Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Богомил Николов: Пестим ток с пране на 30° и хладилник по-далече от стената | ||||||
| ||||||
Асоциация "Активни потребители“ е учредена в края на 1998 г., регистрирана в началото на 1999 г. под името "Българска национална асоциация на потребителите“. От началото на 2010 г., след присъединяването на Сдружение "Активни потребители“ наименованието на асоциацията придобива името Българска национална асоциация "Активни потребители“. Наш гост е изпълнителният й директор Богомил Николов. Започвам с това, че преди минути със социолога г-н Кольо Колев се пошегувахме в ефир, макар и в контекста на една тежка тема. Той призна, че си е купил прясно мляко и е бил шокиран от цената. Попитах го дали си е позволил да си вземе и кашкавал – каза, че е купил, но с омерзение. И завършихме с пожелание към българите да могат да си позволят тези хранителни продукти в следващите месеци. Г-н Николов, достигнахме ли пика на инфлацията? Това е въпрос, който вероятно струва повече от милион, и едва ли някой може да ви отговори. Единствено можем да гадаем. Но към момента, към днешна дата можем да говорим за видимо успокояване и затихване, тъй като двата основни източника, които създадоха тази инфлация в света, а именно евтините пари – знаете за отрицателните лихви, и кризата с енергоизточниците след началото на войната в Украйна, вече не генерират, не са такъв проинфлационен фактор, защото лихвите тръгнаха нагоре, а пък цените на горивата се стабилизираха. И сега надеждата ни е, че това всичко ще се предаде по веригата и инфлацията ще започне да затихва. Но никога нищо не е сигурно. Като вдигнат веднъж цените обаче, след това забравят да ги намалят. Дори разходите като гориво за доставка в кварталния магазин да се понижат, цените не се връщат надолу. Тя, инфлацията, винаги е в една посока, никога не е наобратно. По-лошото е, когато ние обвиняваме и морализаторстваме над търговците, но по-лошото е, когато и управлението се включва да "помага", както стана с такситата. Казвам го в кавички, защото Общинският съвет в София взе решение да вдигне долната граница на такситата. Аз давам обратния пример: в Пазарджик, там пък всички таксита возят на максималната цена, но Общинският съвет не я повишава. Така че отвсякъде по малко, дето се казва. Пример ще ви дам от София – такси от квартал "Редута“ до квартал "Княжево“ в София вече излиза 20 лева, че и нагоре. Ами така е. Сега знаете, че имаше възможност за повече конкуренция на времето, когато влезе "Юбер“. Вместо да въведем правила за "Юбер“ и да имаме още избор, ние просто го забранихме. Сега се надявам градският транспорт да стане малко по-добър и по-бърз и тези алтернативни форми като тротинетки, електрически колелета, които вече могат да се ползват под наем, лека-полека да ни дадат повече възможности. Иначе таксито ще си остане само при празник или при нужда. Побъркаха българския потребител само за едни 36 часа – отиваме на две тарифи за ток, отиваме, не отиваме – тук има, тук няма. Накрая се отказаха. Енергиен експерт се пошегува при мен в студиото, че и в момента си имаме две тарифи – дневна и нощна. Как ще се почувства българинът, ако го пратиш на свободния пазар? Вероятно така, както всички останали европейци. Но това, слава Богу, сега ще се отложи, тъй като ситуацията не позволява да се изпълнят плановете. И тук вече, за разлика от първия въпрос, за инфлацията, мога да се обзаложа, че либерализацията, или по-скоро възможността да избираме измежду много доставчици ще се забави поне с две или три години. Та, всяко нещо има и плюсове, и минуси. Най-същественото е, че хората, като са свикнали с едно нещо, винаги всяка промяна ги притеснява и ги плаши. На времето англичаните, когато заради членството в Европейския съюз е трябвало да ползват и метричната система заедно с другата, са били буквално шокирани от това нещо, въпреки че са можели да си четат и по техните там пинта, паунд и мерни единици. Но въпреки това, голям стрес е бил създаден. В България го виждаме и с машините за гласуване, и с редица други примери. Налага ни се и като общество, и като държава да се променяме бързо, това е. Няма друг начин и трябва да се научим да се адаптираме. Българският народ е стар, древен, мъдър, адаптивни сме, оцеляващи сме – ще оцелеем и тази зима, убедена съм. Хората обаче чакат помощ. Нямам предвид безвъзмездна помощ от държавата само, въпреки че Германия предприе много сериозни стъпки в помощ на гражданите си. А какво се случва – у нас тези, които се отопляват на парно, на ток, те все пак имат някакво облекчение, защото има своеобразна регулация. Какво правят обаче тези с дърва, пелети или както съм аз – на газ? Ами вижте, след първия неудачен анонс за две тарифи… Той не че беше неудачен, идеята не е толкова лоша по принцип, тя се ползва в редица държави, но без да се направи с план, с разчет, с прогнози, когато се прибързва, може наистина да се сгреши. След тази идея следващият анонс, който аз чух от Министерство на енергетиката, беше да се приближат цените на различните видове отопление. Това е нещо, за което ние сме призовавали още преди няколко месеца, защото ако има дисбаланс между отделните видове отопление, тогава хората естествено тръгват да се приспособяват и да инвестират, обаче това крие и доста рискове, първо защото… Имам много познати, които това лято си купиха климатици, по два даже, за да преминат зимата от газ на ток вкъщи, а в последните седмици газта поевтиня драстично.. Не се знае колко дълго, но все пак… По-лошото е, че в момента, ако искате да си намерите майстор, който да ви монтира климатик, вероятно до Нова година няма да намерите свободен, но проблемът е друг. Сградите са проектирани за определен вид отопление – дали ще бъде парно, дали ще бъде газ. В тези места или квартали, където е предвидено да се отопляваш с даден вид енергия, не може просто ей така да преминеш на друг, защото има голям риск през зимата да започнат да не издържат инсталациите, да гърмят трафопостове и т.н. Т.е. не е добре наистина да се допуска такова голямо различие между отделните енергоизточници. И затова аз вярвам, че държавата наистина ще приеме някакъв вид субсидии както за газа, така и за дървата и пелетите, тъй като те са на свободен пазар и при тях също цената хвръкна нагоре. И трябва да се потърси някакъв начин, както видяхме и с бензиностанциите преди няколко месеца, да има подпомагане и за хората, които през пазара си купуват дърва или пелети. И тогава различните видове отопление ще имат – хайде да не е еднаква, но приблизителна, близка по стойност цена. Но колкото и да си говорим за енергоизточниците, най-важната цел преди всичко си остава състоянието на сградите. Защото колкото и да е отоплявате една палатка, няма да ви стигне никога енергията да ви стане топло и няма да се сгреете. Нашите сгради са в много лошо състояние и трябва да се търсят механизми за подпомагане за подобряване на енергийната ефективност така, че да се налага да се ползва по-малко енергия за отопление. За саниране говорите. Първо, то беше ограничено само до големи многофамилни сгради. Ако имате собствена еднофамилна къща, няма финансов инструмент, който може да ви помогне. Дори да не е 100%, дори да е някакъв вид комбинация между помощ, заем или някакво друго средство, винаги ще има хора, които ще се възползват от това, и ще си стегнат къщите. И от там съответно вече ще им се налага по-енергия да ползват. Това трябва да бъде приоритетната цел, особено за енергийно бедните, за които ние чакаме толкова време тази прословута дефиниция да се приеме, защото в много случаи е по-добре да се инвестира в жилището на енергийно бедния, отколкото да се наливат помощи в неенергийно жилище. Имам чувството, че нарочно не го приемат това определение за енергийно беден, не е нужно да измисляме топлата вода. Има примери в ЕС – при положение, че разходите за сметки на домакинство са 30% от доходите и и нагоре, значи си енергийно беден. Е сега нашата дефиниция ще бъде малко по-различна в България. В момента се дискутират идеи и най-вероятно ще бъде приет вариантът, при който ако се извадят разходите за отопление на едно домакинство, ако останалият разполагаем доход е под линията за социално подпомагане, значи то се счита за енергийно бедно. И мисля, че все пак, дали заради Плана за възстановяване, по който това е един от ангажиментите, но мисля, че ще бъде приета тази дефиниция още преди Нова година, оптимист съм в този случай. Дано. Дайте, ако обичате, защото сте много добър в това – практични съвети на хората как да плащат по-малко за електроенергия през този зимен сезон, как да запазят топлото в стаята, как да пазаруват. Винаги всеки един човек може да намали разходите си, не като се лишава, а просто като си подобри поведението. Всеки един от нас забравя лампата или прозореца, или под вратата му зее и т.н. Има множество полезни съвети. Както се казва, ние сега тук може само да дадем два-три примера, но ние сме писали доста материали, имаме образователни видеоклипчета с тая цел. Който има желание, може да понаучи. Аз например бях изключително изумен, когато научих – никога не съм се замислял, че ако преместите хладилника само с 1 см напред, ако той е опрян плътно до стената, той не работи ефективно, не става добър въздухообмен и съответно компресорът работи по-дълго време и харчи повече ток. Така че с еднократно действие, само ако преместим хладилника с 1 см напред, той ще започне да харчи по-малко ток. Или пък ако не допускаме много лед във фризера – когато се обледенява, той отново става неефективен и почва да харчи много ток. Или пък прането на висока температура е ненужно в повечето случаи. Съвсем спокойно може да си перем на 30 градуса, няма да нагряваме водата, съответно ще спестяваме средства. Бойлерът – много хора обичат да го държат на макс, включен денонощно, за да разчитат, че си имат вода по всяко време. Това не е най-добрата стратегия, защото наполовина да го държим, ще имаме достатъчно топла вода, която ще ни стигне, но пък за сметка на това ще пестим от електроенергия. И т.н., и т.н. Любимият ми пример е с прозореца, който масово хората обичат да държат отворен на ножица или на буквата V, открехнат, и така цял ден. Това е най-лошият начин за проветряване, защото се губи изключително много енергия, а не се проветрява като хората. Широко отваряне за кратко е достатъчно. Зависи колко е студено навън. Ако е минус 5, и 1 минута ви е достатъчна, ще се проветри изцяло помещението. Ако е топло като сега, може да го държите по-дълго. То всъщност сега може и цял ден, сега е лесно, както се казва, в топлото време. Много добри примери давате. А как да пазаруваме, г-н Николов? Знаем, че е и маркетингова стратегия на хранителни вериги, на големите хипермакети – предлагат неща на промоция, отиваш да напазаруваш точно тях, но си казваш: но, я виж, и това ми трябва и онова също. Колко трябва да внимаваме? Отиваме с идеята да похарчим 50-60 лева, а се оказва, че изведнъж над 200 се изпаряват от джоба ни. Буквално преди една седмица излязоха последните данни не "Евростат“ и според тях 50% от загубите на храна стават в домакинствата. Или казано по друг начин, по 70 кг на човек на година изхвърляме храна. Ние тук виждаме резервите. Да, не ни харесват цените, няма да сме много щастливи, когато пазаруваме, обаче ако се замисли всеки един от нас, ако си върне лентата назад, ще се сети колко много храна е изхвърлил по най-различни поводи. Дали заради тези промоции, които казвате, защото си купуваме нещо в голяма опаковка да кажем, отваряме го, хапваме два пъти, то ни омръзва, след това на другата седмица се оказва, че е мухлясало и го хвърляме. Или пък… Една обикновена шунка или филе. Каквото се сетите, много примери. А пък в същото време да кажем, аз себе си мога да кажа – много често изхвърлям хляб, който мухлясва. И всъщност знам какво е решението и трябва да направя нещо, да си променя поведението, защото много малко хора знаят, че хлябът може да се слага във фризера, той не губи нищо от свойствата си, нищо от качествата си. След това, като се размрази, дето се казва, е като нов. И много други примери. Също така не е добре да държим заедно плодове със зеленчуци на един и същи рафт. Голяма част от тези плодове и зеленчуци се влияят взаимно и водят до по-бърза развала на другите и съответно изхвърляме храна. Така че резервите тук се оценяват на около 30%. Т.е. ако да кажем похарчим 100 лева за храна, ние изхвърляме 25-30 лева. Ако намерим по-добра организация за себе си, за да не изхвърляме тая храна, по-малко ще усетим ценовия шок. Прав сте, и аз се замислих колко храна хвърлям вкъщи. Вие през годините и продължавате да давате изключително полезни съвети, като сравнявате офертите при различните търговци на едни и същи продукти. Каква е най-добрата стратегия на потребителя? Точно така. Това е световната практика. Когато аз искам като потребител да отида и да си купя някаква стока – примерно нов телевизор, аз трябва да избирам между десетки възможности на пазара. И точно това правят потребителските организации – купуват, тестват, сравняват и публикуват в сравнителен вид. Понеже споменахте шунка да речем – дори един такъв тест дава много информация на потребителите. Дори само да изпитаме съдържанието на вода, ще видите, че при една марка да кажем ще има с 20% повече вода, отколкото при друга марка. Както и при сиренето, и при други стоки сме го показвали. Т.е. хората, които посягат към ниската цена много често на даден продукт, всъщност си купуват скъпа вода. Обаче ти няма как да знаеш в магазина дали точно този продукт има вода или не, затова организации като нашата осветляват тези проблеми или дефекти и по този начин насочват хората към по-добрия избор. За съжаление, ние не можем да го правим в мащаба, в който това се случва в другите държави. Ние ако правим да кажем три, четири, пет изпитвания на година, те правят същото нещо, но на месец. По този начин хората са много по-информирани за много повече стоки и услуги и те с портфейлите си след това отиват и наказват съответните производители. Ние тук години наред се борим с палмата в сиренето, с водното съдържанието, обаче седим и чакаме на глобите. А всъщност най-добрият инспектор сме ние, купувачите, защото просто ако научим тези марки, тези производители, които са нелоялни спрямо нас и не ги купуваме, те ще трябва или да си променят поведението, или ще изчезнат от пазара. Това е логиката. За съжаление, социалнослабите, българите с ограничен бюджет – всъщност говоря за един огромен процент в това число масово и пенсионерите, купуват си това, което пиеш "млечен продукт“, защото сиренето, кашкавалът станаха буквално луксозни стоки за тях. Да, така е. И те се влагат в много продукти. За съжаление, баничка без сирене не може да си представим. Ние и това тествахме преди няколко години и се оказа, че е по-добре да си купите баничка с извара, защото тя поне ще е истинска и е много по-честно спрямо това да си вземете баничка със сирене от палмово масло. Или пък какво зареждат собствениците на ресторантите, на училищните заведения, болници и т.н. – винаги, години призоваваме БАБХ да взима проби от тези места, но за съжаление, няма ответна реакция. От Агенцията с какво обяснение ви отказват или кимат мълчаливо? А, то ако имаше обяснение, вероятно щеше да има и действия след това. Почти нулева комуникация. Просто няма разговор. Нека, нека да използваме ефира, за да го чуят това. Имаше скандали и около тази институция, но казвате, че няма разговор, а вие се занимавате с това от 1998 г. и сте авторитет в сферата. Та, защо е тази нечуваемост? Вие как си обяснявате? Вижте, агенцията е много затворена институция. Тя много-много не обича да се обяснява. Дори отчет за дейността си не публикува. Така че вероятно това е някакво такова феодално усещане. Аз отговарям за това, аз разбирам от него, моля ви, не ми се месете в работата! Вие си гледайте там вашите неща. Вероятно такова е разбирането. Разбрах. Чуха ви и слушателите на Радио "Фокус“. Кажете ми, според вас по-добре ли е сега да имаме нов бюджет за 2023 г. при тази нестабилност в парламента, при липсата дори на голям оптимизъм, че ще имаме редовно правителство? Добре ли е 240-те в парламента, без да са се разбрали за правителство, да правят бюджет или по-разумно удължаването на този за 2022г.? Това, което не е хубаво, е да взимаме заеми за текущи разходи, защото така се създава спиралата на задължаването. Ако един такъв парламент без излъчено правителство трябва да приема бюджет, има голям риск то да заложи в бюджета едни пари, които нямаме, и да се окаже, че в края на следващата година сме още по-задлъжнели и с още по-голяма инфлация. Така че може би по-добрият вариант е бюджет, приет от редовно правителство. Сега не ме питайте кога може да има редовно правителство, защото едва ли някой знае, но… И политически анализатори казват "Не ме питайте, не съм Ванга“, да. Но това, което съм сигурен, е, че и без нов бюджет, дори и да продължим със стария бюджет, слънцето пак ще изгрее, не е толкова страшно от гледна точка на държавността. Да, много политики няма да могат да се развиват и да се случват, но все пак не е толкова голяма драма. Така че и едното, и другото е възможно. Ако погледнем на дребно обаче, хората си казват: вече има предупреждение – действа ли се по удължен бюджет, тези 25 стотинки с талона на бензиностанцията отпадат. Вероятно, но пък и цените като че ли се успокоиха, даже може би се очаква още да паднат. Така че трудното с тези цени като че ли мина. И в две изречения, към края на разговора сме – рецептата. Задавам ви труден въпрос, но какво ще кажете на всеки български гражданин, всеки един от нас е потребител, какъв съвет ще му дадете? Който не е чел като дете, да прочете приказката за неволята, защото ние като потребители като че ли прекалено много се осланяме – държавата, някой друг, дори организация като нашата, едва ли не да пази там до всеки магазин и всичко да е точно, а пък той да не полага никакви усилия. Всъщност пак ще кажа – потребителят е най-добрият инспектор и колкото по-критичен е той на пазара, толкова по-добре е за всички нас. Ако ние отсяваме добрите от лошите търговци, нещата ще се подобряват постоянно. А не просто да стоим, да чакаме, да гледаме новините, някой нещо да направи за мен и да ми докара най-хубавите домати в моя магазин тук на ъгъла, на една крачка от дома ми. Трябва ние самите да намираме най-доброто за нас. Благодаря Ви за компетентното мнение и за полезната информация, за ценните съвети, г-н Николов! И аз благодаря! Петя КУЗЕВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 01.11.2022 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (110) | 10% | |
