Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Елена Поптодорова: Китай остава единствената голяма важна държава, която застава до Москва | ||||||
| ||||||
Елена Поптодорова – бивш дългогодишен посланик във Вашингтон, сега вицепрезидент на Атлантическия клуб е гост в нашия ефир. Здравейте. Здравейте. Г-жо Поптодорова, какви политики водят днес САЩ и каква е основната им цел? Вашите наблюдения? В известен смисъл няма изненади от много години насам в основните цели на американската външна политика. Нека да започна с едно да го нарека по-философско определение. Има една доза мисионерство в американската външна политика, свързано със стремежа им да видят изграждане на общества, стъпили на принципите на върховенството на закона, правата на човека, свободното развитие на нациите, свободен избор, борба срещу авторитарни режими и авторитарни лидери. Така че това може да се проследи исторически назад във времето, мисля, от Втората световна война насам дори. Разбира се, всяка епоха, всеки исторически период носи своите особености, своите различия, но и днес в съвременната глобална политика, и по-специално в събитията от последната година насам всъщност виждаме същия стремеж – да бъде гарантирана независимостта на една държава, разбирайте на всяка държава, и съпротива срещу всеки опит правата на нация, на държава, на индивиди да бъдат нарушавани силово. Кои основни моменти не трябва да бъдат подценяване в отношенията между САЩ и Китай и САЩ и Русия днес? Сега, настъпи известно разместване в едни традиционни представи, които имахме, и мисля си, че даже и анализаторите малко загубиха време докато схванат, че се извърши едно пренареждане на опонентите или на рисковете за САЩ, а бих казала оттам насетне и на съюзниците им, на западния свят като цяло, и това отново е свързано на вече водещата се една година война на Русия срещу Украйна. Традиционно, и това е характерно за нашето поколение от Втората световна война насам, неслучайно правя препратка към този исторически момент или граничен период в историята. Така, да. Някак си и основно след края пък на Студената война, Русия беше възприемана, и тя продължава да бъде като основен риск, основна заплаха за западния свят, въпреки онази пауза – имаше една прекрасна пауза през 90-те години, когато вярвахме, че всъщност това е отминало и ще е възможно да се изгради един свят на демократичните държави в Европа и Атлантика, който да включва и Русия. Така или иначе това не се осъществи. Но мисълта ми е, че през цялото време Китай не беше виждан като една нарастваща тревога, ще я нарека така, а вече отиващи към заплаха. Китай вече отива към заплаха, така ли? Разбира се. Затова казвам, че това отне време на анализаторите породи дълги години различно конструиране на темата за рискове и заплахи. Защо се случи това? Защото Китай по свой начин, много различен начин от този на Русия, започна да следва своя далечна игра, дълга и игра и стратегия, и тя е да предизвика промяна в публичния ред, да го нарека международния, глобалния ред на сигурност и развитие, по пътя на реформи, и по-скоро през икономически средства, отколкото през резки, насилнически средства. И ако трябва да сравняваме Китай и Русия, защото това са двете държави, които фигурират в анализите и на американските, а и на европейските, и на натовските служби за сигурност центрове, Русия се определя разбира се като заплаха и висок риск, но по-скоро по един да го наречем силов начин, Русия също като Китай вижда неприемлив международен ред за себе си, Китай също недоволства от съществуващия международен ред на сигурността, такъв, какъвто го познаваме ние, но Русия се опитва да промени това силово и някак краткосрочно. Русия повече е заета с тактически краткосрочни действия, които тя очаква, Русия, да й доведат блиц резултат, рязък, бърз резултат. Докато Китай върви по съвсем друга пътека, както казах, стремежът е икономически да се превземат зони на влияние, и по този път Китай да се установи в много по-широк периметър на влияние и действие, а оттам вече да премине и към нова роля в сферата на сигурността. Да ви кажа много показателна беше тази забележителна посредническа роля, която Китай изигра между Иран и Саудитска Арабия. Това вече ни подсказва, че амбициите на Китай отиват отвъд чисто икономическото завладяване, вече навлизат в сферите на високата дипломация, на високата политиката, и теренът и темата за сигурността е просто на една крачка. Много важна проследихме тук през изминалия ден: Си Дзинпин с Владимир Путин. Имаше един призив на САЩ към Китай. Г-жо Поптодорова, знаем за визитата на Си Дзинпин – китайският президент се срещна с руския си колега Владимир Путин по време на 3-дневно посещение. Каква беше целта всъщност на това посещение, според вас? Много хора определиха събитието като приятелска среща. Следва ли то да бъде причина за безпокойство за Вашингтон? Срещата самите участници я определиха като като приятелска, тъй като те се обръщаха един към друг с обръщението "скъпи приятелю“. Така че те както се казва сложиха етикета, и съзнателно го направиха, за да подчертаят една нарастваща близост между двете столици. Изкушена съм да кажа двата авторитарни режима. Да, краткият отговор на въпроса ви е да, може да предизвика тревога, но това не толкова еднозначен, толкова прост отговор. Въпросът тук е как ще изглеждат отношенията Русия-Китай, включително спрямо тяхното отношения със света, със САЩ, аз не пропускам никога да добавя тук и Европейския съюз, макар че по свой начин, макар и по-късно Европейският съюз видя високата конкурентна заплаха, по-скоро икономическа, както вече имах случай да кажа, от Китай, която дълго време се подценяваше преди да се установи изведнъж едно повсеместно проникване на китайски капитали, на китайски проекти. Така че в много отношения, без да бъдат идентични страховете и тревогите на Брюксел и Вашингтон, могат да се доближават в немалка степен. Това, което се случи, всъщност благодарение на тази среща, е да се потвърди една линия на развитие на отношенията между Китай и Русия, която се отличава от преходни исторически периоди. Аз пак искам да припомня за слушателите, че имаме едни взаимно враждебни отношения в годините на Съветския съюз и със съществуването на комунистическата партия на Съветския съюз, тогава тези отношения бяха силно недоверчиви. Тогава САЩ играеха китайската карта, да не забравяме ролята на Кисинджър в изработването на политиката на САЩ по отношение на Китай като контрапункт тогава на Съветския съюз. Така че Китай винаги е имал своя важна, специална роля във външната политика на САЩ, но тази роля както вече споменах се променя. Сега вече тази политика на използване на Китай като неутрализираща държава спрямо Русия, няма да може да бъде преследвана, не може да се постигне. Постигна се обаче нещо друго, много любопитно, което предполагам Путин не е искал да се случи, не е калкулирал, Кремъл не го иска, но точно при това посещение най-много, най-видимо, а то ще си проличава и в бъдеще, Русия, Кремъл, Путин изглеждаха като младшия партньор на Китай от гледна точка на външните наблюдатели, тъй като в резултат на тази не просто арогантна, не само агресивна, но дълбоко недомислена война на Русия срещу Украйна, от нейна собствена гледна точка недомислена, Русия става все по-зависима от Китай. А къде, извинявайте, че тук ще ви прекъсна, но къде тук остава призивът на САЩ в тази среща към Китай да откажат натиск върху Путин да спрат войната? Къде отиде този призив? Ще ви кажа къде отиде този призив – той разбира се е направен, той е дължим призив, той трябва да се направи. Знаете ли защо? Защото всъщност без да е осъдил Русия, Китай засега държи една много предпазлива тънка линия. Нека да припомним гласуванията в ООН – да, Китай се въздържа при всички три ключови гласувания в Общото събрание, но никога не гласува "За“, в подкрепа на Русия. Това е много да речем тънката политика, тънката игра на Китай, която те я наричат неутралност, не неутралитет – избягвам думата "неутралитет“, а неутралност. Но по този начин Русия става зависима и дипломатически от Китай, толкова, доколкото много малко са държавите, които могат да я легитимират дипломатически, международно. Да напомним, че посещението на Си Дзинпин става буквално два ли дни са, колко, три ли, откакто Международният наказателен съд обяви за ареста… Ареста на Владимир Путин. Точно така. И заради военни престъпления, които са между другото много интензивно изследвани, подплатени с доказателствен материал, свидетелски показания и т.н. Така че това не е случайна само да речем маневра на Международния наказателен съд, това си е абсолютно сериозно, не само политическо, но и юридическо действие. Така на този фон, това се опитвам да разкажа, Китай остава единствената голяма важна държава, която застава до Москва, Си Дзинпин застава до Путин на фона на едно тотално изолиране на Русия и на Кремъл от огромната част на света. Пак да припомним тези гласувания или дайте да дадем по-пресен пример, защото ще е по-разбираем за слушателите. Международния наказателен съд е създаден и подкрепян от 120 държави. Само 5 държави не са част от него. Да, едната е САЩ, другата е Китай, Русия, другата е Израел и Судан мисля, че беше петата. Така или иначе, няма много вече държави, които да застанат до Русия, до Кремъл, които да имат тежест, да имат значение. Това че Еритрея в ООН е подкрепила Русия – много симпатично е всичко това, но не носи тежест дипломатическа и външнополитическа на Путин световно. Сега, какво иска да направи Китай? Китай иска разбира се, там нещата са винаги много промислени, стара къща, ами древна къща са те, винаги светът се е учил от Китай в много отношения, те искат да си осигурят всички предимства, делови предимства да ги наречем, пазарни предимства, икономически предимства, които те вече имат. Даже днес или вчера мина по новините като едва ли не историческо събитие в отношения между двете държави това, че Путин продава на Си Дзинпин енергийни източници на цена 70% по-ниска от цената, която даваше на нас в Европа. Това потвърждава това, което казахте по-рано – младши партньор на Китай. Точно така. Не 7, 17, 70% по-евтино. И там тази тръба "Сиянието на севера“ мисля, че се наричаше, която върви между Русия и между Китай, тя е основният път, по който се доставя. Но да не забравяме, че тръбата има два края – единият кран е от руска страна, другият кран е от китайска страна. Китай има същите възможности да контролира потока, колкото Русия, защото в един момент Китай реши да се откаже от тези покупки, защото има и други възможности, това би било катастрофа за Русия. Затова ви казвам, не просто младши партньор, а една нарастваща зависимост твърдо в икономика, твърдо в енергетика, но това, което още не е излязло като твърда информация, за това, което Русия очаква – военни доставки от Китай, след като вече има доставки на чипове за производство на различни технологии, сега големият въпрос е дали ще има и военни доставки от Китай към Русия. Г-жо Поптодорова, да се върнем обаче към България и новината от днес. Знаете, критики получи страната ни от Държавния департамент на САЩ в годишния си доклад: незаконни арести, проблеми с малцинствата и медийната свобода. Това са част от проблемните теми за България, които отбелязват в официалния документ през 2022 година. В годишния си доклад за правата на човека в България Държавният департамента, освен другото, отбелязва ,че арестът на бившия премиер Бойко Борисов е незаконен. В доклада от 41 страници Департаментът отчита сериозни проблеми с правата на човека. Г-жо Поптодорова, какъв е вашият коментар за този доклад и за нещата, които бяха казани от САЩ? Вие определихте доклад като новина. Аз с тъга ще ви оборя и ще кажа, че не е новина. Той не е новина по една чисто фактологическа причина и може би е добре също да разкажем тук на слушателите, че този доклад се е готвил вероятно близо 50 години вече. Разбира се, България не е едва ли не избрана държава, за която да се пишат тези оценки. Докладът всъщност стъпва върху принципите на всеобщата декларация за правата на човека, следи се доколко тези принципи се спазват и всъщност обхваща всички държави, членуващи в ООН. Това са 198 държави. Огромен труд е, екипи, които са конструирани, създадени, както казвам, от десетилетия насам, най-мултидисциплинарни да ги наречем най-кратко. В тях има всякакви специалисти, включително посолствата по места, работят през годината, за да произведат горе-долу по това време, календарно време, март месец ежегоден такъв доклад. Така, да. Нека това да го знаят хората, защото у нас, както се случва с доклада "Магнитски“, по някой път се създава впечатление, че едва ли не са седнали едни заговорници и много специално искат да напишат нещо недобро за нас. Защо казах още, че не е новина? Не е новина защото ние четем тези оценки вече години наред. Ако се върнем към предходните доклади, с малки нюанси вътре – някъде нещо сме направили, мръднали сме напред, другаде сме се задържали на същото ниво, но констатациите като проблеми, като дефекти в живота ни винаги са се свеждали до тези, които вие изредихте. И аз не знам какво трябва да се случи при нас, по нашите краища, за да се направят няколко стъпки, за които се упорства толкова бързо време. Да, разбира се, това са тези два прословути закона, които да осигурят носенето на отговорност в съдебната система, в борбата срещу корупцията. Корупцията имам предвид сама по себе си, която е източник и на много от другите проблеми. Със съжаление ще кажа наистина и медиите. Вие работите в тая сфера, със сигурност знаете много добре колко е деликатна, така да кажа, средата там. Така че това не са нови проблеми, но бедата е, че нямаме сили като че ли вътре сами да се оттласнем. Да разбирам ли, че вие очаквахте да бъде обявен арестът на Борисов за незаконен? Това, да, това вече може да привлече повече внимание, въпреки че е съвсем, както се казва, логично това да бъде съобщено по начина, по който го съобщиха, защото става дума не само за арестите, неговия и на Владислав Горанов, и на PR-а на ГЕРБ, там са посочени и други такива незаконни арести, когато биват задържани – хайде задържане да го наречем, на хора неправомерно. Т.е. това е една практика, която ние усетихме много гръмко, защото ставаше дума за лидер на политическа партия. Но тя се отнася в същата степен и до хора, които не са публично известни. Разбирате ли, тук на нас – да, разбира се, съобщава ни се пикантерия, но ни се съобщава и системен проблем. Така че така трябва да разглеждаме. Това е така. Друго нещо, което прави впечатление в този доклад, е, че няколко пъти се обръща внимание на партия "Възраждане“ по повод различни нейни проявления. Да, да, защото тази партия… И се призовава за действия, да. Да. Тази партия, тя призовава към силова смяна, едва ли не, промяна в политиката на страната, има твърдения, има атаки с езика на омразата. Езикът на омразата е силно застъпен, между другото, в доклада, и то по отношение на уязвими групи, религиозни групи. Да, разбра се, това изведнъж се превърна в много голяма тема и на тая кампания – хората с нестандартна сексуална ориентация. Референдуми даже разбираме, че партии ще правят, по някакви свои си преценки и причини. Но "Възраждане“ се изгради образ на най-острия, най-агресивния говорител с езика на омразата и затова "Възраждане“ неизбежно се споменава в доклада. Включително със заплашителни нотки на политически планове, което е тревожно, би трябвало да бъде тревожно и на слушателите. И ако можем да направим извод от всичко тук до момента, г-жо Поптодорова, какво според вас трябва да предприеме страната ни? Ще си вземе ли поука от всичко това според вас, с оглед към бъдещето? Аз си спомням – споменавала съм я, една прекрасна българска приказка за онзи човечец, който откраднал кокошка и кадията, забележете, още в турско време му казал да си избере наказание: дали иска да изближе една буца сол, да изтърпи 100 тояги на голо или да плати 100 жълтици. И той тръгнал, разбира се, със солта, мислейки че е много лесно и просто. Е, нито успял солта да изближе докрай, нито понесъл всичките 100 тояги на голо – до средата успял, и накрая извадил 100-те жълтици и казал "Ето ги“. Какво искам да кажа? Тя не е случайна тази приказка, тая притча – някак си ние бягаме от късия път, от прекия път, защото си мислим, че можем да си спестим нещо, можем да изхитруваме, да минем заобиколно. Какво беше, законът е врата в полето. Така че минахме през много препятствия в годините. Е сега стигнахме до "Шенген“. Стана ясно, че търпим остри, тежки щети търпим и ако не се предприемат тези стъпки, за които говорим ние и за които се говори и в доклада, ние няма даже да можем да осигурим, ние самите, българите, ние няма да можем да живеем равноправно като останалите си съседи дори ако щете. Така че аз смятам, че дори и заради тази практическа страна, защото това е практическа полза за България, и при подредени, надявам се добри обстоятелства след месец, най-напред ще се пристъпи към приемането на това законодателство. Постепенно България все повече ще влиза в регламент, който ще я дисциплинира – нас, българите ще дисциплинира по-добре за това как се спазват правила, как се осигурява прозрачност. Знаете ли, ние имаме много добри закони за определени, да ги нарека така, поведенчески рискове, но нямаме прилагане и съблюдаване, проследяване на изпълнението на законовата мярка, на норматива. Това е другото, което отсъства у нас, и затова наистина трябва самодисциплина, абсолютна самодисциплина и отказ от тия заигравания, от тая небрежност, която като че ли бележи живота ни. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятели
Aнонимен
на 22.03.2023 г.
+1
Aнонимен
на 22.03.2023 г.
0
на 22.03.2023 г.
+2
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Такситата блокират АМ "Тракия", пускат само коли на специален режим
11:43 / 20.11.2024
Задържаха моториста, блъснал баба и внуче на столичния булевард "Гешов"
08:04 / 20.11.2024
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (109) | 10% | |
