Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Инж. Николай Въжаров: Панелните сгради издържат на земетресения, но само донякъде | ||||||
| ||||||
Здравейте, господин Въжаров. Здравейте. На фона на трагедията, която цяла седмица наблюдаваме вече в Турция и в Сирия, става болезнено очевидно, че тези хора загинаха, като че ли заради некачествено строителство. Казвам това, тъй като е видно, че до напълно здрави сгради, въпреки силните трусове, останалите около тях са се сринали като пясъчни кули. Как бихте коментирал това? Първо, искам да подчертая, че природата е по-силна и от най-силната технология и от най-доброто строителство. Когато тя реши, ще събори всичко. Но разбира се, разликите в разрушенията са изключително показателни, че някои сгради издържат и сериозни натоварвания, дори и в райони, в които строителството не е много качествено, а другите падат наистина като пясъчни кули. Но падат там, където е имало безотговорност. И разбира се липса на контрол. Вие като специалист, какво бихте казал – къде е най-тънкото място в такива сгради? Съдържанието на цимент, на пясък, на желязо, други пропуски? Разбира се в комбинацията от правилното съдържание, както го нарекохте – цимент, пясък и желязо. И доброто конструиране на елементите от тези продукти, да ги нарека, от тези суровини. Когато всичко е добре изчислено и премерено, сградите стават доста устойчиви и както например е в България, те могат да издържат степени, надвишаващи тази, която направи унищожителните разрушения в Турция. Дали да вярваме на тези думи на някои специалисти? Може би на хартия наистина, ето в София се казва, че до земетресения с магнитут 7,3 могат да издържат сградите, но дали това е така? В София могат да издържат значително повече от 7,3, поне така са разчетени. Значително - значително, малко над този магнитуд би трябвало да могат да издържат. Но разбира се и тук има пропуски, недостатъци в конструкцията, лош терен, което е много съществено, неправилно фундиране. Има места, които са непредсказуеми, има терени, които са непредсказуеми, колкото и да се стараят инженерите, не могат да разгадаят какво има на 15-тия метър под тази сграда. Но както знаете, земетресенията имат доста голяма дълбочина и какво се случва под една сграда, е загадка. Изтече информация, доколко е достоверна, продължаваме да проверяваме, но част от сградите в Турция са строени с морски пясък. Има ли някакво значение какъв пясък се ползва в строителството? Има твърде голямо значение какъв е пясъкът. Пясък, който съдържа органични примеси, с течение на времето унищожава бетона, в който е вложен. Така че, ако действително някой си е позволил да ползва морски пясък, е заложил бомба със закъснител. А у нас? Доколко са компетентни органите, които пускат в експлоатация сградите, доколко можем да им имаме доверие и в ситуация като в Турция, кой е виновен – строителят, който не е спазил правилата или този, който е пуснал обекта в експлоатация? Контролът в България е така структуриран, че никога само едната страна не може да бъде виновна. Строителят е контролиран от строителен контрол, заедно строителят и контролът са контролирани от институции и в последните години мерките, които се взимат за добро строителство, вече са доста сериозни. Смея да твърдя, че имаме добри крайни продукти. Но имаше периоди, в които това не беше така. Дълго време имаше произволи на строителите. А да не говорим за произвола на обитателите, които години наред са, както скоро изтече информация в Турция, са разширявали помещения в първи етажи, в сутерени. Разбивали са носещи стени. Каквото й да са разбивали, без компетентното мнение на конструктор, който да оцени това, което са разбили - дали има риск, или е допустимо да бъде разбито, но масово не са се ползвали услугите на конструктори. Един конструктор никога няма да си позволи да каже "ами тази стена, нищо, че е носеща, махай я". Това според мен не може да се случи. Не отговаря на нашето образование, не отговаря на етиката на инженера, така че по-скоро не допускам. Допускам, че някой произволно е решавал: "тук ще си направим едно по-голямо помещение, тази стеничка ще я бутна, тази колонка ще я резна", без компетентно мнение. Известно е, че жилищният сграден фонд в България е стар. Имам предвид в градовете, където масово блоковете са панелни. Вие сте един от първите, които още преди 20-30 г. разработи и предложи цяла концепция за саниране на сградния фонд в България. Доколкото ни е известно, сте го предложил на няколко правителства през годините, но те като че ли не откликнаха. Какво се случи през годините, защо няма положителен отговор на Вашата идея? Не мога да преценя защо. Опитахме се още в началото, когато се разбра, че има намерение за сериозно саниране, да предложим добре структурирана концепция, която беше ориентирана към голям брой жилища. Докато тези програми, които се ползват сега, са твърде ограничени. Както знаете, последните години дори с доста пари са се направили, хайде да не казвам бройка, за да не подведа някого, но твърде ограничен брой жилища са санирани. И при това, проектите, които се направиха за саниране и контролът върху санирането, не притежаваха, как да го нарека, европейско и световно качество. До голяма степен бяха любителски, до голяма степен бяха лобистки, за да се защитят интересите на малка група фирми или да ги нарека "групировки по интереси". И не се получи сериозен ефект от това саниране. Прекалено много декорация, малко топлоизоация, повече цветничко, шаренко да се радват хората, че сградите изглеждат добре, но съдържанието вътре под красивата обвивка, не се оправи. Това не е саниране. Какво трябва да включва едно истинско саниране, това което Вие разработихте преди 20-30 г. като концепция? Смея да кажа, че без да се направи сериозна проверка, конструктивна проверка на сградата, която подлежи на саниране, се нарушава един основен принцип – приципът за устойчивост на извършената работа, за устойчивост на разходите, които се правят в тази работа. Ако една сграда е прегледана надве – натри и някой небрежен контролиращ каже "хайде, пускай, ще мине работата", а тя съдържа в себе си каверни в бетона, недобре опазени връзки, метални връзки между панелите, когато има корозия дори в бетона в сутерените, когато има течаща канализация и се допускат такива сгради да бъдат санирани, това е груба грешка. Това е безсмислено похарчени пари. Казват, че този тип строителство, панелното, е по-устойчиво на земетресения, тъй като луфтовете между панелите поемали сътресенията. Вярно ли е това? Плевнята на баба ми и дядо ми на село е възможно най-устойчивата постройка срещу земетресение, защото тя е изключително гъвкава. Клоните се усукват, огъват и плевнята остава цяла и почти невредима. Не бих сравнил разбира се панелните сгради с плевня, но те са доста гъвкави. Безспорно е, че са гъвкави. Те са своеобразни кутии с доста свободно свързани ръбове и те могат да се люшнат и да се върнат обратно. Но до определено ниво, до определена степен. Действително една много корава сграда, която няма да се нагъне, няма да се усуче като плевнята, тя в самия момент може да рухне брутално от крехко разрушаване, просто защото в определени точки ще получи много сериозни увреждания. Гъвкавата сграда – напротив, тя е като дървото. Тя ще се понагъне и ще се опази. Но пак казвам, всичко това е до определена степен. Когато се разкъсат връзки, когато се стигне до нарушаване на свързаност между панелите, тази сграда може да изглежда здрава отвън, но във времето тя вече е много опасна. Затова винаги сме ратували за процес, при който да се контролират тези връзки. Те могат да са корозирали, могат да не са защитени, както казах и преди малко. Ако това се свърши, особено при панелните сгради, да – най-вече при панелните сгради, процесът е компрометиран. В този ред на мисли, да се страхуваме ли при евентуално силно земетресение в България или по-скоро да сме спокойни? Не. Страхът е по-вреден дори от земетресението, защото може да доведе до редица други глупости. По-скоро трябва да намерим устойчивия модел, в който последователно да се започне цялостен контрол и с други средства, не само със средствата, които ни се предоставят по програми, а със съфинансирания, със самоучастия, с поредица от финансови инструменти, може да се постигне много голям резултат в много голям мащаб в тази страна. Малко са държавите по света, които имат толкова много еднотипно строителство. И при положение, че се направи интересно структурирана програма, в която се говори и за икономии на енергия, изключително важен въпрос, могат да се направят наистина много мащабни корекции на това, което ни плаши. Няма смисъл да се страхуваме. По-скоро е смислено да започнем да мислим рационално. Това е вярната дума. Много Ви благодаря за този коментар, господин Въжаров. И аз благодаря, че се поинтересувахте. Желая Ви успех. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
