Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Добромир Иванов, BESCO: Розовото масло, киселото мляко и Христо Стоичков са чудесни, но не може да стъпваме върху това още дълго време | ||||||
| ||||||
Квалифицирани чужденци извън Европейския съюз ще могат да идват по-бързо и по-лесно да работят за България, защото страната ни вече има по-добре работещи сини карти. За добрия пробив и постигнатия успех ще разговаряме в следващите минути с Добромир Иванов – изпълнителен директор на българската стартъп асоциация BESCO, един от авторите също така за промени в законодателството, който направи много този процес да бъде улеснен за желаещите да получат такава възможност. Имахте доста предизвикателства, дълго се проточиха тези промени, но какво постигнахте? Разкажете ни за добрия пробив, както казах, и постигнатия успех? Да, това беше сравнително дълъг път, понеже политическата нестабилност, която всички виждаме, води до това, че малко по-трудно и бавно се случват промените, ако могат да се случат. И ние се радваме, че в случая ГЕРБ, "Продължаваме промяната“, "Демократична България“ свършиха доста работа, за да може да се реализира този законопроект в рамките на живота на този парламент. А той е много важен, защото още от началото на войната, понеже тя ускори някои процеси, но и още отпреди това се затварят много възможности пред България за това ние да сме място, където да идва талантът от други държави. Знаем, че такива карти има от доста време, сини карти, но какво сега се променя? Да, досега процедурата беше просто много бавна и имаше проблеми в нея. Сега се ускорява значително процесът. От друга страна се решават проблеми, като например това, че ако хванем програмистите, те много пъти нямат висше образование, защото в ранна възраст започват да развиват своята кариера, но това не ги прави невисоко квалифицирани, защото те стават много добри професионалисти в това, което правят, и се разрешава, освен висшето образование като основание, да се кандидатства и с натрупан опит. Улеснява се смяната на работодателите, повишаването в длъжност, командироването, много чисто практични промени, които дават възможност един човек хем по-лесно да дойде в България, и освен това по-лесно да може и след това да оперира вътре в държавата. Много е ключово, че в текста на закона се дава възможност за онлайн кандидатстване, което просто вече в 2023 г., ХХІ век сме – това е задължително да го има. Сега се работи по подобряване на работата на самите институции, дигитализиране на техните процеси, което ще даде възможност вече от всяко място по света много по-лесно да се кандидатства. И това са такива промени, които дават възможност, когато някой човек някъде по света има потенциал да дойде към България, борейки се за него работодатели от цял свят, всъщност ние, освен че трябва да му предложим добра работа, добро заплащане, да няма и административни пречки той да дойде, понеже досега се получаваше, че дори и да е атрактивна компанията, ако в Холандия или Германия този човек може да отиде само за няколко седмици, да се случат нещата лесно, ние, ако му даваме 5 месеца на човека, реално много намаляваме шанса накрая точно да избере българската компания, в която да дойде. Знаем, че демографската криза е една от доста сериозните теми за страната ни, болна тема. Може би най-сериозната. Да, може би най-сериозната, да. Когато си говорим, това може би е най-същественият проблем, който имаме. Да, имаме предизвикателства, проблеми с това. Вярвате ли наистина, че този процес ще облекчи нещата и ще се развиваме по-добре? Да, аз тук да адресирам и коментари, които бяха направени в Народното събрание при обсъждането на законопроекта. Няма абсолютно никакъв риск българи да останат без работа. Ние имаме изключително ниски нива на безработица, просто защото наистина демографските ни проблеми са огромни и за съжаление хората ги няма, и компаниите имат средства и възможности, много пари да назначат много хора, стотици хора, а не могат да намерят понякога няколко десетки човека в рамките на месеци. Така че привличайки хора от други държави, ще даде възможност нашите компании да се развиват още по-бързо и по този начин да могат да отварят още повече работни места и за българи, което – да, това адресира и проблема, свързан с демографията. Естествено, че няма да се разреши само с един текст в един закон, защото освен да имаме хубава и добра процедура, е много важно ние да сме и като държава с добра репутация, да сме пак добре припознати, което определено е дълъг път. Точно това щях да ви попитам, да. И трябва да работим, защото в момента не сме там. Да. В момента България даже по-скоро не се асоциира с добри неща много често и това е нещо, което ние трябва да променим, защото имаме много неща, с които можем да изградим по-добър образ на страната ни, и това е следваща стъпка, която е много важна, защото иначе, и да си имаме хубава процедура, ако някой не се сеща, че може да има по-добра реализация в Европейския съюз, че мястото, на което може да дойде, е точно България. И това няма да ни помогне безкрайно много. Как да се случи това според вас, г-н Иванов? На кои пазари приоритетно според вас трябва да се борим да стъпим и как да работим за по-добрата си репутация? Още отпреди войната Украйна, Русия и Беларус си бяха едни от най-таргетираните от компаниите пазари. Освен това Молдова, всичките бивши съветски републики – те са просто логични и органично свързани, там има много добре подготвени хора. И това трябва да е съвместна работа между бизнеса и държавата. Няма как държавата сама да го направи, няма как и бизнесът сам да се бори да бъде на тези пазари. Това е нещо, което е дългосрочно, т.е. няма как с промяна в един текст в закона или с една инициатива да се случи. И е цялостно взимане на решение ние как работим за привличането и на таланти, и на инвеститори в други държави, понеже това е нещо, което ние смятам, че сме много, много назад от това, което правят не просто развитите държави, но и нашите съседи, ако още дори Македония, Сърбия, Румъния, Гърция. Те са изключително агресивни – в положителния смисъл на думата агресивни – в това да се борят за всеки един потенциален инвеститор, за всеки едни човек, който може да дойде там, и това са усилия на всичките им институции, на бизнеса им заедно. И може би първата стъпка, която започва, е приоритизирането на темата, изграждането на визия за това какво ние можем всъщност да позиционираме навън, понеже розовото масло, киселото мляко и Христо Стоичков са чудесни, но това не е всичко, което ние сме постигнали, и не може да стъпваме върху това нещо още дълго време. Така е. Според вас и институциите трябва да се заемат сериозно с този проблем – така да ви разбирам? Категорично. Ние имаме цели създадени институции, на които работата им е да се борят навън. А то това е един от проблемите, това, че всъщност нямаме стабилност в правителството и в управлението – че в тази среда в момента е много трудно да се мисли дългосрочно, по-скоро всеки се занимава с текущите образно казано пожари, които трябва да се загасят, а това е една от тези теми, която качествено би променила и подобрила начина на живот на хората и би привлякла инвестиции. Ние сега работим например по законопроект, който е свързан с привличането и на инвеститорите в страната ни. Г-н Иванов, ще ни бъде интересно да научим какво още прави BESCO. Да, благодаря отново много за възможността да поговорим. Това, до което стигнахме, е, че освен талантът и хората, друго нещо, върху което ние работим, е например привличането на инвеститори, което всъщност касае както привличането на инвеститори отвън, така и насърчаването на нашите инвеститори да инвестират вътре в страната ни. Понеже околните държави изключително много ни изпреварват в активността си в тази посока и това касае и промени в закона. Защото в момента в България дали се опитваме да привлечем "Фолксваген“ или ще направим завод за метли, образно казано, критериите са едни и същи. Ние смятаме, че законът трябва да е така направен, че критериите, по които даваме класовете инвеститори, да насърчават средно и високотехнологичните компании извън София, за да могат да се учат все повече българи на умения, които да ги правят адекватни на пазара на труда на ХХІ век, да привличат инвеститори, които не плащат заплати, които са под минималната заплата, и като гледаме статистиките, всички се чудим в крайна сметка как е възможно някой да плаща такива заплати, а плащат адекватно на това, което са и нуждите на хората, за да живеят нормално в България. Така че това е нещо, което ще се опитаме сега и в предстоящата предизборна кампания да е тема за политическите партии. Ние продължаваме борбата си за подобряване на Търговския ни закон, вярваме, понеже новото дружество в Търговския закон, за което се борим, което е много важно, за да може компаниите да избират да остават в България, е нещо, което беше подкрепено на първо четене и в предишното Народно събрание, и в това, но два пъти не стига животът на парламента като дължина, за да може да бъде гласувано и на второ четене. А това е много важна промяна, защото в ХХІ век компаниите имат нужда от инструменти, с които да си насърчават служителите, да имат по-добри отношения с инвеститорите си, които ООД-то и АД-то в България не ги предоставят тези възможности. Затова много пъти наши успешни компании, с които всички ние се хвалим, избират да отидат във Великобритания, в Холандия и в други държави и всъщност ние постоянно губим данъци, интелектуална собственост, въобще възможността да задържаме такива компании в страната ни. И пътят е дълъг, има нужда от много реформи, за които продължаваме да търсим политическа подкрепа, да работим с политическите партии и вярваме, че при един малко по-стабилен парламент всъщност е възможно много такива промени да бъдат реализирани, които да направят България много по-добро място за привличане на чужди, но и за задържане на нашите си компании и инвеститори и това, честно казано, да подобри стандарта на живот на много българи. Какви са инвеститорите към този момент, г-н Иванов? Може ли да ги опишете, техния профил? Уверени ли са в това, което правят, или не съвсем? Само за уточнение – като казваме "инвеститори“, имаме предвид тези, които са например фондовете за дялово, за рисково инвестиране, които подкрепят компаниите Да. Ами в момента сме в много динамични времена. В България това, което е хубаво, е, че пари има. Имаме 17 действащи фонда, които подкрепят компаниите от ранна фаза, през първите им стъпки до етапа, в който вече бързо се развиват към глобалния пазар, но когато се стигне вече до нуждата от реалния растеж, вече когато трябва да се привличат десетки или стотици милиони инвестиции, когато трябва да се привлекат международните инвеститори, тогава няма как да не се сблъскаме с реалността, че в момента на световния пазар са малко по-консервативни самите инвеститори, по-бавно и по-трудно стават сделките, така че това, за което се говори – очакваните рецесии, потенциално неяснотата какво предстои, води до това и всъщност е по-трудно за компаниите да намират инвеститори. Това, което България може да направи всъщност, за да помогне на нашите компании, е точно този тип реформи и промени, защото ако се развържат ръцете на бизнеса за това той да може да си върши добре работата, това му дава възможност да се фокусира върху това да е по-конкурентен, да има по-добър продукт, а не да се бори с административни пречки, което е това, което всъщност и държавата може да направи, за да помогне в тази ситуация, понеже живеем в свят, в който очевидно, че сме в няколко последователни кризи една след друга, които надали някой беше подготвен, че ще се случат по този начин. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (110) | 10% | |
