Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| 151 години от гибелта на Васил Левски | ||||||
| ||||||
На 11 декември 1868 година с параход от Турну Мъгуреле Дякона тръгва за Цариград. Оттам започва първата си обиколка във вътрешността на страната, подпомогнат от "Българско общество“. Левски посещава Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Свързва се с доверени познати и проучва обществените настроения и готовността на народа за бунт. Обнадежден е от постигнатите начални резултати и на 24 февруари се завръща в Букурещ. Според Апостола, докато българите не са напълно готови за самостоятелно въстание, те не трябва да влизат в никакви съюзи със съседни народи и правителства (той много добре си спомня отношението на сърбите към легионерите в Белград). Левски осъзнава, че всякакви преговори със сръбското правителство са безсмислени, поне докато в съседната държава властва монархическият национализъм и идеята за "Стара Сърбия", която включва български земи. Въпреки това, Левски е привърженик на идеята за общи действия на балканските народи и за балканска федерация. Но за разлика от Раковски и Каравелов, които са съгласни с идеята за държава обединяваща всички народи и балкански земи – освободени и неосвободени, Левски желае самостоятелна българска държава. Той иска българския народ да бъде равен на останалите балкански народи. Тук трябва да бъде споменато и отношението на Левски към Западните Великите сили – той осъзнава, че те толерират Османската империя с оглед собствените им интереси в Източния въпрос. За разлика от консервативните среди в националното движение, Левски поставя отношенията с официална царска Русия на принципни основи. Той вижда дълбокото различие между политиката на Русия и тежненията на българската революция, както и различията в крайните цели, към които се стремят двете страни. В същото време, теглейки разделителната линия, той преценява обективната възможност за единодействие в общата борба срещу Османската империя. Желанието на Левски за независимост на движението, за неговата чистота, без намеса на чужди агенти, независимо от кои държави са те, произтича главно от национално-патриотични му съображения. Именно поради това през 1869 година, когато се сблъсква с един руски агент, препоръчан от Одеското българско настоятелство като добър патриот, бързо го прогонва. Апостола прозира, че за делото са нужни средства, които могат да бъдат осигурени от презряното от него чорбаджийско съсловие. Събирането на пари според Дякона трябва да бъде доброволно, но при отказ революционният натиск е позволен. Към края на 1871 година ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Левски не прекратява напълно връзките си с Букурещкия БРЦК – поддържа отношения най-вече чрез Данаил Попов. През същата година БРЦК му изпраща двама помощници – Ангел Кънчев и печално известния Димитър Общи. С пълномощното писмо на 1 юли 1872 година Левски се завръща в България и продължава дейността си по организирането на комитетите. Междувременно насочва вниманието си към доставянето на оръжие. Принудителното събиране нa средства най-вече от чорбаджии, става честа практика. Той отправя искане до Каравелов да осигури чрез сръбското правителство обучение за 150-200 българи в Белградското военно училище, които в последствие да се превърнат във военните ръководители на бунта. Турското правителство получава неоспорими доказателства за съществуване на територията на империята на конспиративна бунтовна организация, водена от вече издирвания Васил Левски. След като научава, че Димитър Общи издава всичко, Апостола предупреждава местните организации да вземат мерки. Междувременно ЦК излиза с неясна и неадекватна позиция по отношение на обира. Предписва първо да се нападне затворът и да се освободят задържаните, а ден по-късно настоява за преждевременно вдигане на въстанието. Левски също обмисля нападение на затвора, но преценява, че то може да има пагубни последствия за организацията. Вдигането на въстание в обстановка на повишена бдителност на правителството също е немислимо. Все пак като привърженик на принципа на вишегласието, Левски не отрича решенията на ЦК еднолично, а заставя всеки комитет да отговори на нареждането на ЦК. Общото мнение съвпада с това нa Апостола – народът все още е крайно неподготвен за въстание. Дяконът решава, че трябва незабавно да замине за Румъния и да разубеди БРЦК относно решението за въстание, като им изложи народните настроения. В същото време той нарежда на вътрешните комитети все пак да се подготвят усилено за бунт. Мнозина другари съветват Левски да се прикрие, докато вълненията отминат. Междувременно правителството създава мрежа от шпиони с цел да открият Апостола. Левски заминава за Ловеч, където пристига на 25 декември 1872 година Положението, което заварва там, е изключително тежко. Комитетът не действа адекватно, а и властта е на крак. Къщата на председателя поп Кръстьо е под наблюдение и среща между него и Апостола е невъзможна. Левски тръгва с Никола Цветков на 26 декември за Търново. В самара на коня на Цветков е архивът на организацията. Вечерта остават да пренощуват в Къкринското ханче, чийто съдържател е и член на комитета – Христо Цонев Латинеца. Според общоприетата версия там Левски е трябвало да се срещне с поп Кръстьо, който го предава. Според други версии вината за предателството не бива да се хвърля върху свещеника. Апостола на свободата е заловен от заптиета, обкръжили ханчето. Дяконът опитва да си пробие път чрез стрелба, но е ранен и хванат. От Къкрина е върнат в Ловеч, а после е закаран в Търново и София, където е съден. Пред съда Левски се държи изключително твърдо и не издава никакви подробности около организацията, като поема цялата отговорност за дейността върху себе си. Гордо и борбено защитава делото на революцията и правото на България да бъде свободна. Съдиите, сред които е и българинът Иванчо Хаджипенчович, опитват всякакви хитрини, за да накарат Апостола да проговори. Задават му объркващи и подвеждащи въпроси, опитват се да надхитрят този, който дълги години ги е надхитрявал. Като не успяват по този начин, съдиите предприемат друга тактика – изправят пред Левски редица негови бивши съратници: Дидьо Пеев, хаджи Станьо, Петко Милев, братята Хаджииванови, Анастас Попхинов и други. Апостолът обаче не трепва. На 8 януари съдът изправя срещу Левски Димитър Общи, виновен за случващото се. Процесът срещу Левски остава забулен в тайнственост. За него не пише нито турската, нито световната преса. Светът не знае за драмата в софийския конак, където един българин преборва цяла империя с воля и вяра в народното дело. Осъден на смърт и на 6 февруари (18 нов стил) 1873 година Апостола на свободата е обесен на мястото, където днес се издига неговият паметник в столицата. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди в България и в Румъния, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно, припомня bulgarianhistory.org. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятелиПокажи и всички отговори
на 18.02.2024 г.
0
на 18.02.2024 г.
+1
на 18.02.2024 г.
+1
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
