Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Доц. Соня Пенкова: Съединеното е народно дело, в което всеки дава заслуженото | ||||||
| ||||||
Днес отваряме една от най-достойните страници в българската история – Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Днес ще говорим, припомняме и анализираме онзи славен и достоен акт, при който българите показват истинската историческа зрялост, а по-късно и военна доблест. Доц. Пенкова, какви са историческите послания на днешния ден? Денят на Съединението е един от най-светлите празници в нашата нова история, зареден с изключителна енергия, енергия на съзиданието, енергията на обединението, на идеалите, в името на които е направена тази поредна стъпка към българската свобода, обединение и независимост. Така че това е един от най-хубавите български празници. Хубав още повече заради това, че е постигнато Българското съединение с нашите собствени усилия, с осъзнатото участие на цялото общество, на политическите сили и на отделните хора, които дават своя принос накрая и в неговата военна защита. Днес говорим и разказваме, с лекота сякаш, защото това е минало, нашето минало, но тогава, през далечната 1885 г. не е било никак лесно на хората, имало е много трудности и перипетии. Можем ли да споменем някои от тях сега с вас? Безспорно времената не са били нито лесни, нито леки. Но онзи възрожденски заряд и порив към свободата и обединението на българските земи е бил все още изключително силен и тази силна идея за национално обединение е била част от веруюто, част от програмите на всички онези партии, които управляват България във времето след 1878 г. всичките бавно и методично подготвят този акт, който се случва през 1885 г., и с общи усилия политическите сили и с помощта на обществената подкрепа всъщност отстояват постигнатото Съединение между Княжество България и Източна Румелия на полето на европейската дипломация и успяват. Кои са тези знакови личности, за които трябва да говорим, за да не забравяме? Много често свързваме Съединението единствено и само с действията на Българския таен централен революционен комитет, който започва да развива дейност след февруари 1885 г. с председател Захарий Стоянов, в който влизат много голям спектър дейци от освободителното движение, а също такива личности, които са недоволни от естеството на източнорумелийското управление. Казвам, ненапразно свързваме в повечето случаи с този комитет, защото Съединението става факт благодарение и на сериозните усилия и решаващите действия на Българската армия, като под Българска армия разбираме онзи събирателен образ на войските на Княжество България и Източна Румелия, защото без действията на командира на Втора пехотна пловдивска дружина майор Данаил Николаев надали действията по повод обявяването на Съединението и на предприетите стъпки за отразяване на всякакви отрицателни действия по повод на този акт биха били възможни. Той е човекът, който в момента, в който е уведомен от Българския таен централен революционен комитет, предприема разностранна дейност, за да се стигне до този позитивен резултат. Уведомен е княза чрез офицери, които той изпраща, подготвени са, по едно щастливо стечение на обстоятелствата той е определен за командир на сборния отряд, който ще прави учения, тогава наричани маневри, всяко лято в края на август. Той събира командирите на частите от Източнорумелийската войска, които ще участват в тези маневри. В последните дни те са уведомени, те знаят, направен е план как да се действа, направени са всякакви други стъпки, които да бъдат предприети с цел да бъде защитен акта на Съединението. Подготвени са войски, които веднага след това със заповед са дислоцирани по южната граница. На самия 5 срещу 6 септември войските под негово ръководство се придвижват към Пловдив, където се очаква да дойдат и отрядите, доброволческите въстанически групи от съседните села. Някои от тях не успяват, някои от тях успяват да дойдат, като Марашката и Голямоконарската чета. Те успяват да дойдат, макар и не в мига, в който става самото превземане на конака, като "превземане“ е малко условно понятие, защото когато майор Данаил Николаев се изправя пред портите на конака, вътре в конака има рота, която е там, за да пази генерал-губернатора. Когато той съобщава защо са там и съобщава на българските войници, които са вътре за провъзгласеното Съединение, те отварят безпроблемно портите. И оттам насетне събитията са ясни, има ги във всеки един учебник. Нещата се развиват с главоломна бързина и се стига всъщност до няколко важни действия – уведомлението на княза и последващите действия на българската държавна власт в Княжеството, събирането, мобилизацията на войската. Първоначално се смята, че ударът ще дойде от Турция, за съжаление обаче той идва от Сърбия. Така че много са всъщност имената, които могат да бъдат споменати тук. Аз ще си позволя да спомена онези от тях, които са част от Българската армия. Наред с майор Данаил Николаев, с Райчо Николов, с останалите капитани като Велчев от Хасковския отряд, капитан Драндаревски от Ямболския, капитан Христо Маринов от Старозагорския, като поручик Галунски от Сливенския. Споменавам техните имена, защото обикновено забравяме тези хора и предимно насочваме вниманието си към онази, другата част, която е част от Българския таен централен революционен комитет. Неговите членове заслужават също да бъдат споменати, особено онези... Личности, които са допринесли също за това днес да честваме 137 години. Абсолютно, да, личности, които с делата си, с мига или по-късно, с по-нататъшната си цялостна дейност успяват да овладеят нагласите на населението, да овладеят онази енергия и да бъде канализирана в реално съществуващата борба за Съединението. И тук имената и на Захарий Стоянов, и на Иван Андонов, и на Димитър Ризов, и на Коста Паница, и на Иван Стоянович, и на Сава Муткуров от военните, който забравих, Димитър Ризов също е част от този военен привкус в Съединението. Много са имената. И Георги Янкулов, и Димитър Юруков, и Георги Данчов. Много са имената наистина. Да. Страхувам се, че със сигурност няма да изброя всички, защото наистина Съединеното е едно народно дело, в което всеки дава заслуженото. Бих споменала и много от личностите, които всъщност извървяват един друг път, малко познат – пътя на реалното обединение на Княжеството с Южнобългарската област, които стъпки започват в края на септември, когато по дипломатически пътища става ясно, че на предстоящото откриване на Посланическата конференция в Цариград Великите сили ще искат възстановяване на статуквото и тогава политическите сили от двете страни на Балкана търсят вариант да предотвратят евентуални подобни действия и затова в съвсем кратък срок са предприети действия да бъдат обединени двете области – административно, правно, военно и всячески, за да може реалните действия да предотвратят подобен акт на Великите сили. И наистина това се случва под ръководството на тогавашния министър на правосъдието Васил Радославов, който с подкрепата на съединистките дейци и княжеския комисар за Южнобългарските области д-р Георги Странски извършват неимоверна дейност, въпреки резервираността на министър-председателя и на някои членове от кабинета. Вие ме попитахте единодушно ли е било прието делото – интересното е, че дори онези, които в началото са имали резерви, както министър-председателят, по това дали сега е точно моментът на такова съединистко действие, в момента, в който това е извършено, в момента, в който този акт става факт, те застават зад него и започват с всички сили да подпомагат утвърждаването на този акт и неговото дипломатическо приемане. Доц. Пенкова, 137 години по-късно какво е мнението ви за българския парламент днес, чийто девиз е "Съединените прави силата“? Аз не бих си позволила да давам мнение за тази държавна институция. Смея да кажа, че онзи девиз, който стои на парламента, е нещото, което всъщност всички онези преди нас, преди тях, преди хората, които са днес там, са завещали този девиз, за да го спазваме, защото историята е показала, че само обединени около общите национални български идеали, ние можем да вървим напред, заедно. А обединени ли сме, какво е вашето усещане? Спазваме ли го този девиз? Ами, вероятно, ако правим някакви сравнения с миналото, което често идеализираме, смятаме, че не сме обединени. Твърде много, твърде различни са обстоятелствата и хората днес, твърде много са предизвикателствата и много по-трудно е реализирането на такова малко идилично обединение, каквото си представяме вероятно, следвайки по някакъв начин зрънцата история. Вероятно трябва да бъдем обединени около важните общи ценности, каквито са свободата, правото на всеки да се изразява и да изразява своята позиция, общата защита на националната ни сигурност и националните ни интереси – това смятам, че са нещата, които би следвало винаги да стоят пред нас и които да осмисля всеки един от нас и със собствените си, макар и лични и малки в неговия поглед усилия, да работи за тях, за да има смисъл като общо усилие. Как Националният военноисторически музей ще отбележи Съединението на България тази година? Музеят ще работи на 6 септември със стандартното си работно време и всички останали условия. Специално за нашите посетители на този ден имаме безплатни тематични беседи, които ще представят известни истории, личности и събития от тези паметни мигове на Съединението и последвалата го война в негова защита. Онези, които дойдат в музея, ще могат да се запознаят с артефакти, които са емблематични за този национален акт, като знамената на някои от доброволческите чети, като вещите на генерал Данаил Николаев – по-късно генерал, Райчо Николов, Петър Шилев, капитан Соколов и много други, които дават своя съществен принос за осъществяването на Съединението и за неговата защита. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 58 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/10 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
