Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Ивелина Пашова и Илия Кръстев: Образованието е тема №1, по която трябва да работим заедно | ||||||
| ||||||
Защо според вас, българското образование изостава, след като всичко се движи напред, но образованието изостава, г-н Кръстев? Илия Кръстев: Това е доста обширен въпрос. Но първо, това не е някакъв феномен, който се случва в последните три месеца. И сега, след като са излезли резултатите от PISA, ние сме едва ли не изненадани от това какви са резултатите. Това, ние като бизнес, го виждаме от известно време, това е първо. Второ, причините за изоставането на българското образование, те са най-разнообразни. За мен едната от причините е например, програмите, по които децата учат. Тежки ли са тези програми, облекчени ли са? Има различни коментари. Илия Кръстев: Значи, едната част е свързана може би с натовареността в различните етапи от образованието. Другата част е свързана с това, каква е точно материята, по която се учи. Третата част е свързана с това, че част от материята, която е изключително важна за това, ние създаваме ли всъщност активни граждани, активни участници в гражданското общество и учим ли децата на неща, които ще са им необходими в истинския живот. Има ли го това въобще в програмите, до каква степен е застъпено и т.н. След това, светът около нас се променя със скорост, която естествено е една по-консервативна система, много трудно може да се съобразява с тази скорост. Но все пак, ако поне в някаква степен се съобразява, крайният резултат от това е, че докато при нас децата минат през средното образование, а после през висшето, нещата около нас са се променили по начин, по който знанията и уменията с които тези деца излизат, абсолютно не са адекватни на средата, в която попадат. Г-жо Пашова, вашето мнение по въпроса? Ивелина Пашова: Първо, българското образование не е в това състояние от вчера, както каза и г-н Кръстев. В последните 20 години гледаме едни и същи резултати на PISA, даже сега ги виждаме и още по-намаляващи. Сега вече минахме, бих казала, една критична точка, в която повече от половината ученици в 9-ти клас, не се представят достатъчно добре, не минават т. нар. второ ниво на PISA, което означава, че не са подготвени да решават проблеми, свързани с практическия им живот, в ежедневието им. И другото много важно нещо е, че като цяло, като среден резултат, ние сме на последно място в Европейския съюз. Защо това е така? Към причините, които каза г-н Кръстев, бих искала да добавя още две. Едната е свързана с това, как избираме и обучаваме учителите. И втората е, как ги подкрепяме, когато те вече са в училище. Всичко това всъщност ни позволява да управляваме системата на образованието и да я насочваме натам, накъдето искаме. За съжаление, в последните 20 години не виждаме тези инструменти да се използват по начин, който ще доведе до по-добри резултати на учениците. Да се върнем малко към тези тестове от PISA. Министърът на образованието заяви, че: "няма как да се подготвят учениците реално за тях". Ивелина Пашова: Специално за тях не. Всъщност, нито една от държавите, които се представят добре на PISA не се подготвя специално за този тест. А по-скоро това, което правят държавите с по-високи резултати, е да насочат образователната система към практични знания и най-вече към развиване на умения. В българската образователна система има много силен фокус върху знанията, това го каза и министърът онзи ден. Това, което имаме да се учим как да правим, е как се развиват умения. Как едно умение да се раздели на части. Как, ако искаме в края на 12-ти клас едно дете да може да мисли критично, какво означава това, за което то прави в 1-ви клас. Какви са стъпките, които съставят изграждането на едно умение? И това е нещо, което със сигурност имаме още много да учим. И учебните програми това не го отразяват. Г-н Кръстев, има ли какво да добавите? Илия Кръстев: Аз може би един детайл, който така ми направи впечатление последните дни. Тъй като синдикатът на учителите, нали това беше, който излезе с едно становище, че едва ли не то проблем няма съвсем. Тоест, хем има проблем, хем няма проблем. Защото не се подготвят за PISA. И съответно ние, по същия начин, ако извикаме деца от Германия или от Франция, които да правят нашите матури, едва ли не ще получим някакви подобни резултати или по-зле. Бих казал, сега аз много внимавам как говоря по тези теми, защото честно да ви кажа, първо, доста съм притеснен и съм леко ядосан по отношение на цялата тема за образованието. Едновременно с това, избягвам да влизам в крайности, просто, за да не се създават конфликти по отношение на различни групи хора, които имат някакво отношение към образованието. Но това са пълни глупости, защото ние имахме не по-добри резултати на матурите, които се провеждат точно по програмите и със знанията, които искаме да научим учениците. Около 3 - 3,50 мисля, че беше оценката. Илия Кръстев: Да, и има много голяма разлика на матурите между, примерно големи градове, елитни гимназии и всички останали. И всъщност, ние като държава, значи много се говори напоследък за национална сигурност, ако образованието е в състоянието в което е, нищо друго от националната сигурност не може да замести това, какво правим ние като общество и как имаме някаква нормална национална сигурност за в бъдеще. Това е основен елемент за мен, от това има ли България национална сигурност или няма. Създава ли граждани, които са активни с разбиране за това какво ни се случва или не. И това ще ни е все по-голям проблем, ако продължаваме да действаме по начина, по който го правим в момента. Досега в нашия разговор засегнахме много ключови неща, едно от които е учителският състав, въобще хората, които са в училище - директори, учители. Какво точно трябва да правят те? Ивелина Пашова: Бих казала, че ако искаме да видим различни резултати на българските ученици, много е важно да кажем, че има три много ключови фактора, които влияят на представянето на учениците. От една страна това е, разбира се, какво те учат, говорихме за учебните програми. От друга страна е, кой и как им преподава, това са учителите. И от трета страна, разбира се, са техните семейства. Така че, когато говорим за каквато й да е реформа и каквато й да е промяна, първо, ми се иска да приемем една аксиома, която е, че всички тези възрастни хора дават най-доброто на което са способни и правят най-доброто, на което са способни. И от тук да тръгнем, защото да хвърляме вина не помага на никого. Това, което е много важно да имаме предвид, когато говорим за учителите е, че голяма част от учителите са се обучавали и са влезли в училище, използвайки програми в университетите, които са морално остарели, също както програмите в училище. За съжаление, в България не се правят достатъчно педагогически изследвания, не се отделя достатъчно ресурс за това, няма нова наука за това, по какъв начин трябва да се случва доброто преподаване. И все пак, по света се прави много. И от света знаем, че ключово важно е, когато един учител влезе в професията и след това се развива в нея, той да е в крак с всички тези нови изследвания. Най-малкото, това, което е изключително полезно и с учителите, с които ние работим много го обсъждаме, е през последните 20 години страшно много научихме за това как работи човешкият мозък, просто напредна науката, светът се промени. Точно така, появи се изкуственият интелект. Ивелина Пашова: Точно така, но и за естествения научихме много повече. И това, как работи мозъкът, все още предстои в българската образователна система да влезе, като част от обучението на учителите. И съответно да доведе до това, учителите да преподават така, че учениците да могат да учат повече, по-качествено и по-задълбочено. Например, едно такова нещо не е влязло в подготовката на учителите. И разбира се, вторият въпрос е, за това кой преподава и как преподава. Как влизат учителите в училище, как се привличат и подбират тези учители, и как се подкрепят, когато те вече са в училище. Знаем, че 90% от новоназначените учители до края на третата си година напускат образователната система. Така че за да спрем това, и да можем наистина да развиваме и подкрепяме тези хора така, че техните ученици да постигат по-добри резултати е важно да приложим най-добрите практики, които знаем от света. Това са наставничеството в училище, посещенията на класни стаи, даването на обратна връзка, целенасочената подкрепа за развиване на педагогически компетентности. И това е, което ще промени играта, това трябва да направим. Г-н Кръстев, какво друго трябва да направим за стандарта за качество на образованието? Илия Кръстев: Аз може би, тъй като за учителите това беше доста добро изложение. Извън учителите всъщност, следващата година ще бъдат избрани нови директори на огромна част от училищата в България. И съответно, аз скоро бях на един такъв форум, на който си говорихме за директорите как се избират, как се подготвят, кой ги подкрепя и т.н. Искам да ви кажа, че за мен, предвид на сериозността на работата, която те трябва да извършват, защото аз не се сещам за нещо по-важно от това да поемеш ангажимент за, в някои случаи за няколко стотин деца, зависи от големината, естествено. Те нямат почти никаква подготовка и никаква подготовка предварително и никаква всъщност подкрепа, в периода на адаптация и т.н. Те минават едни тестове, които са доста административни. Ако това се случва в бизнеса, не искам да се прави директна корелация между бизнеса и образованието, но за една такава функция, която е изключително важна това ще отнеме години, за да може да се подготви човек, на който съответно после да му се има доверие да поема такъв тип ангажименти. Тук, при нас, това очевидно не се случва. И когато се добави това, че особено в по-малките населени места и т.н., че мотивацията на хората не е особено голяма да отидат на такова място, да работят там, и да поемат такъв тип ангажимент. Започваме да виждаме и една допълнителна част от причините защо имаме такава разлика, в някои от случаите и с външното оценяване, и с резултатите от PISA и т.н. Тоест, разликата между по-големите градове и това, какво се случва в останалата част на страната. Така че директорите са ключов елемент от това, какво се случва в средното образование и какво ни чака напред. Ивелина Пашова: И също така, не само от гледна точка на бизнеса, но и от гледна точка на това, каква е добавената стойност на това да имаш добър директор в училище, срещу това да имаш не чак толкова добър директор. Тя е изолирана тази добавена стойност. И ако, ясно е, че най-силният фактор, който влияе върху резултатите на учениците е качеството на учителите и преподаването, вторият най-силен фактор е лидерството на директора. Така че абсолютно критично е да подкрепяме и развиваме директорите си като добри мениджъри и като хора, които могат да развиват и учителите, и да ги подкрепят така, че да можем да достигнем такъв стандарт за качество, за който си говорим. Както в началото съобщих, 25 бизнес организации искате незабавна реформа в образованието. Защо сега, защо днес, г-н Кръстев. Илия Кръстев: Няколко причини. Първо, незабавно е хубава дума, друг е въпросът колко е реалистична. Пак казахме, образованието е консервативна система. Второ, голяма част от нещата, които се предлагат, за съжаление, те се говорят не за първи път. Ние, някак си се въртим в един затворен кръг, в който повтаряме до голяма степен едни и същи неща. Просто обаче времето започва да свършва. Времето започва да свършва по няколко причини. Ето, това, което виждаме като резултати, ние вече няколко пъти го казахме, стигнали сме дъното, извадили сме лопатите и започваме да се закопаваме, да хвърляме пръст върху себе си. Но другият фактор е, че както казах, светът около нас се променя много бързо. Това, което вие споменахте за изкуствения интелект, то може да звучи много далечно, но всъщност, това, което ще ни се случи като икономика и като общества, е че изискванията към хората, и към момента дори, вече се увеличават всяка една седмица. Ако трябва някой да работа работата, която работи в момента и да му се запази тази работа, изискванията към него ще се повишават, просто защото голяма част от нещата, които се случват и ни се случват, могат да няма нужда да ни се случват, защото ще ги върши или изкуствен интелект, или ще имат някакъв тип автоматизация. От тази гледна точка, пак, тук не искам да говорим само за бизнеса, тук говорим и за това какви граждани създаваме, какви хора създаваме. Тези хора готови ли са да се учат през целия си живот, готови ли са да се адаптират, готови ли са да могат да работят в екип. Въобще, готови ли са да са конкурентни на това, което ни очаква технологично. На един човек, най-вероятно, ще му се наложи да смени няколко типа работа през живота си, и ще му се наложи да се адаптира. И ние, от тази гледна точка вече, като общество, предвид на резултатите, които виждаме и предвид на това, че правим почти нищо, за да ги променим, без да съм краен, ни чакат само проблеми. Ако в последните 6-8 месеца, без значение какви неща е свършило, да кажем Агенцията за инвестиции, външно министерство и т.н., с тези резултати, които излизат, които видяхме тази седмица, цялата тази работа, с каквото и качество да е била тя, е нулирана. Просто, защото никой не отива да инвестира в държава, която има такъв тип образование, никой не се връща и не отглежда децата си в държава с такъв тип образование. И трябва някак си всички да се събудим и да разберем, че няма по-приоритетно нещо от това, какво правим с децата си и как осигуряваме бъдеще и на децата си, и на обществото, в което живеем. Г-жо Пашова, вие имате пряко наблюдение над дечицата, подкрепяте ли г-н Кръстев във всичко това, което каза до момента? И какво може да добавите? Ивелина Пашова: Да, разбира се. Мисля, че в доста сходна посока мислим. Това, което ми се струва важно да кажем тук, е че всички имаме отговорност за тази промяна. Това не е работа само на учителите, или само на МОН, или само на който й да е, или само на бизнеса. Това е работа на всички нас, във всички роли, които имаме. В ролята ни на родители, в ролята ни на учители. И това, което ми се иска да добавя е, казваме, че искаме различна система. Миналата седмица бях във Виена, в този прекрасен град с други образователни експерти от европейски държави. Обсъждахме какво всъщност е необходимо, за да се случи такава една системна промяна на образователна система. И след разговорите, които имахме, това до което достигнахме бяха две неща. От една страна, имаме политиката на нещата, това са какво се учи, как се учи, колко свобода имат учителите, какви са процедурите, как се подготвят учителите. Всичко това, за което говорихме до момента. Има и една друга много важна страна, и тя е как печелим сърцата и умовете на хората, така че заедно да работим за това, нещата да бъдат различни. И за да спечелим сърцата и умовете на хората, е много важно да чуем от какво имат нужда, да ги подкрепим и някак си, да спрем да хвърляме обвинения и да си заравяме главата в пясъка и след една седмица да забравим за PISA и за всички резултати. А просто заедно да започнем да търсим решения, защото го дължим на всички наши деца. Предлагам ви да си поговорим за мерките, които предлагате. Г-жо Пашова? Ивелина Пашова: Първо и най-важно преди мерките е да си признаем, че имаме проблем, и да не го забравяме. Това означава да спрем да казваме, че PISA не мери подходящо, защото и нашите български оценявания показват сходни резултати. Означава да спрем да казваме, че вината е в децата, в родителите, в учителите, в който и да е. Това просто трябва да спрем да го правим, защото изобщо не е продуктивно. Второто нещо, след като сме съгласили, че имаме проблем, е да започнем да търсим решение на тоя проблем. Първа много важна стъпка със сигурност е този стандарт за качество, за който говорим, защото той би дал рамка на това какво означава всяко дете в България да получава качествено образование, не само тези, които са в т.нар. "елитни гимназии“, добри училища, а всяко дете. Защото тези резултати са на всички наши ученици и не можем да си позволим да изгубим нито едно дете. Много е важно да има такава рамка. Третото много важно нещо е да сме внимателни за това кой става учител, как се подкрепя, когато влезе в училище, и след това вече. Защото има и много хора, които са с много години опит, аз имам удоволствието да работя с много от тях – те също са готови да учат и също са готови да надграждат практиките си. Така че има, има такава нужда в системата. Важно е, както каза и г-н Кръстев, да внимаваме кой е начело на училищата и също те да бъдат добре подготвени и подкрепени хора, които наистина могат да отговарят и за резултатите на учениците, а не само да изпълняват наредба "Х“ и наредба "Y“. И не на последно място, много е важно да вземем най-после тези учебни програми и да кажем какво означава ученето в училище да развива умения, а не да се фокусира само върху възпроизвеждане. Защото в света, в който живеем, и промените, които настъпват, колкото и да сме привързани емоционално към разни знания и неща, които сме учили и ние преди 30 години, като сме били в училище, за съжаление, те в днешния свят са просто информация, с която да решаваш кръстословици и да блеснеш в компания, както казваше един мой учител. Не вършат никаква практическа работа, не ни правят по-добри професионалисти, не ни правят по-добри родители, не ни правят по-добри граждани. Така че крайно време е да сменим това, за което се учи, и съм сигурна, че имаме достатъчно експерти, които да го да го направят. Г-н Кръстев, вие работите в сферата на бизнеса. Много често се налага да взимате стратегически важни решения. Бих ви попитала образованието, качественото образование политическо решение ли е? Или ако не е такова – какво е? Илия Кръстев: Така, то първо е решение на цялото общество – това, което преди малко беше споменато. Някак си аз имам усещане, че сме започнали да забравяме това образованието колко е важно. Важно е уж на книга. За българина се казва, че най-важно е да си изучи детето и да му купи апартамент – има една не поговорка, ами как се казва това… Но всъщност това вече с образованието до голяма степен е стигнала до фаза, в която е важен самият документ, а не какви съзнанията, които са свързани с него. И това започва да се превръща в проблем. И очевидно, когато обществото явно се отдръпва от тази тема, тя престава да е и толкова важна за политиците, защото за съжаление, политиците работят на този принцип. Те използват такъв тип теми, когато им са необходими, и после и те ги забравят. Използват ги популистки. Всеки път, когато всъщност вие сте слушали примерно дискусия за образование в парламента, там често, когато се говори за образование, се говори за това излиза ли от програмата Вазов, в кой клас се учи, колко от съдържанието всъщност е от български автори и колко е чуждестранни, и т.н. Не казвам, че тези неща не са важни, но те са част от един доста по-голям обем от неща и решения, които трябва да се вземат. От тази гледна точка, моят призив към политиците специално е това да мине в политическа тема. Както са ни важни "Шенген“, еврозоната и т.н., това да стане една от трите теми, по които има съгласие и когато се структурира едно правителство, винаги това да е една от трите теми, ако не и първата. Защото ето, виждате – в момента дискутираме бюджет, дискутираме конституционни промени и т.н. и все не стигаме до това какво правим с образованието и то важно ли ни е. Този разговор е някак си по медиите и той се води за една седмица и после приключва. Така че както казах и преди малко, времето ни свършва и ако не се обединим всички заедно, всички участници в тези процеси, ще свърши и няма да разберем кога всъщност сме паднали отвъд борда. И не можем, според мен там има една точка на пречупване, която като я минем, вече ще ни е много трудно да се върнем и да възстановим каквото е останало от образованието и каквото ни е станалото от обществото. Защото пак ще повторя – истинско, нормално функциониращо общество, което се подкрепя, в което има разбиране, има разговор, има активни граждани, без добро образование е невъзможно. И ако искаме да си представим такова общество, в което искаме да живеем, образованието е тема №1, по която трябва да работим заедно. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
