Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Александър Миланов за убийството във Вакарел: Такова нещо не се случва в празното пространство, без предистория, без предупредителни знаци | ||||||
| ||||||
Но тези въпроси идват твърде късно. Истината е, че майка не се събужда просто една сутрин с решението да сложи край на живота на децата си. Такова нещо не се случва в празното пространство, без предистория, без предупредителни знаци. И ако никой не ги е видял, това не е защото не са били там. А защото обществото е спяло. В основата на подобни случаи почти винаги стои дълбока психологическа криза или психиатрична болест – често такава, която остава невидима дори за най-близките хора. Най-често срещаните състояния, водещи до такъв трагичен край, включват тежка депресия, следродилна психоза или други психотични разстройства. Жената, която извършва такова деяние, невинаги е насилник или "зло чудовище“. В много случаи тя е човек, който е стигнал до ръба на собствената си психическа устойчивост, без да срещне помощ по пътя си. Следродилната психоза, например, може да започне с безсъние, тревожност и промени в настроението. Постепенно може да прерасне в налудности – майката започва да вярва, че децата ѝ са в опасност, че трябва да ги "спаси“ от света или от самите тях. В такива моменти тя не мисли рационално – тя действа според изкривената логика на болестта. Друг често срещан феномен е разширеното самоубийство – състояние, при което родителят не просто иска да сложи край на живота си, но вярва, че децата му не могат да оцелеят без него. В този случай убийството не е продиктувано от агресия, а от дълбоко, макар и патологично, убеждение, че това е единственият "изход“. Това, което прави тези случаи още по-страшни, е, че никога не се случват внезапно. Първите признаци почти винаги са налице – но някак си остават незабелязани. Или още по-лошо – забелязани, но игнорирани. Жената може би е споделяла, че не спи добре, но са ѝ казали "Това е нормално за майките“. Казвала е, че не се чувства добре, но са ѝ отвърнали "Ще ти мине, просто си уморена“. Изглеждала е различно, разсеяна, затворена, но никой не е попитал по-сериозно какво се случва. Обществото има навика да се намесва, когато е късно. Да осъжда, след като вече няма какво да се промени. Да задава въпроси, на които отговорите вече не могат да спасят никого. Но психичните разстройства не започват в деня на престъплението. Те се развиват с месеци, години. Те изпращат сигнали, които могат да бъдат разпознати. И вместо да чакаме трагедията, можем да се научим да ги забелязваме навреме. Вместо да клатим глава с възмущение пред поредния случай, можем да се запитаме: "Колко майки в момента вървят по ръба? Колко от тях крещят без звук? И колко от нас ще решат, че това не е наш проблем?“ Защото когато обществото спи, трагедиите се случват в тишината на безразличието." Това написа във Facebook клиничният социален работник Александър Миланов от Болница Токуда. Публикацията му е във връзка с появилата се информация за майка, задържана за убийството на двете си деца във Вакарел. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 5 | ||||||||||
| |||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятели
на 01.02.2025 г.
0
Aнонимен
на 01.02.2025 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
