрицателен знак целия социализъм. Т.е. тогава битността на някои от съвременните парти би била различна. Много ми се иска да поговорим за това: ако знаем всичко за комунистическия режим и социалистическия строй, как би изглеждало днешното ни време и как бихме продължили да го строим? И още нещо, което е така от вашите тези напоследък: че трябва да се учи политика в училищата и да знаем как функционира демокрацията ако искаме да я градим правилно. Трябва да сме ясно с миналото си и да си изчистим от ДСК като с тумор преди да е убил обществения организъм – това е синтезът от казаното дотук от Иво Сиромахов, който е нашият първи събеседник в "България, Европа и светът на фокус“, защото няма как да се изправим очи в очи със сегашното и бъдещето си, ако не сме разчистили миналото си. Вие сте много категоричен в тази своя теза, че с ДС трябва да бъде приключено и досиетата трябва да бъдат разсекретени. Нещо подобно каза и преди известно време Васил Терзиев – кандидатът на обединеното дясно за София, който разбира се бе атакуван през биографите на родителите си и тяхната принадлежност към ДС. Смятате ли, че цялата тази история продължава да ерозира нашето общество и доверието в него? Смятам, че всеки, който се явява като кандидат за какво и да било публичен пост, дължи обяснение за семейството си, за това какво се вършили родителите, дядовците му, и това нещо трябва просто да стане ясно. Докато не стане ясно, този човек и неговото присъствие в политиката ще бъде просто несъстоятелно. Но има нещо друго, има един детайл, който не знам дали хората се замислят върху него: през 2000 година, значи пред 23 години беше приет един закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Този закон е влязъл в сила. И според този закон, комунистическият режим е престъпен. Но този закон не произлиза нищо. Значи ние казваме: Да, тогава режимът е бил престъпен, обаче престъпниците не ги наказваме. Виждате ли какъв парадокс, какъв юридически абсурд е това? Защо отказваме да го направим? Някои казват: "Ама то сега ще излязат дребни неща“ – няма значение, каквото и да е дребно. По-добре дребна истина отколкото липсата на всякаква истина. И голяма лъжа. Не можем да продължаваме да живеем в лъжа. И е илюзия, че ДС е приключила 89-та година, ДС е продължила много след това. Ние трябва да си зададем въпроса каква е ролята на Държавна сигурност в създаването на примерно ДПС, трябва да си зададем въпроса каква е ролята на Държавна сигурност в икономическия живот на България след 90-та година, каква е ролята на Държавна сигурност в медиите след 90-та година. Нали не си мислим, че всичко е приключило изведнъж на 10 ноември и след 10 ноември Държавна сигурност просто е престанала да съществува в живота ни? Трябва да си дадем сметка и за икономическата дейност на Държавна сигурност, за това, че преди 89-та година фирми, свързани с Държавна сигурност се продавали оръжия на терористични организации, търгували се с наркотици. Всички тези неща трябва да бъдат извадени и осъдени. Иначе можем да приемем 10 закона, че комунистическият режим е престъпен, но какво от това – те ще звучат като една куха декларация. В медиите имаше известни стъпки в тази посока, особено за БНР и БНТ, обществените медии, там бяха извадени досиетата и хора, които са били членове на Държавна сигурност, не можеха да поемат управленски функции. Но това, за което вие говорите: икономика, служби и т.н., всичко това всъщност дори може би, сега, това в момента е леко спекулативно, това е хипотеза, има някакви метаморфози и свои продължителни израстъци и след 89-та година. Разбира се. То не е престанало до съществува, не е престанало да функционира. Вероятно някакво мимикрия се е случила и то се превърнало в друго, в друг вид организация, в друг вид зависимости, но те съществуват. Ние не можем да кажем изведнъж: "Край, всичко приключи“, не е приключило, то продължава. Самият факт, че водим този разговор сега с вас значи, че още тази тема е жива. Тя е жива, за съжаление, в социалните мрежи, понякога в предаване, като това. Но аз не го виждам в нито една управленска програма, нито в приоритетите на следващото правителство. Напротив, там ще предстоят реформи, ще има конституционни, съдебни и т.н. Връщам ви преди две минути в разговора ни: как ще правим съдебна реформа, когато ние не знаем какво се е случило досега и кои са били виновните за толкова много пожертвани животи само преди някакви си 30 години. Но на финала на този разговор имате един друг апел. Политическата култура в България е ниска според вас и общественото, политическо устройство на демокрацията и нейната функциониране би трябвало да се изучава в училище, за да не сме наивни в изборите си, в поведението си, в приказките си. Така, развийте тази своя теза. Излезте на улицата и питайте 10 души какви са правомощията на главния прокурор и какво трябва да върши той по закон. Сигурен съм, че 9 от 10 души няма да знаят. И това е проблем на цялото на общество. Това е проблем когато излизаме да гласуваме, ако изобщо гласуваме, как правим изборите си, какво очакваме от държавната администрация, от общинската администрацията, от правосъдната система, от полицията. Ние не знаем какво да очакваме, защото нямаме никакво гражданско образование. Има между другото великолепен учебник от проф. Христо Тодоров точно по гражданско образование – защо не го приемат да се учи това нещо в училище? По този начин със сигурност ще подобрим качеството на обществения живот, просто съм 100% сигурен в това. Да задам ли и другия риторичен въпрос: дали пък невежите не се управляват по-лесно? Не, не, не е това, не е такава конспиративна историята. Просто онези, които управляват, са невежи, и те самите не разбират необходимостта от гражданско образование. То няма да им попречи по никакъв начин, няма да им отнеме службиците, дето се казва, не и в кратко бъдеще – то ще даде плодовете си след 10, след 15 години, но просто няма хора, които да разбират тая необходимост. За съжаление е така, макар че в момента се говори за доста развитие – "реформи“ според мен е силна дума, точно в областта на образованието. Благодаря за това включване. Ще се радвам в обобщаващото ни предаване да чуваме по-често вашия глас по-точно такива ключови теми, макар и не от най-актуалните, но пък от тези, които не бива да забравяме. Иво Сиромахов в ефира на Радио "Фокус“. Ива ДОЙЧИНОВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Родена е на днешния ден през 1973 г., животът й е низ от перипетии
08:37 / 03.11.2024
Мощно земетресение с магнитуд 5.3 на Халкидики, усетено е и в София
19:47 / 03.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
