Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Експерт обясни какво се случва, ако след уволнение съдът ни върне на работа | ||||||
| ||||||
Здравейте, г-н Чернаев! Научиха ли се вече българските работодатели да изплащат подобаващо труда по празниците на своите подчинени? И може ли да кажете дали са постъпили такива жалби при вас? Има ли случаи, в които има фрапиращи нарушения на трудовото законодателство в това отношение? Когато говорим за проблеми, свързани със заплащането на труда, допълнителното заплащане и увеличението, което се полага за работа в почивни и празнични дни не е толкова често срещано явление. По-често сигналите с неплащане на трудово възнаграждение са най-вече за неизплащане на последните възнаграждения при напуснали работници. Въпреки всичко, през изминалата година, пък и не само, също сме констатирали няколко случая, в които не е било платено трудово възнаграждение, с предвиденото в Кодекса на труда увеличение за работа на официалните празници през годината. Ако сега ме питате за празниците, които бяха през декември месец, все още сигнали не сме получили за тази година. Но трябва да е ясно, че трудовите възнаграждения за декември в преобладаващата част ще бъдат получени в края на месец януари. И чак тогава, може би, някои от работниците ще разберат, че не им е изплатено това, което е предвидено в Кодекса на труда. Иначе, за работа на официални празници, каквито в случая бяха 24, 25, 26 декември, както разбира се и 1 януари, макар че той е от Новата година, се изплаща трудово възнаграждение със 100% увеличение. Ако заплащането за 1 час е 15 лв. или 10 лв., то съответно при работа на официален празник, това заплащане за този час трябва да бъде двойно - 20 или 30 лв., в зависимост от продължителността на работата през деня, т.е. трябва да бъде сметнато. Казвам в зависимост, защото не винаги на официалните празници се работи на пълен работен ден. Така че тогава по-често може да се налага да се смята по часове. Иначе, най-грубо казано трябва да се получи двоен надник. Ако работата на официален празник за работещите се явява и извънреден труд, а извънреден е трудът за всички хора, които работят и се отчитат дневно, т.е. не са на сумирани часове на работното време или работят на ненормиран работен ден, в каквато й да е сфера на икономиката ни, то тази работа в празничните и в почивните дни е извънреден труд, за който се дължи още един път увеличение със 100%. За тези, които работят на сумирано изчисляване на работното време, единственото, което се полага е увеличението от 100% за работа на официалните празници, тъй като за тях почивните дни са тези в които почиват, работните са тези, в които работят и това е по график. Тук има един нюанс, 27 декември беше неработен ден, но той реално погледнато не е официален празник, работен ден е защото един от официалните празници се падаше в неделя. Тъй като съгласно Кодекса на труда, ако официален празник е в неделя или събота са официални празници, то следващия работен ден или два работни дни - понеделник или вторник, ако празниците са събота и неделя, ако е само събота или неделя - понеделник се явява неработен ден. Но при него, ако е извънреден труд, заплащането е като в почивен ден 75% увеличение или 1,75% на нормата. Това важи за всички официални празници, с изключение на великденските празници, тъй като те по принцип са събота и неделя. Като цяло какво ви е впечатлението, дали вече ние българите си знаем правата и отстояваме ли ги, защото досега, например, дори да е имало такива случаи, много малко ще бъдат хората, които ще дръзнат да се оплакват от работодателя си? С това последното, не бих се съгласил на 100%, защото когато става дума за заплащане, хората се оплакват. Аз преди малко ви казах, че имаме сигнали, тоест, казах, че имаме констатирани нарушения със заплащането на труда, те са основно по сигнали за неплащане на последните трудови възнаграждения. А хората, според мен, си познават правата сравнително добре, особено когато става дума за заплащане на трудово възнаграждение. Проблемът е може би, не че толкова не ги познават, а че сигналите, които подават стават в момента, в който вече не работят в предприятието. Тоест, се страхуват? Дали се страхуват или се надяват нещо по-добро да се случи, това вече е въпрос индивидуален за всеки един. Но когато говорим за заплащане, Инспекцията по труда може да проверява това, което е договорено между работник и служител официално. В трудовия договор е договорена основната заплата, договорени са и допълнителните възнаграждения с постоянен характер за професионален опит и прослужено време, тъй нареченият “клас" от едно време. Нощният труд е определен в Кодекса на труда, съответно в наредбите как става изчисляването и заплащането. Това са неща, които ако не са договорени ги има определени в нормативен документ. Но трябва да се има предвид, че за всяка устна уговорка, която се прави и не остава писмена следа, трудно може да се, даже да не кажа и невъзможно да се претендира. И ако в договора пише, че заплатата е 1000 лв. или минималната, сега вече 933 лв., то претенциите могат да бъдат за тази заплата. При подаването на сигнали, когато вече човек не е на работа, особено пък когато става дума за работа без трудови договори, изключително много, да не кажа невъзможно става да се докаже, че човек е работил. Ако дойда тук и ви заваря че работите е едно, ако ми кажете, че сте работили преди един месец, реално погледнато е съвсем друго. Но това не е в сферата на заплащането на труда. Така че предимно сигналите, които получаваме, в по-голямата си част, има нещо свързано със заплащането на труда, но пак казвам, това е нещо, което не е платено в единични случаи за някой работник. И много често се цитират уговорки, които са правени по някакъв устен начин и не е останала следа. А пък тези, които са работили без договор, в общи линии, там даже няма и основата или базата на която да се стъпи, да се търси не само от Инспекцията. Там по съдебен път трудно може да се докаже, че е дължимо нещо и какво точно е дължимо. Има ли много примери за работодатели, които са системно некоректни тук, в нашата област? Не бих казал. През миналата година нямаме случай, в който предприятие да е допуснало едни и същи нарушения няколко пъти или системно да ги допуска. От няколко хиляди предписания, около 30-ина само не са изпълнени, по ред причини, както и да е потърсена отговорност. Но не мога да кажа, че има такива работодатели, които системно нарушават едно и също нещо. Не казвам, че няма нарушения, нарушения се констатират, но като цяло предписанията, които се дават от инспекторите, в огромната си част се изпълняват от работодателите, за които първо получаваме обратна информация, ако става дума за документи. Второ, извършваме и проверки на място, когато е нещо, свързано с техническата безопасност. Това по-големи фирми ли са, чужди фирми ли са, или по-малки български фирми? Кои са нарушителите, профилът на нарушителя какъв е? Трудно ми е да кажа, че в малките фирми се нарушават повече неща, отколкото в големите, защото и в големите и в малките фирми се срещат нарушения. В малките фирми, там по-често нарушенията са свързани с недостатъчно добро познаване, или с липса на достатъчен персонален капацитет. Защото една фирма със 7-8 човека, тя няма как да поддържа някой да следи нормативната база, която реално погледнато хич не е малка. Защото ние в момента говорим за трудови право отношения, здраве и безопасност при работа, това е, което е основното в контрола на Инспекцията по труда. Но освен това има и други неща, които трябва да се спазват, в зависимост от естеството на производството. И не рядко, поради незнание и поради неглижиране на дадени изисквания, незнанието не оправдава никой, но тъй или иначе, нещо, което не го знаеш - не го знаеш. Или дори да го знаеш, като се решава, че точно това не е най-важното, се допускат нарушения. Като цяло, в големите фирми такива нарушения от сорта неплатена заплата, или неплатен извънреден труд, или работа на официални празници рядко има. Там, ако говорим за неплащане на заплати е когато, не дай си Боже, фирмата тръгне да има финансови проблеми. Вярно е, че пък тогава доста хора, тоест, много повече хора са уязвени от това нещо, там някой път има нарушения, свързани повече със здравето и безопасността, с обезопасяване на машини, съоръжения и неглижиране в тази степен. Докато в малките фирми, те не са чак толкова производствени, там нарушенията свързани с трудово-правните нарушения са сравнително повече. Има ли забавени възнаграждения, на каква стойност са те? Имате ли вече някаква статистика? За миналата година забавените възнаграждения, които са констатирали инспекторите при извършване на контрола, са от порядъка на около 370 000 лева. За същия период, това което имаме като информация, са изплатени над 420 000 лв. забавени възнаграждения, които са констатирани в по-стар период. Примерно, ако днес констатираме, че има 10 000 лв. забавени заплати на 50 човека, примерно и дадем предписания, след известно време те се изплащат, изпълнява се предписанието, получаваме информация. Та затова казвам, това е от констатираните неща, които са минали през инспекторите. От тези 372 000 лева, констатирани през годината, малко повече от 320 000 лева са изплатени. В това отношение, за поредна година сумите не са, според мен, чак толкова много, защото в периода от 2009 до 2015-2016 г. е имало случаи, в които сме следили над 100-ина предприятия ежемесечно дали си плащат заплатите, и там сумите на месец бяха близо милион за забавени възнаграждения. Тоест, това е понамаляло вече? Да, да, в последните 6-7 години такъв проблем не мога да кажа, че има. Това се случва обикновено с фирми, които са затруднени финансово и пред фалит, така ли? Това се случва, тези всичките суми, нали ви казах най-често са на 1 или на 2 души при прекратяването неизплатени възнаграждения по една или друга причина. Знаете, че често след като се прекратят правоотношенията се получават дразги, някой път се прави на инат. В момента, в който дадем предписание, в рамките на 10-15-20 дни до месец те се изпълняват и тези възнаграждения се изплащат. Има една-единствена фирма, която е влязла в полезрението и е тръгнала процедура по обявяването й в несъстоятелност, тоест, ние сме инициатори, защото колко фирми са тръгнали да обявяват несъстоятелност? Може ли да кажете коя е тя? Не, предпочитам да не го коментираме в момента. Това е фирма, която тъй или иначе е спряла да работи. Та това е един-единствен случай, при който сме се възползвали от правомощията, във връзка с промените преди години в Търговския закон. В началото, когато това нещо се прие, първата година, когато влезе в сила, някъде около 10-15 предприятия бяха подадени по тази линия, тъй като все още проблемът с неплащането на заплатите си стоеше сравнително актуален. Но тук, в момента не мога да посоча предприятие голямо или пък не толкова голямо, което да не плаща заплатите систематично. Трудности има, но пак казвам, те са единични случаи. Ако трябва да обобщим, означава ли това, че сме се научили вече да правим бизнес в България? О, дали сме се научили да правим бизнес, не мога да кажа. Добре, но за работодателите можем да твърдим, че са се научили. Можем да кажем, че работодателите донякъде, в по-голямата си част се мъчат да спазват изисквания, свързани с описаните в Кодекса на труда и в Закона за здравословни и безопасни условия, с известни изключения. А за правенето на бизнес не съм компетентен. Вие извършвате целогодишно много проверки. Колко са извършените проверки през годината, колко нарушения са констатирани? През изминалата година сме извършили малко над 4000 проверки, ако трябва да бъда точен - 4027. 13 313 нарушения са констатирани, съответно са дадени предписания за тяхното отстраняване. Какви са най-вече тези нарушения? 39% от тези нарушения са свързани с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Като започнете от оценяване на рискове, извършване на инструктажи, определяне на обхвата на обученията, поддържане на определена документация, която да гарантира спазването на изискванията за осигуряване на здраве и безопасност. 22% са свързани с безопасността на труда от тези 13 313, това са нарушения, които при инспекционните посещения на място е констатирано, че дадена машина или съоръжение не е достатъчно добре обезопасено. Най-общо казано, липсват предпазни устройства. Каски за строителите и други такива, това всичко спада към тях? Каските влизат, да, всичко, което е свързано с безопасност, нещо, което може да доведе, евентуално до трудов инцидент. В един офис като нашия, какво може да бъде нарушение на законодателството, да кажем? В общи линии, в един офис като вашия няма кой знае колко нарушения да могат да се констатират. Опасностите, ако трябва да говорим, които са свързани със здравето и безопасността, казвам като вас, имам предвид, като гледам вашите неща, освен да се спънете в някой кабел, те кабелите са покрай стените. И тук поражение от електрически ток единствено. Тоест, всички съоръжения, с които работите и са с метални корпуси и работят под напрежение, трябва да бъдат проверени, на контактите ви да е осигурена защита срещу индиректен допир, което се доказва с измервания, в зависимост от вида на защитата. Климатиците, ако говорим, от гледна точка на осигуряване параметрите на микроклимата в нормални условия, тук стоейки така не виждам проблем нито със студеното, нито с топлото. Ако работят отоплителните уреди, ако спрат, ще има проблем. Така че в един офис няма кой знае колко опасности. Те са повече на строителните площадки? Ами не само, в производствените предприятия също хич не са малко, тъй като на строителната площадка е едно от местата, където има доста нарушения, в производствените предприятия, там където нещо се произвежда, има технологичен процес, винаги има опасност нормалният ход на нещата да излезе извън контрол и от някъде, където човек не очаква, ако не е обучен достатъчно добре, да изскочи някаква опасност. Така малко е грубо казано, но да излезе флуид, пара, гореща вода, някакво опасно химическо вещество, което да порази човека, ако не са предприети действия да се предотврати това или пък, човекът не е обучен. А пък да не говоря там, където има движещи части при машини и съоръжения, там са най-често проблемите, които се случват. Имате ли случаи на използване на недеклариран труд и в кои сектори най-вече е това? Както и какви са санкциите, разбира се? Под недеклариран труд, ако разбираме работа без трудови договори, констатирали сме 161 случая през миналата година, за работа на лица, които не са сключили трудови договори, или трудовите договори са сключени след нашата проверка. Но не са регистрирани преди постъпването на работа на работниците, не са подадени уведомления за сключените договори в Агенцията по приходите, което е също нарушение. Там санкциите за всеки един отделен случай са от 1500 до 15 000 лева. Има такива случаи. В кои сектори са те? Това най-често става в хотелиерството, най-вече ресторантьорство, както и в търговията. Имаме случаи и в строителството, в които също се установяват, както и единични случаи и в други икономически дейности. Поради тази причина най-често, когато извършваме проверки за наличие на трудови договори, насочваме вниманието си към тези сектори. И тук, другото, което е, пак да обърна внимание. Когато някой реши да подаде сигнал, че работи без трудов договор, нека да го направи докато работи, аз затова се поправих. Ако го направи след един месец, или след една седмица, ако щете и след един ден, инспекторите не го ли заварят на мястото, не могат да приложат своите правомощия, ако щете да обявяват трудово право отношение и да тръгнат да търсят административно-наказателна отговорност за това нещо. Тъй като те трябва да докажат, че той е работил. А като не го видят, доказването става изключително трудно, не казвам, че е невъзможно, но на практика е почти невъзможно. Какво да посъветваме хората, какви са рисковете за тях? Когато говорим за работа без договор, всеки един, който работи без договор, в общи линии, грубо казано отпада от осигурителната система, на него не му се плащат осигурителни вноски, за него не се трупа осигурителен стаж, което впоследствие ще му пречи за пенсионирането. Ако е в такава възраст, че пенсионирането не го интересува в момента, и го смята за много далечно, то той няма право всъщност и на здравни осигуровки, няма и осигуреност за краткосрочна осигурителна тежест, тъй наречените болнични не може да ползва без договор. Ако договорът му е сключен, но на определено по-малко работно време или възнаграждението, което получава е много по-голямо от това, което е записано в договора, пък и да не е много по-голямо, да е по-голямо, това нещо също води до намаляване на неговите осигурителни вноски. От там правата му тъй или иначе са нарушени. Така че да се съгласява човек при тези условия на труд, според мен не е удачно, още повече, че в момента нямаме драстично ниво на безработица, тоест, хората да не могат да си намерят работа. Има достатъчно работа? Ами това, което слушаме постоянно е, че се търсят работници, което ще рече, че донякъде са по-привилегировани при сключването на договори. Но от друга страна, информацията, която получаваме, тъй като при всяка една проверка, когато имаме съмнения за това нещо, от работниците се взима, попълват декларация, в която се пише какво е трудовото възнаграждение, което са получили последно. Единични са случаите, в които има някакво разминаване по-нагоре, и то се дължи на това, че някой път работникът посочва брутното си възнаграждение или нетното. Като се махнат данъците и осигуровките, единични са случаите в годината, в които има разминаване. Един или два пъти годишно се случва да констатираме такова, да дадем предписание за до начисляване за конкретния месец на някое трудово възнаграждение. И една друга тема доста често предизвиква интерес у хората, за експлоатация на труда на малолетни и непълнолетни. Това го забелязваме в недоразвитите държави, дето се казва, не в белите държави. В България как стоят нещата? Аз ще ви опиша картината през миналата година. Над 900 са случаите, в които сме дали разрешения, 970, за работа на лица, които нямат навършени 18 години, което не е малко. Имало е години, в които са били по 250. Тук принос донякъде има и дуалното образование, което в последните години набира все по-голяма разпространеност, тъй като учениците, които работят в предприятия, също сключват такива договори. Но от проверките, които сме правили през годината, къде по сигнали, къде по план, 8 са само случаите, в които сме установили, че работят деца под 18 години, за които няма издадено разрешение от Инспекцията по труда. Съответно са приложени предвидените мерки, изпратени са сигнали в прокуратурата, тъй като работа без разрешение е освен административно нарушение, може да бъде квалифицирано и като нарушение на Наказателния кодекс, като престъпление. И има 5 случая, в които сме констатирали, че на лица с които са сключили трудови договори, определената отпуска е по-малка от тази предвидена в Кодекса на труда - 26 работни дни, и за годината в която навършват 18 години. Като най-често тези лица работят като сервитьори. Може ли малко конкретика? Минималната възраст за наемане на лице в Кодекса на труда е най-общо казано 15, 16, с изключение на 15 - годишна възраст. Ние не сме констатирали до момента тази година, пък аз и нямам спомен назад във времето някъде да е наето лице под 15 години. Лица под 15 години могат да работят при съвсем определени условия - в копродукции филмови, театрални представления, там също има такава възможност. Шоу бизнеса, да кажем. Най-общо в шоу бизнеса. В Пловдив едно-единствено разрешение, вече не помня 2008 или 2009 г. се искаше, снимаха нещо в Стария град и тук щяха да наемат някакво дете. Всички разрешения, които сме дали, всъщност не всички, но около 30-ина са на лица, които са навършили 15 г., но не са навършили 16 и от там нататък всичко останали са навършили 16-17 години. За какво са били искани тези разрешения? За сервитьори, продавачи, като лицата, които сме установили да работят, без разрешение на Инспекцията по труда, също са имали навършени 16 години. Така че при нас, аз не си спомням да имаме случай, при който лице, примерно на 10-12 години да сме установили някъде, че работи. Не сме и получавали такива сигнали. При малцинствата не се ли констатира нещо такова? Не казвам, че няма, казвам, че не сме констатирали. Всъщност, какви са санкциите за работодателя в такива случаи? Пак са от 1500 до 15 000 лева. По принцип санкциите, които са предвидени за работодателите и имуществените санкции за преобладаващата част от нарушенията в Кодекса на труда, са разписани в порядъка от 1500 до 15 000 лева. Ние вървим към финала, обаче сега ще ви питам дали има някакви нови положения в Кодекса на труда? И лично мнение да изкажете, според Вас, къде се нуждаем от реформа? Аз ще ви кажа какви промени има, направени в Кодекса на труда през 2023 г. Относно това къде се нуждаем от реформа, това е нещо, което е извън моите компетентности. А пък изразявайки мнение, аз го изразявам от името на институцията, която представлявам, така че трудно може да бъде само лично. Едната промяна, която се направи и е вече в сила, е за плащане на трудовото възнаграждение по банков път на работниците и служителите, които работят в предприятия с над 100 човека. Приети са още и са публикувани в “Държавен вестник" промени, свързани със създаване на Регистър по заетостта и вписванията в него. Те са доста като промени, като текстове. Но тук трябва да е ясно, че те влизат в сила от 1 юни 2025г. Сега в момента Агенцията по приходите поддържа подобен регистър, в който се подават уведомления за сключените трудови договори, както и уведомления за тяхното изменение и уведомления за тяхното прекратяване. Това нещо, в рамките на следващата година трябва да се промени и ще се води Регистър на заетостта. Като реда и начина за работата с него ще бъде определен в наредба, която все още не е публикувана. Но това са промени, които се направиха и са публикувани тази година. Има няколко нови основания за прекратяване на трудовите правоотношения, свързани с неизпълнение на изисквания на Закона за противодействие на корупцията. Редът за определяне на минималната работна заплата се промени. И има една промяна, която пък ще влезе от 1 юли 2024 г., за отмяна на заповед за уволнение от страна на работодателя, тъй като досега работодателят може да отмени заповедта си за уволнение, до подаване на искова молба в съда. И след това трябва да чака решението на съда, като с тази промяна му се дава право и след подаване на искова молба от работника, да може да отмени тази своя заповед за уволнение, с изричното съгласие на работещия. Сега се сещам да ви попитам и още нещо. В последно време имаме такива случаи тук. Когато е спечелено съдебно дело от неправомерно уволнен човек. Как става неговото връщане от съда? Той на същото място ли се връща, и какво ще стане ако тази длъжност вече е заета, как се процедира? Връща се на същата длъжност, ако в съдебното решение е записано, че се възстановява на работа, на същата работа, на същата длъжност, и ако го е поискал, защото, ако не го е поискал, може да бъде само отменена заповедта. Затова трябва да се прочете съдебното решение. Но ако пише, че се възстановява в 14-дневен срок от получаване на съдебното решение, има право да се яви в предприятието, да заеме длъжността си и това трябва да стане веднага. Независимо дали има новоназначен човек на това място? Независимо. А този, назначеният, какво се случва с него? Ще бъде освободен, или ще бъде преместен. Да, има такова основание за прекратяване, но не е задължително да бъде освободен, може да бъде преместен на друга длъжност, съответно с допълнително споразумение. Но трябва да бъде изпълнено решението на съда, тоест, работникът, или служителят да бъде възстановен на неговата си работа преди уволнението му. Освен, ако той не е поискал нещо друго? Той може да не го поиска това нещо, той може да иска само признаване на заповедта за незаконосъобразност. И ако не пише изрично, че иска да бъде възстановен, съда няма да го присъди. Съдилищата по принцип се произнасят по това, което е поискано. Ако е поискано да бъде възстановен, ще се произнесат положително или отрицателно. Ако е поискано да бъде отменена заповедта, пак така. В момента, в който тази заповед бъде отменена, тя реално погледнато, все едно, че не е съществувала. Говоря малко с не съвсем правилни изрази, но все едно че тази заповед не съществува, тя трябва да бъде отменена, тоест, да бъде махната и изтрит записа, зачертан записа в трудовата книжка. А и се връщаме на положението преди тази заповед да бъде издадена. Така че работникът си е пак работник на предприятието, ако се яви. Ако не се яви в 14-дневен срок, приключва въпросът. И може би за финал, може ли да ни дадете някакъв съвет какво трябва за знаем за трудовите си права? Съветът ми е, когато един работник счита, че правата му по време на работа са нарушени, да не чака да бъде уволнен, а да подава сигнал своевременно, за да може максимално бързо и максимално всеобхватно да бъде извършена проверка. И евентуално, прилагайки правомощията на Инспекцията по труда да помогне това нарушение, или нарушаването на правата му, в момента, в който го установи като факт, да бъде прекратено. Всеки един сигнал, който бива подаван до Инспекцията по труда, по него се извършва проверка. Единственото нещо е, че на сигналите, които са анонимни не изпращаме отговор. Така че това ми е съветът като цяло. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
