Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Доц. Даниел Смилов: Ние не само сме на точка нула по отношение на съдебна реформа, но вече сме на минус 2-3 назад | ||||||
| ||||||
Как разбирате тълкуването на Конституционния съд на шестата поправка на Конституцията, на която станахме свидетели? Вие добре описахте основните моменти. Всъщност, това, което Конституционният съд направи е, че не отхвърли промяната в статута на служебното правителство и това, че имаме непрекъсната работа на парламента, когато всъщност се отива към нови избори. Това само по себе си е добро, но на практика, начинът по който стана е проблематичен, защото Конституционният съд се раздели наполовина 6:6, което оставя възможността тази поправка в бъдеще да бъде атакувана и вече има политически сили, които са заявили, че ще го направят. В този смисъл, това, което на практика беше добро в решението на Конституционния съд отваря вратата за проблеми в бъдеще. По отношение на реформите в съдебната система, моята оценка е еднозначно и категорично негативна за това, което направи Конституционният съд. На практика, той се позова на едно свое решение от 2003 г., което е дълбоко, бих казал проблематично, ако не направо погрешно. Вие правилно казахте, че следствието от това решение е, че се увеличават правомощията на Великото народно събрание, за сметка на обикновеното Народно събрание чрез една недопустима разширителна интерпретация на понятието “форма на държавно управление". Според Конституционният съд, в тази форма на държавно управление едва ли не влизат всички промени в баланса на правомощия между органите на нашата конституционна държава. Така например, Конституционният съд свързва с форма на държавното управление промяна на мандата на главния прокурор от 7 на 5 години. Всеки, които все пак е имал досег с конституционното право знае, че все пак формата на държавно управление касае въпроси от рода на това дали държавата е монархия или република, дали е парламентарна или президентска или полупрезидентска република и т.н. Сега срокът на мандата на главния прокурор или начинът по който се формира служебно правителство в никакъв случай не касаят промяна на формата на държавно управление в този смисъл. Но Конституционният съд въведе една такава разширителна интерпретация през 2003 г. и я използва като оправдание за отмяната на голяма част от конституционните поправки. За мен този аргумент е не само слаб, той е неприемлив. Но така или иначе Конституционният съд се позова на него, и последиците са доста драматични. На практика това конституционализира определени аспекти на българската съдебна система, включително неща като мандата, колко дълъг трябва да бъде мандата на главния прокурор и други аспекти. Доц. Смилов, какво ви прави впечатление в политическите реакции, след решението на Конституционният съд? От това, което аз виждам, най-особеното в политическата реакция е, че част от вносителите на тези реформи, специално ГЕРБ и ДПС под формата на Пеевски в момента, в някакъв смисъл се опитват да се дистанцират. Да кажат, че едва ли не ръцете са им били извити или поне в някакъв смисъл не виждам от тях негативна реакция по отношение на решението на Конституционният съд. Това е най-правещото впечатление и все пак не прави чест на някой, който си е поставил подписа под определени поправки, да няма достойнството поне да излезе и да ги защити по някакъв начин. Борисов призова подобни промени от тук нататък да се правят след дълго и внимателно обмисляне, това беше един от коментарите. Точно такъв тип поведение, все едно “ни лук ял, ни лук мирисал", нямащ нищо общо с това, което е до тук. Точно това е, което аз намирам за неприемливо в една прилична демокрация. Да кажем и какво съобщи Христо Иванов, според него в конституционните промени се циментира моделът “Филчев"? Сега, дори и да е малко силна тази теза, това, което направи Конституционният съд е, че фиксира от дълго време напред два момента. Първият е централизацията на прокуратурата и безконтролните правомощия на главния прокурор. Главният прокурор всъщност запази голям кръг правомощия, които му дават възможност да се намесва в решаването на всеки един казус, като официално той би казал: “Аз не се намесвам, аз само упражнявам контрол за законност върху действията на подчинените ми прокурори". На практика прокуратурата след това решение за дълго време напред, поне до свикване на някакво Велико народно събрание остава, или до промяна на доктрината на Конституционният съд. Но за дълго време напред нали прокуратурата остава централизирана институция, която има прекомерна концентрация на власт в лицето на главния прокурор. Второто, което Конституционният съд успя да направи е, че за дълго време напред, върху тази институция, която е централизирана, с много власт в ръцете на ръководителя й, на практика няма външен орган, който да упражнява някакъв вид, ако не контрол, то поне да служи като противовес на прекомерните правомощия, които са дадени на главния прокурор от Конституционния съд. Какво имам предвид? Всъщност на това решение, едно от следствията му е, че какъвто и Висш прокурорски съвет, под каквато й форма да е направен, в него квотата на хората, които са назначени от магистрати ... Тоест, дали ще е прокурорски или съдийски, тук говорим за двата отделни съвета? Да говорим за двата отделни съвета, те ще останат на практика под формата на такива панели към Висшия съдебен съвет, но в прокурорския специално, от това решение следва, че хора назначени от прокурори и следователи, тоест, хора назначени от магистрати под директния контрол на главния прокурор, трябва да бъдат поне наравно с тези, които са излъчени от Народното събрание да речем. Тоест, главният прокурор, чрез влиянието си върху прокуратура и следствие се сдобива с възможност да блокира всяко едно решение на орган, който уж би трябвало да упражнява някаква форма на контрол и да служи като противовес на правомощията на самия главен прокурор. Накратко казано, решението на Конституционният съд на практика узаконява безконтролността и безотговорността на главния прокурор и централизацията на власт в негови ръце. Та това са ефектите, които са прикрити с най-различни аргументи за независимост на съдебната власт и пр. и пр. Но тактическото следствие следствие от това, което Конституционният съд направи е точно това, което казвам. Доц. Смилов, допускате ли, че конституционните промени ще пренесат политическата криза в съдебната власт? Всъщност, това което тези промени правят е, че продължават статуквото в съдебната власт. Знаете, това статукво, въпреки големите институционални гаранции уж за независимост на съдебната власт е силно проблематично. На практика имахме такъв казус по политическа свирка от страна на партии и най-вече ГЕРБ и ДПС. Беше сменен предишният главен прокурор, помните Иван Гешев, който не за друго беше сменен, а просто се оказа неудобен в един момент за партийните си партньори, политическите партньори. Повече от година Борислав Сарафов изпълнява функциите на главен прокурор. И беше сложен Борислав Сарафов нали куриозно, защото всички знаят, че самият Борислав Сарафов беше дясната ръка на Иван Гешев, тоест, не може да става и дума за някаква по принцип смяна в политиката. Но ставаше дума за смяна на едно лице, което се беше оказало неудобно по ред причини. Другото, което се случи е, че в това време избухнаха и ред скандали от рода на Петьо-Еврото и други такива, които показаха механизмите, реалните механизми по които се осъществява влиянието политическо и икономическо в съдебната система. Просто е имало групи, които събират информация за магистрати по един или друг начин в “Осемте джуджета", в други такива заведения. И на всичкото отгоре, хора на върха на съдебната прокурорска пирамида, включително г-н Сарафов лъснаха на снимки с Петьо-Еврото, има свидетелства как те многократно са били виждани в подобен тип заведения, в съмнителни ситуации и пр. и пр. Това е реалният контекст, то е реалният фон, на който се случват събития като решението на Конституционният съд. Това решение де факто запазва статуквото, запазва ситуацията такава каквато е за необозримо бъдеще. Тепърва сега ще се мислят някакви закони, ще се гласуват нови членове на Висш съдебен съвет и пр. и пр. А кога очаквате да бъде избран титуляр на прокуратурата? Вие кой очаквате да бъде избран в една такава ситуация, когато се казва, че нали кой знае какъв голям проблем няма, нещата такива каквито са са добре. Нали конституционната реформа смисълът й беше да бъде един начален тласък, който да покаже, че в политическите сили има добра воля да променят ситуацията. Всъщност, това, което стана е, че чрез Конституционният съд, който стъпва на разни договорки между основни политически играчи, се сложи край на тези усилия. И сега, не знам кой точно ще бъде назначен за главен прокурор, дали ще е дясната ръка на г-н Сарафов, или нещо такова, но в тази ситуация на практика шансовете моделът да се възпроизведе са огромни. Тоест, ние пак не само сме на точка нула по отношение на съдебна реформа, но вече сме на минус 2-3 назад, защото Конституционният съд фиксира и направи невъзможни за промяна чрез дори обикновени конституционни поправки редица положения, които би трябвало да се променят, ако искаме да стартираме някакъв процес на позитивна промяна. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 773 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/129 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
