Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Георги Кременаров: Десети пехотен Родопски полк е един от най-славните полкове в българската военна история | ||||||
| ||||||
"Десети Родопски полк изиграва, така да се каже, ключова роля при превземане на крепостта и родопци първи влизат в обсъдената крепост, затова и тази дата е обявена за празник на Десети пехотен Родопски полк. И в тази връзка аз съм предприел една инициатива и заедно с моите приятели действаме за някои събития, които да направим с оглед честванията. Това са 3 паметни плочи, два документални филма", каза Кременаров. Документалният филм, който бе показан в Пловдив, е от 25 минути и разказва накратко за историята на полка в снимки. "Но не ни стигна времето. Момчето, което трябваше да го монтира, просто не можа да се справи и се забавиха нещата, така че същинският филм, който готвим ще бъде представен ноември месец. Идеята е евентуално, ако се намери подходящо място, да го пуснем в София, в Хасково да се представи, в Пловдив, може и другаде. Основният филм ще е може би около час, час и нещо. Освен това за есента подготвяме още един документален филм – "Роден под щастлива звезда“, който е посветен на една забележителна личност, полковник Кирил Христов Димитров, който е командир на полка в периода 1941 до 1944 г. Това е един забележителен военен деец, който за съжаление е тотално забравен, заклеймен като монархо-фашист, съден от Народния съд, разкарвали са го 14 години из затворите и лагерите на социалистическа България, макар и да е бил невинен. И по една щастлива случайност, не са го убили, не са го осъдили на смърт, но той ще завърши живота си като мияч на улични шахти и продавач на лотарийни билети в София. Този човек е оставил едно доста голямо военноисторическо наследство, книги и т.н., които е писал, които също са забравени. Те са били в секретния отдел на библиотеките преди 1989 г.", добави Георги Кременаров. Другото, което се предвижда е откриване на три паметни плочи. "Едната ще я открием на 25 април в Айтос, на фасадата на военния клуб – на полковник Кирил Христов. Той е родом от там. Тази година са 130 години от рождението му, ще бъде барелеф и паметна плоча. Втората плоча предвиждаме да открием за 23 юни, между Сусам и Светлина. Това е на трима войници, които са загинали при разгрома на Митю Ганевата чета от Десета родопска дружина. Тогава, както знаете, полковете са сведени до дружини заради клаузите на Ньойския договор. На тези войници никой не е направил паметник, те също са тотално забравени. Тази година се навършват, на 23 юни, 100 години от смъртта им. И третата паметна плоча, която сме предвидили, е в село Българин, община Харманли. От там е адютантът на Десети Родопски полк по време на Първата световна война и летописец на полка – капитан Кирил Попов Сидеров. В родната му къща смятаме да открием една паметна плоча. Общо взето това са мероприятията, които предвиждаме", разказа още Кременаров. Филмите се правят изцяло на обществени начала, без бюджет. "Имам човек, който чете, звукът са записва сега, отделно музиката се свири за филма, отделно монтажист, който ще го монтира. И общо взето, аз координирам тези работи. Моя е инициатива, подготвил съм сценария. Имам репортажи от различни места, които ще включим във филма. И общо взето, опитваме да си спомним, да накараме обществото да си спомни за забравените герои, 100 години, даже и повече, 140 години по-късно, след събитията", посочи Кременаров. Миналата година излезе неговото двутомно издание "Сенки и лица от Десети пехотен Родопски полк“. Това е научно изследване, посветено на забравени военни дейци. Това не е толкова историята на полка, колкото историята на едни забележителни личности, като полковник Кирил Христов, като генерал Иван Хубенов. "По моя инициатива миналата година на 23 май в село Караджалово, Първомайско, в родната къща на генерал Хубенов, която се оказа, че е запазена, открихме паметна плоча. Дойдоха официалния лица, заместник-министърът на отбраната. Общо взето, получи се хубаво. Надявам се в крайна сметка Община Първомай най-накрая да кръсти поне тази улица на генерал Хубенов, а защо не и една улица в Първомай да не бъде кръстена, но до момента нищо не се прави. Обеща там кметът на Община Първомай да кръстят една улица на генерал Хубенов. Общо взето, другите личности – също. Генерал Владимир Кецкаров, капитан Васил Влайков – това са хора, много уникални личности, но също са забравени. Един Въло Радев – режисьорът, също се е сражавал в Десети Родопски полк, за него също има очерк. Тези две книги, "Сенки и лица“, това са сборници с очерци за тези хора. Също така за Михаил Кремен има очерк, никой не е писал досега за него. Примерно полковник Веселин Вълков, който е последният командир на полка до 1945 г., участник в Деветосептемврийския преврат, който после ще се окаже на подсъдимата скамейка, защото ще стане неудобен в един момент за т.нар. народна власт, и ще завърши живота си 1972 г., декември, при странни обстоятелства, блъснат от трамвай или под трамвай, но цялата работа намирисва, че е принудителна смъртта му, въпреки че официално го водят злополука. И така, общо взето мъчим се да правим нещо. И да, тези филми са направени изцяло на възрожденски начала. Както нашите предци през Възраждането са строели църкви, манастири и така, всичко е ето така. И ние се опитваме нещо такова", добави още Георги Кременаров. Докато е събирал сведения за тези личности той се е сблъскал и с достойни, и с недостойни наследници. "Имаше някои, още ги беше страх от времето, ако щете, на Народния съд, някакъв страх имаше в тия хора. Имаше и други абсолютни безхаберници, които въобще никак не помогнаха за своите предци със снимки, със спомени и т.н. Беше изключително трудно, защото аз в хода на работата си контактувах с третото поколение. Значи самите военни дейци са починали, след тях са си отишли и техните деца, синове, дъщери и аз вече хващам внуците. Разбирате ли, внуците, внучките, с които вече е още по-трудно. Няма да ви кажа в какво състояние са и гробовете на някои от тези хора, на които въобще са запазени. Ако видите какви нещастни плочи, ако видите, не може да разберете коя е надгробната плоча, че там почива командирът на Десети Родопски полк, полковник Кирил Христов, например. Сложихме един дървен кръст, надписан на гроба му, в Централните софийски гробища. Направихме панихида декември месец, само 6 души се събрахме. Бяха поканени хора от патриотични организации и т.н. – никой не стъпи на панихидата. Какво да ви кажа, много тъжна история, много. Събрахме се 6 души, общо взето възрастни, мои познати. Почетохме паметта му. Бях се подготвил за 30-40 души – жито, пити. Въобще очаквах, че поне ще дойдат, но няма да ги изброявам патриотичните организации – никой не дойде от тях. Бяха поканени. В София, не е някъде в провинцията да трябва да пътуват. Но времето е болно, разбирате. Живеем в епохата на късната римска империя, всичко е в упадък. И ми стана много болно, но какво да се прави", разказа още Георги Кременаров. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 125 |
| предишна страница [ 1/21 ] следващата страница | |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Росен Николов е избран за кмет на село Доброславци
09:59 / 17.03.2025
Скопие обявява 7-дневен траур заради трагедията в Кочани
15:06 / 16.03.2025
Безплатни прегледи за ендометриоза в "Майчин дом"
11:30 / 17.03.2025
Двама загинали и девет ранени в зверска катастрофа
09:59 / 16.03.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
