Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Доц. д-р Зоя Микова, "Непознатите": Пътят за добруването между нас е първопознанието | ||||||
| ||||||
Доц. Микова, разкажете ни повече за целите на вашето сдружение? Сдружение "Непознатите - Пловдив“ е един извън институционален екип, който се събра покрай една инициатива, която стартира още през 2015 година. Това е едноименният културен семинар "Непознатите“. Основната цел на сдружението е опазване на културното многообразие и разбира се експониране на онези хора, с които ние съжителстваме, опознаване на тяхната традиционна култура през различни елементи – говорим език, храна, музика, танц и всичко, което може най-бързо да допринесе за тяхното вписване в нашето общество. Кой е обектът на вашите усилия, които полагате? Аз споменах, че сдружението носи името на това събитие, културен семинар "Непознатите“, което ние стартирахме през 2015 година. И за първи път изданието, което представихме, се реализира през 2016-а в отделни модули. Фокусирахме се върху общностите на арменци, евреи, турци и роми в Пловдив, защото все пак и тази работа е продължение на дисертационния труд, който защитих през 2015 година. Трябваше най-бързо да се реализира, имахме тези контакти. В самото събитие ние представихме тези общности. Разбира се, в рамките на един ден това е много трудно, но поне се опитахме да открехнем вратата към тях. Именувахме го "Непознатите“, защото в града ни, всички знаем, че живеят различни етнически групи, културни групи, лингвистични, но всъщност излиза така, че ние много малко се познаваме. След първото издание, което имаше много широк отзвук, продължихме работата с екипа на семинара. Започнахме да се срещаме с деца. Благодарение на Инспектората по образование достигнахме до много пловдивски училища, не само в града, и в региона. Там представихме една документална изложба, която също е част от този семинар – в големи фотоси ние представяме документално живота на тези общности. Всички снимки са дарени от представителите на самите групи. И така всъщност децата успяват чрез визията и с много кратък разказ от страна на екипа да се запознаят с общите елементи в традиционни практики или в мелодии, които ги има примерно и на български, и на ромски, и на турски. Въобще не сме си представили, че ще правим сдружение, но за да бъдем по-гъвкави във времето, след реализацията и на второто издание, след провеждането и на третото издание, дори и в ситуация на COVID, и разбира се благодарение на подкрепата, която получихме на много местни бизнесмени, на общественици, на институции, които са на регионално и национално ниво, ние добихме малко смелост, че може да се справим и да учредим едно сдружение. В сдружението в момента работят представители на различни университети, на различни културни организации. Аз и още един колега работим от името на Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев“. Имаме колеги от Пловдивския университет, колеги от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, от Югозападния университет. Каним и много доброволци, които са от цялата страна. И така постепенно при работата се разраства в различни посоки. Това е най-общото, ако мога така да представя работата на нашето сдружение. Вие представяте традиции и обичаи на тези малцинствени групи. Пловдив е град, който обединява много общности, така да се каже. Целта ви е да се покажете традициите и бита на тези общности? Целта ни, пак казвам, е в самото събитие, за което споделих, че стана и е основа на нашето сдружение. Ние представяме от една страна научната гледна точка, т.е. външната гледна точка за тези хора, с които живеем. В рамките на събитието винаги организираме една среща-разговор с представители на общностите, за да могат те също да кажат своята позиция. Представяме храната. Да, ние стартирахме от Пловдив, и макар че в името на нашето сдружение дори се съдържа името на нашия град, "Непознатите - Пловдив", веднага след второто издание си дадохме сметка, че непознатите са всички онези, които стоят близо до нас и за които нищо не знаем. И така, за времето, в което съществуваме като екип, не само като сдружение, ние освен тези общности на арменци, евреи, турци и роми, успяхме да представим общността на каракачаните, общността на армъните, които са във Велинградско – това е една много малка общност, може би най-малката в рамките на нашата държава. Представяхме и етнографски групи, представяли сме торлаци, гагаузите, дунавски власи. Представяхме и религиозни групи, фокусирахме се върху групи, които са и извън територията на нашата страна, това са двете големи диаспори. Благодарение на Държавна агенция за българите в чужбина реализирахме третото издание за бесарабските българи и за българите, които са в Банат. Българите мюсюлмани. Така че за нас е интересно като колектив да работим по тези теми. Нека да кажем чисто практически в какво се изразява вашата дейност. Имаме различни елементи: научна конференция, имаме концерт, имаме кулинарна изложба, изложба с костюми, имаме фотографска изложба, където пак казвам могат и нашите колеги да работят по тези изложби. Ето, като продължаващ проект във времето, след като учредихме като сдружение, изникна "Recitativo", в който ние представяхме пътуващите музиканти. И това са музиканти, които носят епическите песни, защото това е една сравнително жива традиция на Балканите, ако мога така да се изразя. Като продължаващ проект на това събитие се случи и създаването на един текст, който е с мани – това са текстове, които съдържат специфична ритмична стъпка, част от словесната култура на татари, гагаузи и турци. Издадохме един текст, който се нарича "Късаджа“. Издаваме всички текстове, които са резултат от научната конференция като продукция, като книги. И да, възнамеряваме да продължим напред, разбира се дотам, докъдето стигат силите ни. Но считаме, че пътят за добруването между нас е първопознанието, залагаме много на работата с деца. Радвам се, че всяка година участваме в празниците, които са посветени на Дните на майчиния език в Пловдив. Работим съвместно и с Народна библиотека "Иван Вазов“, и с много други. Може би няма да ми стигне времето тук да изброя всички наши партньори, не само в последното, и във всички издания. Но с малки стъпки вървим към това, което мисля, че е най-важно за хората - добруването и познанието между ни. А чисто научената полза от това каква е? Какво добавяме към фолклора, към културното наследство, какво остава от вашата дейност? На първо място, мисля че специалистите са запознати, нашата нация не е етнически еднородна. И това, което всъщност е резултат на нашето културно фолклорно богатство е взаимодействието, в което се намира нашата традиционна българска култура с тези общности. Така че ето, ние можем да открием елементи от другите култури. Тези хора съжителстват заедно в рамките на векове в една обща територия и съвсем логично споделят и много общи елементи. И да, в нашата история е имало периоди, в които тези общности не са били, и тяхната култура разбира се, музикална, танцова и словесна, не е била така обследвана обстойна и задълбочено. Така че мисля, че това е нашият скромен принос за науката и за бъдещето, разбира се. В каква степен е повлияна българската нация от някои от тези общности по отношение на фолклорното наследство? В смисъл, коя от общностите е оказала най-силно влияние върху българската култура, може ли да се каже? Едва ли може да се каже коя общност оказва най-силно влияние. И понастоящем дори, ако се опрем върху статистическите данни, в Пловдив живеят над 16 различни етнически групи, които използват повече от 12 различни езика. Тук говорим за едно много дълго съжителство, и вие знаете, че всъщност националните интереси възникват много по-късно. В миналото хората не са се делели по този признак. Нашите учени са показали това взаимодействие още непосредствено след Освобождението в хода на зараждащата се българска фолклористика. Ако вземем настоящите маскарадни игри, които са в ход в зимните месеци, хората се маскират от единия до другия край на света. Т.е. имаме много общи елементи, това си мисля, че си е съвсем нормално. Нещата се преплитат, няма как да бъдат разделени? Да. Ето сега е нашият карнавал. Предстои арменският Пун Парегентан, след това предстои и еврейският Пурим, който също е маскараден. Малко по-нататък на Норуз се маскират отново представителите на иранската общност. Така че нещата са много свързани. Обикновено ние търсим разликите. Това, което различава текстът, върху който се опира въобще концепцията на целия семинар и след това на сдружението, е ние да търсим по какво си приличаме. В крайна сметка ние всички първо сме хора. А имате ли изследвания, от които да се разбере до каква степен е толерантен към малцинствените групи българският народ? Аз имам такова изследване, както казах семинарът се опря върху този научен текст. Той се казва "Традиционни практики и музика на етническите общности в Пловдив“. Такива изследвания са правени и преди това, но те не са били с фокус върху традиционната култура и върху музиката. Те са били по-скоро социологически, антропологически и т.н. Като цяло Пловдив специално се слави като град, който е толерантен към малцинствата. Така че за Пловдив, да, но за нацията как е? Ами друго мнение имам аз. В крайна сметка, мисля че ние не се познаваме достатъчно добре. Имам много какво мога да споделя от времето на работата ми върху дисертацията, за която аз имах много дълъг терен, много дълго наблюдение сред тези общности, за които говоря. И някак си доста от нещата са формални, така да кажа. Ние знаем, всеки един от нас може би има приятел арменец, евреин или турчин, или ром, но все още у нас като мнозинство битуват някои предразсъдъци основно спрямо турската и ромската общност. И мисля че това разчупване на някои стереотипи може да се случи посредством познанието, и то най-близко през тези културни практики – през музиката, през танца и през децата разбира се. Защото няма как на 18 години тепърва да обучаваш един човек как да живее в космополитния град Пловдив. Аз се сещам за една държава на север, в която на входа на детските градини има кукли с различни цветове. Т.е. там е нещо нормално още от малки да приемат различието. Тук, за съжаление, не е така. Затова ви зададох този въпрос и исках да си говорим по-детайлно. Ами вижте, за мен да си толерантен не означава просто да делегираш на някого безгранични права, защото все пак ако има някаква хаосия, трудно ще се получат нещата. Трябва да има някакви правила, които да важат за всички, без значение какъв език говориш и от кой етнос си. Да си толерантен за мен означава да чуваш и да уважаваш чуждото мнение, независимо дали то е различно от твоето. И това мисля, че е друга постановка да можеш да изслушаш отсрещния, да се поставиш за миг в неговите обувки и да видиш защо той пък стои от другата страна, нали. В крайна сметка нищо не е само черно или само бяло. И да приемеш съответно неговия начин на мислене. О, разбира се. Не си дори длъжен да го приемеш всеки път, но може би да разбереш защо той е на друга позиция. Ние няма как да мислим еднакво, но все пак ние сме човешки същества и принадлежим към един и същи вид. Това е. Какво ви предстои в скоро време? Нека да кажем. Предстоят ни основно участие в Празниците на майчиния език и представяне на тази книга, за която споделих. Тя е част от словесното творчество на татари, гагаузи и турци в България. Надявам се, че ние ще имаме възможност официално да я представим в град Пловдив и в град Кърджали. И разбира се нови интересни проекти, за които очакваме пък съвсем скоро да се отворят и фондовете, които са основни наши спомоществователи, защото всяко едно такова нещо, което действа в обществена полза, изисква и някакъв ресурс. Така че надявам се да успеем да случим нещата с второто издание на този концерт е "Recitativo" с епически песни. Надявам се, че ще имаме възможности и през тази година да реализираме нашите планове. Вие само с проекти ли търсите финансиране? Ами и с проекти, разчитаме и на спомоществователи. Това е един много дълъг процес. Радвам се, че имаме утвърдени партньори във времето, които винаги откликват. Винаги, то като се съберат 10 човека и дадат по една малка сума, винаги се получава нещо по-голямо. Смея да твърдя, че последното събитие, което проведохме - 5-ото издание на семинара, беше без никакъв ресурс. Много трудно беше за нас. Но за това пък всички участници си платиха в нашия град за да се включат – нещо, което пък на мен ми даде други сили и друг кураж. И на екипа, защото ние малко или много вече ставаме разпознаваеми и хората желаят да го има това събитие. А то се провежда веднъж на две години. И не може да се разкаже с думи, то трябва да се преживее. Защото ние всички в тези дни на семинара сме като едно голямо семейство. Нашият град наистина се изпъстря с хора от различни етноси. Снимаме ги в Етнографския музей, концерта. Става едно много колоритно събитие и да, радвам се, че имам съмишленици в екипа, и не само. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 111 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/19 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Хиляди столичани останаха без парно и топла вода
11:06 / 23.01.2025
Масови сигнали за бомби в училища у нас
08:59 / 22.01.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
