Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Илиан Стоянов: ПФК "Левски" никога няма да фалира, дразни ме задкулисието | ||||||
| ||||||
Разговарям с Илиан Стоянов – бившият български футболен национал, понастоящем и собственик, и треньор, и шеф на детско-юношеска школа в Япония. Как си, Илиане? Добър вечер вече трябва да е при теб? Следобед е, може и добър вечер, да. Добре съм, добре съм, идеално. Поводът, по който те потърсих, са едни умилителни твои снимки от социалните мрежи. В Япония се видя с Таня Богомилова и Петър Стойчев. Разкажи ми повече за тази среща на високо ниво. Да, в момента във Фукуока се провежда Световното първенство по плуване и с Пепи Стойчив се познаваме отдавна и той ми каза, че идва тук за световното първенство. И така, аз отидох да го посрещна във Фукуока на аерогаратата, отидохме до хотела да се настани, там беше и Таня Богомилова. И като я видях там направо, не знам, настръхнах. Гледал съм я като дете 1988 година на Олимпийските игри в Сеул и направо откачих от кеф. И тя е много готина, много готин човек е, и аз самият поисках да се снимам с нея, все пак тя една легенда на българското плуване, на българския спорт като цяло. Така е. Какво казва Таня, има ли някакви притеснения, че може би най-младото поколение тийнейджъри може би не знаят коя е Таня Богомилова – нашата олимпийска шампионка и с рекорд. Знаят ли за Стефка Костадинова, за Йордан Йовчев, за Петър Стойчев, който спомена? А тези имена трябва да се знаят. Пепи е от нашето поколение, би трябвало да го знаят и по-младите. Все пак той доскоро плуваше, така че… Но за изброените, като Стефи, като Таня, мисля че младото поколение не знаят, което не е добре. Трябва да си знаем бившите спортисти, които са прославили в България. Най-малкото и защото не можем да се похвалиим с много такива. Теб обаче те помнят повечето и те знаят като един от най-сърцатите български футболисти през последните десетилетия изобщо в България: и български национал, и легенда и на "Левски“ и на родния "Велбъжд“. И така може да го кажем. Как е в момента в Япония? Как се развива футболната ти школа? Добре, добре се развиват нещата. От 9 години имам школата тук в Ямагучи, това е близо до Хирошима, около един час с кола. Еми, добре, всичко е нормално. Сега подготвям да отварям и школа в Чиба - там, където играх от 2005 до 2007 година. Почти всичко е готово и надявам се до октомври-ноември да започнем селекциите на децата. Там ще бъде само за деца от 13 до 15 години. А сега колко деца са в школата ти? Сега в момента като възрастови групи са от първи клас до девети клас, и в момента имам около 40 дечица. Някое от тях има ли качествата, виждаш ли потенциал за да се превърне в новия Меси, в новия Роналдо? Еми не знам, още са мънички, но има доста талантливи деца, доста. Но аз като цяло не взимам всички деца, гледам по-добри, ако може да идват деца. Има и дечица, които започват футбола от нулата, които не ги връщам, уча ги. За 2-3 години така израства децата и това ме прави щастлив – да гледам децата от нула как се развиват. Спомням си едно интервю, което направихме преди много години, беше след първата година в Япония, когато ти се прибра със семейството си в България. Тогава ти беше впечатлен от меко казано контраста, който си намерил там. Япония променили ли и теб? Какво те накара най-вече да останеш в страната? Сигурно са те питали много пъти, но това беше едно решение, което аз си спомням още тогава ти вече го беше взел и то съвсем убедено. През 2005 година, когато пристигнах, още може би на втория месец ми допадна много животът в Япония, и още тогава си бях решил, когато завършва футболната си кариера тук, ако мога да си отворя футболна школа, все пак играл съм доста години футбол, и от друго не разбирам, освен от например да си направя школа. Не съм го взел както се казва спонтанно това решение, изведнъж. Доста си мислех през тези първи 2 месеца когато бях тук – колко ми допада и начина на живот, и спокойствието, и уважението на хората, и абсолютно всичко. Така че се радвам, че съм още тук и живея в бяла държава. Бяла държава. Това казва много. Да припомним, че през 2005 година играеше в "Джеф Юнайтед“, помогна тогава и на клуба да спечели първия си трофей в историята. След това спечели и още един с тима от Чиба, Суперкупата на Япония с Хирошима. Да, Суперкупата на Япония взехме с "Хирошима“. В "Хирошима“ бях три години и половина, спечелихме Суперкупата и два финала загубих за Купата на императора, и "Набиско къп“, тази купа, която спечелих с "Джеф Юнайтед“. Значи, общо съм играл на 5 финала, на 3 спечелени и 2 изгубени за жалост с отбори, които не са водеща в Япония. Япония се представи меко казано добре на последното световно първенство. Това мотивирали и децата да се интересуват все повече от футбол? Ами да, има, има след световното първенство има интерес доста така дечица, които се запалиха, искат да тренират. Но какво да ти кажа, общо взето все още професионалният футбол тук е на сравнително на малко години. От 30 години е Джей лигата, създадена е през 1993 година. Така че бейзболът продължава да е спорт № 1, което и аз така се чудя как, но това е - бейзболът им е може би от над 100 години в Япония. И в групите, които тренират бейзбол, страшно много деца има, страшно много деца и това ми прави впечатление. "Санфрече“, където играех, четири години подред станаха шампиони на Япония, и може би останаха пак феновете, може би на мача ходят по 10-12 до 14 000 максимум вкъщи, домакинските мачове, докато отбора в "Хирошима“, който е бейзболният отбор и не се представят много добре, стадионът е пълен, разпродаден е за година напред, по над 40 000 зрители всеки път. И това е, очудва ме. Но тук трябва още да се работи за японския футбол, да се развива и още, и повече реклама. Кажи ми сега за теб. Тръгна си от "Левски“, а малко преди това си спомням много ясно, че взех едно интервю от теб близо до кафенето на стадион "Георги Аспарухов“. Тогава ти нямаше дори официален екип, трябваше да гледаш видео по цял ден, беше наказан. Спомняш ли си тези времена и горчилката остана ли? Не, не. Изобщо не е останала и даже не се връщам аз назад. Аз обичам да гледам само напред. За какво да се връщам и да се ядосвам? Еми, такива бяха времената. Мога пак да кажа, аз бях пета година в "Левски“ и имаше така някакви оферти за мене, които не можаха да се осъществят трансферите поради надуване на цената от "Левски“, и накрая когато Мъри и Наско дойдоха, Батков тогава, почти човекът беше на привършване с парите, намалиха бюджета, и на мене ми предложиха един договор, който беше суперсмешен. Аз бях на 28 години вече, не можех да си позволя да остана в "Левски“. Все пак знаеш, нашата професия е кратка, така че през това време, което играем, трябва да спечелим някакви пари, за да може след това да живеем, да инвестираме. Така че беше много смешен договорът. Аз отказах да подпиша, те ми казаха, че ако не подпиша, ще ме отстранят от отбора, няма да ми дават да тренирам, и така. Аз им казах: за мене не е проблем, аз вярвам в моите възможности, където и да отида след това на проби, ще ме вземат със сигурност. Плюс това бях и национал на България и договорът ми беше ама супер-, суперсмешен. И това е. Значи, тогава Мъри и Наско си защитаваха интересите на "Левски“, аз си защитавах моите интереси, и това е общо взето. И накрая видяха, че наистина аз няма да подпиша със сигурност, накрая се принудиха да ме продадат. Звъня ми един човек, сега не мога да си спомня хърватин ли беше, един агент, който е близък на Ивица Осим. Свързали са се Ивица Осим да търсят либеро, тогава нали с либеро се играеше, и да търсят либеро от Европа. И той човекът ми звънна: "Илияне, искаш ли да в Япония? "Джеф Юнайтед“ търсят либеро?“, и викам: "Какъв е този отбор "Джеф Юнайтед“. "Абе, треньора Ивица Осим“, и аз казах: "Няма проблеми. Условията са ми такива за заплата. Разберете с "Левски“, аз тръгвам“. И така "Левски“ взеха 600 000 за мене. Които бяха огромни пари за онова време, нека да си го кажем. Еми да, мисля, че за защитник съм в Топ 3 на трансферите на български футболисти. Не е останала горчилка. Даже ми прави впечатление, че и в социалните мрежи, където имаш много последователи, докато Мъри Стоилов беше треньор на "Левски“, ти беше твърдо в негова защита. Виждате ли се с Мъри, с Наско, когато се прибереш? Той Мъри беше дълги години в чужбина, в Казахстан. Чувахме се доста често докато беше в Казахстан. Със Сираков от време е време се чувахме. И когато миналата година през септември месец се прибрах, се видях и с Мъри, и с Наско, но беше за кратко, щото и аз бях много зает, бях за кратко време в България. Но какво да ти кажа, каква горчилка? Аз това съм го забравил, даже през 2009 година мисля, че беше, Мъри стана треньор на национолния отбор и той тогава ме извика пак в националния отбор. Аз не съм злопаметен, не обичам да се връща назад, гледам напред, какво е било, било. И Петя, Господ си знае работата: когато си не си лош човек, си добър човек и се отнасяш с всички добре, Господ ти помага. Това е. Факт. Дори когато се опитват, метафорично казано, да ти избодат очите, пак ти изписват веждите. Всичко е било за добро. Така е, но аз рискувах много тогава, тогава много рискувах. Аз примерно не тренирах редовно, вечерно време се опитах да тренирам и то повече с приятели, играехме малки вратички и малък футбол. И общо взето аз отидох неподготвен в Турция да изиграя един мач срещу "Джеф Юнайтед“, едно полувреме с "Левски“. Когато се прибрах в България бяха подписали договора, и аз заминах за Япония, имах не повече от две седмици време за подготовка, даже не бях играл и с отбора изобщо. Имаше тенденции да се контузя, все пак не бях водил подготовка, но с помощта на Господ, всичко се нареди добре. Даже първата година я изиграх перфектно, влязох в най-добрите 11 на сезона, за най-добър защитник ме избраха, имах оферти от най-силните клубове в Япония, но "Джеф Юнайтед“ не ме пуснаха. Ивица Осим не искаше този трансфер да се осъществи. Между другото, аз пристигнах през февруари месец 2005 и заиграх много силно и 2005 година юни месец, в края на юни или началото на юли дойде оферта от "Селта Виго“ от Испания, които даваха 1 200 000 на "Джеф“, и пак трансфера не се осъществи, защото не ме пуснаха. Но не съжалявам, не съжалявам за нищо. Изкарах като футболист много хубави години тук и беше готино, сега останах да живея тук и не съжалявам за нищо. Гледаме напред. Кажи ми за ситуацията във футболен клуб "Левски“. Какво ли не се случи в последните години: задължения, помощ от фенове, имаше поредни футболни драми и на управленско ниво напоследък. Твоят коментар, знам, че си ангажиран с отбора и емоционално? В момента и в социалните мрежи, и навсякъде, аз се изказвам като фен. Аз не съм нито в управата на "Левски“ или искам някакъв пост в "Левски“, просто се изказвам като фен, защото съм бил в тая професия дълги години и много неща са ми ясни. И когато се опитват хората да ги манипулират и да ги правят на луди, мене не могат, защото съм в тази сфера. И аз поради тая причина се ядосвам, ама страшно много се ядосам. Какво да ти кажа, Петя, източване на "Левски“ с милиони, източване с трансфери, с други глупости. Взимане на некачествени футболисти, после трябва да им се изплащат тия пари. Подписват се е страшно големи договори, примерно недоказан футболист подписва за две-три години, след това не можеш да го изгониш, трябва да му изплатиш заплатата, което е нормално. И общо взето е така. И до 2020 година горе-долу, когато беше Божков, човекът според мен, ако беше останал, "Левски“ щеше да се закрепи доста. Това е моето мнение и аз бях за Божков, ако може да остане. Все пак човекът си е бизнесмен, доста богат човек е. Мисля, че тия пари, които бяха и за НАП, и като заеми, които трябва да се дават тези пари, мисля че за него не е никакъв проблем да ги даде. Но така се стекоха обстоятелствата да го изгонят от България, и това е. И след това по незнайни за мен причини защо Сираков се нае с акциите при положение, че за да се наемеш да вземеш тези акции поне трябва да имаш някакъв силен гръб, поне финансов гръб от някой човек. Все пак това е "Левски“, там средства са доста големи за всеки месец, за заплати на футболисти, имаш персонал. И добре, че бяха феновете, да спасят отбора. И Сираков колко пъти каза: "Аз съм пазител на акциите, аз съм пазител на акциите. Акциите са на феновете“, и изведнъж какво се оказа - преди няколко месеца – вече той е мажоритарен собственик, а не е вече пазител, който мен ме страшно много издразни. И аз 100 пъти го повтарям това и на фенове, кореспондирам много с фенове в социалните мрежи, някой сега са за Стоилов, други са за Сираков, но ако не бил Сираков "Левски“ щял да го няма – това са пълни глупости. Един Божидар Искренов да беше взел акциите, със сигурност нямаше "Левски“ да фалира, един Димитър Иванков, един Топузаков да ги беше взел. Така че феновете на "Левски“, докато са зад отбора, "Левски“ няма фалира със сигурност, дори и Сираков да е там и да не е там, това трябва да се знае: "Левски“ никога няма да фалира, защото има най-голямата фенска маса и хората видяха за каква обич става на въпрос. И мен това ме дразни, че се спекулира с името на "Левски“, пак има някакво задкулисие в "Левски“. За според мен Сираков не е човекът, силният човек, има друг човек, който му дърпа конците. И то това е ясно, и Мъри Стоилов това го видя и затова сам си тръгна. И с Иво Ивков също имаше дрязги. Е да, ама Мъри искаше човекът да бъде всичко прозрачно, някой път се опита да каже кои са виновниците за това състояние на "Левски“, виж, че не му позволиха. Хора, които стоят зад Сираков са явно на високо ниво политическо, и така. Имаш ли обосновано предположение? Ами Мъри това го видя. И Мъри не е от вчера във футбола, и на Мъри му е ясно – по-добре сам да си тръгне отколкото да му намажат ските и да го изгонят. Това е цялата работа. Аз пак казвам, Мъри не е отишъл в "Левски“ за парите. Мъри беше 5-6 години в "Астана“, три пъти ли играха Шампионска лига, два пъти ли, Купа на УЕФА играха, след това подписа много голям договор с национален отбор на Казахстан, може би за три години беше договора, то ги има обявени - мисля че 3 милиона или 4 милиона евро. За какво говорим, за какво става въпрос на въпрос – Мъри бил отишъл заради парите. Това са такива спекулации на хората спрямо Мъри, че няма накъде. И затова се дразня. Знаем, че Топузаков, който довърши сезона, и той никога не е бил за парите. Ами не, примерно и Топчо го използват момчето като не знам какво. Аз, ако бях на Топузаков на мястото, никога нямаше да се съглася на тоя вариант да съм треньор за 4-5 мача, и да знам, че аз няма да съм примерно от лятото треньор на "Левски“, а Топузаков има PRO лиценз. Разбирам да няма PRO лиценз, да помогне там за няколко мача, окей, но момчето има. Защо не му дадат шанс на него? Да не е по-слаб треньор от Костов? Но просто това е. Едва ли не Сираков няма доверие на Топузаков. Но го направиха шеф на детско-юношеската школа, да, вероятно също и от благодарност, че постигна целите за годината, за сезона. Еми точно това е. Ами аз ако съм, щях да откажа със сигурност. Каза обаче преди малко политически лица, че такива евентуално стоят зад собствениците на "Левски“. Имаш ли някой конкретно предвид? Няма как да не те попитам. Еми вижте кой влезе в отбора пак – г-н Христо Йовов. Христо Йовов на кой е човек? Това го знае цяла България. С кой си играе карти, с кой си играе малки вратички, мачлета? Човек, който е много близък на този от Банкя, нормално. Какво се случва с модела "бащицата“? Отмина ли му времето в България или? Не, според мене не му отминало времето, но трябва да има. Трябва да има. Собственикът на "Левски“ примерно, който е, трябва да има някакви средства да издържа тоя отбор, поне да има някакво спокойствие. Собственикът на "Левски“ да издържа отбора, плюс феновете да помагат, това ще е най-добрият вариант. Говоря като финансово да помагат с купуване на билети, с артикули и така, и така както го правят до момента. И това е, но мисля че един ден, дай Боже, един ден "Левски“ да се освободи от това задкулисие. Божков като си тръгна и като "Левски“ почнаха да събират пари, виртуални билети, какво ли не, изкупиха няколко пъти изкупиха магазина, само българи бяха, и то малко българи започнаха подготовката. На мен така ми беше кеф, направо ти казвам усещах го все едно сега се създава пак "Левски“. Разбираш ли, нов, отначало, само с българи и ентусиазирани хора. И беше много готино докато не влезнаха тия "палмичките“ в "Левски“, и това е. България скоро не е била на световно, нито на европейско първенство, май скоро няма и да бъде. Ситуацията в българския футбол, Илиане, как я определяш? Трагична е. Боби Михайлов продължава да е начело на Българския футболен съюз (БФС). Оттам обаче ще ни отговорят, че въпреки критиките у нас, преди дни е бил избран за председател на комисия в УЕФА. Ама жив и здрав да е, нека да го изберат в някаква комисия и направо да тръгва за там, там да си работи, намерил си е нова работа и да отива, да остави футбола да се опитат по-младото поколение да се опитат да направят нещо. Това е. Трябва да има някаква промяна със сигурност. Не може толкова дълги години все са виновни треньорите, все са виновни футболистите, все са виновни клубовете, че не създават футболисти, все на БФС някой им е виновен, което не е нормално. Когато не може да се справиш през толкова години, трябва да си тръгнеш с достойнство. Не можахме, извинявайте, и хората и ще ги заобичат пак, ако се махнат и си извинят, че не са направили нещо. А те от най-обичаните хора в държавата се превърнаха в най-мразените. Не казвам цялото поколение 94-та, а тези, които са там в БФС, и то от дълги години са едни и същи хора. А какво работят там в БФС, никой не знае. Със Стилиян Петров имате общи планове. Той пък знаем, че с Мартин Петров и Бербатов водят отдавна битката за ново ръководство на БФС - имаше конгреси, имаше драми, имаше съдилища. Но сега по хубавото предстоящо благотворително събитие, свързано със Стилиян: прибираш се в началото на септември за "Мача на надеждата“. Кажи повече за този мач и да поканим хората да дойдат. Да, да. Прибирам се на 1 септември, на 6 септември е мачът от 17.00 часа на стадион "Васил Левски“, "Мач на надеждата“ – много хубава кауза за хора онкоболни. Ще играем за да спасим човешки живот, което е невероятно. И Стилиян когато ми се обади да ме покани, аз направо казах: "Кога е мачът, да тръгвам?“. Така че това е много хубаво, което нещо е направил Стилиян. Дано стадионът се напълни. Аз мисля, че стадион "Васил Левски“ ще се напълни, има доста интерес към мача, но искам когато излязна на терена, да видя пълен стадион и щастливи хора. Дано! Плеяда от големи футболисти от чужбина ще дойде и ще играете заедно. Абсолютно, да и в български отбори, и чужденците, които Стилиян е поканил, има невероятни футболисти, невероятни легенди. Това е чест за мене да играя с такива футболисти. Добре, благодаря ти. Как да завършим този разговор? А иначе до нови срещи след месец. Да, да ще се видим в България, живи и здрави. Успех ви пожелавам и на вас, и най-вече Господ да пази България! Благодаря, Илиане, успех с всичко, с което си се захванал! Благодаря. |
виж галерията
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Такситата блокират АМ "Тракия", пускат само коли на специален режим
11:43 / 20.11.2024
Задържаха моториста, блъснал баба и внуче на столичния булевард "Гешов"
08:04 / 20.11.2024
Абонамент
Анкета
