ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
ИПИ: Прокурорски рахат за наша сметка
©
Тази седмица прокуратурата отново демонстрира, че някои нейни представители или имат нужда от опресняване на правните си знания (което пък би повдигнало въпроса за качеството на юридическото образование, конкурсите, провеждани от ВСС и обучението в НИП), или трябва да обяснят чии интереси обслужват. Защото оказаната неправомерна намеса в работата на Конституционния съд по делото за "ĸacиpaнe“ на изборите за 51-o Hapoднo събрание и подриването на независимостта на съдиите представлява брутално превишаване на прокурорски правомощия. Това се казва в седмичния бюлетин на икономистите от ИПИ.

Държавното обвинение се радва на пълна безотчетност за подобна безпрецедентна злоупотреба с власт, както между другото и за пълния крах в преследването на корупцията по високите етажи на властта, но затова пък ни излиза скъпо. Непропорционално скъпо – спрямо останалите държави членки на Европейския съюз (ЕС), но и в известна степен и спрямо съда.

Както вече писахме, според последните данни на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) за пръв път в България разходите на съдебната власт в номинално изражение (в евро средно на човек от населението) настигат европейската медиана. Когато разходите за правосъдие се разгледат поотделно за съдилищата и за прокуратурата става ясно, че средствата, отделяни за прокуратурата всъщност са не просто над европейската медиана, а са два пъти повече от нея, докато тези за съдилища остават под нея.

Когато ги разгледаме като дял от БВП, България заема второ място в ЕС по бюджетни разходи за прокуратурата – след Кипър. Първенството на Кипър обаче е новост и се случва за първи път от 2014 г. Иначе българската прокуратура е традиционен рекордьор по разходи като дял от БВП от 2014 г. (вероятно и от по-рано, но данни за предходен период липсват). По отношение на разходите за съдилищата (като дял от БВП), България е втора след Полша за 2022 г. През 2020 г. държавата ни е четвърта след Словения, Полша и Хърватска, през 2018 г. – трета след Словения и Хърватска, през 2016 г. – пета след Словения, Хърватска, Унгария и Полша, 2014 г. – четвърта след Словения, Хърватска и Полша. Т.е. прокуратурата играе важна роля в това България да е традиционен първенец в ЕС по разходи за правосъдие като дял от БВП.

Една от причините за това е раздутият и високоплатен щат както на съдии, прокурори, следователи, така и на съответната администрация и помощници. Броят им необяснимо расте, въпреки намаляването както на населението, така и натовареността на органите на съдебната власт.

Според последните данни на CEPEJ (отнасящи се за 2022 г.), средният брой прокурори на 100 000 души население в България надхвърля европейската медиана над два пъти, а администрацията, която ги подпомага – над три пъти. При проследяване на тенденцията в това отношение през годините се вижда, че разликата с медианата постепенно и устойчиво расте. Всъщност след Латвия през 2022 г. страната ни е с най-голям брой прокурори спрямо населението в ЕС. Така от трето място през 2020 г., България вече е на второ и то с много близки стойности с първенеца. А по отношение на администрацията в прокуратурата сме първи и то не само в ЕС, но сред всички държави членки на Съвета на Европа.

Когато става дума за съдилищата не сме чак такива "отличници“ –  средният брой съдии на 100 000 души е почти два пъти над европейската медиана, докато разликата при администрацията спрямо медианата не достига два пъти. България е на пето място както по брой съдии на 100 000 души след Словения, Хърватска, Гърция и Люксембург, така и по отношение на съдебната администрация – след Испания, Полша, Хърватска и Словения. Т.е. прокуратурата е свръх обезпечена – далеч по-обезпечена от съдилищата с административен персонал и сравнително по-обезпечена с прокурори. Изглежда, че назначаването на роднини в администрацията на прокуратурата е по-лесно.

Резултатите от нейната работа обаче не просто не отговарят на така създадените ѝ благоприятни, даже охолни условия за ефективна борба с престъпността, а обратно – създават усещане за оскъдица предвид липсата на влезли в сила присъди за корупционни престъпления, извършвани от представители на властта и желанието на някои прокурори да се присламчват към "семейства“, които поддържат доходоносен бизнес. Известно диференцирано третиране между прокуратурата и съда по отношение на бюджета може би не е лишено от логика поради няколко причини:

– последните изменения в Глава шеста "Съдебна власт“ на Конституцията, по силата на които разпоредбата на чл. 117, ал. 2 бе изменена и допълнена, така щото експлицитно да заяви, че  "Съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът. Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт“;

– независимост на съда и автономност на прокуратурата – различните роли, които съдията и прокурорът имат – както в съдебната власт, така и в обществото – обуславят и различни перспективи към тяхната институционална и функционална независимост. Докато за съдиите независимостта има абсолютна стойност, при прокурорите тя не е толкова категорична, тъй като може да има йерархичен контрол върху решенията и дейността на прокурорите. Както Венецианската комисия вече е отбелязвала, включително специално по повод българския контекст, по отношение на прокурорите трябва се говори по-скоро за автономност, а не за независимост.

В България прокуратурата често се прикрива зад принципа на съдебната независимост – прерогатив, който реално не притежава, но от който се възползва. Това ѝ позволява да изисква и усвоява значителни и постоянно нарастващи ресурси, без да подлежи на достатъчно строг контрол или въобще на контрол. В резултат на това тя генерира необосновано високи разходи, които не изглеждат оправдани или ефективно разпределени. Именно поради тази липса на отчетност и прозрачност има сериозни основания бюджетът на прокуратурата да бъде подложен на засилен парламентарен и обществен контрол, за да се гарантира по-ефективно и отговорно управление на публичните средства.

Свръхфинансирането на прокуратурата не води до повишена ефективност, а напротив – засилва усещането за безнаказаност и липса на отчетност. Данните показват, че вместо да бъде гарант за спазване на законността, тя често действа като структура сама за себе си, със свои собствени интереси, защитени от щедрото държавно финансиране.


Още по темата: общо новини по темата: 582
15.03.2025 »
15.03.2025 »
14.03.2025 »
14.03.2025 »
14.03.2025 »
14.03.2025 »
предишна страница [ 1/97 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Февруари 2025 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
Виж още:
Актуални теми
Протести в Сърбия
Пожари 2025
Вторият мандат на Доналд Тръмп
Кабинетът "Желязков"
Зима 2024/2025 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в София и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
София
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0700 45 024

novini@sofia24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Софиянци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията