ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
Арх. Пройкова: Учудващо е защо се товари с тежки декори Античния театър, след като той самият е естествен декор
Автор: Цвети Тончева 15:43 / 25.07.2023Коментари (0)408
Античният театър в Пловдив беше открит през 1981 година, като един от националните юбилейни обекти, за честване на 1300-годишнината на българската държава. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" арх. Румяна Пройкова, съратница и част от екипа на покойната арх. Вера Коларова. "Това беше един знаменит концерт, едно представление много представително, имах щастието да присъствам, целият проектантски екип, разбира се, бяхме в публиката, беше вълнуващо. Вече малко са останали свидетелите на реставрацията на Античния театър, аз съм една от тях, поради напреднала възраст, но да кажа само, че нашият екип отстояваше принципа на реставрацията да се отива на конкретните обстоятелства, на обстойно проучване на античните градежи, които се намираха на място, на наличието на архитектурния материал от една изключително богата архитектурна декорация", добави арх. Пройкова.

Тя разказа още, че всичко това, което сега се вижда: колони, капитали, бази, архитрави, сложни корнизи и т.н., всичко е било долу, във вид на срутване, и е било въпрос на една много прецизна, много отговорна и специализирана инвентаризация на този материал. Арх. Коларова е била диригентът, а останалите от екипа – нейните помощници. Всички са били до нея, като ученици.

"За нас това беше една практическа задача, едно показно, всъщност за всички е било, за целия екип, как една толкова сложна задача може да бъде доведена до край. Говоря за сложността за възстановяването на сценичната сграда, беше различно. Там принципите бяха други, подходът беше друг, различен от този за театрона. Театрон се нарича цялата кавея, чашата със седалките. Там си помъчихме да не допускаме нови редове седалки над оригинално запазените, както се казва в археологическата практика ин ситу, т.е. на място. Получи се едно съвместяване на така запазения  руинно, така запазената композиция на седалките с един тревен шкарп, който подсказва интеграцията на целостта на тази седалкова чаша на зрителната зала на Античния театър до достигане на неговя завършек, който  беше маркиран с една нова бяла ивица само като ограничител, като познание, че този втори сектор на Античния театър свършва тук", спомня си процесът на възстановяването арх. Пройкова.

Вече много по-късно, години след това, след допълнителни проучвания когато започва реконструкция на тунела, на северния вход, който сега е главния за пълнене, за захранване на театъра, при влизане към тунела се е разбрало, че е имало и трети ред вероятно, но може би частично. Не е имало пълни данни, не е можело да се  навлезе в пространството, което е свързващо към университета, към подходите, към връзките. Затова се е запазило в този вид, който го имаме и досега.

"Но сондажните проучвания показаха, че дори и да го е имало и вероятно е имало, защото се намериха някакви основи. Но нямаше нищо от това, което е нагоре – какви са били тези седалки, колко са били", добави арх. Пройкова.

Тя напомня, че археолозите и архитектите на Античния театър многократно са подчертавали досега, че сценичната част, която е съставена от крехки елементи,  спешно и винаги се нуждае от поддържаща консервация.

Разбира се, общинската структура "Старинен Пловдив“, която обгрижва резервата "Старинен Пловдив“ и по-точно ръководството сега е заинтересовано от това.

"Нашето съвремие е наситено с многобройни събития, които често са с неподходящ характер за един археологически обект от тази класа, каквато е Античният театър. А иновативните технически изпълнения понякога са и опасни,  въпреки, че те настойчиво се борят за сцената на Античния театър. Но ръководството на "Стария Пловдив“ е решило, поне в лицето на неговия ръководител г-жа Елена Кантарева, да оформи съвременен правилник за ползването на археологическия обект при запазване на неговия приоритет, именно като археологически обект, така да се каже първообраз, и подчиняването на функцията, на идеята, за да се съхрани паметника преди всичко в неговата цялост и в автентичната му пространствена изява, а не в тук и там да се подава по нещо. Много са този вид изпълнения и учудващо защо точно това се търси на Античния театър, след като например, при насищането му с тежките декори почти не остава нищо видимо от неговата декоративна стойност на сценичната сграда, а тя е един готов декор. Трябва да се върви към условна сценография, сценография, съобразена с дадеността на античната пространствена структура на сцената, да се използва тя, защото това е най-доброто. Хората отиват там, посещават театъра, за да се насладят именно на това", добави арх. Румяна Пройкова.


Още по темата: общо новини по темата: 88
29.11.2024 »
26.11.2024 »
22.11.2024 »
21.11.2024 »
14.11.2024 »
13.11.2024 »
предишна страница [ 1/15 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
51-ото Народно събрание
Грипна епидемия обхвана страната
Катастрофи в България
Бюджет 2024
Левски в Първа лига за сезон 2024/25
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в София и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
София
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0700 45 024

novini@sofia24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Софиянци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията