Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Доц. Георги Лозанов: В момента политиците не могат да убедят обществото в това, че са носители на определени ценности | ||||||
| ||||||
На днешната дата отбелязваме Деня на свободата на словото в България. По повод днешния ден мой гост е доц. Георги Лозанов – преподавател във Факултета по журналистика в Софийския университет и бивш председател на СЕМ. Добър ден. Здравейте. Доц. Лозанов, според годишната класация на "Репортери без граници“ България от 112-о място се нарежда на 91-о по свобода на словото. Каква е ситуацията у нас в това отношение и на какво се дължи изкачването в позициите на страната ни? Вижте, тези класации фактически измерват независимостта на медиите. Тази зависимост върви по две линии: по политическа - зависимост от управляващите, или по корпоративна - в зависимост от собствениците на медиите, които също могат да влизат в определени политически конфигурации и отношения и така да става корпоративна зависимост. Явно по критериите, които "Репортери без граници“ ползват, чрез които следят тази зависимост, е спаднало нивото на зависимост на медиите в България, но явно не е кой знае колко. Това измерва. Разбира се, има и други странични показатели, въобще отношението на обществото към журналисти – дали ги бият, дали ги вкарват в затвора. Но това са общо взето по-скоро инцидентни характеристики, основното е тази зависимост. Понеже казвате, че зависимостта се измерва по две линии, едната от които е политическа, как според вас се отразява нестабилността в държавата и липсата на стабилно и работещо правителство върху медийната среда у нас? Добре се отразява. Вижте, когато не са ясни победителите, медиите по-трудно вървят след тях. Така че това, казвам малко парадоксално, че властта е доста плаваща в момента в България, самата тя не може да се конституира, съвсем не може да се появи силна власт, която да налага собствената си воля, включително и върху медиите, им дава въздух. Тоест, поне в едно отношение това дава и добро отражение. Да, разбира се, това не значи да не правим правителства и политиката да не произведе този свой основен продукт. Защото ние така да се каже купуваме властта, изпълнителната власт, защото ние издържаме политиците и им плащаме не за да властват, а за да управляват системите. Друг въпрос е те доколко имат съзнание за това и доколко го вършат. Но ти им плащаш както на един шофьор на автобус плащаш, за да те закара от една спирка на друга. Така плащаш и на политиците, особено в изпълнителната власт на по-високо ниво, разбира се, да управляват здравеопазването, образованието, финансите и всичко, от което се състои обществото. И тази власт ние фактически я купуваме, това е услуга. Властта в демократическите общества прилича на химическото чистене и на транспорта. Тя е една услуга, която ние си поръчваме. И сега нашите политически тук гарнитури не могат да произведат екип, който да върши тази услуга. Така че само за медиите това носи нещо позитивно може би, и то защото пък властта когато трябва да върши услуга, тя се отклонява както често се случва от собствената си функция и започва да налага определени, да налага своята воля с цел да се самовъзпроизвежда и да печели облаги. И както казвате, ние си плащаме, за да има управление върху системите, и когато си платим една услуга и ние не получим това, което очакваме, какво става? Ами какво става? Ядосваме се, както ако си платил за химическо чистене, а те не са ти изчистили дрехите. Освен това, имаш рекламация, което в този случай ако пренесем аналогията, означава нови избори, докато започват да вършат услугата, за която им плащаме. Аз това исках да ви попитах по повод събитията, които се случват, и наистина нестабилната политическа обстановка, какво е вашето мнение, какво показва поведението на политиците? Ще видим ли диалог? Виждаме вече големи думи от страна на ГЕРБ. Какво ще се случи? Ами сложна е ситуацията и не е толкова въпрос на диалога, колкото е въпрос на това, че ние самите не може да произведем устойчива власт, защото политиците преди да дойдат на власт, трябва да свършат една работа, и не толкова диалог помежду си, колкото в диалог с хората, с избирателите – да ги убедят в определени ценности, и то да убедят достатъчно критична маса избиратели, за да могат те в крайна сметка да произведат едно мнозинство в парламента. В момента политиците не могат да убедят обществото очевидно в това, че са носители на определени ценности. И затова е много разпилян и колеблив вота. И аз ще дам два примера. Доскоро имаше два стабилни консенсуса в обществото, поне по отношение на тях нямахме съмнения. Единият консенсус беше прозападният, а другият беше антикорупционният. Както следя вота сега, на последните избори, които минаха, по отношение на двата консенсуса има разколебаване. А когато няма консенсуси в обществото, тогава няма и достатъчно много избиратели, които да гласуват в една и съща посока, така че после да може да се произведе по-лесно някаква власт. Да, пък и виждаме, че всъщност българският гражданин вече не толкова лесно може да бъде убеден, има много голямо недоверие в управляващите и в политиците, разбира се. Ами недоверие има. Защо се разклати антикорупционният консенсус? Защото когато ти говорят против корупция хора, в които нямаш доверие, че не са корумпирани, почваш да се съмняваш, самия консенсус почва да се губи. Почваш да не гледаш на това като на политически защитена ценност. Точно, тук проблемът наистина идва от бездействието или от действието, само че не в посока, която са обещали. От липсата на политически диалог между политиците и обществото, не толкова диалогът помежду им. Диалогът помежду им не значи правене на компромиси един към друг, това само по себе си никога не е много добре. Вероятно е необходимо, но не може да бъде някаква идеална цел те да правят компромиси един към друг. Те трябва друго да могат да правят – да убеждават обществото в определени ценности, което да го обединява около тях и съответно да гласуват за тях, защото те са ги обединили тези ценности и са ги убедили, че самите та са носители на тези ценности. Тук имаме голям проблем. Точно така, това щях да кажа, че всъщност е най-добре да се обединят върху проблемите, които са наистина важни за обществото, и които интересуват българския гражданин, а не върху нещо, което е твърде далеч от него. Ами нашата прозападна ориентация и антикорупционните нагласи на обществото са много важни за живота ни въобще, даже бих казал на ръба на живота и смъртта са по значимост тези проблеми. За да завършим интервюто, аз искам да ви попитам, тъй като парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс, с които наказанията за обида и клевета към публични личност се намаляват. Как според вас това ще повлияе върху медийната среда и върху гилдията? Ще има промени върху журналистическата професия? Ами въобще от целия институт на обидата в правото не виждам особено влияние върху журналистическата професия. По-скоро самите публични личности се обиждат помежду си, и това, което политиците си казват един на друг, цялото е съставомерно. И те могат взаимно да се съдят, обаче имат имунитет. Те се обвиняват в престъпления, в какво ли не, което ако някой друг бъде обвинен в това, непременно прокуратурата ще се сезира и ще отиде да го разследва. Но има нещо, което е вярно и то е сега въпрос на пропорция, на пропорционалност на наказанието спрямо влиянието. Но по отношение на публичните личности има по-нисък праг на защитеност на тяхната лична неприкосновеност, включително и на възможността да ги критикуваш и да им казваш неща, които на тях им звучат като обидно. Защото ако политиците започват през разпоредбите срещу клеветата и обидата да се защитават от критика, тогава фактически намаляват критическото говорене спрямо политиката, което във всички случаи не е в обществен интерес. Да, и по този начин няма да можем да говорим за никаква свобода на словото. Да. Но сега падат наказанията, намаляват наказанията. И когато намаляват наказания, това по отношение на клеветата и обидата към публичните личности, в някакъв смисъл разширява възможността за критика. Така и може би се дават една идея повече възможности. Разбира се. Вижте, ти винаги можеш да кажеш, че критиката те обижда, само че когато си в определена публична роля и публична личност, трябва да нямаш право на това. И да си готов за критика. Трябва да можеш да изтърпяваш критиката със стиснати зъби, нещо повече, да си длъжен да отговаряш на критиката и да даваш своите обяснения. Както казват хората, това е рискът на професията и наистина трябва да имат готовност да приемат тази критика, когато става въпрос за публични личности. Да. Много ви благодаря за този разговор. И аз ви благодаря и да кажем честит празник на свободното слово! И дано в България да има основания да празнуваме този ден като празник! Да кажем да се съберат вечерта хората в къщи и да си кажат: "Наздраве за свободното слово!“, пожелавам на българския гражданин. Страхотно пожелание и завършек на разговора. Дано наистина се случи това. Да, макар че звучи малко като шега, но дано да се случи. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (110) | 10% | |
