Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Георги Илиев: Крайно недостатъчни са средствата, отпускани от Столична община, за култура | ||||||
| ||||||
Паметник на легендарния футболист Георги Аспарухов-Гунди ще бъде поставен в столичния парк "Гео Милев“. Проектът на скулптора Любомир Григоров и вече е завършен, а повече за инициативата ще ни разкаже сега кметът на район "Слатина“, който е мой гост в студиото - г-н Георги Илиев. Г-н Илиев, инициативата е изключително добра. Как се зароди идеята за паметника да ни разкажете? Тя се е зародила, защото аз не съм участвал в зараждането й. Да. На феновете от "Редута“, които са на Гунди, на "Левски“, после се включва и "Левски Фемили“ – една такава организация има, която е много активна, както и различни фен клубове на "Левски“ вече по-късно от страната започнаха да се включват в нея. Първоначалната идея е била, когато дойдоха при мен от сдружението, да се постави бюст срещу родната му къща, която е пак в район "Слатина“, в "Редута“, но там пространството според мен не е достатъчно, пък и бюст сам по себе си на футболист не е точният формат според мен, за да можем да почетем този велик атлет, тази легенда в буквалния смисъл на думата. И тогава започнахме разговор и аз казах, че според мен трябва да има промяна в проекта, че трябва да е цяла фигура. Те казаха "Ама това ще излезе много скъпо“. Аз казах: Не се безпокойте, той има толкова много фенове, че със сигурност ще успеем да съберем. Те вече бяха събрали около 20 000 лева тогава, сега вече натрупаните дарения са над 30 000. А колко са необходими? С тези бързо променящи се цени е много трудно дас е направи точна сметка, още повече вече знаем оставащите стъпки, т.е. смятаме, че трябва някъде до началото на следващата година да са събрани парите, за да можем да сме спокойни, че за май месец – на 4 май стават 80 години от рождението на Гунди. За тази дата да сме готови с поставянето на самия паметник. Т.е. 80 000 лева е приблизителната сума, която ни казват и производителите, защото той трябва да се отлее. Но първите стъпки са да мине през различните комисии. Има комисии през "Паметници на културата“, комисии в Столичния общински съвет, за където всъщност е подготвен този макет, който сте видели. Да. С какви размери ще бъде той? Около 2,5 метра ще е самата фигура. Да. Г-н Илиев, а как беше избрано точно мястото? Казахте, в близост до къщата на Гунди, нали така? Мястото е в самия парк, да. Това беше всъщност моето предложение – да преместим местонахождението на такова място, на което ще може да се вижда от повече хора и реално, когато има, особено както ни предстои такова честване, да могат да се съберат и повече хора, защото на един ъгъл на едно малко кръстовище няма как да се съберат всички хора, които искат да отдадат почит. И съответно минахме през процедурите вече при нас, защото това си зависи от нашата администрация, да бъде избрано мястото, да бъде поставено на картата, там архитектите ни си свършиха работата. Какво ни показват подобни инициативи и защо е важно да им обръщаме внимание? Показват ни, че все още сме народ, това е според мен смисълът. Че все още имаме фигури, които да следваме, пример. Всички знаем тези, които го помнят, аз не го помня, за съжаление, но тези, които го помнят и го познават, защото и такива хора се свързаха с мен, казват, че е бил изключително интелигентен – то си личи и от интервютата му, изключително интелигентен, невероятен спортист и спортсмен. Какви други идеи имате вие специално за вашия район? О, идеи имам много, въпросът е – нали знаете, че винаги има проблеми с осигуряването на финансиране, въпреки че Столична община редовно връща и не си изпълнява бюджетите. А и вие като радио, което е разположено в района, можете сами да видите. Тази улица, на която сте – "Филип Станиславов“, чакаме да я оправим от много време, но все не й идва времето. Не достигат средствата. Не достигат, да, някак си не можем. Както казва един ваш колега, ние разполагаме с едни 5 лева, които трябва да ги разпределим. Да. Те даже не са и 5, за съжаление. В смисъл, 5 лева биха били, ако знаехме, че ги имаме, а пък ние всяка година стоим и чакаме Столичният общински съвет да реши за следващата година каква сума ще ни отпусне. Ние, ако говорим в точни цифри, разполагаме с 350 000 лева без ДДС годишно, за да се грижим за 1,2 милиона улици и тротоари, което мисля, че просто води до обратно броене, т.е. че непрекъснато се случва някакъв разпад, ние не можем да насмогнем на естествената амортизация. Да не говоря за колите, които паркират по тротоари. Това са много други теми. Но не сме дошли сега точно заради това да си говорим, говорим си за нещо хубаво, нещо, което обединява хората, и ме радва, че наистина има такъв отклик. Да, това е така, обединяват ни тези неща. Това е част от културата ни. Точно така. Г-н Илиев, скоро се проведоха предсрочните парламентарни избори в страната ни. Те какво направиха – обединиха ли обществото? Както виждате, не. В смисъл, имаме седемпартиен парламент, и то в такава конфигурация, в която е много трудно да си представим как би могло да се сформира управление. Всеки е срещу всеки. Надявам се да има малко повече разум, малко повече мислене, някои хора леко да си приберем егото, включително и за себе си говоря, и да започнем да мислим за хората, за това те от какво имат нужда. Добра идея ли беше тази контактна група, която излъчи ГЕРБ? Не, абсолютно не. Защо смятате така? Ами защото смятам, че не се прави по този начин. В смисъл, кого точно представляват? Много уважавам и президента Плевнелиев, и всичко, което е направил г-н Паси за влизането ни в НАТО, но те не представляват никого, те не са политически фигури от гледна точка на това, че те не участват, те не са членове на парламента, не са членове на ръководството на спечелилата партия и не вярвам, когато проведат някакви разговори, до каква степен от друга страна пък вече бъдещият мандатоносител ще носи отговорност за техните поети ангажименти. Кой според вас е най-възможният вариант за бъдещия парламент? Не, не мога, в смисъл, не съм пророк. Нека да видим, това е работа наистина на ръководствата на партиите. Ние имаме, нашият ръководен орган е Националният съвет. Имахме заседание снощи, насрочихме си за тая вечер още едно. Текат тези размисли, разглеждаме ги. В момента естествено, на дневен ред са това, което обсъждаме – кой откъде ще влезе, защото ние имаме четири депутата, които са влезли от две места, и понеже сме коалиция, тези разговори са доста сложни, защото трябва да се координират и с коалиционните партньори. Какво ви коства всичко това? Сега, ако се оплача, че не спя много, мисля, че това е ясно на всички. Аз по принцип не спя много, но да, сега спя още по-малко. Затова се съгласих да дойда толкова рано – мисля, че не е проблем, така или иначе по това време съм буден, имайки предвид и децата, и всичко. Но коства ми това, че някак си, когато човек работи, винаги има някаква група, която е недоволна. Това е нормално, аз го приемам. И точно заради това поддържам тази постоянна комуникация с хората, непрекъснато се обяснявам, както се казва, въпреки че ми се карат даже и колеги, че съм вдигнал летвата прекалено високо с тази постоянна комуникация. Според мен хората трябва да знаят. Те не са озлобени срещу мен лично или срещу партията, която представлявам. Те по-скоро са озлобени срещу тази несигурност, в която живеят, в това, което им се насажда непрекъснато по всички канали, този страх. Това според мен трябва да спре и се радвам, че ето сега говорим на една хубава тема, защото по някакъв начин им дава надежда, че ще остане нещо след нас всъщност, защото един паметник е нещо, което остава много по-дълго, отколкото. Надявам се поне, след като го сложим, той да остане достатъчно дълго така, че много отдавна да са забравени всички страсти в момента, да живеем по-добре по това време и той всъщност да е знак и на това време, в което живеем, че е можело да се стига до съвместни решения, които са за доброто на всички. Какво предвиждате в културната си програма във вашата община до края на годината? В момента започва и тече – всъщност той започна в понеделник, вторият ни конкурс, предложения от самите граждани за "Местен будител на годината“. Ние смятаме, че освен на национално ниво, има нужда да си разпознаваме хората, които и на квартално ниво ни подбуждат да вървим напред, да се обединяваме, пак да повторя, правят културни събития, правят спортни събития. И това в момента тече. До края на този месец хората могат да изпращат своите предложения на нашия сайт или на имейла ни, или по телефона – публикували сме и телефон на колежка, която събира тези предложения, и след това ще направим една среща с тях. Това направихме миналата година, поговорихме си. Даже имаше един коментар от човек, който беше преди това издател на един поддържащ сайт за научна фантастика – Петър, който разказа, че след това събитие той е продължил да държи връзка с останалите хора, които са били за миналата година будители, и всъщност това му е разширило и кръга на познанията, и на приятелствата. Инициатива "Местен будител“ има всяка една районна община или това е лична инициатива, ваша? Не, не това е само наша инициатива, да. Друго от културната ви програма какво може да отбележим до края на годината? Концерти, такива неща предвиждате ли? Вижте, 10 000 лева имаме годишно за култура, което е под 1 стотинка на месец на човек. Не знам как да ви го кажа. Наемът на една сцена и осветлението, и озвучаването е да кажем половината на тая сума. Не остават пари за изпълнители, не остават в смисъл, ужасно е. Столична община в това отношение е мащеха на своите граждани. Не може за култура да се отпускат 10 000 лева. Вие знаете да се организира едно предаване колко средства, особено ако е дистанционно, колко средства отнема, камо ли едно събитие, което е за хора. А пък живеят 80-100 хиляди човека тук, в района. Как да се промени това? Ами като се промени управлението. Това е много лесно. Ясно е, че на това управление културата не е приоритет. Просто трябва да гласуваме разумно следващия път и да си изберем хора, на които наистина им пука за тоя град и наистина им пука за развитието на гражданите тук, защото при цялото ми уважение – няма да коментирам качеството на ремонтите, в смисъл, всички го виждаме, това е. Включително сега и ремонтът на жълтите павета е на дневен ред. Това е, не искам да влизам в инсинуации. Колегите правят толкова, колкото могат. За съжаление, толкова могат. И затова е време просто да се промени това управление, защото те разполагат с огромни средства, които за съжаление не оползотворяват правилно. В същото време области, в които има страшна нужда от инвестиции. Дори образование, дори всяко едно нещо, което развива обществото, развива гражданите, трябва да бъде фокус на едно управление. На местно ниво е възможно да се правят прекрасни неща с малко повече средства и се налага ние да събираме пари от дарители, за да можем да си изпълняваме програмата и за да можем да правим въобще нещо. Ето, в конкретния случай с тоя паметник. На Гунди, да. Основно на дарители там се разчита? 100% на дарители. Няма никаква подкрепа нито от община, нито от държава, отникъде. Да се надяваме, че това ще се промени, г-н Илиев. Ами то се променя на избори, нали това ви казвам. В смисъл, колкото и да ми е неприятно – ето, вече минаха едни такива, виждаме колко е разделено обществото. Просто трябва да търсим тези неща, които ни обединяват. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
