Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Ивайло Шопски: Чувствам се все по-обезсърчен и все по-обиден на нашия политически елит | ||||||
| ||||||
Как се чувствате в този ден на фона на политическите интриги? Чувствам се все по-обезсърчен и все по-обиден на нашия политически елит, защото това, което виждаме, то вече не мога да го нарека и фарс, това е абсолютно унижение и подигравка за българския народ. А това ли всъщност ви подтикна да направите национално движение? Наскоро някой ме попита: "Откъде, Ивайло, този ентусиазъм да тръгнеш да се занимаваш с този заспал народ?“, аз казвам: не е от ентусиазъм, напротив, от отчаяние, че не виждам никаква перспектива. От това, че и аз, като хиляди български граждани, съм страшно притеснен, че България всеки един ден гасне. И виждаме как нашата държава гасне, гасне, гасне, и някак това по никакъв начин не смущава и не вълнува призваните, уж избраните, които трябва да ни ръководят и да променят този курс на държавата. Може ли да задам въпрос, тъй като сме колеги, нещо много важно искам да попитам: днес, знаете, че акцентът е връщането на хартиената бюлетина. Как коментирате цяла нощ дебати, караници, за да бъде закрита в крайна сметка секция "Чужбина“, да бъде върната хартиената бюлетина? Оказа се, че машините, на които гласувахме на предните избори, по-скоро ще играят ролята на принтери. Аз не съм виждал до момента такъв огромен интерес и ентусиазъм при много по-важни решения, които е трябвало да се взимат за нашата Родина. Искаше ми се да видя такъв дебат по въпроса за Македония, по въпроса по-рано за нашата енергетика, която бавно също се ликвидира. Никога не съм виждал толкова заинтересованост у нашия политически елит за българския производител, за българския търговец, за българското образование, за животновъдите. Явно тук става въпрос за един егоизъм и за една паника да спасят себе си и да съхранят стандарта си и позицията си. Може би на нас, обикновените хора, нещо ни убягва, но наистина не разбираме всичко това. Аз единствено си задавам и въпроса: кой ще понесе отговорността за огромните разходи, натрупани в последните години, за да се оборудваме с тези машини? Да, нека, ако докажат с факти, че тези машини не работят, да излязат всички тези, които ги защитаваха, и да платят сметката. В крайна сметка това е справедливо. Излизал си, пропагандирал си, защитавал си тезата за машините, сега плати сметката и тогава смени курса. Много удобно така изведнъж да се завъртиш, а пък народът да плати накрая. Идеята всъщност на хората, които го предложиха, беше да се спази демокрацията, да имаме избор, да можем да гласуваме и с хартия, и с машина. Нещата обаче май започват да се пообъркват, и това на прага според прогнозите, които имаме до момента, на нови избори. Всички политици, които са били "За“ въвеждането на машините и в момента са против тях, трябва да понесат, пак казвам, не само политическа отговорност за това им грешно решение. Трябва да понесат и финансова отговорност за това нещо, и да платят всички разходи, които държавата е направила за тези машини щом сега искат да ги махнат. Това е справедливо. Сега, няма как да не те попитаме веднага тук: Национално движение "Бащино огнище“ партията ли ще става и вие ли сте новия играч на политическата сцена? Национално движение "Бащино огнище“ обединява хора с биография, хора, които всеки един от тях може да седне на масата с нашите политици и да го попита: "Ти къде беше преди 5 или 10 години, когато ние сме били общественици, давали сме на обществото и сме отделяли от личното си време и средства, за да помагаме?“. Малко от нашите политици могат да застанат на масата с всеки един от нашите членове и симпатизанти и да се премерят на дела с него. Това са обикновените хора, това е вашият съсед, това е вашият колега, който събота и неделя е оставил семейството си и отишъл да съди дървета, да възстановява църкви, да възстановява паметници, да помага на някое читалище и т.н. Хора, които наистина са добри професионалисти, разбират от работата си и си изкарват хляба с честен труд. И затова ние имаме самочувствието, че можем да поискаме съвсем спокойно отреденото място за българския гражданин във властта, а не за псевдополитическия елит, който имаме. Естествено, през годините сме прави много опити да участваме с граждански инициативи, със сдружения, подписки, инициативни комитети, и видяхме, че тези граждански инструменти не работят. И затова ние се обединихме. Държа да подчертая, че "Бащино огнище“ е една напълно хоризонтална структура. Ние имаме единствено регионални координатори и национален координатор. Но това не значи шеф, деребей, бащица или както другите партии, които са от лидерски тип създадени, и там всички гледат накъде ще посочи лидерът. При нас абсолютно хоризонталната структура и децентрализираните регионални организации гарантират, че гласът на народа ще бъде чут. Нека да си поговорим сега малко повече за националното движение. Какви са вашите идеи, заложени там, какви са хората, които сте събрали, обединени в каква кауза? Ние сме първо за силно социална държава, която и в подкрепа мощна на частния бизнес. Искаме държавният чиновник да стане приятел и съюзник на българския производител, на българския бизнес, а не врагът, който го дебне, за да го глоби, за да го санкционира. И това изисква една промяна на целия подход на държавните органи, на регулаторните органи. Също така, включително и на заплащането на държавните служители – имаме механизъм, по който това да става, и да има поощрителни средства когато си в помощ на бизнеса, а не когато го санкционираш и мачкаш. А също така, ние заставаме зад ценностите на традиционното българско семейство. Нашите хора, които участват, всички са изключително патриотично настроени. Но нашата основна цел е да станем обществения защитник, който липсва. Тоест, представете си омбудсманската институция в България, която е една добра по замисъл институция, но на теория, на хартия, както всичко в нашата държава е само на статистика и на хартия, а реално не работи. Самата тези институция на обществения защитник няма лостовете да постигне целите, за които е създадена. Докато нашата идея всъщност е, ние чрез наши представители в изпълнителната, в законодателната власт, да успеем да станем обществения защитник, да сме гласа на народа и да решаваме . Ние сме далеч от амбициите сега, че ще строим още 6 АЕЦ-а, ще правим 10 тунела, ще влизаме, ще излизам от различни алианси и т.н., не, нас ни интересува обикновения човек с неговите обикновени проблеми, които ние един по един да формулираме точно и да дадем решенията и да ги отстояваме тези решения. Давам ви пример: селските кметове нямат портмоне – ние искаме от селския кмет да бъде всичко, цялото обществено недоволство е насочено към него. Обаче когато трябва да купи 2 л бензин за една косачка примерно или за една моторна резачка, освен, че няма правото да си изчисти собственото дере, той трябва да отиде в падишаха в областния център, кмета областния, и на килимчето да му се помоли за 20 лева за бензин. Това първо, хората, които работят това, те трябва да преобръщат достойнството си. Значи, той няма ли портмоне, кой е този кмет всъщност? Значи ето, една от нашите каузи ще бъде малките населени места да получават делегирани бюджети по коефициент от общинския бюджет, с който да решават собствените си проблеми, които имат, и кметът да има тази власт, защото той отговаря лично пред своите съселяни, своите съграждани. И в тази връзка искам да ви кажа, че ние проучихме в дълбочина въпроса и се оказа, че България е поела такъв ангажимент пред нашите европартньори, и той не се спазва. Защо нашите власти, имащи вече втора или трета година, ако не се лъжа, не спазват поетия ангажимент пред Евросъюза за децентрализация на общинските бюджети? Още десетки са такива проблемите. Ние нямаме време да се спираме на всеки един от тях. Но ето, точно това е нашата цел – да направим живота на всеки един българин малко по-справедлив, защото дефицитът на справедливост нас ни изяде. Затова 2 милиона българи напуснаха България, не защото няма с какво да се хранят, не защото няма къде да се подслонят, има достатъчно препитание в нашата родина, бизнесът се задъхва от липса на кадри, от липса на подготвени кадри – образователната система не му ги дава, обаче хората излязоха от България поради заради дефицита на справедливост, който се натрупа в обществото, неясни правила на рамки. Не може в Германия един човек, който примерно произвежда натурален сок, да работи по правилата, по които и дядо му е работил, и той да знае, че и синът му ще работи по тези правила, и може спокойно да си планира бизнеса, да го развива, да си назначи служители, да се осмели да изтегли кредит за инвестиция. Ами младите семейства – ако сега едно младо семейство иска да се върне в дядовата си къща на село, какво да ползва, външната тоалетна ли? Ами няма да стане. А защо държавата с, примерно Банка за развитие не отпусне едни нормални средства, за да може да се закупи трактор, да си направи една оранжерия, да си купи малко стока, да си направи един хубав обор да речем, и този човек да може спокойно да се върне на село да си ремонтира къщата. Ето това е инвестиции в държавата, а не да подпомагаме огромните корпорации, които и без друго мачкат обикновения човек. Ако все пак отидем на избори, вие ще се явите ли? Ние в събота правим едно национално събрание в град Хисаря. Избрахме Хисаря, защото е на средата на България, ще има от над 30 града българи и очакваме участници от Западни покрайнини, от Бесарабия, от нашата общност в Румъния, имаме мощна подкрепа от българите в чужбина, вече имаме наши клубове, създадени в няколко европейски страни, даже снощи си писах с нашия клуб в Германия, който е създаден. И това, което ще обсъдим в Хисаря, е краткосрочната и средносрочна стратегия на Национално движение "Бащино огнище“, като въпросът за явяване на избори на този етап не стои пред нас, защото ние нямаме дата, нямаме яснота кога ще се случат. Ако се зададат избори на хоризонта, имаме конкретика, ние ще направим последващо национално събрание, ще преценим дали сме готови и сме свършили достатъчно работа, и тогава ще решим дали ще се явим и как ще се явим. Защото ние сме тръгнали на последната битка за България. Ние сме убедени, че след нас няма да има какво да се спасява вече в нашата държава, след нашето поколение. От нас зависи дали ще си опазим Родината и дали ще оставим нещо на младите, върху което да стъпят и да градят, защото ние сме единственото поколение, което нищо не направи за тази Родина нашата от 200 години насам. Всяко едно поколение гради нещо, ние камък върху камък няма да оставим. И затова, значи, ние ще решим когато имаме дата, събираме се. Тръгнали сме на маратон, не на спринт. Нашата мисия е дълга, тежка, трябва да се преборим с една огромна апатия, с едни потиснати хора по районите, които казват: "Аз съм с вас, обаче жена ми работи в общината, и ако заявя явна позиция, те ще я уволнят, ще я изгонят“. Вие не можете да си представите колко са потиснати и мачкани хората по малките населени места от местните деребеи и кметове. Не може да си представите, и аз също така може би не дооценявам правилно ситуацията, живеейки в София, но пътувам често, има цели региони в България, които вече практически са автономни. Има региони в България, в които държавата я няма или присъства толкова слабо, че е единствено е символично. Ние сме на път да загубим територии, това го алармирам в няколко интервюта вече. Предстоят много страшни неща, ако всички не се обединим. И чувам едни коментари в социалните мрежи: "Е, айде и тия сега ще правят партия“. Ами какво да правим? Имаме два избора, не виждам към кой да се присъединим. Хората, които в момента виждаме всеки ден да решават съдбите ни, за мен са недостойни хора, ние трябва да ги сменим, но няма към кой да се присъединим. Другият вариант е да си вземем оръжие, не дай си Боже, и да стане революция. Това ли трябва да стане? Това е страшно. Ще трябва да побързате, защото и то вече ще стане дефицит. Това е страшно, това не бива да се допуска никога. В кръга на шегата. Единственият ни вариант е това – да се опитаме да обединим нормалните хора и тези с биография, хората, които са добри професионалисти в това, което работят, и изкарват хляба си с труд. Защото има една приказка, която старите хора казват: "Той е потен, вода не е пил“ – значи, той няма опит нито практически, нито реално е допринесъл нещо, и изведнъж ние му даваме кормилото на държавата. Затова патим, затова си носим последствията, защото даваме кормилото на държавата на хората, които не могат да ни съчувстват. Той не знае какво е да изплатиш кредит, той не знае какво е да имаш болен родител и да се чудиш в коя болница да го заведеш и да те връщаш отвсякъде. Той е бил примерно завършил мениджмънт – завършил си мениджмънт, здравен да речем, обаче давал ли си една нощна смяна в болницата да видиш българският медик на какво е подложен и как трябва да работи с оскъдни материални ресурси и материална база. Изобщо, ами българските учители – в момента частна фирма обучава българските учители как да преподават на децата, и им насажда едни ценности, които са много далеч от нашите. Така е. Добре, защо трябва Министерство на образованието да плаща огромни средства на някаква частна фирма, която не се знае с какви хора е обвързана, да промива мозъка на българския учител. И от тази частна фирма и кредитите, които дават, да зависи заплатата на учителя, при положение, че имаме такъв хубав учителски институт на "Борис III“, с огромна база и всичко, и това го правеше държавата. Още едно нещо, което трябва незабавно да се промени, защото се променя ценностната ни система, и защото нещата няма да отидат на добре. Автоимунната система на нацията в един момент ще сработи, и всички тези хора, които в момента си играят с търпението на българина и се подиграват с нашето родово чувство, нашето чувство за принадлежност, нашето чувство на справедливост, това ще избухне нанякъде, ако не го направим плавно и по културен и интелигентен начин, тази автоимунна система политиците ни не съзнават, че когато сработи, ще стане страшно за тях. Че тези, които ги подкрепят нашите политици в момента, всички са платени и са на хранилка. Но българинът е силен, когато е доброволец, когато тръгне за идея, за кауза. Колко души познаваме от тези партиите, които са истински там за кауза и за идея? Всеки търси личностна реализация. А ние в "Бащино огнище“ наистина събираме хора с кауза, с идея. А човек въоръжен с идеята, с каузата, той е по-страшен от цяла армия. Благодарим за това гостуване. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (110) | 10% | |
