Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Адвокат Емилия Недева: Случаят с Узунов и Бобоков показа, че прокуратурата образува самоцелно дела | ||||||
| ||||||
Какво показва този случай от 2020 година, г-жо Недева? Случаят показа доста неща. Първо започвам с това, което той показа в рамките на това дело, а именно, че все още прокуратурата образува самоцелно дела само и само да стигматизира някои лица, в случая Пламен Бобоков, но по-скоро чрез Пламен Бобоков и Пламен Узунов, насоката, като че ли и у обществото остана това виждане, че прокурорските атаки бяха всъщност президентската институция, което беше показано и с влизането в сградата на Президентството на 9 юли. Това дело показва, и чест прави на съда, защото са все още малко тези пилотни дела, които се основават на вътрешноправния ред, създаден в отговор на множеството жалби пред Европейския съд по правата на човека, че тогава, когато прокуратурата или съдилищата проявят необосновано забавяне в разглеждането на някой дела, те трябва да бъдат санкционирани за това необосновано забавяне. И така, по това дело 3 съдебни инстанция, включително Върховния касационен съд (ВКС), установиха, че от момента на образуване на това производство, което е станало няколко дни преди нахлуването в Президентството, мисля след края на юни 2020 година, до като приключи това дело, което приключи с отклоняването на жалбата на прокуратурата от ВКС, практически не се извършвали никакви активни действия. Остава впечатлението, че целта на това дело беше да могат да се изнасят пред обществото едни непотвърдени, неподкрепени с доказателства твърдения за престъпна дейност между бизнесмена Бобоков и президентския секретар по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов, и по този начин индиректно да бъде засегнат авторитета и на президентската институция. Знаем, че "престъпният сговор" – така, както се назоваваше едно от делата, по които както и вие казахте, изтичаше информация от разследването, обстоятелство, което по-късно намери обширно място в съдебните решения. И следователно изводите на ВКС: с бездействие прокуратурата е накърнила репутацията на Узунов и Бобоков. Да, бездействието, тука сте прави, че бездействието се демонстрира по отношение на задължителните стъпки за разследване на едно обвинение, което вече е повдигнато. От друга страна обаче, бездействието да се извършват разпити, процесуално-следствени действия, други, свързани с разпит на свидетели, евентуални експертизи и т.н., всичките тези бездействия се развиват на фона на една активна информационна кампания, която се осъществява от страна на прокуратурата, и която активна информационна кампания е в разрез с Директивата за защита на презумпцията за невиновност и на правата на обвиняемите и подсъдимите в наказателния процес. Дейността, която след образуване на това производство разви прокуратурата, е в изключителен дисонанс със задълженията на прокуратурата, които са формулирани от Консултативния съвет на европейските прокурори в т.нар. Римска харта, според която прокурорите трябва да действат в името на обществото и на обществения интерес и да защитава човешките права. А освен това да не използват свободата на изразяване, която безспорно има в контакта им с медиите, за да стигматизират едни лица, по отношение на които изобщо делото не е влязло в съда, а камо ли да има влязла в сила присъда. Те бяха увеличавани, не бяха изнасяли само доказателства, които уж са открити от прокуратурата, а тези доказателства бяха коментирани пред обществото, т.е. налагаше се на обществото по какъв начините те да интерпретират тези доказателства. И всичко това в своята съвкупност всъщност представлява нарушение както на Римската харта, така на презумпцията за невиновност. Между другото по отношение на това, че презумпцията за невиновност нееднократно се нарушава от български органи, включително прокурор и главен прокурор, бивш министър на вътрешните работи в лицето на Цветан Цветанов, вече има серия от решения на Европейския съд по правата на човека. И ето така г-н Гешев, който беше главен прокурор по това време, се нареди в редицата на лицата, които нарушиха презумпцията за невиновност, защото още на 23 юни преди да бъдат привлечени като обвиняеми Пламен Попов и Пламен Узунов, той нарече секретаря съветник по правни въпроси, корупции и лобизъм – така определи Пламен Узунов, което бих казала, че е директно нарушаване на презумпцията за невиновност, и рано или късно затова ще си понесе и имуществена отговорност. За съжаление, българският правов ред е така устроен, че лицата от прокуратурата и съда никога не търпят персонална отговорност, а тази имуществено отговорност ще бъде платена от бюджета на прокуратурата, който в частност се формира от бюджета на съдебната власт и от вашите, моите и на останалите граждани данъци. Г-жо Недева, можем ли тогава да си направим изводите, че спецпрокуратурата се е спотаила за една осветена конспирация? Прокуратурата целеше да злепостави тези лица. Прокуратурата вече беше образувала дело против Пламен Бобоков за боклуците заедно с неговия брат, и така дойде някак си добре и изгодно да засегне и президента, след като установи в комуникационните средства на г-н Бобоков контакти с Пламен Узунов, с президентския секретар. В крайна сметка през януари тази година, на 31 януари тази година прокуратурата призна с постановление, което си е в сила, че няма престъпление и се прекрати цялото това производство. И най-накрая впечатлението и общият вкус, който остава от тази публично размахана наказателна регресия, е, че всъщност тя беше самоцелна – тя не целеше разкриване на престъпни деяния, защото както и съдът отбелязва, в рамките на две години-две години и половина не са предприети никакви следствени действия за разкриване на престъплението, а всъщност се тупкаше топката и се облъчваше обществото с информация за това колко лоши хора са Пламен Узунов и Пламен Бобоков, и как евентуално те имат някакъв престъпен сговор за извършване на престъпления, които най-накрая прокуратурата призна, че нито са престъпления, нито има какви и да било факти, които да ги уличават. Може би и тук е моментът да коментираме именно това как давността в едно дело помага на обвинението. Тука изобщо не става дума за давност, защото обвиненията са такива, че давността предполага поне 15 години разследване. Тук не можем да говорим, че е прекратено делото поради давност, то е прекратено поради изначална неправомерност на това, за което те се привлечени като обвиняеми. Тука ще ви дам един пример: Основното, едното от обвинението беше, че Пламен Узунов бил изпращал на Пламен Бобоков съобщения, които всъщност съобщения, те са почерпени от средства публични за масова информация, каквито са БТА, каквито са "Асошиейтед Прес“, каквито са други източници, но тези съобщения са били обобщение от "Военна информация“, защото "Военна информация“ прави такива сводки във връзка с политическото състояние и обстановката в определени държави. Та искам да попитам: Ако вътрешна информация има източници, които са секретни, които са свързани с резултати от разузнаване и т.н., очевидно е, че подобна информация представлява секретна или служебна информация. Но тогава, когато едно лице изпраща на друго онази информация, която вие и аз четем от сводките на БТА или на "Асошиейтед Прес“, или от пресата, очевидно е, че не се извършва никакво престъпление. А смехотворната част на цялото това обвинение беше, че Пламен Бобоков не можел да се осведоми за положението в Украйна от други източници и чакал Пламен Узунов да му изпрати съобщенията на БТА и на другите средства за масова информация, и то във време, което и тогава, и сега Пламен Бобоков е почетен консул на Украйна в България, т.е. ноторно е, че неговите източници на информация по официални канали са много по-сериозни и много по-обемни, отколкото би трябвало да се източниците на Българската телеграфна агенция например. Накратко ни разказахте какво се е случило до този момент и аз започнах разговора с това, че прокуратурата остава осъдена да заплати по 10 000 лева на Узунов и Бобоков. Как се стигна до осъждането точно, как я осъдихте прокуратурата? Делото е основано на обстоятелството, че според българския Наказателно-процесуален кодекс всяко едно до съдебно производство трябва да приключи в рамките на два месеца. А защо трябва да приключи в рамките на два месеца? Защото към обвинение, каквото те направиха още на 9 юли и на двамата, и на Бобоков, и на Узунов, се пристъпва когато прокуратурата прецени, че е събрала нужните доказателства. Т.е. прокуратурата може да събира доказателства в рамките на едно досъдебно производство до изтичане на абсолютната давност, но без да обвинява лицата. Тя пристъпва към обвинение на някого едва тогава, когато е убедена, че е събрала нужните доказателства това обвинение да издържи в съда. В конкретния случай, след като е повдигнала обвинение на 9 юли, презумпцията е, че обвинението почива на някакви доказателства. И след 9 юли 2020 година докато ние заведохме делото на 24 февруари 2021 година никакви действия сериозни по разследването не бяха направили. Прокуратурата си пишеше писма да види какви са доходите на Пламен Узунов и Пламен Бобоков, дали са им правени ревизии на физически лица, дали са истински болничните листове, които те са представили, и всичко това няма нищо общо с престъпленията, в които те са обвинени, а именно размяната на тази информация. И след като прокуратурата бездейства много повече от 2 месеца, съдът е констатирал, че единствените действия, които прокуратурата е предприела и то пак такива много периферни, свързани с някои други институти, ги предприемат след март месец 2021 година, т.е. когато получава нашата искова молба, че практически тя бездейства през това време. А делото не представлява фактическа и правна сложност, и това се признава от 3 съдебни инстанции. И това е едно законно средство да се защитят правата на обвиняемите, които не могат да бъдат държани в положение на обвиняеми с всички рестрикции: забрана за пътуване зад граница, блокирани средства, гаранции – първоначалната гаранция на Пламен Бобоков беше отново 1 милион лева, след като вече беше внесъл 1 милион лева по предходното дело, по който обвинявам е брат му. Очевидно за специализираната прокуратура, която вече е закрита, милионите не означават нищо. По всяко повдигнато обвинение трябва да се внася гаранция от 1 милион. Специализираният съд, този съд, който беше подложен на много критики не без основание, специализираният съд изобщо не се съгласи с прокуратурата и намали гаранциите и на двамата на 10 000 лева, които гаранции в последствие бяха и върнати много преди да се прекрати делото поради това, че е изтекъл срокът. Значи в рамките на срока, в който прокуратурата може да прилага принудителни мерки, тя не извършва нищо по-нататък, за да докаже това обвинение. И така логическите се стигна до прекратяването му. Впечатлението, пак подчертавам, е, че обвинението е повдигнато самоцелно не защото има действително престъпление, а защото трябваше тези хора да бъдат очернени в публичното пространство, те и индиректно институцията, в която работи Пламен Узунов. А именно президентската институция. Точно така, да. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 3 | ||||||
| |||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
