Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Доц. д-р. Радин Цонев: Хепатит B, C и D са "тихите убийци", защото нямат симптоми | ||||||
| ||||||
В предаването "Здравето на фокус" днес ще говорим за хепатитите. От петте различни хепатитни вируса: А, B, C, D и E само B и C могат да хронифицират, причинявайки продължително заболяване. Взети заедно, хепатит B и C са една от най-големите заплахи за здравето, убивайки приблизително 1 милион души годишно. Доц. Цонев, хепатит B, C и D са без симптоми. След като по никакъв начин не се чувстваме болни, в какво се изразява заболяването? Една малка корекция по отношение на анонса, който направихте – не само B и C, но и D е хронично заболяване, то се асоциирано с B хепатита. Е хепатита също така се смята, че има хронификация, макар и в много нисък процент. Като цяло той е много рядко разпространен по нашите географски ширини. При всички положения това, за което най-вече ще говорим, е, че те наистина са безсимптомни заболявания. Това е така, защото черният дроб не боли. Понякога може да бъде свързано с лесна умора, която някои хора я тълкуват като пролетна умора, понякога пациентите имат нехарактерна тежест в дясното подребрие. Т.е. все неща, които по принцип се пропускат. Хората си ядат, пият и в един момент, когато вече са направили някакъв скрининг, се установява, че имат хепатит B или хепатит С. Затова решихме тази година, чрез Националната програма, която направихме по една от наредбите от миналата година, всички лични лекари да ги задължим на всеки пет години, за хората от 30 до 65-годишна възраст да пускат изследвания за хепатит B и C, наред с останалите задължителни за холестерол, триглицериди, кръвна захар. По този начин на практика ще се постигне по-добра профилактиката, защото тези случаи, които сега са скрити, ще излязат на светло. Хепатит B, C и D ги наричат "тихите убийци", защо? Точно така. Тихите убийци, защото нямат симптоматика, а същевременно имаме едни 70 000 души в нашата Родина, които са с хепатит С и около 200 000 човека според някои данни статистически с хепатит B. Разбира се, не всички от тези пациенти ще бъдат за лечение задължително, но ние трябва да знаем кои са, за да бъдат наблюдавани. Ако не се вземат адекватни мерки и навреме, те пристигат в болницата обикновено с подутите кореми, с различни декомпенсирана чернодробна цироза, когато вече нищо не може да се направи, освен, ако е възможна трансплантация, или пък правят рак на черния дроб, който невинаги може да бъде излекуван оперативно. Защо, доц. Цонев, една част от пациентите подлежат на лечение, а други на наблюдение? Принципно има международни консенсуси и ние много стриктно ги спазваме. Когато примерно пациентът е с хепатит C, 20% от тези пациенти спонтанно изчистват вирусния товар. При това положение те ще си останат с постоянни антитела доживотно. Няма да могат да бъдат кръводарители, но те не са болни и никога няма да се разболеят. Те не подлежат на лечение, защото самият организъм е изчистил вируса. Същото не се отнася за хепатит B. При хепатит B по принцип 80% от пациентите, които са се заразили с остър хепатит B, успяват да изчистят самостоятелно вируса и само 20% хронифицират. Поради тази причина на практика и по-малко лица ще се налага да бъдат лекувани, защото тези пациенти, които ще се налага да бъдат лекувани, невинаги пък ще покрият всички норми. На практика ние предпочитаме вместо да даваме доживотно лечение, да проследяваме пациента и когато покрие необходимите критерии за засягане на черния дроб, за високи чернодробни ензими или за висок вирусен товар, тогава да го включим на лечение. Защото и там съществува, макар и теоретично вероятност, те да успеят да изчистят вируса. При повишени показатели на чернодробните ензими, това сигнал ли е, че заболяването за хепатит B вече е на късен етап? Ако говорим само за хепатит B, високите АСАТ и АЛАТ говорят, че пациентът най-малкото е подходящ за започване на лечение. Разбира се, трябва да има и вирусен товар над 2 000 единици. Когато имаме два критерия, той трябва да бъде лекуван за B хепатит. Когато пациентът е с хепатит С и на практика има вирусен товар, дори да е съвсем минимален - 100 единици, с високи или нормални ензими, той пак трябва да бъде лекуван. Т.е. хепатит С и при най-малкия вирусен товар трябва да бъде лекуван. Разбира се, това не значи, че когато един пациент е с високи ензими, има хепатит. Сега с това наднормено тегло, което има голям процент от населението, има така наречените метаболитно асоциирани чернодробни заболявания. Една стеатоза или омазняване на черния дроб ще даде високи ензими. Но, когато направим маркерите и те са отрицателни, пак трябва да го лекуваме, но по друг начин, с подходящата диета и медикаменти, защото в противен случай пак след определен брой години ще направи цироза и рак на черния дроб. Освен чрез повишените показатели на чернодробните ензими има ли и други начини за установяване на вирусните хепатити? Има начини, това е PCR диагностиката. След Ковид ерата мисля, че всички знаят какво е PCR диагностика. Става дума за много точно изследване с полимеразна верижна реакция, при която се установява степента на вирусния товар, т.е. количествения израз. Всеки хепатит B и C минава задължително през това изследване. Той е крайъгълният камък, който определя типа на лечение. Защото примерно, ако имаме висок вирусен товар при хепатит B - над 2000 единици, ние го изследваме задължително за Делта хепатит. Ако той има и Делта хепатит или D хепатит, при това положение той трябва да отиде незабавно за лечение, защото много бързо черният дроб ще декомпенсира. D е много по-мощен и води до повече усложнения, отколкото B. Хепатит D винаги e асоцииран с B, така че трябва да започнем лечение Т.е. можем да бъдем носители едновременно и на хепатит B, и на хепатит D? Да, те вървят винаги асоциирано. При едното е суперинфекция, при другото са така наречените слъзни инфекции. И двата вируса са свързани така да се каже – полиинфекция и суперинфекция, едното се наслагва върху другото. Има ли ваксина срещу тези хепатити, така че да не се разболяваме? Има, слава богу. За хепатит B има ваксина. Тя е повсеместна, не й правя реклама, защото тя е единствената и която наистина работи. Така да се каже още от родилните домове започваме да я поставяме. От 1994 година масово се поставя ваксина, тя е влязла във Ваксинационния календар. При раждането, на първия месец, на шестия месец, всички деца са имунизирани. И от тогава тази пандемия с хепатит B намаля значително в държавите, в които има такава ваксина, каквато е и България. За хепатит С ваксина няма, много се работи по въпроса, но аз съм по-скоро песимист. Но пък за С имаме едно прекрасно лечение, което за три месеца изчиства вируса. Лечение на хепатит В как протича? При хепатит B лечението е така нареченото виростатично – дават се молекули, които са антивирусни препарати. Те се взимат непрекъснато и не се спират в продължение на години. Пет, 7 години, 10 години, понякога и много повече. Така или иначе при спирането на това лечение винаги трябва да участва лекар хепатолог или гастроентеролог, защото то винаги е нож с две остриета. Може да настъпи реактивация, избухване на вируса отново. Могат да настъпят и по-непоправими усложнения, като чернодробна декомпенсация с кома. Заради това по принцип лечението е виростатично. Т.е. то унищожава вируса, но не може да изчисти въпросния повърхностен антиген – HBs антигена, той продължава да персистира, или антигенът, който също персистира. Принципно, ако се спре едно такова лекарство, след две седмици отново ще се възвърне болестта. Да не говорим пък, че понякога има и пациенти, които взимат кортикостероиди или имуносупресори във връзка с други заболявания. Дори, когато се спре това лечение, защото пациентът е направил антитела, в момента, в който започне кортикостероидна терапия, пак всичко избухва отново. Така че, такива пациенти винаги трябва да бъдат лекувани съвместно с гастроентеролози, онколози и нефролози. Всички заедно да участваме в този процес. За съжаление вирусните хепатити са заразни. И в контекста на това, ако един човек вече е преминал на съответната терапия, той продължава ли да бъде заразоносител за околните? Когато пациентът е с хепатит С, ние предупреждаваме за двата месеца на лечение да спазва най-елементарна контрацепция. После не е заразен за никой. За пациент с хепатит В, първото 6-месечие, докато не унищожим вирусния товар, също трябва да спазва методите за контрацепция. Тъй като има ваксина е желателно цялото семейство на такъв пациент да бъде ваксинирано. По този начин предотвратяваме някакъв вид заразяване. По отношение на качеството на живот на тези хора има ли нещо различно, нещо специфичното? Единственото, което е по-специфично, е, че пациентът с B хепатит, когато отива на зъболекар е хубаво да предупреждава, че е на лечение, че има хепатит B. Не че е заразен по някакъв начин, но все пак става дума за инструментариум, който е хубаво да бъде изчистен и стерилизиран. Това нещо важи във всички болници, където се правят ендоскопски изследвания. Тези пациенти, когато имат инвазивни изследвания, минават в края на работния ден, най-накрая. В диализните отделения има отделни боксове, в които се правят диализите на тези пациенти. По отношение на световните тенденции за лечение къде сме ние, прилагаме ли всичко това, което вече е познато на света? Абсолютно. Ние сме там, където трябва да бъдем, т.е. в съвременните гайдлайни. Ние използвам абсолютно всички средства за лечение и за С, и за B, и D хепат. Така или иначе ние използваме абсолютно всичките медикаменти, които в момента ги има в Западна Европа, така че няма от какво да се притесняваме. Единствено малко тромав е административният протокол за отпускането на тези медикаменти, което на практика не зависи много от нас лекарите, а от други административни органи. В Западна Европа на практика пациентът много бързо има достъп до въпросното лечение, при нас се бави между 3 и 6 месеца този вид лечение. Какво бихте препоръчали на нашите слушатели? Задължително половият партньор да бъде добре познат, да се ползват средствата за контрацепция с кондоми, защото не се знае дали по някакъв начин няма да бъде оттам осъществено заразяването. Освен това е хубаво, да бъдат ваксинирани близките, които имат досег с пациент с хепатит B. За С хепатита - дрогата е повсеместна, а някои подценяват шмъркането, смятат, че това не е кръвен начин на заразяване, а то е на практика. И когато една банкнота или тръбичка обиколи няколко носа, човек може да бъде заразен, както с хепатит B, така с хепатит С, ако някой от компанията го има. Безразборният секс, сексът на мъж с мъж и т.н., това са алармиращи факти, които могат да доведат до заразяване. Росица АНГЕЛОВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Мощно земетресение с магнитуд 5.3 на Халкидики, усетено е и в София
19:47 / 03.11.2024
Родена е на днешния ден през 1973 г., животът й е низ от перипетии
08:37 / 03.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (109) | 10% | |
