Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Експерт: Затрупали сме се с отпадъци! Държавата ни е ужасно мръсна | ||||||
| ||||||
Г-н Стефанов, Денят на Земята е, имаме ли нова реалност, с която се сблъскваме? Много тежък въпрос, със сигурност имаме нова реалност и това е нали големият обем на въздействието на човека и човешките дейности върху екосистемите, върху планетата. Това се констатира по всички екосистеми на планетата - намаляване на биоразнообразието, замърсяване на въздуха, водата, почвите, всички тези фактори, които са ключово важни за оцеляването на нашия биологичен вид на нашата планета. Общият знаменател на всички тези индивидуални проблеми е изменението на климата и това, което вече неопровержимо се доказва от десетилетия наред от учените, от хиляди доклади във всички области, който проблем и изменение на климата се обосновава с повишаването на температурите, което води до промяна на цялото наше житие и битие, във всеки един спектър, без значение дали говорим за екосистеми, инфраструктура, образование. Така нареченото глобално затопляне. Така нареченото глобално затопляне, да. Как го усетихме ние в последните години? Общо взето всички сфери на дейности и действия го усещат по различен начин. Много силно и осезаемо това се забелязва от земеделския сектор, горския сектор. Биолозите констатират промяна на флората и фауната в състава. Не на последно място застрахователните дружества и застрахователните компании са пък тези, които плащат обезщетенията. Там тези промени се констатират с финансови изражения, много конкретно, по държави, по региони. Така че общо взето имаме една плътност на доказателствата, но това в което нямаме плътност е в синхрона на общите действия от страна на различните държави, политиците и въобще икономическите сектори. Защото реално, когато направим разбор, става ясно, че основно енергийните компании, тези глобални гиганти, да не ги изброяваме, всички ги знаем, са основният фактор, който предопределя големият дял на емисии и въобще растежът в тези сектори. Няколко десетки компании са 3/4 от проблема. Защо те се оформят като такъв? Защото цялото икономическо развитие в наши дни се обосновава не на база на лимитираните ресурси на нашата планета, а на база на този непрекъснат растеж за задоволяване на нуждите на човечеството, на хората. И в крайна сметка, ние знаем, когато има намаляване на растежа, обикновено икономистите казват, че е проблем. А в този бум на икономически растеж не се обаче отчитат други основополагащи фактори като щастието, като равенството между хората и икономическите дейности. И общо взето се стига до там, че целта на всяка една компания се превръща само в растеж и увеличаване на продажбите, увеличаване на приходите, което най-често се получава за сметка на ресурсите на планетата, които както казахме са лимитирани. И ето тази концепция, тя всъщност трябва да бъде променена, за да можем ние всички да осъзнаем, че като потребители, като консуматори, де факто зависи от нас и нашето ежедневие, доколко допускаме това нещо. Защото най-големият проблем в тази презентация е, че всъщност ние нямаме ресурсите на втора планета зад Луната. И трябва да се научим да живеем и да се развиваме с лимитираните ресурси, които планетата ни предоставя. Това означава повече рециклиране, повече оползотворяване, недопускане на изхвърляне. Ето, днешният фокус на Деня на Земята “Отпадъците". Надслов “Планета срещу пластмаса"- не случайно е избран този слоган. Пластмасата сама по себе си като революционен материал, допринесъл в много голяма степен за тази модернизация и развитието й. В момента се превърна в такъв глобален проблем, че де факто няма гражданин на планетата, който да не го припознава като глобален проблем. Но така или иначе, ние още не сме се научили да използваме други ресурси, други възможности и да намалим консумацията на пластмаса. А не само в този ден да ограничим масовото изхвърляне или да почистим отпадъци, това е един голям процес. Г-н Стефанов, какво прави България в това отношение обаче? Недостатъчно. Опитваме се да догоним европейското законодателство. Опитваме се да създадем възможности за бизнеса, да започне да извлича финансови ползи. Какво значи “да догоним европейското законодателство"? Какви стратегии и планове имаме там налице! Означава това, че ние трябва към 2030 година да достигнем един много висок процентен дял за рециклиране на битовите отпадъци, което означава активно включване на бизнеса основно и въобще на икономическите и юридическите лица, а не само на гражданите. И означава на първо място интегриране на принципа “замърсителят плаща", тоест, този който продуцира отпадъци и въобще проблеми с околната среда, да бъде финансово ангажиран, да заделя достатъчно средства. Тъй като дефицитът за достатъчни средства обикновено е първопоставен проблем от страна на бизнеса и на институциите. Тоест, ние имаме много да работим в това отношение и се вижда, че търговските вериги, тези, които са навсякъде, започнаха от последната година-две, да разработват инсталации за рециклиране, с цел да ангажират повече потребителите. Това е добро, похвално, но то трябва да стане масово. А за да стане масово, това означава, че всяко генериращо отпадъци звено, юридическо лице трябва да му се даде възможност да печели от тези отпадъци, което в момента всъщност отсъства. А не трябва ли да има политика на отделните общини? Трябва. Новият закон го изисква това нещо още отпреди 4 години, той е нов, но още не се прилага в този смисъл. Там е основополагащ принципът “замърсителят плаща", този, който замърсява повече да има по-висока данъчна тежест. Този, който рециклира повече, да му се намали данъчната тежест. В момента обаче това не е така. И затова казвам, ние всъщност изоставаме с постигането на европейското законодателство, опитваме се да наваксаме и докато Европа говори вече за биобазиране и икономика, тоест да престанем да използваме ресурси, които са изчерпаеми, а да завъртим нуждите си за нашите ресурси в такива, които са възобновяеми, биобазирани. При нас де факто то напълно отсъства. Ние още се опитваме как да превърнем линейната икономика в кръгова икономика и да създадем такива инструменти, които да позволят и финансови ползи за юридическите лица. Всички тези неуредици, как резонират в обществото днес? Или все още ние не ги осъзнаваме? Резонират с това, че ние сме се затрупали с отпадъци и държавата ни е ужасно мръсна. Като изключим това, че има няколко добри примера, където хората са се самоорганизирали, има различни бизнеси. Ромите включително също помагат за за това нещо, макар че те са и част от проблема, но ние не успяваме всъщност да си решим проблема. Аз си спомням много добре далечната 2007 година, преди 15 години де факто, как хърватите направиха една голяма кампания и казаха, всеки, който събере отпадъци така от полето, от улицата, ние ще му ги заплатим по предварително определена себестойност. И така, в рамките на 6 месеца хърватите успяха да си изчистят цялата държава. Държавата генерира един фонд от 90 милиона евро, който се раздаде на хората. Но преди всичко изчистиха държавата, защото ние сме в момента, погледнете междублоковите пространства, погледнете канавките по пътищата, навсякъде кофите за боклук преливат. Тоест, ние гледаме на отпадъка не като на ресурс, а като проблем. И докато всъщност не променим тази концепция така, че това да е възможно за повече приходи, а не да е само разход, вероятно ще сме последни по показатели в ЕС по рециклиране. Всъщност, ние не сме на последно място, защото внасяме отпадъци отвън, които да рециклираме, тъй като не успяваме достатъчно добре да сепарираме предварително отпадъците. Друго нещо е състоянието на кофите. Те са едни ужасни технически съоръжения, които миришат, със счупени колела, не работят капаците, хората с погнуса отиват до тях. И когато се прави нещо добро като подземните контейнери, каквито вече има на места в София и други градове, те остават неупотребени и неизползвани от хората. Ние трябва да намерим нова система, която позволява добро рециклиране, да повишим процента и всичко това да бъде обвързано с приходи за обществото и за бизнеса. Говорейки си за Деня на Земята, тук може да обхванем страшно много теми. Преди малко с вас споменахме и глобалното затопляне. И ми се иска да ви попитам кои може би ширини на Земята се затоплят по-бързо, можем ли да кажем? Със сигурност Северния и Южния полюс, там се констатират най-високите покачвания на температури между 4 и 6 градуса, докато по нашите географски ширини достигат до 2 градуса и когато вървим към Екватора, тези градуси намаляват. Това се дължи разбира се и на географията на регионите и въобще как се оформя климата. И затова всъщност на Екватора, там покачването е най-малко и промените са най-слабо уязвими. Сега, разликата тук е, че докато на Екватора не се усещат, в тези територии, които са Субсахарска Африка, стигайки до българските географски ширини промените са силно изразени и рязко изменящи метеорологията и времето към момента, докато на северните ширини всъщност са благоприятни, защото вкарват малко повече топлина, разширяват сезона, тоест правят малко по-голям комфорт. Това означава, че държави като България, и долу до северните ширини на Африка, ние сме най-силно уязвени вече като географски ширини от изменилия се климат. И това трябва да е сигнал към политиците и към вземащите решения, че ние не можем да бъдем безхаберни и безотговорни към този вече изменил се климат. Напротив, трябва да ни направи проактивни и да търсим инструменти за национално, регионално, но и глобално решение за преодоляването на този проблем. Защото ние губим, а не печелим от това изменение на климата и на покачващите се температури. Виждаме и нарастващото количество на горски пожари, съседна Гърция, тя е пример за това. Те имат може би значително отражение на видовия състав на горите и функциите на екосистемите. Липсват ли проучвания, според вас, и отразяване на същността на проблема по адекватен начин? Не че толкова липсват проучвания, колкото липсват адекватни и наднационални мерки за общо преодоляване на проблема. Защото макар, че ЕС е пример за съвместно решаване на общи проблеми, когато стане пожар, виждате, изпращат самолети от много държави, за да преодолеят проблема. Проблемът е вече, че пожарите се случват от Испания до Турция и това е един цял микрорегион, не е просто една държава, както беше преди десетина година. И това трябва да ни накара да бъдем малко по-отговорни в превантивните дейности, а именно как се управляват тези рискове. Защото буквално по примера за Гърция както го дадохте, миналата година те бяха съпътствани от поредица наводнения, поредица пожари, нали. И двете природни катастрофи имат съвсем различен характер и нужни действия и превантивно и следварително. Тъй като наводнението разрушава инфраструктурата, докато горският пожар има нужда от възстановяване на екосистемата. Но така или иначе те са свързани и всички стоят под общ знаменател с покачването на температурите и въобще с промяната на валежите, важността. И да отричаме тези действия, означава преди всичко да платим по-висока цена. Ето тази по-висока цена трябва да е водещата и това примерно също отсъства в България. Ние не си правим една проста аритметика, която да ни даде колко ще спечелим, ако направим проакативни действия и колко ще загубим, ако не правим нищо. Ето този баланс на чисто счетоводна и финансова отчетна дейност в България е силно непозната, когато се прави един закон или една стратегия, това е т.нар. оценка на въздействието, когато предлагаме изменение на нещо. И само да кажа нещо актуално. Тази седмица в четвъртък, изтича едномесечният срок за промяна на Закона за изменението на климата. Имаме такъв Закон в България от преди 10 години. Преди 10 години България беше една от малкото държави в ЕС, която имаше специализиран закон. Сега в момента всички държави имат, но нашия закон е ужасно остарял, не е актуализиран достатъчно. Но в него няма основният акцент именно как преодоляваме дългосрочно този проблем, как се адаптираме към изменението на климата, какво правим по сектори в контекста на тази адаптация? И най-вече, как по сектори ще си намалим емисиите, тъй като ние всички знаем, че въглищата в България са основният източник на емисии. Но малко се говори за това, че транспортът, след като преодолеем въглищата, остава основен. И за разлика от транспорта и въглищата, ние имаме десетина-петнайсет ТЕЦ-а, обаче имаме 3 милиона автомобила. Тоест, въздействието е съвсем различно и за икономиката, и за мащаба, при едното говорим за милиони хора, при другото говорим за 15 юридически лица. Темите за отпадъците, за затоплянето, за климата са проводник много често на различни конспирации. Според вас, засилват ли се тези конспирации или напротив, липсват вече и малко така отшумяват? Аз съм експерт, който от дълги години се занимава с тази област и общо взето наблюдавам и двете направления. Сега с популяризирането и разширяването на социалните мрежи, ютуб каналите и подобни платформи всъщност стана много лесно всеки да изразява теза и мнение. Но аз тук бих казал на хората, ключово важно е винаги да се опират на официални, достоверни източници на данни и информация. Ако те направят тази първа стъпка, а не просто да гледат готини, хубави филмчета или изказвания никому непознати говорители, всъщност много лесно ще успяваме да отсяваме вярната от невярната информация. И апелирам всъщност всички ние да се базираме на тези научни доказателства, които са научно и финансово обосновани от органите на ЕС, на ООН, на държавните институции, на научните звена, вместо да вярваме на добре изглеждащи и кратки звучащи, хубаво звучащи клипчета, които ни казват “Не, не е така" или които сменят парадигмата нали, че има покачване на температурите, но не е човешката дейност виновна. Те са горе-долу, това е една комуникационна стратегия, тя е много добре позната със стратегията за тютюнопушенето, която е била подобна история преди няколко десетилетия, която към днешна дата никой не отрича, но когато се погледнат двете, се върви по един и същи канализиран път. Тоест, ако погледнем тютюнопушенето, виждаме, че същото се случва, и това ще отмине и начинът е всъщност да вярваме на науката. Какво ще пожелаете на нашите слушатели на днешния ден? Пожелавам преди всичко да се информират и да бъдат активни и то в контекста на предстоящите ни избори след по-малко от два месеца. Защото в крайна сметка, от всички нас зависи утрешният ден за нас и нашите деца да бъде по-добър, да видим истината и да се борим тя да бъде отстоявана и защитавана всеки ден. Защото това е начинът да се борим с дезинформацията по всички направление. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
