ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
Ива Митева: Съдебната реформа е като една болест – трябва да видите болен ли е организмът, в кой стадий се намира, как може да я излекувате | ||||||
| ||||||
В края на 2023 г. Народното събрание прие шестата поправка в Конституцията. Мнозинството, което застана зад промените, бе съставено от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната" – "Демократична България" и ДПС. Критиките дойдоха веднага, като президентът заяви, а вчера и изпълни своята заявка, че ще сезира Конституционния съд. Малко по-късно през деня самият Конституционен съд образува дело, с което да разгледа новите текстове. В студиото за коментар по темата сме поканили бившия председател на Народното събрание Ива Митева. Здравейте. Здравейте. Нека да започнем разговора така: имаше ли нужда от тези конституционни промени? Винаги има нужда от промени, но когато се правят изменения в закони, особено когато се правят изменения в основния закон, те трябва да бъдат много дълбоко обмислени, трябва да бъдат задълбочени, трябва да се чуят всички заинтересовани страни и всички тези, които след това ще прилагат тези текстове. Конституционните текстове трябва да бъдат прости, трябва да бъдат ясни, трябва да бъдат разбираеми, трябва да бъдат без двусмислия и без излишни повторения. Това, което виждаме в Закона за изменение и допълнение на Конституцията, по-скоро предизвиква общия смях и присмех. Аз не чух един специалист да каже добра дума за тези конституционни промени. И за съжаление, тези промени след това ще трябва да бъдат тълкувани от Конституционния съд. Ако вземем самото изискване за уседналост, което са въвели за народните представители – тези 18 месеца, няма как те да се приложат без тълкувателно решение на Конституционния съд. Такъв текст, подобен, явно са взели текста и са преписали текста за президента за прословутите 5 години, но там има решение на Конституционния съд и винаги се е поставяло под въпрос какво значи "живял в последните 18 месеца в страната", тъй като избирателните списъци се правят по постоянен адрес. Вече няма граници, т.е. не се отчита, когато преминавате границата, особено когато сте държави членки, дали сте влязъл в страната, или сте излязъл от страната. Как ще се разбере дали сте живял реално, фактически 18 месеца в страната? Всички знаем решението на Конституционния съд по отношение на президента. В изборния закон този термин се използва – да, по отношение, знаете, местните избори и европейските избори, където има въведена уседналост, но там изрично сме казали в допълнителните разпоредби какво значи "живял съответния период" и е много ясно дефинирано. Така че – ето, започваме от този текст, който е неясен. Да не говорим за начина, по който е написан. Можеха да имат много по-стегната и стройна правна техника. Текстовете трябва да бъдат по-издържани. Мисля, че основната и първата конституционна поправка, която трябваше да направят, е да изменят Член 65, алинея 1, изречение 1, където са изискванията за народен представител, и да добавят, че народният представител трябва да бъде книжовен, т.е. грамотен – така, както е имало такова изискване в Търновската конституция, а в избирателния закон след това е добавено да могат да пишат и говорят на български език. Защото разпоредбите трябва да ги прочетете няколко пъти, за да ги разберете. Включително виждам, че и медиите не са успели да разберат няколко разпоредби. Имахме спор за самите министри дали могат да имат двойно гражданство, или не могат да имат двойно гражданство. Затова не се правят по този начин конституционни поправки. Да не говорим, че срокът за конституционните поправки беше много кратък. За пръв път се изменя Конституцията толкова бързо, а всъщност периодът се забави само заради това, че те не можаха да съберат необходимите 180 гласа, което никога досега не се е случвало. Винаги, знаете, петте поправки са с необходимите 180 гласа, но винаги Конституцията между първо и второ четене е имало поне един месец преди да се гледат в пленарна зала. Сега, виждате, за няколко дена мина седемдневният срок и те влязоха в пленарна зала без никакво обсъждане, без да се чуят специалистите. Във Великото Народно събрание, когато се е обсъждало как да се приемат законопроектите и как да се приеме законопроекта за изменение на Конституцията, тогава са казали – на три четения, но изрично са поискали да се допълни – в три различни заседания, в три даже различни дни. Тогава е станал един народен представител и е казал "Те могат да я опраскат Конституцията в един ден, като направят едно заседание сутринта, на обяд – едно, и едно – вечерта". Така че, ако не бяха направили тази добавка за трите различни дни, може би щяхме да видим наистина приемане на Конституцията в един ден – сутринта, на обяд и вечерта. И тъй като вие засегнахте една част от тези промени, нека да започнем с двойното гражданство. Вие самата казахте и в предварителния ни разговор, че така написани, текстовете създават правна неуредица относно това – да, депутатите могат да бъдат хора с двойно гражданство, 18 месеца уседналост. Спорно е как ще отчитаме тези 18 месеца. Но казвате, че министрите всъщност, по така направените промени, не влизат в тази категория, която може би и медиите, и обществото остана с впечатление, че министър ще може да става човек, който има двойно гражданство и който е живял поне последните 18 месеца в страната. Не е точно така. Да, защото… Най-интересното е как са изменили текста. Оставили са действащата разпоредба на 65 – кой може да бъде народен представител: навършил 21 години, не е поставен под запрещение, не е лишен от свобода, без друго гражданство, и са създали едно второ изречение, в което казват вече, че за народен представител може да бъде избран български граждани, който има и друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в страната. Когато ги прочете човек двете изречения, остава с впечатление, че това, второто изречение, е съвсем ново условие за съвсем друга категория граждани. Т.е. така написан текстът, може да се постави въпросът този гражданин, който има и друго гражданство, само последните 18 месеца трябва да е живял в страната ли, или и той трябва да е навършил 21 години, да не е лишен от свобода и да не е поставен под запрещение. Правната техника изискваше и за да е ясен текстът, те трябваше да изменят първото изречение, да кажат, че това трябва да бъде български гражданин, който може да има и друго гражданство, и да сложат "и е живял последните в 18 месеца в страната". Тогава вече щеше да стане ясен текстът. Така явно са искали по-скоро да разграничат, че тези, които нямат двойно гражданство, не им се изискват 18 месеца, а които имат двойно гражданство, ще се изискат 18 месеца. Трябваше малко повече да помислят върху тази разпоредба, защото наистина усещането е, че става дума за две различни категории условия, за две различни категории лица. А по отношение на министрите – интересно са заличили думичката "само", тъй като досега текстът казваше, че министърът може да бъде лице, което има само българско гражданство и отговаря на изискванията за народен представител. Думичката "само" са я заличили, защото в начало беше идеята наистина министърът също да може да бъде лице с двойно гражданство. Би трябвало тази думичка сега да остане, тъй като те добавят, като условието по 65, алинея 1, изречение 2 не се прилага, т.е. 18-те месеца не се прилагат за тях, но те оставят опашката да отговаря на изискванията за народен представител. Значи той трябва да отговаря на изискванията за народен представител по изречение 1, т.е. да няма друго гражданство. Но пък са заличили думичката "само". Явно не са съобразили, че това им е от първоначалния законопроект, която е трябвало да си я оставят и да не я заличават. И виждате каква каша са направили и вече самите вие, журналистите, не може да разберете какво искат да кажат. Могли са много по-просто да го напишат текста, вместо толкова да го усложняват. Могли са просто да препратят към изречение 1, вместо да слагат, че не се прилагат условията по изречение 2. Така че още в този първи текст виждаме колко е неясен и колко ще създаде тепърва проблеми. Сроковете многократно сме ги коментирали, тези прословути срокове за избиране на Народното събрание. Тук е трябвало да погледнат няколко разпореди в Конституцията, а не да ги четат отделно. От една страна, разпоредбата, свързана с мандата на Народното събрание, че той има четиригодишен мандат. От друга страна, да погледнат, че Конституцията прави разграничение между мандат и срок на пълномощия. Има, знаете предполагам, и решение на Конституционния съд №5 от 2001 г., което казва, че мандатът започва от изборите, т.е. от изборите е овластяването на народните представители. Между другото, погледнах Сръбската конституция – там много ясно е казано, че мандатът започва да тече от първото заседание. Може би те трябваше да създадат един такъв текст и да кажат от кога започвам мандатът, а не да говорят за полагане на клетвата, защото с полагането на клетвата всъщност започват да се упражняват пълномощията. Но дотогава те са и вече избрани народни представители и от датата на избора им се начислят включително възнагражденията. Така написан… А има и още един текст, който също не са го пипнали – Член 75. От произвеждането на изборите президентът трябва да свика Народното събрание в едномесечен срок. Т.е. там той е ограничен със срок вече. От една страна, те казват, че Народното събрание и изборите трябва да се произведат не по-късно от един месец, т.е. президентът може да ги насочи много по-напред във времето, два, три, четири месеца, само че няма да му се върже другият срок в 75, едномесечният срок да свиква парламента. Т.е. ако го направи, а той трябва да го направи, ако ги е произвел по-рано, за да гарантира наистина, че изборите ще са произведени и че мандатът няма да бъде надвишен, той трябва пък да прекрати предсрочно мандата на Народното събрание. Ако чака последния момент, тогава пък, тъй като изборите са все в неделя, може така да се окаже, че с някой друг ден ще се надвиши пък мандатът на Народното събрание. В 64, алинея 2 изрично е казано кога може да се надвишава само мандатът на Народното събрание. Т.е. виждате, че и тук не са мислили въобще какво се случва със сроковете. Да не говорим защо, след като на първия ден ние ще имаме от изборите 480 народни представители със заплати, осигуровки… А възможно ли е да имаме две Народни събрания? Ами, то на практика това ще имаме. От една страна, имаме мандат на едно ново Събрание, който е започнал да тече, и едно Народно събрание, чийто мандат още не е изтекъл. И какво казват те? Казват, че с клетвата се прекратявали пълномощията на Народното събрание. Да де, обаче защо тогава не са променили и текста, че най-възрастният открива? Погледнах, между другото, конституциите на другите държави – примерно Австрия, Белгия, Словения, Хърватска, Сръбската включително. Там председателят на предходния парламент открива парламента и до избора на нов парламент той си е председател на парламента, т.е. той подава щафетата. А тук ще имаме един действащ парламент, защото, когато се открие Народното събрание, той, действащият парламент, все още остава до полагането на клетвата – на практика ще имаме един, най-възрастен, председателства и един председател на парламента. Защо? Ето това отново не е помислено и не е разиграно. Така че тук ми се струва, че ще имаме доста проблеми. Следващите проблеми ще бъдат със служебния кабинет. Аз това точно исках да ви питам, защото основните президентски критики не са в частта за съдебната власт, където е ядрото на реформата. Да. А в правомощията на служебния кабинет и пряко президентските правомощия, спрямо които – нека да кажем за всички слушатели и читатели, президентът ще трябва да избира от ограничен брой лица за служебни министър-председатели. Това повдигна много въпроси, както и в обществената квота, където бивши конституционалисти, юристи, участници в Седмото Велико народно събрание казаха, че на практика това представлява смесване на властите, и ако се прави такава промяна, трябва да бъде свикано Велико народно събрание. По-скоро се размества баланса между властите, защото наистина много са подробни. Не знам, ако те бяха изчелите стенограмите от Великото народно събрание, може би нямаше да натворят тези текстове. Всичките тези неща, които сега ги правят, включително да определят в Конституцията кой да бъде министър-председател, е коментирано във Великото Народно събрание. Тогава е било председател на Върховен съд и председателят на Конституционния съд. Това е гръцкият модел. Тогава е обсъждан гръцкият модел, но Гърция е съвсем друга държава и със съвсем друго управление, и не трябва така да се смесват и да се преписват просто едни текстове, хванати механично, без да се разгледа по същество самото управление. Президентът в края на краищата, той и без това е с ограничени правомощия. Служебният кабинет е едно от основните му правомощия. И този служебен кабинет се назначава тогава, когато парламентът се е оказал безплоден, тогава, когато има напрежение в Народното събрание, и единственият начин това напрежение да бъде потушено, е чрез нови избори. Когато Народното ни събрание е негодно да съществува, ние, от една страна, ще го оставим да продължи да работи и да приема закони, защото знаете, че най-големият законодателен "разврат", както на времето беше казала проф. Киров, се прави в последните дни на Народното събрание. Тук мисля, че Народното събрание започна от първите дни, малко нещата се обърнаха. Но оставяме едно Народно събрание в тази ситуация и в същото време затова се дава право на президента – за да се подсуши това напрежение, да назначи този служебен кабинет и да се отиде на избори. Ние, от една страна, ще оставим парламента да работи, да произвежда отново закони и в същото време ще ограничим и президента в това кого да назначи за министър-председател. Текстът е много интересен и там – как започва изведнъж с някакъв министър-председател, който така се назначава, и по негово предложение се избирал служебен кабинет. Човек като чете, в първия момент се чуди – откъде се появи този служебен министър-председател. По-надолу вече разбирате, че той трябва да избира измежду тези лица. Първо, той между кого точно трябва да избере? Защото той може да избере заместниците, да не предпочита омбудсмана, председателя на БНБ и председателя на Сметната палата. В един момент отново ще се обърне критиката към президента защо е избрал един, а не е избрал друг. Трябва ли да им предлага по реда, по който са изброени? Да не говорим за председателя на парламента, който… Вие ще имате непрекъснат парламент, ама той щял да оглави служебния кабинет. Т.е. какво правим – изпълнителна и законодателна, и всякаква власт 2 в 1. Чух "Ама, заместник-председател щял да стане председател на парламента". То е несериозно. Значи вие толкова подценявате председателя на парламента, че всеки там може да си става председател - няма значение дали ще е министър-председател, дали ще е председател на парламента. Несериозно е. След това – коментирали сме го многократно за БНБ. Знаем правилата, ръководството на ЕЦБ, знаем колко са чувствителни БНБ по отношение намесата в тяхната работа и изведнъж – ще го правим министър-председател. По отношение на Сметната палата – той пък е все пак одитна институция. Значи той ще одитира служебния кабинет и ще става министър-председател преди това, ще се проверява сам себе си. Притеснителното, което е в тези текстове, е, че тези хора, те не могат да останат на постовете си, защото – ето отново нестиковане на текстове и този текст ще трябва да се тълкува отново от Конституционен съд, защото, от една страна, имате забрана за министри да изпълняват друга държавна длъжност, т.е. да я заемат, казва Конституцията - те не могат да продължат да бъдат шеф на БНБ или омбудсмани, и т.н. Той трябва да освободи поста си. Това къде е уредено? Не е уредено никъде. Тук трябваше така, както е за депутатите, които стават министри, да се каже, че те прекъсват изпълнението си на тези задължения до произвеждане и след това се връщат. Защото те хубаво ще ги прекратят сега и после как се върнат? Кой ще им гарантира, че след това ще има такова мнозинство в парламента, което да ги избере отново същите хора? И какво? И сега със закон ще влязат в Закона за БНБ, за Сметна палата и ще предвидят, че те освобождават, ама после се връщат. Е откъде-накъде? Защо?! Това трябваше да го уредят тук, в Конституцията. Така че мисля, че тук… Да не говорим въобще за Сметната палата, че можеха да пипнат текста сами за Сметната палата, за независимостта му, за мандата му – това, което се иска от международните стандарти. Това също не са го направили. Не мога да ви обясня защо. Така че виждате колко проблеми ще има и самият този текст. На всичкото отгоре, в Закона за Сметната палата, между другото, има един интересен текст, който ви казва, че не може да бъде председател на Сметната палата лице, което е било министър-председател или министър в последните три години. Как той ще се върне след това? Да, ще ми кажете "Ще изменят закона, ще го отменят". Само че това правомощие произтича от изискванията за независимост точно на тези международни стандарти и на резолюциите на ООН за независимост на органа. Значи той е бил до вчера министър-председател, след това ще става председател на Сметна палата. Така че когато се правят такива текстове, трябва много да се мисли. И като казвате "Трябва много да се мисли“, друг спорен момент е мнозинството за регулаторите. О, да. По време на обсъжданията в обществената квота неколкократно беше повторено, че парламентът с това мнозинство от 2/3 за избор на регулатори възпира само себе си. Ако приемем, че в момента настоящото Народно събрание има мнозинството, с което да осъществи тези промени, това гарантира ли, че в бъдещи Народни събрания парламентът ще има възможността да събира 160 плюс гласове, с които да избира тези постове? Тъй като в момента мандатите на над 80 регулатора са изтекли, това поставя под въпрос тяхната легитимност, дали те могат да функционират. Приема се тезата, че регулаторите и назначаваните лица вътре прокарват определен вид политики от хората, които са назначени. Това означава ли, че в момента управляващото мнозинство създава допълнително механизми, които в бъдеще ще бъдат обсъждани, и могат да предизвикат множество спорове от бъдещи политически партии и политическите сили, които ще се спират на този проблем? Много добър пример ни е в момента Висшият съдебен съвет (ВСС) и Инспекторатът. Тези 2/3 мнозинство виждате колко години не могат да ги постигнат. Защото – да, хубаво е, когато се вдигнат мнозинствата, за да не може една политическа сила да осъществява, да има превес, но виждате колко трудно се постигат тия 2/3 мнозинство и какво зацикляне имаше във ВСС и все още и в Инспектората. А те бяха предложили 2/3 за Конституционен съд – много интересно защо са го махнали. Аз не видях мотиви. Защо е отпаднало за конституционните съдии да си избират с 2/3 мнозинство? Интересно е този текст – той е един бланкетен текст. Алинея 1 какво ви казва – "Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност, обоснованост при избори на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да се гарантира тяхната независимост". Ама като искате, напишете такъв текст, ама за всички. Президентът също има квоти. Министерски съвет също има квоти. Какво искате да кажете – че само ще се гарантира независимостта на тези които са спазили тия принципи, т.е. Народното събрание, неговите хора, които той избира, ще са независими, а всички останали ще са зависими. Това е несериозно! Отделно, да не говорим, че думичките "откритост, прозрачност, публичност" – да бяха отворили Тълковния речник, Синонимния речник. Това са думи, които се препокриват като значение и са синонимни една част от тях. Още повече, че в момента има много подробна процедура в Правилника на Народното събрание за избор на регулаторните органи и тя е точно тази процедура – публичност, откритост, прозрачност, 14 дни за предложение, 14 дни седят предложенията на сайта. И в същото време, ако отворите процедурите на сайта на парламента, ще видите, че изборът на НЗОК, подуправител, управител на НЗОК, шеф на БНБ, подуправители на БНБ, всичко, което избираха в последните месеци, е със съкратени срокове от по 3-7 дена. Разбирате ли, хем ми говорите, имате го текста – вие го нарушавате. Обаче ще го пишем в Конституцията гръмко, ще пишем "откритост, прозрачност и публичност". По отношение на второто изречение, че решенията се приемат с 2/3 мнозинство – когато това е предвидено в закона. Значи тук явно са се опитали да правят това, което го има в другите държави, примерно в Испания – т.нар. органи "органични закони", които се приемат с по-високо мнозинство. Да. Само че тук трябваше ясно да кажат за кои органи ще се изисква това мнозинство. Примерно в други държави 2/3 мнозинство имаме за промяна на изборна система, за промяна на райониране, такива много важни елементи, които са изключително важни за държавата, и да не могат да се лашкат от обикновени мнозинства. Тук трябваше да кажат кои органи точно ще ги изберат с 2/3 мнозинство. А не да препращат към закон. Защото Конституцията ви казва, че законите се приемат с мнозинство 50 плюс 1 – нали така, от присъстващите, освен ако не е предвидено друго мнозинство в самата Конституция. Самата Конституция трябва да каже кое е това друго мнозинство. Те не пипат този текст. Затова какво правят – виждате ли каква верига: оттук отиват в друг текст и казват "с 2/3, ама ако пък в закон е станало". Значи от Конституция – към друг текст на Конституция, към закон. Защо правят тия верижни препратки, а ясно не кажат точно с какво мнозинство? Според мен това е смисълът и на конституционния текст, беше на този, който в момента съществува за начина, по който се… Това е 81, алинея 2 – да се каже къде с кои мнозинства. И така е направено в момента в Конституцията за ВСС, за Инспектората, както знаете – ясно е къде решенията се взимат с 2/3 мнозинство. И в същото време какво ще се получи? Оставете това, че следващ парламент може да зацикли и да не може да го избере. Да. Обаче какво става – следващ парламент идва, защото те го смъкват на законово ниво, т.е. 2/3-те, те не са ви конституционни на практика, когато в закона е предвидено. Те ще променят закона и ще си осигурят обикновено мнозинство и примерно квалифицирано мнозинство. Защото първо, какво значи "квалифицирано мнозинство"? То може да бъде 50 плюс 1 от всички, може да бъде 2/3, може да бъде 3/4. Какво значи "квалифицирано мнозинство"? И ще променят закона. Добре, днеска избираме примерно шеф на КЗК с 2/3. Идва следващият парламент, променя закона – ще го избираме с 3/4. Идва следващ парламент – ще го избираме с 50 плюс 1. Разбирате ли, пълни абсурди! Една и съща длъжност в годините, особено както виждате в последните три години как се сменят парламентите, може да изберем няколко човека, като им прекратяваме мандатите – това обикновено се прави със закона, с различни мнозинства. Пълен абсурд! Но ето и това не са го помислили или просто така се хвърлят в пространството едни текстове, които не знам защо не са седнали да помислят какво искат наистина хората. Защото хората – да, казват "Искаме промени в Конституцията", въпросът е, че – четох едно проучване, 71% искат промени, ама 70% не се я чели. Но хората какво искат – отзоваване на народни представители. Те веднага почват – "Не може да ги отзовавате, защото нали, свободният мандат". Латвия – прекрасен пример! Минават през референдум, 1/10 на референдум иска отзоваване и после имате гласуване. Вече процедурата даже в латвийския парламент е приета, приета е и е работила, има отзован вече такъв парламент – мисля, че 2011 г. Така че защо не се седнаха да помислят за тези текстове, защо не седнаха да помислят за намаляване броя на народните представители? Да, ще ми кажете Велико Народно събрание. ОК, излъчете един екип, който да седне да мисли какво трябва да се промени в Конституцията, ако трябва, да се свика Велико Народно събрание, ако е назрял този момент. Но при положение че единната ви норма на представителство пада вече на 1 към 27 000 и като погледнете другите държави, които са горе-долу с нашето население, дори и с по-малко, тяхната норма на представителност е 1 към 45 000, 1 към 37 000. Трябва много добре да се замислим дали са ни необходими 240 народни представители при това население, което е намаляло близо с повече от 800 000 за 10 години. Когато се е приемала тази бройка, 240 души, е много интересно, че тогава един народен представител е казал 200, другият е казал "Абе, нека да е 240, че е по-удобна цифра и се дели на 3", и така се е появило 240. Това искат хората, хората искат ограничаване мандатите на народните представители, не да си народен представител… В Народното събрание имаме 15 мандата народни представители и повече. Та, това може би искат хората. Ако бяха седнали да помислят наистина за хората. Съдебната система? Точно това щях да ви попитам – да обърнем внимание на съдебната реформа. Христо Иванов заяви, че с Конституцията и промените в нея не се завършва съдебната реформа, а тепърва започва, като той визира, че тепърва Народното събрание трябва да избира новия състав на Антикорупционната комисия, която бе реформирана през октомври, нов състав на ВСС, като е важно да отбележим, че в прокурорската квота е засилено парламентарното присъствие и прокурорите, които ще бъдат избирани пряко от парламента. Бе намален мандатът на главния прокурор и сега тук възниква въпросът в крайна сметка главният прокурор престана ли да бъде толкова овластен, колкото в последните години се повтаряше, че е. Чували сме прословутия израз "Над мен – само Господ“. А всъщност главният прокурор Иван Гешев, който бе свален от ВСС, се оказа, че всъщност не е чак толкова овластен, колкото изглеждаше, че е. Съдебната реформа постигната ли е тук в тази Конституция? Нищо не е постигнато. Тя, съдебната реформа, още 2003 г. беше отразено, когато се затваряше глава "Правосъдие и вътрешни работи", че сме постигнали голям напредък и сме постигнали голяма независимост на съдебната власт. След това 2005, след това 2006, 2015 г. – ако погледнете докладите, след всеки доклад ние имаме фойерверки. Според мен лошо се обяснява Брюксел. Може би трябваше да кажат "Тези промени някой не ги иска ли? Защо се правят?", за да знаем, ако някой не ги иска, значи няма нужда нищо да се казва, а направо да ги приемат и да приключваме. Защото когато правите реформа в съдебната власт, това е като една болест – вие трябва да видите болен ли е организмът, в кой стадий се намира тази болест, каква е болестта, да видите как може да я излекувате и след това да тръгнете да я лекувате. Трябваше да съберат от най-долния съд, от районен съд, районна прокуратура до Върховен съд, Върховна прокуратура колегите, за да кажат проблемите, за да ги изговорят, за да кажат това ще доведе ли до нещо добро. Иначе са просто едни пожелателни текстове. Въпросът е, че с Решение 3 от 2003 г. не си мислете, че народните представители в предишни парламенти, които бяха в пъти по-грамотни, не са знаели за какво става дума и не са могли да направят тези промени, които сега се правят. Но тогава винаги се преценяваше, че от гледна точка на Решение 3 от 2003 г. това няма как да се случи, защото решението ви казва "Не може да променяте основни принципи, не може да нарушавате баланса между властите, не може да създавате нови органи, не може да премахвате действащи органи". Тук какво правим? ВСС на практика го премахваме, правим един ВСС и създаваме нов. Т.нар. "Общо събрание". Общо събрание създаваме, но създаваме и Прокурорски съвет. Тогава, когато се правеха поправките 2015 г., се видя, и то с дълбоки обсъждания с цялата гилдия, че максимумът, който може да се направи, е този ВСС да се раздели на колегиите, за да не се прави нов орган. Тук се прави нов орган – Прокурорски съвет. Да, изведнъж се появява пък и едно Общо събрание, което малко наподобява как работи ВКС и ВАС. Великите народни представители, когато са мислили по тази глава, специално за прокуратурата – да, може би проблемите са тръгнали от Великото Народно събрание и може би от това, че тогава имаше превес мисля, че БСП. Но такива са текстовете, такава е Конституцията. Затова трябва да се мисли за съвсем друг начин и поглед върху конституционните текстове, ако трябва и до Велико народно събрание. Ако трябва – това многократно и аз съм апелирала, за преразглеждане на хипотезите в Решението 3 от 2003 г., което да отпуши поправките. Но те какво правят – премахват един основополагащ принцип на прокуратурата, надзора за законност и методическите указания, които между другото, много внимателно и дълго са дебатирани във Великото Народно събрание. Тогава изрично е казано прокуратурата да бъде единна и централизирана, да бъде самостоятелна, прокуратурата да не бъде към съдилищата, прокурорите да имат същия статут на съдиите и на следователите. Виждате – те тук точно това премахват и се мъчат да разместват. Главният прокурор ще има 5 години мандат, няма да може повторно да се избира, обаче административните ръководители, които са му подчинени, ще имат 5 години мандат и ще имат право да се избират. Значи какъв главен прокурор е този? Те го обезличават изцяло. Изведнъж се появява някаква Върховна прокуратура – незнайно защо. Защо не промениха – между другото, това многократно се говори – ограничението от 65 години, което се прие в Конституцията за съдиите, прокурорите и следователите. Многократно от гилдията е поставян въпроса защо не се сложи такова ограничение и за членовете на ВСС и за Инспектората. Нищо от това, което е било мнение и желание на гилдията, не се е случило в тези текстове. В Инспектората – много интересно, досега те нямаха право да повтарят веднага мандата си. Сега изведнъж само това е поправката и те имат право да повторят веднага. Значи се прави за определен човек. Може би трябва да наблюдаваме кой е този човек, който ще бъде избран повторно от Инспектората. И тъй като имаме още малко време, искам да обърнем внимание на това дали смятате, че Конституционният съд ще се произнесе, като част от текстовете бъдат обявени като противоконституционните, тъй като парламентът стартира процедурата за попълване на парламентарните квоти в Конституционния съд. Ако може – много кратък коментар и в тази част? Аз смятам, че Конституционният съд няма да се произнесе толкова бързо. Той е образувал сега делото, трябва да се направи проверка за допустимост. Има срокове. След това ще се произнесе по допустимостта, след това се определят заинтересовани институции, ще им създаде срок за становища, събират се становища, правят се обсъждания – то може да е едно, няколко обсъждания. И чак когато се съберат всички достатъчни доказателства, има двумесечен срок за произнасяне. Т.е. виждали сме решения, които са излизали след година и повече. Не очаквам Конституционният съд да се произнесе толкова бързо. Бързането за попълване на квотите може и това да цели – ще видим. От една страна, попълването на квотите може да е заради този баланс, който е в Конституционния съд, и идеята да има превес на тези, които да подкрепят тези поправки. Ще бъде интересно да видим кои съдии ще кажат, че тези текстове не са противоконституционни, защото те са видимо противоконституционни. И там виждам, че както се бавеше процедурата, тя се засили. Нека да видим колко е публична и прозрачна тази процедура, кои ще са хората. Имената, които се спрягат, като че ли по-скоро ми напомнят на едни думи, прозвучали в белгийския парламент в далечната 1916 г. – "Който и да е, годен за каквото и да е, може да бъде поставен където и да е, когато и да е". Дано да не видим такива хора. Ще следим и ще ви каним отново, за да видим какво ще е развитието както на конституционните промени, така и на процесите в страната. Благодаря ви. |
Още по темата: | общо новини по темата: 1149 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/192 ] следващата страница |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета