ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
Диана Андреева-Попйорданова: Налице е липса на държава и на логическо управление в рамките на културната политика
Автор: Йоланда Пелова 12:59 / 28.09.2022Коментари (0)391
©
Личен архив
Диана Андреева-Попйорданова – директор на Обсерваторията по икономика на културата в България и преподавател в НАТФИЗ и УНСС по специалности, свързани с разглеждането на културата в икономически аспект, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-жо Попйорданова, вие участвахте в най-голямата конференция в областта на културната политика. Разкажете ни повече за събитието.


Събитието се провежда на всеки две години и действително събира всички изследователи в рамките на една доста голяма вече международна общност от експерти в културната политика. Задачата в рамките на последната конференция, току-що приключилата, беше да започнат да се оценяват последиците от КОВИД, които в най-голяма степен засегнаха културата и културната политика и разбира се, да се начертаят стратегии за преодоляване все още на негативите, които отразяваме в рамките на КОВИД кризата. участието, което аз имах в рамките на конференцията, беше заедно с мои колеги от европейски проекти, който правим в момента, по отношение на наблюдение на културните и творчески индустрии и създаването на Европейска обсерватория по икономика на културата, взимайки нашето име. Задачата, която имаме, и това, което е интересно може би за вашите слушатели, е изграждането на нови европейски политики по отношение на културните и творчески индустрии и именно и поради КОВИД, и поради факта, че до този момент финансираме културните дейности в цялост, в момента използваме по-детайлен и прецизен метод, който се нарича глобална производствена верига. За първи път се налага от Европейска комисия в рамките на културата и културните и творчески индустрии.

Глобална производствена верига – какво ще рече това?

Това са етапите, през които преминава всяка една културна дейност, и не само. Глобалната производствена верига е заимствана от глобалната икономика. Имаме създаване, производство, дистрибуция и архивиране – това са различните фази, през които преминава една културна дейност, един културен продукт. Досега, както казах, ние гледахме по-скоро всичките културни дейности в цялост, а не акцентирахме върху всяка една отделна фаза, всеки един отделен етап на създаването на културен продукт. Ще дам като пример създаването, първата фаза, която и в рамките на статистическата служба, на "Евростат“ се отчита за всички културни дейности например общо, т.е. ние не може да я разделим в отделните културни индустрии или творчески индустрии, в отделните изкуства. Това е най-важният етап, най-важният етап и за творците, когато се заражда идеята и тя трябва да бъде реализирана. Това е най-голямото предизвикателство също по отношение на КОВИД кризата – именно създаването на културния продукт и отчитането му. Както казах, това е едно голямо предизвикателство. Ние в момента също така разработваме и нови кодове в рамките на "Евростат“, които да предложим, които да бъдат с по-прецизно отчитане и наблюдение, доколкото културата все пак и културните дейности имат една много остаряла рамка за наблюдение в системата на икономическите кодове, която дълги години за съжаление не отчете и в това число трансформацията, която имаме в дигитална среда, и различните фази и етапи на глобалната производствена верига.

И в тази връзка, какви нови модели за културни политики могат да бъдат приложени у нас?

В рамките на нашия проект абсолютно 100% от това, което в момента се прави по-скоро на теоретична база в рамките на Европейския съюз, може да бъде приложено в България. Въпросът е при нас винаги дали хората, които взимат решения или които са отговорни за управление на културата, имат достатъчни знания и познания да прилагат нови модели и имат достатъчно знания и познания, и желание да развиват българската културна политика. Последните години и по-скоро отминали месеци аз по-скоро считам, че бяха и загубени за българската култура. Надявам се след понеделник да има някаква друга линия на поведение в българската културна политика, защото можем да отразяваме, ако трябва да направя паралел с Международната културна конференция, поредица пропуснати ползи за културната политика от решения и поведение в културната политика, които по-скоро мога да охарактеризирам като деструктивни.

Защо според вас се получава така?

Ефектът на КОВИД засегна действително българската културна политика, но в много по-голяма степен политическо управление, което имаше и не само в последните месеци, но и последните години. Това, което в най-голяма степен можем да отразим като изключителен негатив и защо не бих отразила специално нито един позитив на последното управление – когато едно изкуство или културна индустрия е занулена, ние не можем да отчитаме нито един позитив в културна политика. Това е филмовата индустрия. Тя отчита в момента втора нулева година в рамките на новоприетия проблематичен Закон за филмовата индустрия. Тази година ще бъдат върнати вероятно на държавата в още по-голяма степен публични финанси, които не могат да бъдат разходвани за филмопроизводствена дейност и не могат да служат за елемент в устойчивото развитие на българското кино, от което то има нужда. И това се направи от поредица от грешки в рамките на последните, особено след приемане на закона, година и половина, две, и разбира се, контрапродуктивни решения, абсолютно невежество от страна на Министерство на културата.

Как се прави културна политика в криза? И как трябва да се прави според вас?

Културна политика в криза, и особено КОВИД какво ни даде като яснота в рамките на последните две години и половина: 30 години всичките тези бели полета, които бяхме оставили, или не разрешени проблеми, недовършени реформи блеснаха, както се казва, от КОВИД кризата. Особено тук бих дала пример с независимия сектор. Така или иначе, не можаха да се вземат решения 30 години да бъде подкрепен независимият сектор, частните и неправителствени организации, да бъдат систематизирани инструменти за финансиране и да не служи публичната субсидия и публичните финанси като единствен източник например. Всичко това се прояви на първо ниво в КОВИД кризата. Това показва липса на държава и на логическо управление в рамките на културната политика, а културата в криза, разбира се, следва да се управлява със стратегическо планиране, с планиране, което е поне в рамките на – както при нас имаме една такава рамка, средносрочна бюджетна прогноза. Това не се случва, за съжаление. Мога да дам един пример – почти няма институции в културната политика, в които да има стратегии за управление на риска, в които да се прави ежедневно, както се казва, анализ на чувствителността и дисперсия на риска. Националният филмов център няма такава стратегия, няма подобни анализи, което води, разбира се, и лобисткото законодателство, което беше прието преди година и половина, но и липса на адекватно управление, от което страдат, разбира се, филмовите дейци.

А що се отнася до бюджетните ограничения, те със сигурност съществуват. Какъв е вашият коментар за тях?

За мен най-интересният бюджет ще бъде в рамките на сегашната бюджетна процедура за 2023 г., защото имаме множество кризи, имаме в това число и политическа криза, която винаги когато говорим за публични финанси и за бюджетна процедура, потиска бюджетните процеси. Ще бъде интересно дали ще запазим финансирането на българска култура в същия размер или ще има в публичните системи намаление на публичните финанси, на някои от системите, разбира се. Така че за мен ще бъде на първо място важно и интересно доколко политиците ще успеят да запазят процента за култура в брутния вътрешен продукт, т.е. говоря за група "Култура“, дали ще има така желаното увеличение, което винаги в предизборна ситуация, в каквато сме в момента, се обещава – това е 1% от брутния вътрешен продукт за култура, който е непостижим поне в следващите близо две години. Защото кризата, която ни заобикаля, и то по-скоро множеството кризи, не позволяват вдигането толкова лесно на процента за българска култура. Но това ясно следва да се артикулира от политиците, а не само да обещават в предизборна ситуация повишение на публични финанси за българска култура. От тази гледна точка, когато говорим за бюджетни ограничения, когато филмовата индустрия си е връщала два пъти средствата в бюджета, имаше и транзитна сметка с над 18 милиона, които бяха запазени за тази година, не бяха усвоени и сега ще влязат директно в бюджета, т.е. киното ги губи в следващия бюджет и субсидия за филмовата индустрия. Ще бъде интересно, когато една програма на Министерство на културата не може да си усвои публичните финанси, дали те няма да бъдат намалени. Това е изключително важно, когато се прави бюджета за следващата година, да бъде отразена тежката ситуация във филмовата индустрия, която беше доведена от политици, не от филмови дейци. И това е много важно да кажем, когато коментираме бюджета и финансирането. Има още едно перо, което вече беше обявено, че няма разходвани средства – това са капиталовите средства, така че ще бъде интересно и в планирането на бюджета за 2023 г., когато не може едно министерство да си усвои капиталовата субсидия, какво се получава за следващата година. А че увеличение на средства за култура трябва да има – трябва да има, но трябва да има и планиране, и трябва да има адекватно управление в Министерство на културата, каквото нямахме.

И все пак оптимист ли сте за едно по-светло бъдеще за културата, за културната политика след 2 октомври, че нещо ще се промени?

Аз трябва да бъда оптимист не само за културата, а за националната политика и за това, че България има нужда от отговорно управление. Има нужда от политици, които да водят страната в тези няколко кризи, в това число и в културата. И най-вече бих отразила тук отново това, което казах – филмовата индустрия. Не виждам много кандидати за народни представители, които се вълнуват от българската филмова индустрия. Дори хората, които доведоха българското кино до това ниво на липса на дейност и почти до затваряне на вратата, както се казва, не се вълнуват от промяна. Т.е. оптимист съм, но умерен, ако така мога да завърша, за националната политика и за българска култура, защото нивото на политиците, за съжаление, в последните години не е особено високо. И накрая бих казала, че политиците в своите решения и в търсенето на устойчиви модели в различните публични политики следва да се опират и до хората на науката и следва да четат повече преди да взимат решения в законодателната сфера и в провеждане на публичните политики. Липсата на четене личи изключително много.







Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Юни 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Конфискуват коли на пияни и дрогирани
Катастрофи в България
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
Катастрофи в София
Бюджет 2025
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в София и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
София
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0700 45 024

novini@sofia24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Софиянци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията