Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Доц. Наталия Киселова: Удивлявам се на хора, които смятат, че ще решим политическата криза като дадем изпълнителната власт в ръцете на държавния глава | ||||||
| ||||||
"Има устои, които не бива да засягаме, не защото сме консервативни, а защото не знаем какво е отвъд", отбеляза преподавателят по конституционно право. Последни консултации на "Дондуков“ 2. Какво казва Конституцията за срока на процедурата по връчването на мандатите? Доц. Наталия Киселова – доктор по Конституционно право, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски“ е нашият събеседник. Здравейте. Здравейте. Доц. Киселова, какво следва оттук нататък? Днес ще бъдат проведени консултациите с последната политическа сила,това е "Български възход“. Оттук нататък какво казва законът за времето, с което разполага президентът за връчване на мандатите? Кога трябва да бъде връчен първият мандат? Тъй като Конституцията по отношение на определени дейности е доста гъвкава, тоест, срок има между връчване на проучвателния мандат на кандидат, посочен от най-голямата по численост група, в случая това е ГЕРБ, 7 дни ще има кандидатът, но Конституцията не е казала колко време и в какви формати са консултациите. В този смисъл държавният глава, след като приключи този цикъл теоретично може да направи още нещо, да кажем да събере представители на всички парламентарни групи или направо да престъпи към връчване на първия мандат. Аз предполагам, че след приключване на консултациите или в тази открита част той ще даде ясен знак какви са следващи негови стъпки, така че или в тази седмица или най-късно друга предполагам вече ще станем свидетели на първия проучвателен мандат, и оттам 7 дни. Тези 7 дни вече са задължителни, доколкото разбирам, до връчването на втория мандат? Не, тези 7 дни всъщност са времето, в което кандидатът, посочен от парламентарната група на ГЕРБ, ще има време, за да направи той от своя страна евентуално срещи, разговори в Народното събрание, за да потърси вече формално подкрепа за съставяне на правителство. Сега, тъй като днес следя по медиите какви са нишаните, които дават от ГЕРБ, те започват така да се каже малко да дават назад, че при определени условия биха предложили състав на правителството, защото търсят подкрепа на конкретна парламентарна група. Тоест, ако не се стигне, тези 7 дни могат да бъдат и по-малко и в рамките на да кажем от един до шест дни да се върне проучвателния мандат, респективно успешно/неуспешно. Така че максималният срок е 7 дни, той може да бъде скъсен. И вече, ако имат успех предварителните разговори, кандидатът от ГЕРБ да предложи на президента структура и състав и той от своя страна пък да предложи Народното събрание гласуване на пректоправителството, предложено от ГЕРБ, ако е успешен проучвателния мандат. Разбира се. И едва след като е неуспешен, тогава вече преминаваме към следваща фаза, тъй като вие казахте 7 дни. Всъщност, отново по смисъла на Тълкувателно решение 1992/20 отново е възможно да има консултации при държавния глава, и отново няма срок. Тоест, може да се завърти тази процедура една по една партиите да се явяват на "Дондуков“ 2 за консултации, така ли? Теоретично е възможно, да. И вече след като държавният глава отново проведе консултации, отново кандидат вече посочен от втората по численост парламентарна група, ще има до 7 дни, за да предложи структура и състав на правителство. И вече отново преминаваме през същата ритуалност при президента. И ако е успешен проучвателният мандат, той да предложи на Народното събрание. И вече срокът между невъзможността при втория проучвателен мандат имате 7 дни за определяне на това коя да бъде третата по численост парламентарна, тоест, коя да бъде третата, като не е ясно по численост коя да бъде, а ще бъде по преценка на държавния глава. Но между втория и третия мандат отново могат да бъдат проведени консултации, така ли? Не, не. Между втория и третия вече имате фиксиран 7-дневен срок за определяне на групата. Питам ви така подробно, доц. Киселова, защото знаете, че държавният глава Румен Радев заяви, че има намерение избори да се проведат през март, напролет, тоест, те да не бъдат през зимните месеци. И въпросът ми е: позволява ли Конституцията това? Краткият отговор е "да“. Като откъде президентът знае, че няма да се състави правителство, предполагам от разговорите с първата и втората по численост парламентарни групи, които пред него са заявили предполагам притеснения за тази невъзможност. И ако той се е доверил на техните преценки, то тогава неговата мисъл вече е за третия мандат и респективно на коя парламентарна група да го връчи. И оттук първите две трябва да бъдат разположени така, нали, консултациите с проучвателни мандати плюс усилия евентуално, за да може да е във време, което да кажем деликатно ще е преминало празниците и … Зимните месеци. Да кажем именни дни, нали знаете, януари е доста натоварен с различни празници, и разбира се, не трябва да изключваме негативите от разходите след празниците и дългия месец януари, в който освен празници има и накрая оставаме с равносметки и празни джобове. И сметки за плащане. Така е. Предполагам това са били част от разговорите, които не сме станали ние свидетели, защото камерите бяха изгасени и журналистите напускат залата за преговори. Тъй като в момента всичко, което коментираме, и не само ние във "Фокус“, във всички медии е така, е една хипотеза, тъй като никой не знае какво ще се случи утре. Не знаем какво ще се случи при срещата на президента с "Български възход“ сега, не знаем на кой президента ще връчи третия мандат. Дали пък той успешна няма да успее да обедини повече партии в едно програмно правителство, което да управлява поне 6 месеца. Затова казвам, че всичко това са хипотези и в момента говорим изключително условно. Но аз искам да ви попитам нещо друго. Ако предположим, че наистина ще отидем на избори чак напролет, имаме ли такъв прецедент в историята: работещ парламент толкова дълго време със служебен кабинет? Излиза, че този служебен кабинет ще управлява повече от 6 месеца. Ако сравняваме, разбира се, в рамките на изминалата година имаше, макар и разбра се две правителства да управляваха, но тъй като управление при служебни правителства се насища сравнително кратък период от време, това създава усещане за много по-голяма продължителност отколкото през 90-те години да кажем, тогава имаше в рамките на няколко години две. Това, което е проблемно, е всъщност неспособността на общо на партиите, но това са парламентарните групи, да има около един от двата блока мнозинство, което е близо до абсолютното, и да има по принцип подкрепа за по-важните решения. Това всъщност води до несигурност от страна на първата и втората по численост парламентарни групи, които не са толкова големи както в миналото. И поради тази причина всъщност не смеят или не искат, не знам коя е по-точната дума, да се направят усилия. Кое обаче е сложното? Тук въпросът ще бъде кой е виновен за това отново да отидем на избори? И вече при този въпрос, според мен, играта ще бъде на кого да се прехвърли тази отговорност. Горещият картоф. Ако искате, топката, ако искате въглените. Всеки може да си измисли някаква метафора, с която да представи отговорността. И оттук възможността на всеки един да направи усилия и да представи нещо читаво е много важно. И ако ви направи впечатление вчера в изложение лидерът на ГЕРБ каза: "Ако ми се даде възможност, от 15 до 30 дни ще се справя с бежанския натиск“. Тоест, ето ви някакъв намек, че ще опита предполагам да представят правителство. Но пък днешното изказване, че "ако не е "Демократична България“, по-добре въобще да не представяме“, всъщност, може да води до едно: ГЕРБ успяха да откъснат БСП от този блок, който видяхме в началото между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, и сега според мен, ще се опитат да търсят начин да отделят "Демократична България“ от "Продължаваме промяната“. Тоест, всяка една от тези три парламентарни групи, всяка една само по себе не е тежка за събранието, но тогава, когато са заедно, тежестта им нараства. И според мен, ГЕРБ ще се опитва да стоварва елементи от вината, въпреки че е най-голям в Народното събрание, върху тези три части, за да може той да каже: "Аз се опитаха, но те не ме подкрепиха, не ми достатъчно време, шанс, възможност, подкрепа, глас“. И всъщност това показва колко са, думата "дребнави“ не знам дали е точна в момента, за да се излезе от тази каша, криза или задънена улица, в която сме влезли. Много анализатори гледат на това като безпомощност на партиите, тази неспособност да поемат отговорност. И затова все по-често се говори, че парламентарната република, че парламентарното управление като начин и форма на управление е изчерпано. Все по-често се говори да се търсят възможности за президентско управление. И в тази връзка искам да ви попитам – може ли това да се случи без Велико народно събрание? Отново краткият отговор е "не“. Но ако обърнем въпроса, то при президентското управление имаме ли партии? Да, има. И всъщност, ако си представим за миг, че в момента сме в хипотеза, в която президентът е съставил правителство, то е отговорно пред него и трябва да комуникира с Народното събрание, дали отново тази разпокъсаност, тази невъзможност на партиите да се обединят по-дългосрочно, отвъд конкретни гласувания, тя дали няма да доведе отново до блокаж в управлението. Аз много се удивлявам на хора, които казват, че решението е, ако дадем изпълнителната власт в ръцете на държавния глава. Ама то не е въпросът кому е властта в момента, изпълнителната. Въпросът е във възможността да се възпроизвежда по демократичен начин управлението. И всъщност те, тези партии, пък и други, които си отидоха от небосклона, те не успяват да предложат такава алтернатива, при която да има други, които да ги подкрепят, и да има правителство. То това е проблемът. И ако се даде възможност на държавния глава да го прави, тяхната неспособност за представяне на адекватни решения – не говорим вече за политики дългосрочни за няколко месеца, – няма ли да се стовари и върху правителство, формирано от президента? Ами ще се стовари. И тук въпросът вече е – сигурно звучи много абстрактно, но какво е качеството на хората, които избираме, и качеството на партиите като цяло да предлагат решения, които да са адекватни на нашите проблеми. Защото проблемите ни отвъд Народното събрание не са само хартиената бюлетина или машината, те са много повече от това. В едно село проблемите са едни, в един град са други и всъщност трябва да имате правителство, което да може да решава от най-малкия до най-големия проблем и това да става въз основа на закони. Да, реално ние и в момента имаме правителство. И от тук просто си представете: вместо 240 – 400 народни представители с такава неспособност във Велико народно събрание. Аз спирам да си представям, защото съгласни ли сме такива неспособни да вземат неадекватни решения дългосрочно, да им възложим да променят устои, които горе-долу работят. Те не просто не дават дефекти, но удържа на това напрежение, в което живеем вече три години – имам предвид Конституцията. И аз затова – не че съм свръхзащитник на всичко, на статукво, разбира се, че трябва да се променят правилата, защото животът се изменя, и понякога се налага. И светът се променя. Има устои, които не бива да засягаме, не защото сме консервативни, а защото не знаем какво е отвъд. И толкова елементарно е – само да дадеш на президента изпълнителната власт не е достатъчно като концепция за промяна в управлението. И пак се връщам – кои са тия, които ще могат и при други форми да се справят? Ами това са пак партиите. Те ще излъчат президента, те ще се мъчат да му влияят, респективно те ще се опитат да прокарват или да се съпротивляват на неговата политика. Влязохме в тази тема, защото хората разсъждават по следния начин: имаме президентска република, един човек ще носи отговорност и ще поема тази отговорност. Така разсъждава всеки средностатистически българин, защото сме далеч от мисълта, че са запознати с Конституцията и са се замисляли толкова надълбоко. Може би и затова толкова се коментира този въпрос – хората виждат някакво решение на промените в тази промяна. Ами ако зададем обратния въпрос? Сега президентът носи отговорност в определени случаи пред Конституционния съд, правителството носи отговорност пред парламента, когато е съставено от мнозинство в Народното събрание. Ако имаме другата хипотеза – президентът да формира правителството, пред кого носят отговорност министрите? Пред президента. А президентът пред кой носи отговорност? Този въпрос също не се поставя. Т.е. разбирането, че винаги президентът ще бъде идеален, ще бъде с позитивни качества не бива да се изключва. И всъщност затова голяма част от експертите казват, че тогава, когато имате концентрация на власт, а нямате адекватен контрол върху субекта, който е неин носител, е възможно да се прекрачи демокрацията и да се изроди в недемократично управление. Да, така е, сложен е този въпрос. В САЩ причините това да работи по друг начин е, защото имате други гаранции, каквито в нашата държава няма. То е и по силата на историческата традиция. И всъщност по-близките ни примери всъщност са Турция и Русия. Там трябва да гледаме като пример, а не в САЩ и във Франция например? Франция – тя е много интересна, защото не е чиста президентска или чиста парламентарна република. Тя е полупрезидентска, полупарламентарна. И тъй като в момента президентът няма мнозинство в Долната камара в Националното събрание, в момента не сме във фазата на президентската република, а на парламентарната. Президентът не може да влияе на мнозинството в Националното събрание, защото то не е негово. Мнозинство имат, образно казано, лявото и дясното, Меланшон и льо Пен, които в никой случай – те бяха конкуренти на Макрон. Не подкрепят неговата политика и има проблем с бюджета. И всъщност във Франция в момента сме по-скоро в парламентарната фаза и ще бъде тепърва интересно как да се развие. И те затова вече коментаторите не го дават за пример. Евелина БРАНИМИРОВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
