Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Д-р Татяна Предова, МОН: При по-големите ученици тормозът е скрит като феномен | ||||||
| ||||||
Днес си говорим за агресията в училище и какви мерки трябва да бъдат предприети за превенцията и ограничаването й. Темата коментираме с д-р Татяна Предова – държавен експерт в дирекция "Приобщаващо образование“ в Министерството на образованието и науката (МОН). Д-р Предова, вчера се проведе конференция "Училище без агресия за сигурна училищна среда“. Какво обсъдихте и какви решения бяха взети? Вчера на кръглата маса, която проведохме, беше представена програмата "Стъпки заедно“ и резултатите от нея, които провеждаме съвместно с УНИЦЕФ две години и апробираме в пет училища. Бяха представени актуалните тенденции на агресията в образователните институции и съвместно с педагогическите специалисти, със социалните партньори, неправителствения сектор обсъдихме бъдещи решения за политики, които да подобрят общуването в училище, да преодолеят езика на омразата и да доведат до сигурна училищна среда. Какви мерки предлага МОН за превенция и за справяне с агресията в училище? По принцип МОН в последната година реализира доста мерки, които са свързани с предизвикателствата на живота. Това беше кризата с КОВИД-19, конфликтът, войната в Украйна и бежанската вълна покрай нея. Една от дейностите, това беше всъщност създаване на работна група за изработване на единен унифициран инструментариум във връзка с оценка на индивидуалните потребности на децата и учениците. Специалисти от мобилната група бяха обучени в работа с травма. В резултат на покана от Съвета на жените бежанки в България съвместно с израелска здравна коалиция инициирахме информационна кампания под надслов "Училище без агресия“. Всъщност вчерашната кръгла маса е продължение на тази кампания. В рамките на кампанията събрахме и обобщихме 196 истории от модели, добри практики от училищни психолози, директори на училища и ученици, като в момента три от най-добрите истории се филмират и ще бъдат представени обратно в образователните институции, може би и в медиите, разбира се, чрез защита на личните данни. И целта на тези филмирани истории е да отправят нужните послания, насочени към превенция на агресивните прояви сред подрастващите и отново целим всъщност създаване на тази сигурна училищна среда посредством формиране на култура на общуване без насилие, без използване на езика на омразата. С цел стимулиране на ученическото участие и засилване ролята на учениците в училищния живот и като част и от създаване на сигурна училищна среда към настоящия момент МОН провежда конкурс между ученическите съвети за най-добра инициатива на ученически съвет, като първият етап ще приключи, т.е. ще излязат резултатите, до края на декември. Работим по посока на социалната и емоционална интелигентност на учениците, която е от особена важност за пълноценното общуване, самопознание, вземане на верни решения. И в тази връзка работим с неправителствения сектор и такива организации, които имат опит при въвеждане и развиване на социално-емоционални умения при децата и учениците чрез разработена от тях богата палитра от материали, свързани със социално-емоционално учене, обучение на наши експерти и други инициативи в тази посока. Осъществена е среща с представители на училищни психолози за очертаване на сътрудничество в посока на подкрепа на дейността им, като тези работни формати на срещи с тях ще продължат да се осъществяват, с оглед на важната роля на училищните психолози в създаване на сигурна училищна среда и подкрепа на децата и учениците. Разбира се, изключително важно е междуинституционалното сътрудничество и в тази връзка си сътрудничим с всички институции, заинтересовани страни, неправителствен сектор, социални партньори. Същевременно за нас е особено важно да привличаме и родителите и в тази посока, чрез програмата "Стъпки заедно“, чрез проекта в момента на МОН, който се реализира в подкрепа за приобщаващо образование, работим в посока на работа с родителите, които са много ценен партньор за постигане на устойчиви резултати в работата с децата и учениците. След малко искам да засегнем и малко повече темата за психолозите и родителите и тяхната роля и участие точно във възпитаването на толерантност и възпитаването против агресията. Но преди това искам да Ви попитам какви сигнали най-често постъпват при вас от училищните власти? Най-често постъпват сигнали, които са свързани обикновено с конфликти в училище, в които има съмнение у родителите дали те са разрешени правилно от училищните ръководства. И обикновено възрастовата група е при по-малките ученици – 2., 3. клас, 5., 6. клас. Но искам да поставя акцент всъщност за това, че при по-големите ученици, там нещата също са сериозни по отношение на насилие и тормоз, защото там тормозът е скрит като феномен. Той е под форма на инструментална агресия, в смисъл, това е изолиране, това са клюки по адрес на детето, което е жертва, злепоставяне в социалните мрежи. И тогава ставаме свидетели на ескалиране на тези конфликти извън училищната среда, както бяхме свидетели на такива и през периода отпреди няколко месеца назад. Т.е. не може да бъде фиксирана определена възраст, тъй като при всяка такава… Не, не, просто тормозът, насилието и агресията си имат своите специфики във всяка една възраст. И в тази връзка ние полагаме усилия да квалифицираме педагогическите специалисти, да разговаряме. Вчера затова беше много ценна кръглата маса и може би ще продължим в посока на организиране на подобни срещи, защото е много важно да чуем кой как се справя, каква необходимост има от квалификации, от методическа подкрепа, защото наистина това са сложни феномени, те се развиват всеки ден. Знаете, че това е динамичен феномен, насилието, и той се проявява по различни начини и ние трябва да сме наясно и да отговорим на тези предизвикателства, за да предпазим децата от по-сериозни последици от този феномен, тормоза, който всъщност е много тежък, и оставя отпечатък в целия живот на човек, ако не бъде хванат, ако детето не бъде подкрепено. Всички сме били ученици и знаем как се чувстваме и как сме се чувствали, когато някой е упражнявал такава форма на насилие при нас. И ако агресията при по-малките ученици бих я нарекла ситуативна, или както ние казваме, реактивна, т.е. има причина, те се сбиват, което също не е безобидно, разбира се, докато при по-големите ученици вече, там имаме по-префинена агресия, която вече в някои случаи е с цел умишлено да навредим. Във всяка възраст наистина остават различни белези. Може би когато са по-големи, белезите съответно са по-трайни. Вчера отново чухме за случай на агресия в училище, при който дете от Видин е със счупена ръка след спречкване със съученик. Как ще коментирате случая? Пререканията винаги ги е имало и ще продължава да ги има, но излиза ли ситуацията извън контрол? Точно това исках да кажа, че когато децата и учениците влязат във физически пререкания, всъщност ние не бива да допускаме да се стигне до там, но така или иначе, ние агресията не можем да я изолираме съвсем. Това е утопия. Просто е необходимо да бъде много сигурна училищната среда. Това предполага всички заинтересовани страни да бъдат участници, да бъде предвидена средата, т.е. да има присъствие на възрастни навсякъде, особено на местата, където обикновено тийнейджърите или децата се събират – това са по училищните дворове, а там, където отсъстват възрастните, обикновено в училищните тоалетни стават такива пререкания и сбивания, по коридорите, където не са наблюдавани от възрастни. Това е важно. Но това са всъщност редовите условия. Но когато ние имаме едно пълноценно общуване, когато всеки е подкрепа на другия в тази среда, тогава не би се стигнало до това драстично сбиване, още повече че тийнейджърите в момента са си тежички, дори и във 2.-3. клас - по-едри са, това е просто частта на поколението и всяко сбиване може да доведе понякога и до доста тежки последици, както е в случая със счупената ръка. Разбира се, ние ще проверим този случай, ако е необходимо, ще изпратим представители на Национална мобилна група за психологическа подкрепа към МОН, които в такива случаи оказват психологическа подкрепа на травмирания ученик, на останалите ученици от класа, оказват методическа подкрепа за преодоляване на случая. Но наистина не може да се каже, че е приятно. Не мога да кажа обаче, че нещата са излезли извън контрол, просто защото вчера чух колко се работи в тази посока от педагогическите специалисти и всички казаха поне, че при тях ситуацията в училище е спокойна, независимо от данните, които ние обобщихме тази година и които показват в пъти повече в сравнение с 2019 г., когато учениците бяха в обучение в електронна среда, реално нарастване на инцидентите, свързани с агресивни прояви. Вие казахте, че наистина се вижда работа на училищните специалисти в посока превенция на агресията. МОН също ще предприеме мерки за ограничаването й, но само институциите ли могат да помогнат? Каква е ролята на родителите и без тяхна намеса ще има ли резултат? Ролята на родителите, както подчертах и в разговора, е изключително голяма и ние много се надяваме на това да се постигне наистина работещо партньорство с тях. В тази връзка, работим много добре и с Асоциация "Родители“. Само искам да кажа, че вчера за първи път не чух такива силни обвинения към родителите, защото в повечето ни срещи досега имаше едно такова прехвърляне на топката – "Ние не сме виновни, родителите са виновни“. Реално погледнато, когато ние работим заедно, няма смисъл да се обвиняваме и да си вменяваме вини. Необходимо е родителите да бъдат подкрепени. Вчера бяха дадени примери за родителски срещи, които са конструктивни, на които родителите се канят не само да им се каже колко децата са направили нещо лошо и са получили слаби резултати, и по този начин са привлечени в училище. Самата програма "Стъпки заедно“ има отделен компонент "Работа с родителите“, който всъщност точно това предполага – да се работи с тях с необходимите подходи, с необходимите срещи, със съвместните инициативи с децата, учениците, учителите. И отново и през проекта "Подкрепа за приобщаващо образование“ обучихме 650 педагогически специалисти, които проявиха изключителен интерес към обучението. Към настоящия момент отново по проекта работим в развиване на дейности с родителите по посока на превенция на агресията и насилието, подкрепа на семейството при справяне с децата, когато имат различни затруднения, и това са различни формати, фокус групи, информационни дни, общи дейности. Много е интересно и колегите педагогически специалисти, самите те усещат подкрепата вече, защото е много, много по-лесно, когато човекът, с който детето живее, всъщност ни е партньор, защото всяко въздействие минава първо през семейството и след това е училището. И когато вървим в една посока, резултатите се вижда, че са налице. И за да завършим разговора, искам само да ви попитам дали има приемственост у родителите, когато става въпрос за психолог? Т.е. съгласяват ли се да получат експертно мнение? Да. Ролята на психолога е много важна в училище. И в тази връзка се стремим психолозите в училище да бъдат подготвени, квалифицирани, защото там, където психологът е квалифициран, там, където си върши работата – вчера на кръглата маса също бяха дадени много такива хубави примери от работата на психолозите, – там родителите сами си препредават информация, че този човек може да им помогне, че е хубаво да се обърнат към него. И наистина там родителите са отворени. Разбира се, има и случаи все още, в които се обръщат към нас да ги насочим към различни колеги, други, където да получат необходимата подкрепа, но хубавото е като резултат, че наистина вече има припознаване на ролята на психолога и неговото важно значение при подкрепа в развитието на детето, в разрешаване на различни конфликти и проблеми. Разбира се, ние продължаваме да мислим и в посока на въвеждане на медиацията в училище като форма за разрешаване на различни конфликти, които настъпват. Напоследък много често конфликтите са ни свързани с деца, въвлечени в родителски конфликти, затова е много важно да има външен медиатор, който да разрешава такива конфликти, тъй като знаете, че те съдържат и доста правна материя. Но ролята на психолога наистина продължаваме да я развиваме. Към момента имаме вече около 2000 помагащи специалисти в образователните институции. Всяка година ние всъщност наблюдаваме тяхното развитие като численост, опитваме се да ги въведем в цялата образователна система, в детските градини, в училищата. И разбира се, поощряваме директорите на образователните институции да назначават тези специалисти. Надяваме се ситуацията да върви в добра посока и всички тези мерки, които са предприети, да дадат резултат. И ви благодаря за отделеното време. И аз ви благодаря. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
