Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Д-р Цветеслава Гълъбова: Не виждам да се анализира задълбочено всеки един случай на изчезнал човек | ||||||
| ||||||
Живеем в свят на материалното, свят на изобилието и възможностите. Колкото сме свободни, толкова сме и зависими от различни неща. Защо все по-често изчезват млади хора – изгубени, търсещи себе си, отвлечени? Гост в ефира ни е д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски". Защо според вас се случва това, защо все по-често изчезват млади хора у нас? Знаете ли, отговорът на този въпрос е много труден и за да бъде коректен, трябва да имаме информация за всеки конкретен случай. Не можем да направим обобщение и да кажем: изчезват заради това. При всеки конкретен случай причините са различни, но общото е, че те се случват в една обществено-политическа среда на несигурност, нестабилност, на растяща инфлация, трудности за хората да оцеляват. И разбира се, всичко това води до повишаване на риска от подобни инциденти. В някои случаи става дума просто за нещастно стечение на обстоятелства, в други случаи говорим за криминален момент в изчезването, в трети, както беше случаят със Сашко, се видя нещо, което всички знаем, че липсва системата от грижи за хората в неравностойно положение, особено с ментални проблеми. Тази система, която да подпомага близките в грижите им за болния човек. В други случаи става дума за хора, развили психично състояние, непотърсили навреме помощ по най-различни причини, включително и поради стигмата върху психичната болест. В трети, както беше с момичетата от кризисния център във Варна, причините са от друго естествено. Там пък трябва да се рови в това защо деца живеят в кризисен център. Така че отговорът на този въпрос, той е много важен. За мое огромно съжаление, поне аз не виждам да се работи задълбочено по всеки един случай в посока на анализ защо се случва. Защото ние се радваме когато случаят приключи с щастлив край и човекът бива намерен жив и здрав, в другия случай тъжим публично известно време, след това мъката си остава за близките, но липсата на анализ на тези случаи води до това щото не минимизира рискът от това те да се случват отново. Казахте тъжим публично. А смятате ли, че напоследък се дава доста повече гласност на тези проблеми обаче? Сякаш преди това не бяха толкова известни подобни случаи, или може би на мен така ми се струва, не знам. Но смятате ли, че все повече гласност се дава на тези проблеми? Може би и ние, медиите, допринасяме за това информацията да достигне наистина до повече хора. Но какво е вашето виждане? Моето мнение е същото като вашето, че се дава повече публичност. Ето, даже ние не знаем, че сме по-информирани, защото се дава повече публичност или защото тези случаи са повече. И да, медиите дават гласност и се вижда, че именно тази гласност помага в много от случаите да се намери човека, хората се активизират. Вижда се, че българите изобщо не сме някакви зли, лоши същества, както някои обичат да ни нарочват. Ние сме съпричастни хора, имаме чувството за емпатия. Виждаме какви огромни маси от хора се включват в издирването на изчезналите хора, и определено медиите, включително и социалните медии много помагат в това отношение. Друг е въпросът дали медиите по правилния начин представят информацията, дали нямат твърде много роля в личните трагедии на хората. Разбирам, че трябва да сме информирани, но пак казвам: не е наша работа да бъдем информирани за причините да се случи това нещо. Защото ние не можем да променим фактите, работа е на съответните институции да направят тези анализи и да направят нужното това да не се случва. Д-р Гълъбова, казахте, че са необходими анализи. Какви анализи и кой, кой да се заеме с тях? Това трябва да се извършва, разбира се, от МВР с всичките негови структури – там има Институт по криминология, Институт по психология, трябва да се занимават и аналитични групи в Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието, Социално министерство. Много са структурите, които трябва да се занимават, аз не мога да ги изброя. Сега докато течеше музиката си помислих дали пък не се правят, но ако се правят, защо ние не виждаме резултатите от това? Вие работите с много хора. Кои според вас са основните проблеми днес на младото поколение? Наистина работя с много хора. За съжаление все по-често пациентите са ми млади хора, които нямат истински психични заболявания, за щастие, но имат едно неправилно личностово развитие, имат проблеми с вграждането в социума и имат много ниска търпимост към правила и спазването на тези правила. Имат проблем с разбирането, че е въпрос на много систематичен труд за постигането на успехите, искат всичко да се случи тук, веднага, сега, да получат удоволствените изживявания веднага. Имам усещането, че много млади хора имат зависимост от удоволствените изживявания. Ще си позволя това обобщение - това е едно поколение от хедонисти, които се интересуват само и единствено от това, и искат да го получат на всяка цена. Прави ми впечатление, че голяма част от младите хора не четат книги, не говорим дали са на хартиен носител или електронен формат, не правят разлика между знание и информираност, нямат разбирането, че знанието се добива активно с много упорит труд. А това, което те получават от мрежете и ровенето в интернет, това е информираност. И много често те се дават в това море от информация без да могат да стигнат до дълбокото знание, не могат да правят причинно-следствени връзки, липсва аналитичност. Много напоследък, в последните години се говори за позитивното мислене, само че както успешно го нарече според мен колегата психиатър Николай Михайлов, това е метафизика за домакини – те искат да мислят позитивно, и докъде ще стигнат в позитивното мислене без действие? Прави ми впечатление, че много млади хора са тотално аполитични, това между другото и при доста възрастни го има, казват: "Мен политиката не ме интересува, аз се интересувам от моите си неща, от нещо друго“. На пръв поглед социалните мрежи дават фалшивото усещане на множество в приятелството – ти си ужким с много хора, но всъщност си изключително самотен и отчужден. Изключително голям проблем е това, подкрепям ви. Благодаря ви за този разговор. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
