Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Д-р Георги Савов, невролог: При тежък дефицит на витамин В12 се развива т. нар. фуникуларна миелоза | ||||||
| ||||||
Загуба на равновесие, шум в ушите, световъртеж - това са част от симптомите, които в един или друг момент всеки от нас е изпитвал. Кога, обаче, състоянието ни изисква да се обърнем към лекар и какъв специалист да търсим? Гостува ни неврологът и отоневролог Георги Савов, за който казват, че "спира светът да се върти пред очите ни“, а местата и хората заемат своето естествено място. Д-р Савов, какво точно лекува отоневрологът? Отоневрологът се занимава с диагностика на нарушенията на равновесието и световъртежите. Отоневрологията е междинна специалност между неврологията и уши, нос, гърло, тъй като основният орган - вестибуларният апарат, е разположен във вътрешното ухо. Това е орган, който се изучава и в специалността УНГ, и от неврологията. Отоневрологът е лекар, който е специализирал тясно в заболяванията на вътрешното ухо. Какви са най-честите причини за появата на световъртеж, защо изведнъж започват да се въртят предметите и хората пред очите ни, а да речем до вчера нищо ни е нямало? Разбира се, има различни теории и хипотези, но всъщност чистият механизъм, по който възниква световъртежът, е, когато се получи дисбаланс в информацията, която постъпва в мозъка от вестибуларния апарат, зрението и кинестетичният ни усет, тоест, дали сме стъпили на твърдо, на меко, дали подът под нас е подвижен, дали е неподвижен, дали се движи. Нашите вестибуларни рецептори улавят движението, нашето зрение пък вижда дали се преместваме спрямо пространството или пространството се премества спрямо нас. Когато има някакъв дисбаланс в информацията, която пристига в мозъка, ние субективно го усещаме като световъртеж. Това може да се дължи на заболяване, но може да бъде съвсем физиологично. Ако по класическите примери стоим в една малка кола на кръстовището, спрял до нас голям автобус се премества в нашето зрително поле. Нашето зрение улавя някакво движение, но нашите рецептори в тялото и във вестибуларния апарат не подават такава информация и ние за момент се чувстваме нестабилни, замаяни. Ако обичайно в нашето ежедневие ходим по пода, но в един момент застанем на голяма височина на някоя много висока кула или на ръба на някоя много висока скала, нашето зрение вижда, че подът е няколко стотин метра под нас, ние не усещаме движение, но пак изпитваме страх и световъртеж. Ако започнем да се въртим около себе си и направим 50 или 20 завъртания, ние стимулираме секторите във вестибуларния апарат, след като спрем, зрението показва, че сме спрели движението, но мозъкът започва да изпитва световъртеж. Та всички тези физиологични състояния са световъртеж, които не са заболявания. Какви са причините за заболяванията на вестибуларния апарат? Има различни причини за усещане на световъртеж и за нестабилност. Статистически около половината от причините за световъртеж са във вътрешното ухо. От останалите 50% около 30% се дължат на някакви разстройства в нервната система и мозъка - увреждане на централната нервна система. Около 20% са причини извън мозъка и вътрешното ухо. Например, това могат да бъдат различни ендокринни и други заболявания на вътрешните органи, анемии, включително и психогенни състояния, тоест неща извън вътрешното ухо и вестибуларния апарат. Има ли рискова категория хора, които са предразположени към подобно състояние? По принцип на всеки човек в живота може да се случи епизод на световъртеж. Причините за световъртеж от вътрешното ухо, пак така изредени чисто статистически, на първо място са т.нар. доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж. Това е състояние, при което малки кристалчета се откъсват от гравитационните рецептори на вестибуларния апарат и попадат в ъгловите му рецептори. Тогава се появяват кратки световъртежи при определени движения на главата. Това са състояния, които зачестяват с възрастта, тъй като с годините започват вегетативни промени във вътрешното ухо. Каквото и да правим, остарявайки, рискът от световъртежи е малко по-голям. От друга страна при някои от инфекциозните заболявания директно или индиректно може да бъде засегнато вътрешното ухо и да се развият т.нар. вестибуларни невролити. Това са състояния с продължителни световъртежи, траещи по няколко дни, че и повече, с бавно възстановяване в рамките на седмици и месеци. Тоест друг рисков фактор са инфекциозните заболявания, но ние не можем да се предпазим винаги от тях. Трети рисков фактор могат да бъдат някои професии, които са свързани от една страна с обездвижване, от друга страна с работа в продължителна неудобна позиция на главата. Факторите са много. Вие казахте, че има състояния, при които е нормално всеки човек да изпитва световъртеж, без обезателно това да означава диагноза. Но все пак, ние като пациенти как да направим разграничение, кога трябва да потърсим лекарска помощ? По принцип, ако възникне спонтанен световъртеж, непровокиран от нищо, усещане за нестабилност или за въртене в пространството и на пространството около нас, това е тревожно състояние. Когато е тежко, то е свързано и с допълнителна вегетативна симптоматика - пребледняване, гадене, повръщане. Естествено, в такава ситуация човек трябва да потърси помощ. Ако е много зле, трябва да потърси неотложна помощ или да се срещне с личния си лекар. Така че, когато се появи спонтанен световъртеж, човек трябва да отиде на лекар. Когато се появят позиционни световъртежи, за които говорихме преди малко - при лягане, при обръщане в леглото, при изправяне, тогава също трябва да се консултира с лекар, но по-скоро трябва да се насочи към отоневролог. Лечението е лесно, но е специализирано. Като цяло, когато има по-изразени оплаквания, трябва да потърси помощ, могат да бъдат безобидни неща, но могат да бъдат и сериозни. Така наречените шипове във врата често са обвинявани за главоболие и световъртеж. Могат ли наистина да бъдат причина за това състояние? Шиповете във врата много рядко могат да бъдат причина за истинско вестибуларно увреждане. Но продължителната неудобна позиция на главата наведена над монитора или над екрана на телефона, не само до главоболие, тя довежда до болки и напрежение в шийната мускулатура, което съчетано и с някои вестибуларни дисфункции, води и до много изразена замаяност. Но шипове, които да причиняват световъртеж - да, не е невъзможно, но е изключително рядко състояние. Задната част на мозъка се кръвоснабдява от т.нар. вертебрални артерии. Когато с годините се развият тежки дегенеративни промени във врата по-функционално запазената артерия, ако се притиска в някаква позиция на главата, това може да довежда до прояви на истински вестибуларен световъртеж, поради намалено кръвоснабдяване на задната част на мозъка. Но пак повтарям, това са изключително редки ситуации. Когато човек има световъртеж, да му направим една снимка на врата и да кажем - ето имаш шипове и заради това ти се върти свят, е абсолютно несериозно и непрофесионално. Шиповете са най-рядката причина за световъртеж. От друга страна пък много често, когато по принцип имаме главоболие и се чувстваме леко замаяни, ако се направи малко гимнастика на врата, се намалява усещането за замаяност, както и главоболието, разбира се. Но в тази ситуация не става въпрос за някакво истинско вестибуларно увреждане. Ние пациентите често обичаме да си поставяме диагнози, на базата на нещо прочетено в интернет, на споделено с приятел и съответно да си предписваме лечение. Прибягваме до билки, витамини, добавки. Подобно лечение може ли да ни помогне да се почувстваме по-добре? Слава Богу, много от вестибуларните нарушения имат склонност да самооздравяват. Много пъти се случва, когато човек изпитва световъртеж, да взема някакви билки, но той така или иначе след няколко дни оздравява. Смята, че е от билките или от това, което е прочел в интернет. Но слава Богу повечето вестибуларни заболявания са склонни към самоограничаване и самолечение, така че не е толкова страшно. Аз винаги казвам, в кръга на шегата, колкото повече хората четат, толкова повече пациенти имаме при нас. Или пък много млади хора четат и търсят в себе си симптоми на страшни заболявания - започва едно нескончаемо обикаляне на прегледи и на купища изследвания. Трябва да има умереност в тези неща. За съжаление, нашата здравна система не е, както трябва да бъде: човек да отиде, да получи навреме компетентна помощ от личния лекар, който да му каже, това е сериозно или това не е сериозно. Така или да се спрат нещата, или да се потърси най-краткият път до специалиста. Но това не е само в нашата здравна система, така е в много европейски държави. Българи, които живеят там, идват от време на време на прегледи при мен и споделят за другите здравни системи. За съжаление, никъде не е постигнато съвършено скоростно поставяне на диагноза и правилно лечение. Движението и храненето имат ли отношение към световъртежа, загубата на равновесие? Разбира се, колкото повече се движим, толкова по-добре за нашия вестибуларен апарат. Вестибуларният апарат всъщност е един рецептор за движение, когато не го стимулираме достатъчно, той започва да не работи както трябва. Както и след увреждане на вестибуларният апарат, доброто лечение е много движение. Това е грешка на много пациенти, пък и на много лекари, които при вестибуларни увреждания препоръчват на пациентите да ограничат движенията. Пациентите също от своя страна, след като са имали някакъв вестибуларен проблем, започват да ограничават движенията, за да не провокират симптоми, а това забавя възстановяването. Като цяло, колкото повече се движим, колкото повече спортуваме, особено бързите спортове, в които има повече движение на главата и погледа, толкова по-добре за нашия вестибуларен апарат. Храненето разбира се, ако човек е умерен, няма някакви ограничения. Едностранното хранене, със стриктно спазване на безмесна диета, например, би могла да доведе до дефицит на някои витамини. Липсата на тези витамини в организма се отразява на нервната система и това довежда до нарушение на походката с нестабилност, общо усещане за замаяност, без само по себе си да предизвика някакво вестибуларно заболяване, но обикновено предизвиква замаяност и нестабилност. Дефицитът на витамин D при много хора е причина за тези кратки световъртежи - пароксизмални позиционни световъртежи при лягане, изправяне, обръщане. Месото обикновено го свързваме с витамин В12, той има ли отношение към това състояние? Дефицитът на витамин В12 може да бъде сериозна причина за нарушение на равновесието и за замаяност. Не за силни световъртежи, такива при които всичко се върти нанякъде, но за усещане за опиянение и за нарушение на равновесието. При някои хора дефицитът на витамин D довежда до тежки увреждания на определени части на гръбначния мозък, и на малкия мозък. Тези части на гръбначния мозък са свързани с възприемането на усета в краката. Хора с тежък дефицит на витамин В12 развиват т.нар. фуникуларна миелоза, те нямат добър усет и когато си затворят очите, стават крайно нестабилни, тъй като разчитат само на зрението, за да пазят някакво равновесие. Дефицитът на витамин В12 рядко се случва при хора, които са вегетарианци и не приемат месо, той по-скоро се развива, когато има някакви хронични стомашни проблеми, довеждащи до нарушена резорбция на витамина. Повечето хора, които са вегетарианци, приемат допълнително добавки, съдържащи витамини, така че това е рядка причина за неврологични увреждания. Длъжник ли е българският лекар на пациентите, пък и не само българският, за редовното изследване на витамините в тялото? При нас често се налага да се изследват витамини, пък и в последните години така има някаква мода, пациентите масово си изследват витамините. Може би личните лекари не препоръчват често и рутинно, тъй като Здравната каса не поема тези изследвания, те са си платени за пациентите, може би от тази гледна точка. Но в последните повече от 10 години, витамин В12 си е един от маркерите, които трябва да изследваме, когато има нарушение в равновесието. Доколко е вярно, че точно витамин В12 не трябва да си го самоназначаваме, защото може да има негативни последствия? При деца може да има проблеми, при бременни също. Когато има дефицит на витамин В12, той обезателно трябва да се възстанови. Когато няма дефицит, не е нужно и не е полезно да се приема В12. Счита се, че В12 е противопоказан при онкологични заболявания, тъй като може да стимулира разрастването на неопластичните клетки. Но дори и в тези ситуации, ако има доказан тежък дефицит на витамин В12, е редно да се възстанови. При хипервитаминоза с В12 страничните ефекти общо взето са безобидни - зачервяване на кожата и акне. При здрави възрастни хора няма някакви сериозни последици от прием на по-големи дози на витамин В12. И все пак, най-добре е да се консултираме с лекар, преди да предприемем, каквото и да било, свързано с приема на В12. Най-малкото трябва да се изследва серумното ниво и да се види дали има нужда да се добавя В12. Когато човек го изследва, е редно да се консултира с лекар, на който има доверие: да се определи необходимо ли е, в каква дозировка и как да се приема - през устата или мускулно. Когато проблемът е в резорбцията на В12 в стомаха, даването на В12 през устата не е много разумно, тъй като той пак не се усвоява. За да се резорбира, е необходимо да се отделя протеин от стомашната лигавица. Когато този протеин не се отделя, заради хронични стомашни проблеми, в някаква степен е безсмислен приемът на В12 през устата. Тогава трябва да се прави мускулно. Но всичко това принципно трябва да се прави със знанието и съвета на лекар. В оптималния случай на правилно поставена диагноза и лечение на симптоми, свързани със световъртежа, колко дълго може да продължи лечението? Кога да очакваме резултат? Зависи от вестибуларното заболяване. Не можем да ги поставим всички в една плоскост. Някои световъртежи се лекуват буквално с 1-2 упражнения. Това са тези, които се дължат на т.нар. доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж. Други възпалителни заболявания на вестибуларния апарат, които обичайно имат остра фаза, се лекуват понякога с инжекционни медикаменти. След това се продължава с медикаменти плюс някои упражнения и вестибуларна рехабилитация. В този случай обичайно лечението се провежда от порядъка на месец до три месеца. Има пристъпни заболявания на вестибуларния апарат, които протичат с кризи. Когато тези кризи са чести, правим профилактика в течение на половин или една година. Има и хронични вестибуларни заболявания, при които непрекъснато трябва да даваме някакъв медикамент или непрекъснато да провеждаме някакъв тип вестибуларна рехабилитация. Росица АНГЕЛОВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
