Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Боян Дуранкев: Две неща подсказват, че олигархията е на власт | ||||||
| ||||||
Националният съвет за тристранно сътрудничество провежда заседание, обсъжда националния бюджет, както и бюджета на Националната здравна осигурителна каса и бюджета за Държавното обществено осигуряване. Проф. Дуранкев, "пари на калпак ли", приоритети без реформи ли? Каква е новата реалност за парите на държавата? Ако искате едно изречение или една дума, няма да я дам, тъй като новата реалност е донякъде инерционно продължение на старата реалност, тази, която е от тази година и от предходните години. Но ако трябва да диференцирам нещата, първо, това, което и финансовият министър със сигурност ще изтъкне на преден план, като положителен елемент на бъдещия бюджет, който закъснява, според Закона за приемането на бюджета, но все пак ще бъде приет, тъй като очевидно е, че мърморенето вътре в коалицията или в сглобката, както и да се нарича, е повече за публичен показ, отколкото по същество. Но какво дава бюджетът като положително? Първо, очевидно е, че това е бюджет на ускоряване на икономическия растеж. Тъй като България и тази година ще отчете икономически процент под 2%, а това означава, че ние изоставаме от центъра на ЕС и от най-развитите страни в този Съюз по брутен продукт на човек от населението и като цяло. Ускоряването на растеж, преходът от под 3 към над 3% означава, че България ще премине постепенно към групата страни със среден темп на икономически растеж в света. Иначе в момента това е слаб темп, това е недостатъчен растеж. Второто, което предлага като добър вариант този проектобюджет, това е, че той води към изсветляване на икономиката, тъй като и до ден-днешен е известно, че около 1/3 от целия български частен бизнес е в сивия сектор. Очевидно е, че трябва да се натисне педалът на газта, органите, финансовото министерство, НАП, трябва да се активират много силно и сивия сектор да бъде притиснат в ъгъла след толкова години, тъй като той е крайно деморализиращ. Не върви едни хора, едни предприятия да си плащат данъците, а други да крият и да доволстват. Това не е типична европейска практика и гонката тук трябва да бъде много силна. Третото положително нещо, което вкарва новият бюджет е прилагането на известната директива на Съвета на Европа от 15 декември 2022 г., тя е за “гарантиране на глобално минимално равнище на данъчното облагане и на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза. Това е директива 2523 в националното данъчно законодателство, която задължава големите компании да плащат по-висок данък, отколкото останалите. Това ще увеличи приходите в бюджета. И четвъртото, на което може би най-много държи министър Василев, това е, че Бюджет 2024 г. постепенно ще гарантира приемането на България в Еврозоната, и разбира се, и в "Шенген", ако едното е свързано с другото. Според Асоциацията на индустриалния капитал в България, най-сериозният проблем на този проекто-бюджет е, че именно отдалечава страната ни от Еврозоната? Не знам как гледат и през какви диоптри са техните очила, но това, което може да се каже, дали ни отдалечава от Еврозоната, това са индикаторите, според които една страна отговаря на критериите за тази Еврозона. Ами да, България ще отговаря, ако първо, има бюджетен дефицит до 3%, така е предвидено. Второ, ако инфлацията отговаря на инфлацията в другите европейски страни и най-вече в трите страни със средно най-ниска инфлация. Това нещо вероятно може и да се случи, може и да не се случи. Но дали това е основният проблем? Аз си записах от всички дебати, които изслушах до тук, имам предвид най-ожесточените дебати, по повод на този бюджет, цели седем забележки и критики. Проф. Дуранкев, на какво се базират критиките към проектобюджета на Асен Василев? Ако трябва да ги сумирам, или по-точно да ги синтезирам, те са в няколко взаимно изключващи се направления. Някои от тях са резонни, други от тях са правилни, а третите са просто нещо, което да напомня, че има и Асоциация на индустриалния капитал, и синдикати в България. Например, първата най-голяма критика, която беше особено в началото, когато беше внесен проекта на бюджета е, че приходната част е надценена и растежът няма да е над 3%. Донякъде тази заплаха е обективна, тъй като забелязахме, че последното тримесечие, третото тримесечие, Еврозоната е буквално на ръба на рецесия, след спад от 0,1% на брутния продукт. Ако през четвъртото тримесечие има още един такъв спад, това означава, че Еврозоната влиза в рецесия. И Европейския съюз иска или не иска, по някакъв начин ще намали своите темпове на растеж, тъй като икономиките, особено на България е свързана пряко с развитието на Европейския съюз. Дали ще се случи растеж под или над 3% никой в момента не може да каже, особено, ако се премине към едно постепенно затихване на този конфликт в Украйна и на други места в света. Нещо, което вече се очаква, и за което вероятно се водят преговори, и което ще позволи отново на икономиките да подкарат на следваща, по-висока предавка, на по-голяма скорост. Така че дали растежът ще бъде, и дали приходната част ще бъде по-висока и такава, каквато се очаква, това зависи от развитието на глобалната дипломация какво ще постигне през следващите години. Интересното е, че другата част от критиките, на второ място, беше, че разходната част на бюджета е прекалено социална. Трудно е да се каже какво е прекалено социално и какво е по-малко социално. Само ще си позволя да вметна, че нашият бюджет и това, което минава като брутен продукт през държавата, за разлика от другите европейски страни, е под 40%, докато в другите страни е над 50%. Така че другите европейски страни са много по-социални, отколкото България. И дали е прекалено социална, това е едно резонно хленчене, най-вече на индустриалния капитал, и на бизнеса. Третото, за което имаха много спорове и ГЕРБ, и другите партии, това е, че държавният дълг може да ни тласне към фалит, въпреки, че ще бъде и следващата година към 3%. Може обаче да се каже, че в дългосрочен аспект, ако към 2025 г. не преминем на плюс, а не на минус в тази част на Държавния бюджет, при очертаващата се зловеща демографска катастрофа, има опасности по-натам, връщането на дълга, независимо, че е малък като дял, да затрудни тези, които ще се трудят в България. Очевидно е, че и през следващите години ще имаме български граждани, които ще бъдат бежанци към другите страни от Европейския съюз, в търсене на по-добра работа. Четвъртото, което беше доста шеговито, на пръв поглед, е това, че минималната работна заплата е непоносимо висока, тъй като тя ще стане 933 лв., както е известно от 1 януари 2024 г. Доближавайки се до средната? Да. И размерът й ще се повиши с почти 20%, спрямо сегашната. Но той се определя съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, според които минималната работна заплата за страната всяка година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия и първите две тримесечия на текущата година. Само да кажа, че който мисли, че това е много висока заплата, нето минималната работна заплата ще бъде 724 лв. Не стига нито за изхранване на едно семейство, нито за здраве, нито за образование на децата. Така че минималната работна заплата и повдигането й, всъщност е добро нещо, което се вижда в този бюджет. Проф. Дуранкев, какви механизми могат да бъдат приложени, за да бъде опазено по някакъв начин фискалното пространство? Да ви разбирам ли, че контролът не е достатъчно ефективен и има много въпросителни, които са неясни, и несигурни? Попаднахте точно в десетката, и сложихте пръст в раната на България. Тъй като една от препоръките на тези, които коментираха бюджета е да не гледаме как се правят бюджетите на другите страни в ЕС. Например, ние взехме едно решение засега, и то още е спорно, дали да се вдигнат данъците на ресторантьорите и другите заведения. А в Германия, например, партиите от управляващата коалиция решиха, това вероятно се знае, че от догодина този ДДС, който беше за заведенията в Германия, намален заради Ковид кризата на 7%, ще се върне на нормалното си ниво от 19 на сто. Българският бюджет изглежда от гледна точка на данъчната политика в България, като традиционно не европейски, това е от времената на тройната коалиция. И нека да не звучи много силна думата, която ще кажа, но това е бюджет в полза на олигархията, на рентиерите. Освен това, очевидно е, че държането на ниските данъци нито води до повече инвеститори в България, това вече е факт. Нито пък води до нормални европейски практики, в приходната част на Държавния бюджет. Ако в България се премине към традиционни европейски практики, това означава прогресивно данъчно облагане - и на физическите лица, и на компаниите. Очевидно е, че олигарсите зад невидимата кадифена завеса дърпат конците и в това правителство засега, или ако трябва да го оправдая, очевидно е, че то не може да предложи промени, тъй като се крепи буквално на един конец. И трябва да премине по конеца от 2023 до 2024 г., когато ще стане и смяната на ротация. Още едно нещо, което е факт, и което също трябва да се помисли как да се пооправи от европейска гледна точка, това е облагането на свръхпечалбите в страната. Става дума не само за “Лукойл", а става дума за нещо, което под сурдинка се говори навсякъде. И за военната индустрия, тя изнася половината в момента за Украйна, от това, което прави и генерира свръхпечалби. И банките, които изнасят към майките си огромни печалби, и други компании, които имат огромни свръхпечалби, но засега изглежда, че нашето финансово Министерство се чувства слабо, за да премине към т.нар. европейски практики на облагане на тези свръхпечалби. Това е основният дефицит. Проф. Дуранкев, тогава какви специфични политики за фискална консолидация могат да бъдат приложени у нас? Които да бъдат насочени именно към намаляване на бюджетния дефицит, на това да не се увеличава дълга на нашата държава? Разбира се, това са важни политики, които трябва да взаимстваме от другите европейски страни. Защо гледаме как върви икономиката на Германия, а не гледаме как германците си правят техния бюджет, или Австрия, или Нидерландия, или която да е от т.нар. еталонни страни на България? Очевидно е, че особено в тези последни две десетилетия олигархията е на власт, тя не е директно в Народното събрание и в Министерски съвет, но данъчната политика в България, първо, говори, че тя властва, това са т. нар. плоски данъци и също така изнасяне на печалбите в офшорки. И второто нещо, което подсказва, че олигархията е на власт, това е настояването държавата да стои настрана от общата икономика, за разлика от другите европейски страни, както казах, и то с около над 10 процентни пункта от брутния годишен продукт на страната. Затова имаме и такъв трагичен отлив на българи към другите страни, и на юг към Гърция, и към централно европейските страни, по една много проста причина. Какво говори на обикновения българин това, че ние с вас коментираме, че догодина бюджетът ще бъде малко по-добър и растежът ще бъде леко над 3%? Тези, т.нар. социологически изследвания, показват, че обикновеният българин не се влияе от тези данни толкова, а гледа нещо друго. Той си прави сравнение с миналото и по тази причина, той е безкрайно недоволен от това, което е в България, и разбира се, правилно и справедливо упреква държавата, за това състояние. Може ли българин със средна работна заплата от 2000 лв., да си позволи да си купи жилище и да го изплати за 7-8-10 години? Може ли да си осигури изхранването на 2-3 дечица и да им гарантира чудесно здравеопазване и образование? Може ли по-нататък той да си позволи да си купи нова кола, даже? Очевидно е, че сравнението с миналото, показва, че нещо в България се е объркало, и че даже растежа на работната заплата не е точен като показател. Какво означават 2000 лв.? 2000 лв. средна работна заплата означава, че най-много са дръпнали заплатите на най-богатите, тези, които живеят на работна заплата. Ами да направим едно сравнение със сегашната минимална работна заплата и друга работна заплата 200 000 лв., която след това е повишена на 250 000 месечно. Очевидно е, че изглежда, че средната работна заплата се е повишила, но тя се е повишила на единици. И това изкривяване, което се получава, и това изоставане... Дисбаланс. Не само от инфлацията, очевидно тревожи хората и то справедливо. Защото даже едно дете, днес е лукс, лукс е отвсякъде погледнато. И сравнението с миналото не винаги показва, че сега е по-добре, това е факт. Очевидно е, че българските политици, или по-точно, ако има сред тях държавници, трябва да проумеят кои са най-важните неща, които иска обикновеният българин, този, който виждаме в заводите, в мините, в ТЕЦ-те, и къде ли не. Не само като опазване на работните места, но и като възможности за друг стандарт на живота, за оправяне на здравеопазването и тотален ремонт на образованието, то няма да се оправи с повдигане на заплатите на учителите. И тези качествени промени, не се вписват в никой Държавен бюджет, това е големият проблем. Проф. Дуранкев, как коментирате тези над 2 млрд. лв. приходи, очаквани от таксите за транзит на руски газ, извадени от Бюджета 2024? Напълно е възможно да бъдат реализирани и то още през тази година частично, и през следващата година по-пълно. По онзи начин, който подсказа и министър Василев, разбира се, стига да имаме и по-добри контакти, и по-добри, да ги наречем постоянни управленски взаимоотношения с големите компании. Защото пак казвам, не става дума за “Лукойл" само, а за всички компании, които в България имат свръхпечалби, те може да се изброят повече от около 500-600 големи компании. Очевидно е, че в момента фокуса е върху една компания, но мисля, че министър Василев крие в ръкавите си много силни козове точно по тази линия. Особено, ако ги извади в последния момент, при влизане в пленарна зала на последно четене на Бюджета, напълно е възможно. Тези козове биха ли могли да променят по някакъв начин траекторията на дефицита? Разбира се, мисля, че това, което той има на ум, е постигането на максимум 3% дефицит, колкото е приемливо. Между другото, отварям една скоба, ако позволите, повечето европейски страни, не от гледна точка на тези 3%, а от друга гледна точка на 60% от годишния брутен продукт, повечето европейски страни са в трагично, хронично болно състояние. Погледнете една Италия, например, или Гърция, където оправия не се очертава. Но България, която изглежда добре, пак казвам, може да пооправи нещата и даже да покаже, че една страна с много по-нисък брутен продукт на човек от населението, но с по-голяма дисциплина фискална и данъчна, може да си реши проблемите, без да прибягва към заеми, и към търсене на чужда помощ. Това е напълно възможно, но трябва смяна на курса, и това е ясно. Тоест, вие сега споменахте, че Асен Василев държи козове в своите ръкави. И на пръв поглед, ако на някой това изглежда като прахосване на средства, може да се окаже чиста стратегия, и да излезе друго? Със сигурност знаете, че аз не съм от феновете на сегашното управление, но който подценява Асен Василев, мисля, че дълбоко греши. Наблюдавам го, той излиза винаги перфектно подготвен и с поредния скрит коз. Разбира се, не е свалил валетата още, но излиза с много силни аргументи, и както се вижда, тази олелия, която беше преди няколко дни, вече е съвсем затихнала. И ако става дума само за тия 2 млрд., мисля, че те не са проблем. Милиард повече в Държавния бюджет или по-малко, да го тълкуваме като това са 5 лева повече в нашия джоб месечно или по-малко. Мисля, че не само той, но правителството, независимо кое ще бъде, дали ще бъде на ПП-ДБ или което и да бъде следващо правителство, може да подкара още по-разумен, по-добър курс, разбира се, ако олигархията не наднича отзад, зад рамото на министър-председателя. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 860 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/144 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Такситата блокират АМ "Тракия", пускат само коли на специален режим
11:43 / 20.11.2024
Задържаха моториста, блъснал баба и внуче на столичния булевард "Гешов"
08:04 / 20.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
