Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Адвокат Силвия Петкова: Законите в България са съставени добре, но има проблем в правоприлагането | ||||||
| ||||||
Добър ден, г-жо Петкова. Междусъседските проблеми са доста често срещан ежедневен проблем. Ако двама души имат някакъв проблем помежду си, най-нормалното и логично е да се подаде жалба при районния полицай, но разрешаване на спорове няма. И започва един омагьосан кръг на подаване на жалби, на привиквания за разпити, но изобщо няма действие от страна на институциите. Защо се случва това? Какво не е наред в нашето законодателство, за да се стигне до някакво решение? Добър ден и на вас, благодаря за поканата в днешното предаване. На първо място нека да започнем от там, че за да се предприемат някакви действия от страна на полицията по подадена жалба, то е необходимо да сa налице данни за извършено престъпление или поне за някакво правонарушение. Под някакво правонарушение имам предвид нарушение по Закона за дребното хулиганство. Това означава, че когато нямаме данни за извършенопрестъпление, нямаме данни за извършено правонарушение, в този случай полицията не е компетентна да съдейства. Това обаче според мен, не е нито проблем на законодателството, нито на правоприлагането, по простата причина, че не можем да ангажираме държавния правно-наказателен апарат за всеки относително дребен конфликт. Казвам относително дребен, защото все пак, пак казвам, не се касае за правонарушение или за престъпление. Разбра се, ако лицето е компетентно в случаите на нарушаване на нощната тишина, както и нарушаване на времето за спокойствие между 14.00 и 16.00 часа, е нормално обаждането на телефон 112, нормално е да дойде полицейски патрул и евентуално да предупреди нарушителя да спазва законите. А вече при второ нарушение биха могли да съставят и акт за установяване на административно нарушение. Да, но доста рядко се стига до акт. Защото многократно да ги наречем така агресорът и потърпевшия, налагат психически тормоз в часовете, в които би трябвало да се пази тишина. Как потърпевшият да докаже на полицията, че всъщност се случва нещо, което пречи на почивката му, на нормалния живот в собствения му дом? Потенциален проблем биха могли да се посочат забавянията на полицията при подаването на сигнала. Тоест, понякога се случва при пристигането на полицейския патрул вече шумът да е преустановен. Така това е нещо, което от организационно естество, и поради тази причина трябва да му се обърне внимание в рамките в района, въобще в рамките на системата на МВР. Иначе, понеже споменахте словосъчетанието "психически тормоз“, хубаво е да се отбележи, че при поредица от такива действия, както и при поредица от подадени сигнали, вече възможно е съответният пострадал да търси правата си по съдебен ред, като поиска обезщетение по общия ред на гражданското производство заради това, че е бил подложен именно на психически тормоз чрез извършване на поредица от правонарушения. А има ли такъв случай във вашата практика, в който да има проведено дело? Да, има такъв прецедент в нашата практика. Случаят е типичен: в рамките на етажната собственост съседи нарушават не само нощната тишина, но и следобедните часове за почивка. Това се случва в продължение на няколко месеца, многократно потърпевшият подава сигнали до полицията. Полицията си е вършила работата – съставила е протокол за предупреждение, съставила е акт за установяване на административно нарушение, включително при един от по-сериозните случаи, в които е имало сбиване при условно наречения агресор, е имало и задържане от страна на полицията. Въпреки това обаче незаконосъобразните действия не са преустановени. Потърпевшият заведе дело, беше му присъдено обезщетение в размер на 1000 лева. Това е чудесно развитие на случая, но всъщност това би ли уплашило човека, който нарушава тишината, изобщо този, който налага психическия тормоз? Ако говорим по отношение на този конкретен случай, да, имаше ефект. Това ми е наблюдението от личната практика, че когато бъде наложена под някаква форма парична санкция, съответният човек се замисля. Той дори да не осъзнава, че поведението му е противоправно, той фактически осъзнава последиците. И дори и да не желае да предприеме поведение, което да е насочено към спазване на Закона на обществения ред, на морала и т.н. Той предпочита да го направи, макар и принудително, за да не бъде санкциониран следващ път. Аз затова съм особен привърженик на паричните глоби и на паричните обезщетения въобще по простата причина, че както се казва, когато се бръкне в джоба на агресора, тогава има много по-голяма вероятност той да преосмисли поведението си. Може би няма адекватни и навременни мерки и може да се стигне и до фатален край, защото хората в последно време са изключително озлобени. Спомняме си случая на 11 ноември когато 40-годишен мъж бе прострелян на Женския пазар от съседа си заради спор за една врата. Защо трябва да се стигне до такъв фатален край, за да се обърне внимание на законодателството ни и на междусъседските проблеми? То по-скоро въпросът е комплексен. Тоест, не става въпрос само за законодателство, защото аз смея да твърдя, че в това отношение законодателство е добре съставено. В интерес на истината като цяло законите в България са доста добре съставени, да не говорим, че дори на моменти обществените отношения са свръхрегулирани, което води до обърквания. Така или иначе общото схващане е, че проблемът е в закона, но в повечето случаи проблемът не е в закона, проблемът е в правоприлагането. Защо казах, че проблемът е комплексен, когато споменахте случая от 11 ноември от Женския пазар? Защото тук имаме и проблеми с недоброто качество и ненавременната психиатрична помощ за тези хора, които демонстрират психически отклонения. В крайна сметка е много вероятно човек, който прострелва и убива друг поради междусъседски спор, предварително да е демонстрирал някакви психични отклонения, за които не са взети навременни мерки. И това, между другото, и за този случай, който споменах, също агресорите бяха хора с демонстрирани психически заболявания, за които не бяха взети своевременни мерки. Можете ли да ни кажете като за финал на нашия разговор съвети стъпка по стъпка към нашите слушатели как да постъпят, ако станат жертви на агресивен съсед? Стъпка по стъпка, първо зависи от формата на агресия. В случая, че има заплаха за живота или за здравето, тоест, каквато и да било закана за престъпление, имам предвид под закана за престъпление да има заплаха от: "Ще те убия“ – всичко, което навежда за закана за убийство, в този случай действително компетентна е полицията, защото заканата за убийство е престъпление от общ характер и се преследва по общия ред. А в случай, че има закана за – най-често срещаната закана е за телесна повреда, тоест: "Ще те пребия“ и нейните производни, в този случай полицията не е компетентна, защото заканата за престъпление, което не е убийство, тоест, заканата за всяко друго престъпление е престъпление от частен характер. Тоест, следва да се обърнем директно към съда чрез тъжба. Ако няма никакви закани или действията не са от такава степен, че да може да се говори например за хулигански действия, в този случай компетентни са гражданските съдилища по общия ред на Закона за задълженията и договорите за непозволено увреждане. Във всички случаи обаче, когато се касае за нарушаване на нощната тишина или за следобедните часове за спокойствие, задължение трябва да се вика полиция чрез обаждане на телефон 112, защото по този начин в системата се записват тези нарушения, а така или иначе полицейските служители пишат докладни записки. Това ще помогне в последствие за евентуално гражданско дело за обезщетение. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (110) | 10% | |
