Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Д-р Милена Любенова: Нова година е съвременно явление, празнуването не е било характерно в традиционната култура | ||||||
| ||||||
Днес ще си говорим за позитивни, хубави, празнични теми и в навечерието на Нова година ще си говорим именно за традициите и обичаите, които спазваме. На пряката ни телефонна линия е главен асистент д-р Милена Любенова от Института за етнология и фолклористика. Д-р Любенова, какви са поверията, какво повеляват традициите и обичаите на Нова година? Ние сме в един период от годината, който е пренаситен с празници. Новата година, така, както ние я празнуваме в настоящето, е съвременно явление. То не е било характерно, празнуването на 31 декември, в навечерието на 1 януари в традиционната култура. Но пък нещата се променят, в традициите навлизат иновации, така че празниците имат както традиционни елементи, така и нововъведения. Разбира се, празникът, който е най-характерен за този момент от годината, е Василовден – това е 1 януари. На този ден се почита свети Василий Велики. Православната църква почита този светец, но в традиционната култура той е наричан Василовден, Васильовден, Василица, Сурва, така са го наричали хората този празник. Това е денят на преход между старата и новата година и това е причината този ден да е изпълнен с много различни ритуали, практики, които са имали предпазващо и благопожелателно значение за хората. В съвременността, разбира се, ние свързваме този ден с първия ден на новата година и затова хората основно си честитят Новата година, пожелаваме си за много години и т.н. В традиционната култура на Василовден характерно е било това, че младоженците са ходели на гости на своите кумове и са носели задължително пита, варена кокошка и вино. На Василовден характерна е била варената свинска глава, която е била задължителна част от трапезата. Също така се е приготвяла т.нар. пача или пихтия, която също се е приготвяла от главата и от крачетата на прасето, което хората са отглеждали за Коледа. Това ястие е характерно и в съвременността за някои региони от страната, включително и тук, в Западна България, основно в Пернишко. Например, когато излизат сурвакарите, маскарадните групи на сурвакарите, това ястие е една от основните обредни храни, която се приготвя за този празник. Също така за Василовден основно се е приготвяла погача със сребърна пара, която на принципа на Бъдни вечер се е раздавала в семейството, и на който се паднело парчето от питата с парата, се е смятало, че той ще бъде здрав, с благополучие през новата година. Приготвяла се е и баница, която в различните региони на страната има различни наименования – делник, булгурник, тутманик. Тази баница също е била с късмети. В традиционната култура са се слагали клонки с дрян, като се е гадаело и се е наричало на семейството, на животните, които са се отглеждали в къщата, на нивите и т.н. В съвременността пък, знаем, ние си слагаме листчета с пожелания, които си намисляме, така че има и нововъведения на празника, свързан с трапезата и гаданията за бъдещето. Вие ни разказахте за традициите на Василовден и като цяло за обичаите, които спазваме тогава. Но аз обърнах внимание на нещо, което казахте в началото – че всъщност Нова година е съвременно явление, което преди не се е празнувало на 31 януари. Кога се е празнувало и как се различава сега Новата година от това, което е било преди? Това, по което се различава – че той е бил един цикъл от празници, свързани с прехода от старата към новата година и всъщност той започва още от Игнажден. Игнажден, Бъдни вечер, Коледа, Василовден и след това идват Ивановден, Йордановден. Така че преходът от старата към новата година е бил един цикъл от ритуали, обредни действия в различните дни. Това е бил периодът, в който денят е най-кратък, слънцето е най-слабо и също така знаем, че в традиционната култура времето между Коледа и Йордановден са се наричали Мръсни дни, Погани дни или Караконджолови дни и се е вярвало, че това е едно от най-опасното време на годината, когато именно тези вредоносни сили могат да излизат сред хората, да нанасят вреди на хората. Именно поради тази причина този период е бил изпълнен с много практики, свързани с предпазващ характер на селищните общности. И разбира се другото са гаданията за бъдещето. Преходът към новата година е свързан с много гадателни практики, които са се извършвали през това време. Те са били гадания за времето, какво ще бъде през новата година. Смятало се е, че каквото бъде на 1 януари времето през деня, такава ще бъде и цялата година. Гадаело се е, като се е нарязвал кромид лук на кръгчета, на 12 парчета, върху които се е слагало сол, и където солта се разтопи например, се е вярвало, че тези месеци ще бъдат дъждовни или със сняг, а останалите ще бъдат сухи. Това е било времето, в което се е гадаело за женитба на момичетата, на които им е предстояло да встъпват в брак. Смятало се е също така, че който кихне например в дома, е на добър знак, на късмет. Дори човекът, който е кихал на 1 януари, в семейството са го дарявали с първото агне, яре или теленце, което се е раждало в къщата, като се е смятало, че това ще донесе благоденствие. Това е разликата, защото в съвременността ние се концентрираме основно на 31 декември в празнуване. Разбира се, пак имаме пожелания, имаме късмети, подаряваме си подаръци, което също е късно явление и основно то тръгва от градската култура, докато в традиционната култура всички ритуали, практики са били насочени с оглед запазване здравето, благополучието на общността, да има плодородие през новата година, както в семействата, така и сред животните, които са отглеждани, нивите и т.н. Т.е. това са и вярванията, свързани с доброто ново начало. Разбира се, новото начало, здравето и благополучието на семейството, общността. В това са вярвали хората и това са наричали основно – здраве и плодородие. Още една много интересна тема, за която искам да поговорим, е сурвакането. Каква е символиката на този акт? Сурвакането – ще започнем първо с малките сурвакарчета, които също излизат на 1 януари. Знаем, че те сурвакат с дрянова клонка. Това е дръвчето, което най-рано се разлиства. Неслучайно то е част от ритуала – жизнено, здраво дръвче, устойчиво на зимните условия, така че сурвакарчетата основно от такъв тип дръвче правят своите сурвачки, с които благославят за здраве и благополучие своите семейства. В традиционната култура са се сурвакали и животните в къщата, не само хората, като се е наричало за здраве и плодородие. Знаем, че сурвачката се накичва със сушени плодове, с различни цветове конци, паричка се слага, пуканки, т.е. това е символ на изобилието и плодородието, което всички си пожелават за следващата година. Сурвакането е свързано и с още един ритуал, който е характерен за празника Сурва или Василовден – това са маскарадните игри, които са типични именно тук, в региона на Западна България. Те се изпълняват по Сурва и неслучайно една част от маскарадните групи се наричат сурвакари. В региона на Благоевградско пък те също излизат на Сурва, но пък там си имат своите локални наименования – бабугери, станчинари, старци и т.н. Така че Сурва е изпълнена с различни ритуали, като маскарадните игри са част от тези ритуали, характерни за деня и празника. Понеже заговорихме именно за тях, сега искам да поговорим за Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва“ в Перник, който всъщност е най-големият в България и на Балканите. Разкажете ни малко повече за него. Какви са неговите характерни особености? Фестивалът се създава през 1966 г. именно на база на традицията в региона. Ние знаем всички, че маскарадните игри в Пернишко са изключително жизнени, запазени са до съвременността. И през 1966 г. започва една инициатива, свързана със създаване на фестивал, който да представя не само маскарадните игри на Пернишко и Средна Западна България, но и на цялата страна, разнообразието на маскарадните групи от цялата страна. Постепенно фестивалът се развива, става международен през 1985 г., за да се превърне в едно от най-големите маскарадни събития на Балканите и в Европа в момента. Очакваме го след прекъсване, за съжаление заради пандемията и една година пък заради водната криза в Перник нямаше фестивал, така че три години хората нямаха възможност да участват в този фестивал, но тази година вървят подготовки, очакват много групи, които да се включат във фестивала. Да, защото това наистина е много позитивно нещо и добър старт на годината, така да го кажа. Разбира се, то всяка година е така. С голям ентусиазъм се включват както всички пернишки групи, така и групите от региона, от цялата страна. Идват винаги над 10-15 групи от чужбина, маскарадни, от различни части на света. Така че очакваме един фестивал, който да се възвърне с голяма емоция и хубави преживявания. Надяваме се, че така ще се случи, ще бъде позитивно за всички участници и гости на фестивала, разбира се. Със сигурност, особено след прекъсването, което е имало. Много ви благодаря за отделеното време и за разговора. И аз благодаря. Пожелавам весело посрещане на новата година, да е здрава, мирна и успешна за всички хора! Габриела ГАНЕВА |
| Още по темата: | общо новини по темата: 297 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/50 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Абонамент
Анкета
