Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Христо Панчугов: Местните избори могат да станат отражение, но и сблъсък на националната политика, което ще наложи политически разказ | ||||||
| ||||||
Измести ли се фокусът от техниката на правене на едно правителство към съществения разговор за това какви са политическите цели около едно управление? Аз не мисля, че сме все още там. Към този момент като че ли доминира разказът за неуредиците в правенето на правителството. Продължава да витае усещането за кадруване, което е вероятно нормално, но то нямаше да бъде толкова във фокуса на общественото внимание, ако имаше по-големия отговор на това в името на какво се прави всичко това. По-големият отговор, а той е? Би следвало политиците да го дефинират някак си, т.е. липсва към този момент усещането, че има ясен дневен ред, извън общо формулираните цели, за които ние вече чуваме твърде често – влизането в Шенген, еврозоната. Всичко това са отговорени неща, но те трябва да слязат на ниво конкретни политики, трябва да започнем да виждаме вече разговор за политическите цели, за това как изглеждат реформите в системата за сигурност, които ще ни позволят да влезнем в Шенген, за това как изглеждат реформите по отношение на бюджетната политика, които ще ни позволят да приемем еврото. За това как изглежда всъщност създаването на подкрепа за влизането в еврозоната сред българското общество. Това, че референдумът беше отхвърлен, първо не е свършен факт все още, тъй като предстои произнасяне на Конституционния съд, но второ, не означава, че политиците са приключили с темата за еврото. На българското общество трябва да бъдат обяснени всички ползи от това, цената, която ще трябва да се плати, ако има такава, и съответно как изглежда в някакъв порядък в близко бъдеще въвеждането на това евро. Всичко това са тези, които не могат да бъдат оставени на само себе си, и около които всъщност ние трябва да видим едно управляващо мнозинство с ангажимент да ги постига и с ангажимент да събира подкрепа сред българските граждани за тези политически решения. Това все още не се е случило. Едно мнозинство, което все още няма ясно разписано коалиционно споразумение. Г-н Панчугов, ако политическият процес определя хода на развитието на политическите явления, процеси и всичко това, което вие описахте, кои проблеми според вас все пак намериха някакво решение? Има ли такива и кои остават и се задълбочават дори при настоящото управление? Тези, които като че ли намериха някакво решение, бяха проблемите, свързани с оценката за военната помощ към Украйна, т.е. изведнъж колебливостта на една голяма част от българския политически елит изчезна. Това, разбира се, не означава, че ще видим такава категоричност и по отношение на отговарянето на приоритетите пред българската национална сигурност и съответно пред необходимите реформи, превъоръжаване и повишаване на бойната готовност на българските въоръжения сили. Това са три въпроса, които подозирам, ще се сблъскат с голяма степен на неопределеност в момента, в който влязат в политическия разговор. Именно затова обръщам внимание на необходимостта от детайлизиране вече на политическите цели, които бяха поставени. Необходимо е да видим решение и споразумения за коалиционно управление не само заради липсата на такава конкретика, а и заради отговора на важния въпрос кой носи отговорност за тези политически решения. И кой всъщност в крайна сметка ще понесе отговорността за успехите или неуспехите, свързани с постигането на тези политически цели. Няма как да функционира едно такова управление, да видим каквато и да е конкретика, да видим каквито и да е политически решения, ако всъщност процесът остане и продължава да бъде заложник на разговора за това колко и как може да се счупи това съвместно управление. Това според мен е най-сериозният проблем пред тази власт в момента. Едно от най-важните политически събития може би наесен са местните избори. Разговорът за дясното и лявото в политиката неминуемо присъства, но той сякаш в днешно време се нуждае от много разяснения, за тези технически термини за политическа идентификация. Г-н Панчугов, какво е вашето мнение по този въпрос? Разговорът за лявото и дясното до голяма степен се е изчерпало, най-вече защото се е изчерпал и разговорът за политика. Досега, последните години всъщност вкараха политическия разговор в някакви технически детайли, в опит за боравене с общи нагласи и с политически клишета. Мисля, че има силен потенциал следващите местни избори да променят това, да започнем да виждаме да се цени политическия разговор, т.е. да видим кандидати, които ще спечелят, именно защото са способни да изграждат такъв разговор. Това не е непременно дебат ляво-дясно. Той обаче е опит да се предложи цялостна визия за развитието на едни градове. Мисля, че тези местни избори ще са първите, в които съществуващата картелизация на партиите ще бъде разбита. Защо? Ами, до този момент имаше една силно организирана и централизирана партия, която владееше цялата власт – това беше ГЕРБ. Това вече не е фактор. Срещу тях обаче липсва никаква някаква организирана опозиция за пореден път. Т.е. нито "Продължаваме промяната“ е успяла да изгради структури и да се формулира и конституира като партия, нито "Демократична България“ досега са проявили значителна сила в места извън София. В този смисъл, ще има пренаместване на интересите в различни общини вероятно. Интересен казус ще е фактът, че кандидатите на ГЕРБ почти навсякъде вероятно в общинските центрове, в областните центрове със сигурност ще се изправят срещу кандидати на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, с които те управляват. Т.е. шансът местните избори да станат проявление и отражение, но и сблъсък също така на националната политика, е много голям, което ще наложи и политически разказ, политическа визия за общината, и хора, които са способни да водят такъв, ще спечелят според мен. Това ще превърне местните избори във фокус на общественото внимание отвъд стандартния за едни местни избори такъв и потенциално ще ги направи по-интересни, което е добра новина. Така ще се видим вероятно и по-висока избирателна активност, но и възможност също така за поява на нови политически субекти. Знаем, че лявото и дясното са може би част от човешката ни психология или лявото и дясното имат визия за бъдещето. Наблюдаваме различни коментари за издигнатите кандидати за кмет на София до този момент – г-н Васил Терзиев и Вили Лилков. Заявки за още кандидати със сигурност ще има, но от каква според вас идеология се нуждае кметската надпревара, за да бъде картината пълна и по-различна? Не знам дали се нуждае от идеология, но се нуждае от ясна оценка за това каква може да бъде основата на добрата политика, от една страна, т.е. политика, която събира и носи отговорност за всички, а не само за едни малки групи в едно общество, и също така обща визия за София. Необходимо е да видим цялостен разказ за това какви са принципите, върху които ще стъпи бъдещото управление на София. Тези принципи ще се наложи да бъдат дефинирани през позицията в досегашното управление, но и през позицията с останалите кандидати, което не е съвсем лесна задача. В този смисъл разговорът няма да е толкова ляв или десен. Той ще е обаче за ценности и за вяра, за това в какво вярват политиците, които искат да управляват в София. Вече към този момент виждаме достатъчно свидетелства за повече от същото, т.е. за политици, които само разделят. Кандидатурата на г-н Терзиев раздели със самата си заявка вече гласоподавателите, които се очакваше да я подкрепят. Но по-страшното е, че реакциите, които текат около това разделение, допълнително разделят. Вместо да видим политически кандидат, който се опитва да говори с тези, които имат някакви въпроси, проблеми с неговата кандидатура, вместо да видим човек, който си дава сметка, че политическото ще изисква от него да управлява в името на повече от една група, а се фокусира само върху себе си и върху групата, към която принадлежи, това всъщност е по-големият проблем на това, което се е случва. И според мен ще успее този кандидат в София, който успее да направи следваща крачка, който успее да си представи повече от една общност, на която може да говори, който успее да обедини управление, бъдещото управление около този разговор за визията за София, която да включва всички, колкото и невъзможно да ни се струва това. Това ще го отличи рязко и от досегашното управление, и от останалите кандидати и според мен той ще има най-големи шансове за успех, такъв тип кандидат. Дали ще видим такъв тип кандидат е въпрос, на който аз в момента не мога да отговаря. Но бих ви попитала, наблюдавайки работата на ГЕРБ, на г-н Борисов, според вас как би подходил той в случая? Дали ще издигнат техен кандидат или по-скоро ще подкрепят някой от тези? Всъщност причината да сме в подобна ситуация са обществените нагласи срещу управлението на ГЕРБ. Аз не мисля, че собствен кандидат на ГЕРБ има истински потенциал да спечели изборите в София. Разбира се, той би могъл да постигне друг успех и това е да максимизира листата, т.е. общинските съветници на ГЕРБ, тъй като знаем, че една силна кандидатура обикновено води и до повече подкрепа за листата. Но всъщност всяка логика води към това ГЕРБ да подкрепят вече някой от издигнатите кандидати, за да избягат от сблъсъка за управлението на София и всъщност да намерят по-лесния механизъм да участват в битката за кмет, вместо да бъдат част от пейзажа, което беше като че ли една от основните заплахи около обществените отношения спрямо предишното управление, които съществуват към този момент. И това всъщност е най-голямата заплаха и за кандидата Васил Терзиев. Всички обстоятелства работят в подкрепа, работеха в подкрепа на неговата кандидатура, която обаче вместо да стъпи на тези обстоятелства и да се опита да ги надгради, към този момент по-скоро разделя общността в София. И изход от тази ситуация трябва да намери този кандидат, ако иска да запази шансовете си за успех. Имаше заявка от Мая Манолова, че ще обявят ляв кандидат за кмет на София, зад който не "наднича сянката на Борисов“. Как ви се струва тази заявка, г-н Панчугов? Като клише. Тя от една страна се опитва да върне дебата за ляво-дясно в София, който много отдавна не съществува истински, според мен, поне на ниво конкретна политика. Вероятно е останал на ниво някакви настроения спрямо предишния режим. И второ, опитва се да създаде идентичност през противопоставянето си с досегашното управление на ГЕРБ. На този терен опасявам се, че ще играят твърде много кандидати и няма да е достатъчно това. Разбира се, Мая Манолова също мина през редица трансформации през годините, което допълнително създава едно усещане за недоверие. Но да видим кой ще е кандидатът и всъщност каква визия за София ще представи. Според мен от една полупредрешена кампания, кампанията за София ще се превръща в една изключително интересна такава, вече не с предизвестен победител, което пак казвам, е добрата новината, тъй като ще върне интереса към политиката на софиянци и надявам се, ще създаде пространство за истински политически разговор, който отсъства в последните години. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 853 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/143 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Такситата блокират АМ "Тракия", пускат само коли на специален режим
11:43 / 20.11.2024
Задържаха моториста, блъснал баба и внуче на столичния булевард "Гешов"
08:04 / 20.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
