Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Българско изследване с препоръки към Брюксел | ||||||
| ||||||
"Според много учени причина за възхода на стрийминг платформите е КОВИД“ , каза Бошнакова. Проектът се нарича EUMEPLAT. “Ще се опитаме чрез изследването да дадем препоръки на Брюксел за това, как Европейският съюз да присъства по-силно в стрийминг платформите в различните държави. Там, където стъпят например "Нетфликс“ в Полша, има развитие на полските продукции и присъствието им в платформата. Същият е примерът на Дания, която не е много по-голяма от България“, посочи експертът. "Истината е, че младите хора, които ползват основно мобилното си устройство за гледане, имат удобен достъп. В тези платформи отсъстват реклами, прогноза за времето, новини и потребителят сам си е програмен директор. Социалните мрежи накараха всеки потребител да има тази нужда. Стрийминг платформите предлагат и много ново съдържание, което привлича зрители“, добави Томс. "Телевизиите доста игнорираха процеса по преход към интернет потребителска консумация. Така дадоха огромно поле за развитие на стрийминг услугите. В България доста популярна е торент културата. В последните десетилетия те бяха преместени към Русия и вече войната на Русия в Украйна подсили платфорвизацията – много торент точки бяха спрени. Младите хора предпочитат да си платят, отколкото да гледат торенти и да рискуват да заразят компютъра си с вируси. Най-често се абонират месечно за повече от една платформа. Телевизиите не могат да се конкурират с огромния избор, който стрийминг услугите предлагат“, каза още Томс. Изборът, който телевизиите правят, е да следват, а в историята е доказано, че остават тези, които водят. Следването осигурява временен успех, но лидерът остава, допълни Бошнакова. "Четиригодишното проучване в 10 европейски държави, включително НБУ, даде много интересни данни. Очевидно е, че потребителите консумират съдържание не от традиционната телевизия. Много хора държат телевизора си пуснат през деня и се води, че го гледат. Когато избират какъв филм да гледат през онлайн платформите, потребителите обикновено се насочват първо към английския език. Това е огромна заплаха за българския език, защото сме по-малка нация и носителите на езика стават все по-малко. Ако и през филми не си го доставяме, това може да стане проблем. Младите хора дори четат книгите си на английски.Испански, турски са също сред най-желаните езици от потребителите на платформи. Руският остава на пета позиция, отчета Томс. "Данните са от ноември 2021-февруари 2022 г. Много вода изтече оттогава и мисля, че българският език ще присъства в по-сериозна степен в предпочитанията на потребителите, ако направим същото изследване днес“, добави Бошнакова. "Установихме, че липсата на търсене на филми на национален език е глобален проблем, не само български“. "Имаме успешни примери с документално съдържание, продуцирано от платформа за българския пазар. Въпросът е как можем да го направим достъпно и навън. Кампанията на Стефан Командарев за ОСКАР показа, че не можем да продаваме без маркетинг на световно ниво“ категорична бе Бошнакова. Топ едно платформата в момента на изследването ни е "Нетфликс“, а в момента в някои държави от ЕС той е вече изместен от Амазон Прайм, каза още изследователките. Томс подчерта, че големият пробив на стрийминг платформите е станал благодарение на факта, че традиционните медии игронират дигитализацията като процес. На второ място идва качеството на услугите, предлагани от платформите онлайн, каза още тя. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
