Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Д-р Андонова съветва: Антибиотикът е задължителен в този случай! | ||||||
| ||||||
"Червената треска или scarlet fever (известна като скарлатина в по-старите литературни препратки) е синдром, характеризиращ се с ексудативен фарингит, треска и яркочервен екзантем (обрив). Причинява се от стрептококови пирогенни екзотоксини (SPEs) типове A, B и C, произведени от бета-хемолитични стрептококи от група А (GABHS), намиращи се в секрети от носа, ушите, гърлото и кожата“, разкрива д-р Радина Андонова. "Скарлатината може да последва стрептококови раневи инфекции или изгаряния, както и възпаления на горните дихателни пътища. Докладвани са огнища, причинени от храна. Открива се повторна поява на състоянието, може би поради по-нова вирулентност на стрептококовата бактерия“, допълва още асистентът в Първа инфекциозна клиника на ВМА. Причиняват я бета-хемолитични стрептококи Скарлатината е стрептококово заболяване. "Стрептококите са грам-положителни коки, които растат във вериги. Причинява се от бета-хемолитични стрептококи от група А, които могат да провокират фарингит, кожни инфекции (включително еризипел, пиодермия и целулит), пневмония, бактериемия и лимфаденит. Повечето стрептококи отделят хемолизиращи ензими и токсини. Еритрогенните токсини, произвеждани от GABHS, са причина за обрива при скарлатина“, подробно обяснява специалистът по инфекциозни болести. И уточнява, че скарлатината обикновено се свързва с фарингит, но, въпреки това, в редки случаи, той следва стрептококови инфекции на други места. Най-малките рядко боледуват Зимата и пролетта са критични сезони по отношение на скарлатината, макар и инфекциите да се появяват целогодишно. Най-уязвими са децата – заради струпването и близкия контакт в детските градини и училищата. "Скарлатината се среща предимно във възрастта 5-15 години, въпреки че може да се появи и при по-големите, както и при възрастни. Не е често срещана при деца под 3-годишна възраст“, обяснява д-р Андонова. "Предаването от човек на човек чрез респираторни капчици е най-честият начин на трансмисия. Заразни са както активно боледуващите, така и асимптоматичните носители. Рядко може да се разпространи чрез храна, както се наблюдава при някои огнища в Китай. Организмът е в състояние да оцелее при екстремни температури и влажност, което позволява разпространението чрез фомити. Географското разпространение на кожните инфекции има тенденция да се благоприятства от по-топъл или тропичен климат и се среща главно през лятото или началото на есента в умерения климатичен пояс“, разяснява специалистът по инфекциозни болести. Инкубационният период на скарлатина варира от 12 часа до 7 дни. Пациентите са заразни по време на острото заболяване и по време на субклиничната фаза. Антителата обичайно са до живот "До 10% от населението се разболява от стрептококов фарингит от група А. От тази група до 10% след това развиват скарлатина. През миналия век броят на случаите остава висок, с подчертано намаляване на смъртността – в резултат на широко разпространената употреба на антибиотици“, разказва д-р Андонова. "Имунитетът, който е специфичен за типа, може да бъде изграден както след носителство, така и след изявена инфекция. В зряла възраст честотата намалява значително, тъй като има развит и напрегнат имунитет към най-разпространените серотипове. Обикновено до 10-годишна възраст 80% са развили доживотни защитни антитела срещу стрептококови пирогенни екзотоксини, които предотвратяват бъдещата проява на заболяването“, почертава инфекционистът от ВМА. "Скарлатината е рядка при деца под 1 година поради наличието на майчини антиекзотоксинови антитела и липса на предварителна сенсибилизация. Мъжете и жените са засегнати еднакво. Не се съобщава за расова или етническа склонност за стрептококова инфекция от група А“, споделя още д-р Андонова. Симптомите "връхлитат“ внезапно Заболяването обикновено има инкубационен период от 1 до 4 дни. "Появата му е внезапна, започваща с треска и възпалено гърло, главоболие, втрисане, гадене, миалгии (болки в мускулите), учестена сърдечна дейност и общо неразположение. Малките деца могат също да имат повръщане, коремна болка, рядко и гърчове“, описва клиничната картина инфекционистът. "Характерният обрив се появява 12-48 часа след началото на треската, първо по шията, а след това се простира по тялото и крайниците. При нелекуван пациент, треската достига пик на втория ден (температура до 39-40° C) и постепенно се връща към нормалното за 5-7 дни. Намалява в рамките на 12-24 часа след започване на антибиотична терапия“, успокоява д-р Андонова. "Скорошна анамнеза за контакт с друго лице със стрептококова инфекция може да помогне при диагнозата. Обикновено пациентът е в умерено увредено общо състояние. Може да има болезнена предна цервикална лимфаденопатия. Лигавиците обикновено са яркочервени и често са налице разпръснати петехии (малки кръвоизливчета) и малки червени папулозни лезии по мекото небце. На ден 1 или 2 езикът е силно покрит с бяла мембрана, през която прозират едематозни червени папили (класически вид на ягодов език). До ден 4 или 5, бялата мембрана се отлепва, разкривайки лъскав червен език с изпъкнали папили (малинов език). Нерядко се наблюдават зачервени и оточни сливици“, споделя опита си асистентът в Първа инфекциозна клиника на ВМА. Обривът не сърби и боли "Обикновено обривът се развива 12-48 часа след началото на треската, като първо се появява като еритематозни петна под ушите и по шията, гърдите и аксилата (подмишницата). Характерният екзантем се състои от фина еритематозна точковидна ерупция. Обривът придава суха, груба текстура на кожата, за която се съобщава, че наподобява усещането за "гъша кожа“. Характерно е, че избледнява при натиск“, подробно обяснява д-р Андонова. Обривът най-често е несърбящ и неболезнен. Разпространението към крайниците става за 24 часа. "Обикновено е по-обилен по флексорните зони (например аксили, задколенни ямки и ингвинални гънки). В крайна сметка се виждат алени петна над генерализираната еритема (вид на "варен омар“). Чупливостта на капилярите се увеличава и може да се получи разкъсване. Често могат да се наблюдават напречни зони на хиперпигментация с линейни масиви от петехии в аксиларната и ингвиналната област (линии на Пастия)“, описва го инфекционистът. Кожният обрив продължава 4-5 дни, последван от фина десквамация (излющване), един от най-отличителните белези на скарлатината. "Фазата на десквамация започва 7-10 дни след изчезването на обрива, като люспите се белят от лицето. Беленето от дланите и около пръстите се появява около седмица по-късно и може да продължи до месец или повече. Обемът и продължителността на тази фаза са пряко свързани с тежестта на обрива“, разкрива още специалистът от ВМА. Какви изследвания се налагат? "Скарлатината е и лесна, и не чак толкова за диагностициране, тъй като много заболявания могат да наподобяват клиничната картина. Например – рубеола, някои ентеровируси, инфекциозната мононуклеоза, HIV-инфекция, болест на Кавазаки, парвовироза, начало на лупус, ювенилен ревматоиден артрит и др.“, признава д-р Андонова. Диагнозата се основава предимно на клиничната картина. "Въпреки това, левкоцитозата с неутрофилия и евентуално еозинофилия (няколко седмици след възстановяване) при стандартна кръвна картина и изследвания на урина са част от цялостното медицинско изследване. Следните изследвания са показани при скарлатина: гърлен и/или носен секрет с посявка или бърз тест за стрептококи, титри на антистрептолизин-О (антитела срещу стрептококови извънклетъчни продукти), антихиалуронидаза и антифибринолизин могат да бъдат ценни за потвърждение на диагнозата. В повечето случаи не са показани образни изследвания“, уточнява инфекционистът. Усложненията – от отит до ревматична треска Скарлатината не бива да се подценява, защото усложненията ѝ са многобройни. Д-р Андонова подробно ги изрежда: шиен лимфаденит; среден отит или мастоидит; етмоидит; перитонзиларен абсцес; синуит; пневмония; менингит; мозъчен абсцес; интракраниални тромбози; септицемия, остеомиелит, септичен артрит; остра бъбречна недостатъчност след постстрептококов гломерулонефрит; хепатит; васкулит; миокардит; инвазивна стрептококова инфекция и streptococcal toxic shock syndrome; ендокардит със засягане на митралната клапа. "От тях най-чести са отит на средното ухо, пневмония, септицемия, остеомиелит, ревматична треска и остър гломерулонефрит“, изтъква специалистът от ВМА. Затова и навременната диагностика и ранният старт на антибиотично лечение за ключови за предотвратяване на усложненията. "Редки, но смъртоносни ранни токсин-медиирани последствия включват миокардит и токсичен шок-подобен синдром. Късните усложнения на стрептококова инфекция от група А включват ревматична треска и постстрептококов гломерулонефрит. Рискът от остра ревматична треска след нелекувана стрептококова инфекция е оценен на 3% в епидемични ситуации и приблизително 0.3% в ендемични сценарии. Ако нефритогенен щам от бета-хемолитични стрептококи от група А причини инфекция, индивидът има 10-15% шанс да развие гломерулонефрит“, предупреждава д-р Андонова. Лечението продължава до 2 седмици Кои антибиотици са ефективни при скарлатина? "Пеницилинът (или амоксицилинът) все още остава средство на избор. Цефалоспорини от първа, втора и рядко трета генерация са ефективна алтернатива, стига пациентът да няма никакви документирани алергични реакции към бета-лактамни антибиотици. Ако случаят е такъв, кларитромицин или еритромицин могат да се разглеждат като алтернатива“, обяснява специалистът по инфекциозни болести. "Въпреки това, някои щамове на стрептококи от група А може да не са чувствителни към макролиди. Следователно, в тази ситуация е от решаващо значение да се свържете с микробиологичната лаборатория по отношение на чувствителността на организма към макролидни антибиотици“, съветва специалистът от ВМА. "Обикновено се препоръчва 10- до 14-дневен курс на лечение и клиничното подобрение трябва да се отбележи след 24-48 часа от започване на антибиотика. Десквамиращият обрив, който следва, е самоограничаващ се, като за грижите са необходими само овлажняващи средства. Ако болките в гърлото са много тежки, може да се наложи хоспитализация за интравенозна хидратация и антибиотично лечение“, не крие д-р Радина Андонова. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятелиПокажи и всички отговори
на 08.02.2022 г.
+2
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Шофьор на тролейбус в София е със счупена ръка след бой с велосипедист
07:56 / 26.11.2024
Хора в неравностойно положение за метростанция "Бели Дунав": Пощадете ни
10:03 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
