
ЗАРЕЖДАНЕ...
Димитър Стоянович: Българското кино трябва да бъде по-космополитно | ||||||
| ||||||
Филмът, който е и пълнометражният дебют на Стоянович, е част от програмата на София Филм Фест и излиза на големия екран на 14 март. Сценаристът и режисьор на проекта разгръща една истинска и общочовешка тема, една много лична история, която е всъщност история на всички хора, простили се със свои близки. Във филма Димитър Стоянович всъщност сблъсква плътта с духовното през призмата на болестта. "Седнах да пиша сценария с идеята, че аз ще го режисирам. Когато пиша за кино, си представям всичко. Наистина няма детайл, който да не мисля, да не си го представям, като правя много сериозно вътрешно проучване на героите. Т.е. правя си една обща картина преди да разкажа конкретен отрязък от време, който е във филма,“ сподели той. Според него ако човек не разказва лични истории в изкуството, не прави нищо. "Личното влиза вътре, но аз се хвърлям в женската психология, която неведнъж съм твърдял, че ми е далеч по-интересна, защото тя е много по-непредсказуема, много по-реактивна. Много по-специфични са отношенията майка и дъщеря. И тази особеност, тази многопластовост на женската психология всъщност ме кара да вляза в тази тема, усложнена от различните преплитащи се линии, като японски линии, наши линии, медицински линии, литературни, философски линии.“ Разсъжданията и творческите тези на Стоянович по един изключително естествен начин се допълват чрез "японската мисъл и през японските натрупвания“, за да "обясня една възможно философска концепция, която води цялата драматургия на филма. Просто харесвам това, което прави японската мисъл в натрупванията през вековете. И в този случай този измислен Нобелов лауреат, автор на измисления роман "Плът“, той всъщност разказва възможната моя позиция за именно плътта като единственото упование на човека, която е единствено честна към нас, която ще ни държи, докато може, след това ще ни пусне, когато повече не може. И той то.“ С изключително силната химия помежду си, актьорския тандем Пламена Гетова и Весела Бабинова създават истинско изкуство, което е удоволствие за гледане. "Изключително се гордея с тях и съм много щастлив от това, което направиха, защото са много, много, много сложни техните задачи. Те никога не са играли заедно никъде, не се познаваха реално, но между тях има и продължава да има реална химия на хора, които си приличат и душевно, и физически, и талант в таланта.“ Всеки творец изпитва съмнение към самия себе си, което се преплита със самоувереността в начинанието. "Искам да правя нещата така, че да са направени максимално добре, в максимално правилен контекст. И изпитвам огромни съмнения. Знам, че нещо се е получило или не се е получило, защото често се случва, и го спирам веднага като процес, но не знам как ще реагират хората. Това е тази голяма неизвестност. А е важно хората да го видят,“ обясни още той. Българското кино според Стоянович е затънало в собственото си блато и е пагубно това, че продължава да се рови в мизерията на Прехода. И въпреки, че всичко в българското кино е нискобюджетно, човек когато иска да разкаже история, използва тази нискобюджетна база за това. "Неспособността да разказваш космополитни истории и оставайки в една провинциална скука, е голямата въпросителна, дали някой ден киното ще се измъкне от това блато“. "Българското кино, с изключения, които се борят на пръстите на едната ръка, остава в една провинциална, тинеста обстановка, с теми, които не надмогват елементарната фантазия на дете от помощно училище, с абсолютна липса на ирония, автоирония, чувство за хумор и космополитизъм. Прави се еднотипно кино, предназначено за някакви фестивали или как авторите на тези филми си мислят, че фестивалите биха подходили към техния филм, така че те, като едни хамелеони, да напишат, да създадат, да заснемат не това, което е интересно за тях, а това, което евентуално би било интересно за някакъв известен, слабо известен или треторазряден фестивал.“ |
Още по темата: | общо новини по темата: 4051 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/676 ] следващата страница |
За контакти:
тел.: 0700 45 024
novini@sofia24.bg