Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Икономист: В новия мандат на едно редовно правителство трябва да има съществена промяна | ||||||
| ||||||
Разговаряме с проф. Татяна Хубенова-Делисивкова – председател на Съюза на икономистите в България. Почваме с новината от днес, която засяга около 1.2 милиона пенсионери, което е повече от половината възрастни хора у нас, а именно че ще получат великденски добавки. Служебният премиер Гълъб Донев подчерта, че те ще бъдат осигурени благодарение на спестен ресурс за миналата година от служебното правителство. 70 лева добавка ще получат пенсионерите, които получават пенсии до 504 лева. Може би това беше добрият вариант за хората предвид финансовото положение на държавата и липсата на бюджет. Това е добре и е прекрасна проява на едно по-солидарно общество с тези, които са по-уязвени и ощетени от ръста на инфлацията най-вече на храните и на стоките от първа необходимост. Нещо, което не само България, но и други страни преживяват през последното полугодие. Кои според вас другите подходи, които трябва да бъдат приложени в ситуация на бюджетни ограничения и липса на Народно събрание? Това, което ние наблюдаваме, е, че служебното правителство с голяма внимателност подходи при дискусията за това как да се постъпи с търговските надценки, и как и доколко не трябва да се смущава нагаждането на пазарите към ценовите сътресения, които се преживяват в следствие на инфлацията, това е положително. Цялата тази внимателност, това, което преживяваме, правителството успя да се въздържи от административна намеса и да остави пазарите да се нагаждат, но показва, че държавата има ролята на нощна стража, както е казал Адам Смит, да наблюдава как работи невидимата ръка на пазара и да коригира това, което нарушава конкуренцията. Това трябва да продължи и занапред. Но тази година ще бъде година, в която пазарите трябва да бъдат коригирани. Те ще се самокоригират в следствие на ребалансиране на търсенето и предлагането, тъй като инфлацията ограничава потреблението, и хората, домакинствата ще дават приоритет на най-необходимите си разходи, сами ще рационализират потреблението си. Това се отнася и за бизнеса по отношение на разходите, оптимизация на разходите за производство в следствие на инфлацията. Международният валутен фонд (МВФ) също излезе с информация, че високата инфлация помага на публичните финанси. Фондът призова правителствата да използват тази тенденция за намаляване на дефицитите също така. Това е много интересно. Фискалният монитор на МВФ, който беше коментиран съвсем наскоро, подчерта значението на това, което се наблюдава в страните с нормално централно банкиране. Централните банки навсякъде по света, включително и у нас, увеличават лихвените проценти, за да предпазят, да ограничат, да намалят инфлацията и да свият риска от обезценката на парите. В същото време фискалната политика трябва да подпомага, и когато тя е рационализирана по отношение на разходите, тогава тя ще направи възможно съчетаване на такава по-голяма разумна бюджетна ограничителна политика с по-плавно и въздържано увеличаване на лихвените проценти на Централните банки, нещо, което МВФ подчерта съвсем наскоро. За България, която е в състояние на паричен съвет, на валутен борд, ние така, и поради нашата фиксираност на валутния курс към еврото, нашата Централна банка, тя провежда паралелно с повишаването на лихвените проценти, които предприе Европейската централна банка (ЕЦБ), и у нас се наблюдава това увеличение, като последното увеличение на лихвения процент до 2.5, на основния лихвен процент е част от борбата с инфлацията, с борбата да не се обезценяват парите, да се пази българският лев стабилен. Тази тенденция трябва да бъде подкрепена от фискалната политика. Впечатляващо е това, което се отчита: към края на месец март Министерството на финансите отчете, че бюджетният дефицит за тримесечието, края на месец март, не нахвърля 0.4% от БВП, но има дефицит. И именно поради това трябва да сме признателни и да бъдем разумни, да признаем, че правителството успя да отдели пари за всички, които са, а това са 1.2 милиона души. Да, 1.2 милиона души пенсионери, които както казахме повече от половината. Това означава, че на всеки двама от активно заетите хора в България, отчетени в края на месец декември 2022 година, стои едно лице, което е под линията на бедност. И именно поради това ние трябва да признаем, че е необходимо селективно целево да се дава подкрепата на тези, които не се правят сами. Проф. Делисивкова, говорим си с вас ден след като беше официално представен в Министерския съвет доклада "Икономически преглед на България“, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Знаем, че това е организация на развитите икономики. Това е вторият икономически преглед на страната ни и е задължителна стъпка по пътя на присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Изводът от него, от доклада беше, че България има нужда от амбициозни реформи, за да настигне богатите държави. Според експертите, растежът на икономиката е ограничен от ниското ниво на инвестиции, както и от неблагоприятните демографски тенденции. Вицепремиерът по управлението на европейските средства г-н Атанас Пеканов направи коментар. Той каза, че всъщност не покриваме критерия "Инфлация“ за влизане в Еврозоната, и трябва затягане на фискалната политика трябва да има убеден беше той. Вашият коментар за доклада и за ситуацията? Преди всичко докладът е една много реалистична преценка на това, което България е постигнала две десетилетия като икономически напредък по отношение на доходите на глава от населението, като е повишила от 30% от средния за ОИСР през 2000 година до над 50% днес е нашият доход на глава от население в сравнение с развитите страни. Това е добре, това говори че конвергираме към по-високо равнище, и това е постигнато с усилията на бизнеса, на активно заетите, на цялата обществено-икономическа система. Естествено тук ние трябва да се насърчим, защото това е добър показател. Но се случва всичко много бавно у нас сякаш. Но се случва бавно, и общо взето тенденциите, наблюдавани през последното десетилетие, България е загубила част от инерцията, която набра по време на подготовката за присъединяване към Европейския съюз, което е доказателство и за проблемите, които ние имаме като страна-член на Европейския съюз по отношение класацията си по редица важни икономически показатели на сближаването, на социално-икономическото сближаване. В друга част от доклада е абсолютно категорично, ние познаваме, ние сами знаем своите недостатъци, припознати са проблемите за намаляващата работна сила в България, което е тревожно и за бизнеса, припознат е проблемът за застаряването на населението, за ниската раждаемост, висока смъртност и емиграцията. Всички тези значителни дисбаланси на пазара на труда, на тях е обърнато внимание, и в същото време се подчертава, че голямо усилия в страната има да положи в подобряване на качеството на образователните резултати, включително и уменията на възрастните, на професионалното обучение на работно място, повишаване на качеството на работните места. И това, което за мен прави впечатление, ние във всички подотрасли на стопанската дейност, това може да се види и от статистиката, която изнася за равнището на работната заплата на тези, които са на трудово и служебно правоотношение по сектори, може да се види кои са проблемите. Ние познаваме тези проблеми, и те се отразени в доклада и на ОИСР. Повишаването на равнището на работната заплата е част от проблема да се увеличат и доходите на глава от населението, затова са необходими реформи. Реформи, които касаят и конкретно сектори с приоритет, и разбира се политиката на доходите. Държавните мерки за смекчаване на негативните последици от високите цени на енергията са били за около 3% от БВП през 2022 година, сега трябва да се намалят и насочат само към нуждаещите се, това още гласи докладът, споменати са и нивата на инвестициите у нас. Проф. Делисивкова, нивото на инвестициите от 20% от БВП в икономиката е относително ниско и трябват мерки за подобряване на бизнес средата, както и борбата с корупцията разбира се. В застой ли е българската икономика? Какви движения наблюдавате в икономиката на България? Да, за съжаление публичните инвестиции са много ниски – само 3,4% от брутния вътрешен продукт, и общото ниво на инвестиции в България е сравнително ниско. Включително притокът на чуждестранни инвестиции рязко намаля. Това, което България за съжаление е имала шанса в определен статут – още по времето на правителството на Филип Димитров е трябвало да се вземе решение да се присъединим, макар в началото като наблюдател, като приобщаваща се страна – България трябва да направи твърде важни мерки за стимулиране на инвестициите, както вътрешни, така и привличане на чуждестранни инвестиции. И в тази връзка не може да се смята, че няма подкрепящи инициативи, свързани с новата индустриална политика в Европейския съюз. Но ние трябва да изберем нашия фокус на национални приоритети и в тази посока, в новия мандат на едно редовно правителство трябва да има съществена промяна, подкрепена и с европейски средства, за което може да се надяваме, че ще има много важен положителен принос и това, което е безвъзмездните средства и грантовата подкрепа по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Но истина е, че бизнесът се нуждае от изчистване на административни тежести, от много по-голям и по-добър институционален капацитет, който да стимулира привличане на инвестициите; да си намерим идеята и да предложим алгоритъм за действие в точно определени области, в които България има нужда да наваксва, защото и тази дума – за догонването, престана да се говори, но тук има значително поле за дейност и във връзка с нови тенденции в избора на структурни политики, които се налагат и поради грижата за околната среда с климатична неутралност, позеленяване на икономика, позеленяване на инвестициите, устойчивост на инвестициите и най-вече подобряване равнището и стандарта на живот на хората. Хората трябва да се пазят, но за тях трябва да се инвестира, да се инвестира в здравето, в образованието, в тяхната професионална реализация. И аз вярвам, че това ще се случва. Може би трябва да има някакви островчета на положително, на такива добри вестоносци. Ние имаме нужда от добри вестоносци. Така е, права сте. Както днес това се случи с великденските помощи, великденската подкрепа. Нека да е добър ритуал за всички, които са под линията на бедност. Но пък като си говорим за население, за демография, друг проблем, който беше очертан във въпросния доклад, който с вас коментираме, е бързото намаляване на населението. Според Организацията то трябва да бъде ограничено чрез политики, благоприятни за семействата, разбира се, да бъде подобрено качеството на работните места, по-добра подкрепа за имиграцията също така. Аз, докато четох доклада, си казвам: имаме нужда това да бъде в пространството, едни прости и ясни, статистически изчистени констатации, да бъдат ясни, да стигнат до всеки българин и да трогнат неговата душа и сърце. Половината от всички данъкоплатци в България са регистрирани като получаващи минимална заплата. Не е ли това основание да се помисли за необлагаемия минимум? Това у нас някак си. Не е ли това основание да има политика, колкото и да е сложна, да се проведе там за семейства с по-нисък доход, с повече деца, за семейства в риск от бедност, да има политика на връщане на ДДС, на освобождаване от ДДС – нещо, което мисля, че в доклада на ОИСР е казано, че е необходимо подобряване на социалната подкрепа в страна, в която половината от всички данъкоплатци са регистрирани като получаващи минимална заплата. А нека да не се лъжем – минималната заплата у нас, ние сме на дъното на тези 27 страни членки на Европейския съюз по равнище на минимална работна заплата. Т.е. има какво да се желае от политиците, от управляващите, от вземащите решения и от добронамерените българи, които аз вярвам, че ще се стремят към едно по-солидарно общество. Нека да завършим този разговор с вяра и надежда. Благодаря ви, проф. Делисивкова, че бяхте наш гост. Благодаря и на вас. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 987 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/165 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 10.04.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Родена е на днешния ден през 1973 г., животът й е низ от перипетии
08:37 / 03.11.2024
Мощно земетресение с магнитуд 5.3 на Халкидики, усетено е и в София
19:47 / 03.11.2024
Абонамент
Анкета
